Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 195

27.09.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                       2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Петър Мидов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №499 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.А. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, чрез адв.Н.Т., против Решение №260052/26.03.2021 г., постановено по АНД №501 по описа на Димитровградския районен съд за 2020 година.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че не се възприемат мотивите на съда да потвърди наказателното постановление, които били противоречиви и се опровергавали от събраните по административно наказателната преписка доказателства. Актът за установяване на административно нарушение бил издаден на основание Декларация по чл.188 от ЗДвП на собственика на автомобила, която била оспорена от касатора във възражение с рег.№1253000-10426 от 20.06.2019 г. пред РУ Димитровград, в което той бил посочил кой управлявал автомобила. Началникът на РУ Димитровград не извършил проверка по неговите твърдения, в производството не били разпитани нито С. И., нито А. С.. В образуваното по случая Досъдебно производство №668/2019 г. по описа на РУ Димитровград се установило кой бил управлявал автомобила и имало самопризнания на нарушителя. Показанията на двамата разпитани по делото свидетели не следвало да се кредитират, с оглед на това, че същите нямали представа кое е санкционираното лице, към датата на съставяне на АУАН – 15.05.2019 г., а касаторът бил призован и се явил в КАТ Димитровград на 14.06.2019 г. Липсвали доказателства, които по категоричен начин да установят, че именно касаторът е осъществил състава на престъпление, или на административното нарушение, за което бил санкциониран.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се отмени наказателното постановление.

Ответникът, РУ Димитровград към ОДМВР Хасково, не ангажира становище по жалбата.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С проверяваното решение Димитровградският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №19-0254-000517 от 25.06.2019 г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с което на А.А. ***, за виновно нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.

С Наказателното постановление наказанието е наложено за това, че на 28.04.2019 г. около 04:30 часа в гр.Д., на ул.***, до СБА, в посока на движение от запад към изток, А.А.А., като неправоспособен водач на лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег.№***, управлява автомобила, като не спира на своевременно подаден и ясен за разбиране сигнал със стоп-палка по образец от униформен полицай със светлоотразителна жилетка на осветен участък от пътя – същият превключва на дълги светлини и рязко увеличава скоростта си, с което осуетява извършването на полицейската проверка.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН с бл.№830511, съставен на 15.05.2019 г., в който е описана идентична фактическа обстановка и е посочено, че като доказателства са иззети – данни от справка в АИС-МВР, данни от лична карта и „Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП“.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания, а нормата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

За да потвърди Наказателното постановление, районният съд не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, представляващи формални предпоставки за отмяна. Преценил е, че събраната доказателствена съвкупност е достатъчна за формирането на несъмнен извод относно съставомерността, авторството на нарушението и вината на извършителя, както и че наложеното на същия административно наказание е съответно на нарушението и правилно индивидуализирано. Съдът е приел за доказано, че именно административнонаказаното лице А.А.А. е управлявало лекия автомобил на посочените в АУАН и НП дата и място, че на същото е бил подаден ясен и навременен сигнал за спиране от контролните органи, който сигнал е бил възприет от водача, а по-нататъчните действия на последния са извършени за осуетяване на полицейската проверка, и с това е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, поради наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2, вр. ал.2, т.2 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН в действащата към момента редакция.

Споделят се от касационния състав наведените в жалбата възражения, че мотивите на районния съд да потвърди наказателното постановление са противоречиви, доколкото се установява, че те не съответстват на събраните по делото доказателства.  

В мотивите на проверяваното решение е посочено, че подробно описаната фактическа обстановка се установява въз основа на показанията на актосъставителя Д. С., на свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта А. А., както и от документите, приети като доказателство по делото, които са еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за доказване факт. Освен това съдът подробно е коментирал показания на двама разпитани свидетели и тяхната „последователност, логичност и безпротиворечивост“, като в мотивите на съдебното решение е посочено, че „заявеното от актосъставителя С. се подкрепя и от показанията на св.А. А.“.

От протокола на проведеното единствено публично съдебно заседание по делото – на 16.02.2021 г. обаче е видно, че свидетелят А. Д. А. (вписан в АУАН  бл.№830511 от 15.05.2019 г. като свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението), не се е явил в съдебно заседание и не е бил разпитан, а с изрично определение на съда е заличен от списъка на лицата за призоваване, поради което позоваването на съда на неговите показания може да се определи като съществено нарушение на процесуалните правила.

Освен това от същия протокол е видно, че с определение съдът е приел като доказателство по делото заверено копие от постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.03.2020 г., издадено от младши прокурор при РП – Димитровград, каквото доказателство липсва кориците на АНД №501/2020 г. по описа на Димитровградския районен съд. С оглед мотивите на определението, това постановление е част от поисканото за събиране от жалбоподателя Досъдебно производство №668/2019 г. по описа на РУ МВР Димитровград, на което се позовава касатора за опровергаване авторството на деянието. Липсата на приетото по делото доказателство препятства възможността на настоящата инстанция да провери неговата относимост към спора, както и изводите на въззивния съд относно доказването на факта, че А.А.А. е управлявал лекия автомобил и е бил адресат на полицейско разпореждане за спиране.

Представеното по делото писмено доказателство – Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, попълнена и подписана от А.А. С. (собственик на МПС-то, с което са извършени нарушенията, според посоченото в Докладна записка рег.№1253р-5257/04.06.2019 г.), е от дата 03.06.2019 г. и не е обсъдено отношението на тази декларация към Акта за установяване на административно нарушение, съставен на 15.05.2019 г. В касационната жалба се цитира и подадено от касатора пред РУ Димитровград възражение с рег.№1253000-10426 от 20.06.2019 г., като се твърди, че с него е била оспорена Декларацията на собственика на автомобила по чл.188 от ЗДвП, но подобно възражение също не се съдържа в административно-наказателната преписка, представена по делото.

Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. Приложимите в производството пред районния съд по обжалване на наказателни постановления правила се съдържат в Глава двадесет и първа „Въззивно производство” от НПК. По своя характер това производство е последно по установяване на фактите, като тази му особеност предопределя проверката и оценката на доказателствената съвкупност. Ето защо пред районния съд подлежат на събиране онези непредставени пред и несъбрани от административнонаказващия орган доказателства, които допринасят за разкриване на обективната истина относно правнозначими обстоятелства. Съдът основава решенията си върху доказателствени материали, които събира и проверява лично, като съгласно чл.107, ал.2 от НПК, съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин – когато това се налага за разкриване на обективната истина. Освен това в чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК е регламентирно, че съдът събира и проверява както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и тези, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му направено в определен срок, и че всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.

 

В случая районният съд е направил изводи, позовавайки се на несъбрани доказателства и при наличието на спор по правнорелевантния факт относно управлението на автомобила от наказаното лице. Допуснатото процесуално нарушение на правнорегламентираната дейност на първоинстанционния съд е довело до постановяване на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка, с оглед на което рещаващият правен извод, че наказателното постановление е законосъобразно, се явява неправилен.

Констатираните нарушения на процесуалните правила може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото, поради което настоящата инстанция не следва да излага мотиви относно същността на спора, а да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за отстраняване на допуснатото нарушение.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №260052/26.03.2021 г., постановено по АНД №501 по описа на Димитровградския районен съд за 2020 година.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Димитровградския районен съд.

Решението е окончателно.     

 

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.   

 

 

                                                                          2.