РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Варна, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000219 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе пердвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по жалба на А.- М. А. С. от ***, подадена чрез адв. С. С. от ВАК, срещу
решение № 147/03.04.2024г., идентично с решение № 144/02.04.2024г.,
постановени по т.д. № 699/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в
частта, с която е отхвърлен предявен от въззивницата осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, ЕИК
*********, за присъждане на горницата над 21 000лв. до 100 000лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди– болки и страдания,
претърпени в резултат на ПТП от 07.11.2019г. в гр. Варна, настъпило по вина
на водача И.Д.Г., признат за виновен с влязло в сила решение №
1056/09.12.2021г. по НАХД № 4886/2021г. по описа на ВРС, при валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за л. а. марка „Киа Соренто“ с рег. № * **** ** между
собственика на автомобила и ЗД „БУЛ ИНС“ АД, към датата на ПТП.
1
По съображения и доводи за неправилност на решението в обжалваната
част се претендира неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да
бъде уважен изцяло в заявения размер, ведно с акцесорната претенция за
законната лихва, на осн. чл. 86 от ЗЗД. Релевирано е оплакване за неправилно
приложение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне
размера на обезщетението, което, според процесуалния представител на
страната, е в разрез с принципа на справедливост и е занижено с оглед
установените релевантни, обективно съществуващи факти относно вида и
интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания, в причинна връзка
със застрахователното събитие. Оспорва се и правилността на извода на
първоинстанционния съд за основателност на възражението на застрахователя
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, и най- вече се възразява срещу правилността на определеното
от първоинстанционния съд стойностно изражение от 70 % на обективния
принос на ищцата за настъпване на ПТП и произтичащите от него вреди.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалване, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София,
представлявано в процеса от адв. М. Г. от САК, представя отговор в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на
жалбата с подробно изложени доводи и съображения.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД,
предявени от А.- М. А. С. от ****, срещу ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София, за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и
за имуществени вреди в размер на 2 190лв., претърпени от ищцата вследствие
на ПТП, настъпило на 07.11.2019г. в гр. Варна, по вина на водача на л. а. марка
„Киа Соренто“ с рег. № * **** **, застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на
2
застрахователното събитие, ведно със законна лихва върху сумите, считано от
06.06.2023г. /датата на подаване на извънсъдебна претенцията до
застрахователя/, до окончателното изплащане на задълженията.
Решението на ОС– гр. Варна, с което осъдителния иск за обезщетяване
на имуществени вреди е уважен изцяло, а за неимуществени вреди- частично,
до размер на сумата 21 000 лв., ведно с акцесорните претенции за законна
лихва, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от
10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е
допустимо в обжалваните части, тъй като са налице всички предвидени от
закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно
квалифициран. Не се спори между страните и се установява от представените
писмени доказателства, че на 06.06.2023г. от името на ищцата, чрез
пълномощник, е предявена пред застрахователя извънсъдебна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение. Както в рамките на предвидения
в закона 3-месечен срок за произнасяне, така и след този срок и хода на
производството ответното дружество не е направило предложение за
извънсъдебно уреждане на отношенията по повод дължимото застрахователно
обезщетение.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Релевантните въпроси във връзка с процесния деликт относно
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача
на застрахования увреждащ автомобил, са разрешени със задължителна за
гражданския съд сила, с влязло в сила решение № 1056/09.12.2021г. по НАХД
№ 4886/2021г. по описа на ВРС, с което И.Д.Г. е признат за виновен в това, че
на 07.11.2019г., в гр. Варна, при управление на МПС - л.а. марка „Киа
3
Соренто“ с рег. № * **** **, нарушил правилата за движение по пътищата-
чл.21 ал.1 от ЗДвП, като се движил със скорост 58.88 км/ч и чл.65 от ЗДвП, и
по непредпазливост причинил на А. А. С. средни телесни повреди:
травматичен шок и съчетана травма – гръдна, изразяваща се в контузия на
белите дробове по - изразено вдясно, малък плеврален излив в дясно, задно и
пневмоторакс в дясно, обусловили разстройство на здравето, временно опасно
за живота и тазова, изразяваща се във фрактура на пубиса, закрита двустранна
– фрактура с дислокация на горен и долен клон на локалната кост в дясно,
фрактура на лонната кост в ляво с ангажиране на симфизата и фрактура на
сакрума /кръстцовата кос/- многофрагментно в дясната част, като травмата на
таза довела до прекъсване на тазовия пръстен на три места и е обусловила
трайно затруднение в движението на снагата и двата долни крайника за период
от около шест месеца.
