№ 92
гр. Бургас, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120203474 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.Т.Е.И.” ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление № 778769-F777310/******** г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“- Бургас, дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение
на чл.7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, на основание чл.185, ал.2, изр.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 6000 лева.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното постановление и се моли за неговата отмяна. Оспорва се извършването на
нарушението. Твърди се, че дружеството разполага с регистрирано и въведено в
експлоатация фискално устройство от 20.05.2024 г. В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно уведомен, не се представлява. По делото е постъпило становище от жалбоподателя.
АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
На ********г. била извършена проверка от служители на НАП, сред които и св. В. М.
на фестивал „Еxe beach festival 2024”, проведен на плаж „К.“ в гр. С.. В хода на същата е
било констатирано, че организатор на събитието е дружеството „Г.Т.Е.И.” ЕООД, ЕИК:
*********, което организирало локацията, продукти, барове и други доставчици на храни –
6 бр. /юридически лица/, които извършват продажби на храни и напитки от 6 бр. обекти,
разположени на територията на събитието, на база сключени договори. Предварително било
обявено от организатора, че на територията на фестивала разплащанията ще се извършват
безкасово със заредени фестивални карти или с кредитни и дебитни карти, като се
препоръчва ползването на фестивална карта.
Преди легитимация на контролните органи била извършена контролна покупка от един
от разположените на територията на фестивала барове на 1 бр. напитка студен чай на
стойност 6 лева. Сумата била заплатена чрез предварително закупена фестивална карта от
проверяващите, като при плащане на цената не е била издадена касова бележка. Установило
се, че няма в обекта монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство.
При така установеното свидетелката М. съставила на ******** г. срещу жалбоподателя
в качеството му на организатор на фестивала АУАН за извършено нарушение по чл. 7, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. (Наредбата). Впоследствие на ******** г., въз основа на
акта за установяване на нарушението, било издано атакуваното наказателно постановление,
в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната
квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 ЗДДС търговецът бил
санкциониран с имуществена санкция в размер на 6000 лева.
Във връзка със същата проверка на дружеството, отново за нарушения на чл.7, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, били съставени и НП №
778770-F777311/********г. (по АУАН № F777311/******** г.) и НП № 778771-
F777308/********г. (по АУАН № F777308/******** г.).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелката М. са
последователни, обективни, безпротиворечиви и логични и съдът ги кредитира в тяхната
цялост. Показанията на свидетеля се подкрепят и от представените по делото писмени
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи
(упълномощени със Заповед № 445/16.06.2023 г. и Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на
2
изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон,
които да обуславят отмяна на обжалвания акт.
В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да
издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата.
Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата
на започване на дейността на обекта. Търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ДР на
ЗДДС е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни)
на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги,
независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други
цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот
(например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби. Несъмнено процесният проверен обект
представлява търговски по смисъла на посочената разпоредба, след като контролните
органи са констатирали продажба на стока –1 брой напитка чрез извършена контролна
покупка, за която е била заплатена от проверяващите чрез фестивална карта сумата от 6
лева.
В НП е посочено, че дружеството жалбоподател, като организатор на фестивала, се
явява задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Съгласно ал. 1 на тази
разпоредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Съгласно чл. 7 лицата по чл. 3 са длъжни да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта. Видно е, че наредбата вменява задължение за въвеждане в
експлоатация на фискално устройство на всяко лице, което извършва продажби в съответния
обект. Същевременно, в самото НП е отразено (а и от доказателствата по делото става ясно,
че това е така), че на територията на фестивала е имало 6 различни обекта, на които 6 броя
юридически лица извършват продажби на храни и напитки. По отношение на обекта, от
който е извършена контролната покупка- бар за напитки, не е посочено изобщо от кой субект
е стопанисван. Не става ясно дали това е дружеството жалбоподател, или някое от другите
юридически лица. При това положение, от описанието в постановлението не става ясно
защо е ангажирана отговорността именно на жалбоподателя, след като изобщо не се твърди
той да стопанисва обекта, в който е извършена продажбата. Нещо повече, изобщо не се
твърди дружеството да е извършвало каквито и да е продажби в обектите на територията на
фестивала. Законът не съдържа фигурата на „организатор на фестивал“, която да е свързана
3
със задължение за осигуряване на фискални устройства, поради което остава неясно защо
след като в постановлението е записано, че други юридически лица осъществяват продажби
в обектите (т.е. същите се явяват задължени субекти по чл. 3 от Наредбата), накрая е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. След като липсват твърдения покупката да е
била извършена в обект, стопанисван от жалбоподателя, а и от доказателствената
съвкупност не се установява дружеството да е извършвало продажби в този обект- бар за
напитки, неправилно жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 7,
ал. 1 от Наредбата. В тази насока наказателното постановление се явява незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 778769-F777310/******** г., издадено от
началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ на
НАП, с което за нарушение на чл.7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.2, изр.1 ЗДДС на „Г.Т.Е.И.” ЕООД, ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4