Тъй като първоинстанционното решение се обжалва частично, по иска
за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата над 21 000 лв., респ.
решението е влязло в сила в осъдителните му части за сумите 21 000 лв. и
2 190 лв., е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки
обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо
на решението на ВОС, следва да се приеме, че по делото са установени
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения
пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Първият спорен въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният
съд, е свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди,
подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка относно получените от ищцата физически увреждания
и психотравма, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други
негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на
събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните
правила на ГПК.
Безспорно е установено от представената по делото медицинска
документация, от диспозитива на влязлото в сила решение по чл. 78 А от НК
4
на наказателния съд, както и от заключението на съдебно– медицинска
експертиза, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: съчетана травма –глава: сътресение на мозъка, гръдна травма:
контузия на белите дробове, по-изразено в дясно; малък плеврален излив в
дясно, задно; пневмоторакс (наличие на въздух в гръдната кухина) в дясно;
тазова травма: фрактура на пубиса закрита двустранна, с дислокация
(счупване с разместване) на горен и долен клон на лонната кост в дясно, и
фрактура на лонната кост в ляво, с ангажиране на симфизата; фрактура на
сакрума (кръстцовата кост) - многофрагментно в дясна част- това е счупване
тип Малген, при което тазовия пръстен е прекъснат в предната и задната част;
охлузвания по дясното бедро и коляно. Поради опасността от развитие на
травматичен шок, ищцата е приета първоначално в реанимацията на МБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД, където е приложено интензивно лечение, а след
стабилизиране на състоянието й, лечението е продължило в Клиника по
ортопедия и травматология. Извършено е оперативно лечение за
стабилизиране на фрактурите на таза с метал, който е отстранен след костната
консолидация, на 19.12.2019г. е отстранен външния фиксатор, а през
следващата година- винта, поставен за фиксация на счупената кръстцова
кост/сакрума в дясно/, след което е проведена рехабилитация за
възстановяване движенията и мускулатурата. По време на възстановяването
не е имало усложнения, то е протекло по обичайния начин, за около 6 месеца,
ищцата е имала нужда от чужда помощ първите около 45 дни след травмата,
през първите 30 дни режимът е на легло, след операцията за премахване на
външния фиксатор на 19.12.2019год. започва процес на раздвижване,
първоначално се ходи с две патерици и проходилка. Към момента на прегледа
на ищцата от вещото лице, (проведен през м. 02.2024г.), лечението е
приключило, не предстоят медицински интервенции, тя е в добро общо
състояние с възстановени двигателни функции, походката е самостоятелна,
без помощни средства, счупените кости са зараснали, но походката е останала
леко скована. Прогнозата на експерта по отношение на констатираната от него
скованост на походката, е че тя няма как да се преодолее с времето; освен това
счупванията на таза, ангажиращи симфизата и сакроилиячната става, правят
раждането по естествен път рисковано.
Въззивният състав не намери основание да направи други, различни
изводи от ВОС, въз основа на извършената самостоятелна преценка по чл. 202
5
ГПК на назначената съдебно– психиатрична експертиза, тъй като тя е
възложена на вещо лице, разполагащо с необходимите специалност и
квалификация за изпълнение на задачите и чиято компетентност не е
оспорена. Въз основа на заключението се установява, че преживяванията на А.
–М. С. непосредствено след инцидента по време на болничния престой, са
доминирани от притеснение относно перспективите за пълноценно
възстановяване и от обективните затруднения, изводими от състоянието- била
„прикована“ към леглото, не можела да мръдне или да се изправи. Тези
преживявания продължили и след изписването, като постепенно отшумели в
период от около половин година с подобряването на обективното състояние.
След инцидента пострадалата станала по-затворена, нямала желание да
общува с приятели, не искала да е сред хора.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищцата
болки, страдания и други негативни преживявания в резултат на получените
тежки телесни увреждания и психотравма, пред първоинстанционния съд са
ангажирани и гласни доказателства, като е разпитана свидетелката Б.П.К. –
леля на пострадалата. Поради близката родствена връзка между ищцата и
свидетелката следва да се отчете евентуалната заинтересованост на
последната от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на
показанията по правилата на чл. 172 ГПК. При тази преценка въззивният
съдебен състав не намери основание да откаже кредитиране на показанията,
базирани на преки и непосредствени впечатления, тъй като не се констатира
никакво вътрешно противоречие, липса на логика или несъответствие между
обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани
доказателства, в това число предложените от експерта изводи в
мотивационната част на двете съдебни експертизи, възложени на експерти със
специални знания в съответните области по медицина, относно характерните
за травматичните увреждания и посттравматично стресово разстройство
физическо състояние и физически, емоционални и психически страдания на
пострадал индивид.
Въз основа на преценката на събраните гласни доказателства следва да
се приеме за установено, че по време на хоспитализацията си в МБАЛ „Света
Анна – Варна“ АД ищцата е била в невъзможност да става и да се обслужва,
като разчитала изцяло на грижите на своите майка и леля. Състоянието на
ищцата след изписването й от болницата изисквало отново обгрижване по цял
6
ден, за всички хигиенни и други нужди, тъй като тя била „прикована“ към
леглото, не можела да мърда или да се изправи около месец. В началото на
2020г., след премахването на фиксаторите в МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, на
ищцата, която към онзи момент е била на 14 години, е било назначено
домашно обучение и до края на учебна 2019-2020г. прекарала в къщи, където
идвали учители. Присъственото обучение било възстановено от следващата
учебна година, едва на 15.09.2020 г. ищцата отишла нормално на училище,
като, заради травмите, била освободена от физическо възпитание до
завършване на средното си образование. Трудното възстановяване и
невъзможността да посещава училище се отразило много зле на психиката на
детето; инцидентът съвпаднал с пубертета, което допълнително усложнило
възстановяването. Имало период, продължил приблизително до началото на
неприсъственото обучение, в който тя нищо не си спомняла за случилото се.
Когато това състояние започнало да отшумява, се появил посттравматичен
стрес, усложнен от обстоятелствата, че децата в училище вече били разделени
на групички, приятелства и т. н., а тя била аутсайдер. Тъй като учителите до
известна степен я толерирали, съучениците й още повече се отдръпнали от
нея, а всичко това предизвикало проблемно поведение- започнала да пуши
марихуана, правела нервни кризи. След инцидента А.-М. се страхувала да
ходи сама по улицата и да пресича; разчитала на баща си или на свой приятел,
да я водят на училище и взимат с кола, или ползвала такси.
Въпреки правилната преценка на събраните доказателства по всички
релевантни факти относно претърпените от ищцата болки и страдания, които
са в причинна връзка с процесното застрахователното събитие, при
определяне по справедливост на паричния еквивалент на вреди в размер на
70 000лв., първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй
като тази сума се явява занижена с оглед получените физически и психически
травми и свързаните с тях негативни преживявания в резултат на ПТП, техния
интензитет и продължителност, установими от събраните доказателства, и
преди всичко, с оглед последиците от травматичните увреждания, по
отношение на които експертите сочат, че няма да бъдат преодолени за в
бъдеще, а именно скованост на походката и невъзможността за раждане по
естествен път, а само оперативно, чрез Цезарово сечение, поради
уврежданията в тазовата област, в причинна връзка с ПТП.
7
Надлежно са установени следните релевантни факти и обстоятелства за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. и допълнени със съдебни актове на ВКС по чл. 290 ГПК на ВКС,
отнасящи се до приложението на чл. 52 ЗЗД:
Възрастта на пострадалата е 14 години към момента на
застрахователното събитие. Произшествието е настъпило в период, когато
пострадалото дете е било в пубертет- важен и сложен период от развитието на
човешкия индивид, свързан с редица физиологични, емоционални и
интелектуални промени. Степента, характерът и видът на уврежданията,
посочени по- горе в мотивите, които са засегнали множество основни функции
на тялото на детето, са обусловило болки и страдания със значителен
интензитет, причинили са невъзможност за самообслужване за елементарни
дейности за период– хранене, обличане, ходене до тоалетна, къпане и др. и
необходимост от активната чужда помощ за продължителен период от време-
около 45 дни, като периодът на възстановяване е продължил около шест
месеца. При наложилото се оперативно лечение са ползвани метални
елементи за стабилизиране на фрактурите на таза- външен фиксатор и винт,
поставен за фиксация на счупената кръстцова кост, като последващото им
отстраняване след костната консолидация, на два етапа, в края на 2019г. и в
началото на 2020г., е съпътствано с нови болки и страдания. Преживеният
стрес, проявените страхови изживявания и отбягващо поведение и всички
други установени и посочени– по- горе в мотивите релевантни факти и
обстоятелства, обосновават извод за значителни физически и психически
страдания и негативни емоционални преживявания, които ищцата е
претърпяла. Засегнати са значими за пострадалото лице човешки потребности.
Настъпила е коренна промяна в обичаен начин на съществуване и живот,
невъзможно е било не само самостоятелно функциониране, но и обичайните
за здрави деца социални контакти и посещения на училище за присъствена
форма на обучение за цялата 2019/2020 учебна година. Преживяното
злощастно събитие, причинило значителни болки и страдания, е провокирало
у пострадалата интензивни негативни емоционални преживявания, които не са
преодолени напълно, тъй като тя все още изпитва страх от движение по
улицата, свързано с необходимост от пресичане на пътното платно, който
страх е причинен от преживяното от нея стресогенно събитие. Ищцата ще
продължава да търпи неимуществени вреди, в причинна връзка с процесното
8
застрахователно събитие, и в бъдеще, тъй като прогнозата на експерта,
изготвил СМЕ, по отношение походката й, която е останала леко скована, е че
тази скованост няма как да се преодолее с времето. Също така, поради
счупванията на таза, ангажиращи симфизата и сакроилиячната става, при
бъдещи бременности на ищцата раждането може да бъде само оперативно,
чрез Цезарово сечение, тъй като такова по естествен път би било много
рисковано.
Процесните неимуществени вреди са причинени от ПТП, настъпило на
07.11.2019г., а съгласно официалните данни на НСИ, през 2019г. годишният
общ доход средно на лице от домакинство е 6 592 лв. и нараства с 18% спрямо
2018г. От 01.01.2016г. и към датата на застрахователното събитие лимитът на
отговорността на застрахователите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са в размер на 10 000 000 лв. за
всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица– чл. 492 КЗ.
Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число социалния статус на
ищцата, обществения критерий за справедливост на дадения етап на
социално– икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни
обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне
на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите,
настоящият състав на въззивния съд намира, че справедливият размер по
смисъла на чл. 52 ЗЗД в случая е 130 000 лв.
Вторият спорен въпрос, за произнасянето по който е сезиран въззивният
съд, е наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД от пострадалото лице и за дяловото изражение на обективния му принос
за настъпване на вредите.
Застрахователят ЗД „Бул Инс ” АД е релевирал своевременно, пред
първата инстанция, с отговора на исковата молба, защитно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата с твърденията, че тя
е пресякла пътното платно внезапно, без да се увери, че това е безопасно за
нея, и преди да навлезе на пътното платно, да съобрази разстоянието до
приближаващото се МПС, както и неговата скорост за движение- нарушения
на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
9
По това възражение съдът безспорно дължи самостоятелна преценка
доколкото въпросите относно наличието на поведение на пострадалия,
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, е извън задължителните
за гражданския съд въпроси по чл. 300 ГПК, съгласно влязла в сила
присъда/решение на наказателния съд. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
тежестта на доказване на фактическите твърдения, на които е базирано
възражението, е на застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни
последици за себе си с отричане на отговорността му за обезщетяване на част
от вредите, съразмерно с приноса на пострадалото лице. Приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин, при условията на
главно пълно доказване. Недопустимо е приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако
приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно
доказване, а е само предполагаем (в този смисъл решение № 27/15.04.2015г.
по т. д. № 457/2014г. на ІІ-ро отделение на ВКС). Недопустимо е също съдът
да извлича фактически основания за съпричиняващо поведение на увреденото
лице от събраните по делото доказателства, без те да са надлежно релевирани
от лицето, което цели да намали отговорността си за причинените вреди от
деликта.
Съдебният състав констатира, че в обжалваното решение
първоинстанционния съд е обосновал изводите си за дяловото изражение на
обективния принос на пострадала за настъпване на вредите на фактически
основания, част от които не са заявени. Прието е, че ищцата е пресякла на
необозначено за това място, извън пешеходна пътека, при наличие на такава
на 45 м. от мястото на произшествието, т. е. че е допуснато нарушение на
разпоредите на чл. 113, ал. 1 във вр. ал. 2 ЗдвП, по силата на които ищцата не е
имала право да пресече платното за движение на мястото на ПТП. Освен че не
са заявени от застрахователя, допускането на посочените нарушения на ЗДвП
се отричат от съвкупната преценка на събраните във връзка с възражението по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД доказателства. Установява се по безспорен начин, че ищцата е
предприела пресичане на пътното платно на място, съставляващ продължение
на тротоара на Т-образно кръстовище, а съгласно § 6, т. 54, изр. 2 от ЗДвП, на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите
върху платното за движение. Освен това, дори и да се отрече приложението на
посочената разпоредба, намиращата се на 45 м. пешеходна пътека, не е „в
близост“ до пешеходката по смисъла на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, за да е отречено
10
правото й на пресичане, при спазване на правилата на ал.1, т.1, 2 и 4 на ал. 113
ЗДвП.
За целите на доказване на възражението, с оглед заявените фактически
основания от застрахователя, по негово искане в първата инстанция е
назначена съдебно– автотехническа експертиза и е разпитан в качеството на
свидетел водачът на увреждащия автомобил. От съвкупната преценка на
посочените доказателства във връзка с относимите официални документи,
съставени от органите на полицията, се установява следният механизъм на
ПТП:
На 07.11.2019г, около 18.00 часа, в гр. Варна, на бул. „Приморски",
непосредствено пред хотел „Модус“ при кръстовището с ул. „Стефан
Стамболов“, настъпва ПТП между лек автомобил марка „Киа Соренто", с per.
№ * **** **, управляван от И.Д.Г., движещ се в посока Летен театър, със
скорост от около 61 км/ч, и пешеходката А. А. С. на **г. Момичето е пресякло
от ляво на дясно за посоката на движение на автомобила, при наличие на три
пътни ленти за прекосяване, с изходна точка пред хотел „Модус". Ударът за
автомобил е бил в предна дясна част, непосредствено между десен фар и
емблема на преден капак, а за пешеходката- в дясната част на тялото. Пътното
платно на мястото на ПТП е съставено от две пътни ленти в посока Летен
театър и една- в посока Морска гара. Скоростта на движение на пешеходката
преди и в момента на удара е била около 11.8 км/ч. Опасната зона на
автомобила при изследваната скорост на движение е била 43.54 метра, а при
скорост от 50 км/ч - 33.10 метра. Преди да предприеме пресичането на
платното за движение, майката на А.– М. й звъннала да я пита къде е и казала
веднага да се прибира. Момичето обещало на майка си да се прибере веднага,
и като видяло, че автобус № 20 е на спирката, се затичала да пресече, за да се
качи. Видимостта към пешеходката при пресичането на пътното платно е била
в рамките на около 1.1 секунди, поради което водачът не е имал техническа
възможност да приведе автомобила в ефективно спиране преди точката на
ПТП. Началната спирачна следа е била оставена едва след точката на удар.
При движение на автомобила с 50 км/ч, пешеходката, запазвайки същото
темпо на бягане, е имала техническа възможност да премине пред автомобила,
без да настъпи удар.
Пешеходката е предприела пресичане непосредствено след автомобил,
11
който е извършил маневра десен завой от ул. „Стефан Стамболов“ към Морска
гара, движила се е бързо, поради което времето и на видимост е било едва
около 1.1 секунди. Този тип пресичане технически е ограничил както нейната
видимост към процесния автомобил, така и видимостта на водача на
автомобила към пешеходката. Времето за пресичане на пешеходката в зона на
видимост е било по-малко от необходимото, за което водачът на автомобила е
имал възможност да приведе автомобила в закъснителен режим на движение -
втори етап от аварийното спиране. Ищцата е имала видимост към идващите от
дясно автомобили на минимално разстояние от 45 метра (предходното
кръстовище), но не е имала техническа възможност да оцени отдалечението
на автомобилите спрямо изходната й точка при лява част на дясна пътна лента,
гледано в посока Морска гара.
Въз основа на посоченото съдът приема, че пострадалата пешеходка е
допуснала неизпълнение на задълженията по чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП - преди
да навлязат на пътното платно за движение пешеходците следва да се
съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и
тяхната скорост за движение. Рисковото пресичане е предприето на бегом, тъй
като детето е искало да се качи на автобус от градския транспорт, спрял на
намиращата се срещу траекторията на пресичане автобусна спирка. С това
свое поведение тя несъмнено е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като с предприетото от нея пресичане на пътното платно,
непосредствено след движещ се в обратната посока автомобил, препятстващ
видимостта на движещите се МПС в другите платна за движение, в тъмната
част на денонощието, е създала непосредствена опасност за себе си и е
предпоставила допускането от виновния водач на застрахования автомобил на
пътния инцидент, от който са произлезли претендираните за обезщетяване
вреди.
Предвид извода, че поведението на пострадалата е в причинна връзка с
настъпването на произшествието, което е основание за приложение на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът
следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите.
Неприложима е нормата на чл. 119, ал. 5 от ЗДвП, която гласи, че „При
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за
12
движение по пътищана, имащо отношение към произшествието, пешеходецът
не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие,
поради липса на пътна маркировка за „пешеходна пътека“ на мястото на
процесното ПТП.
Това предполага съпоставяне на поведението на ищцата с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели
до настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на
поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки
е длъжен да съблюдава, обосновава конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта
Деликвентът е признат за виновен от наказателния съд не само за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП- за управление на увреждащото МПС в
чертите на населено място със скорост над допустимата за движение от 50
км/ч., при което, при обсъждане на приноса на всеки от участниците за
настъпване в ПТП, невъзможността му да реагира своевременно при
управление на автомобила с тази скорост не е основание за намаляване на
обективната тежест на поведението му. Видно от диспозитива на решението
по чл. 78 А НК на наказателния съд деликвентът е признат за виновен и за
нарушение на чл. 65 от ЗДвП- „При движение в пътна лента покрай спиращо,
спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак
трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно
превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в
случай на необходимост да спре“. Т.е. съобразената с правилата за движение
по пътищата скорост за управление на МПС в непосредствена близост до
спряло на автобусна спирка ППС- автобус от градския транспорт, не е била 50
км/ч, а тази скорост, при която водачът ще има техническа възможност да спре
при всяко внезапно навлизане на платното за движение, на пешеходци,
отправили се към автобуса, спрял на спирката, или предприели пресичане след
слизане от преводното средство.
При преценка на тежестта на конкретно допуснатите нарушения от
участниците в процесното ПТП, съдът допълнително съобрази, че вменената
от ЗДвП отговорност на водачите на МПС за осигуряване безопасност на
движението е значително по- голяма от тази на останалите, уязвими
13
участници в движението, каквито са пешеходците, както и че законът
предвижда засилена защита на определени категории пешеходци, първата от
които са децата- чл. 117 ЗДвП.
След отчитане на всички конкретни, релевантни обстоятелства, при
които е настъпил процесният пътен инцидент, и тежестта на допуснатите от
ищцата и от водача на МПС нарушения, въззивният съд намира, че следва да
се определи квота за съпричиняване на вредите от пострадалото лице- 20%.
След редукция на определеното обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 52 ЗЗД с приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице сумата, която се дължи от застрахователя на ищцата за
обезщетяване на претърпени от нея неимуществени вреди е 104 000 лв. Искът
е предявен за сумата 100 000 лв., от които са присъдени от окръжния съд
21 000 лв., следователно остава за присъждане сумата 79 000 лв. Върху
главното парично вземане за застрахователно обезщетение се дължи и
законната лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице- 06.06.2023г., до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ.
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции за
част от предмета на спора, първоинстанционното решение подлежи на отмяна
в обжалваната част, с която искът за обезщетяване на неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 21 000лв. до 100 000лв., както и в частта, с която
ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество съдебно- деловодни
разноски в размер на 9 258.80лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като следва
да се постанови друго съобразно правните изводи на въззивния съд. В
останалата част решението на ВОС не е обжалвано.
По въпроса за разноските за първа и въззивна инстанции
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на
който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл.
38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния
представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. адв. С. Б. С. –АК
Варна следва да се присъдят за осъщественото представителство за първа
инстанция още 8 786.50лв., а за въззивна инстанция се дължи сумата 8 364лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, застрахователят дължи държавна
14
такса върху присъдената от въззивния съд част от обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на 3 160 лв. / 4 %/ за първа инстанция и
1580лв. /2 %/ за въззивна инстанция. Авансираните от бюджета на ВОС
разноски за съдебно- медицинска и съдебно- психиатрична експертиза са
присъдени в цялост от първоинстанционния съд.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ - ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 147/03.04.2024г., (идентично с решение №
144/02.04.2024г.), постановено по т.д. № 699/2023г. по описа на Варненски
окръжен съд, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявен от А.- М. А. С.
от ***** осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗД „БУЛ
ИНС“ АД- гр. София, ЕИК *********, за присъждане на горницата над 21
000лв. до 100 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди– болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП от 07.11.2019г. в гр.
Варна, настъпило по вина на водача Илко Данаилов Горанов, признат за
виновен с влязло в сила решение № 1056/09.12.2021г. по НАХД № 4886/2021г.
по описа на ВРС, при валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. марка „Киа Соренто“ с рег. №
******* между собственика на автомобила и ЗД „Бул Инс“ АД, към датата на
ПТП, както и в частта, с която А.- М.А. С. от **** е осъдена да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД- гр. София, ЕИК *********, сумата 9 258.80лв., включваща
разходите за адвокатско възнаграждение и експертизи, на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати А.-М. А. С. от ****, ЕГН **********, сумата 79 000
лв. / седемдесет и девет хиляди лева/, представляваща неприсъдена от
първоинстанционния съд част от дължимо обезщетение за неимуществени
вреди- болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП от 07.11.2019г. в гр.
Варна, настъпило по вина на И.Д.Г. като водач на л. а. марка „Киа Соренто“ с
рег. № * **** **, признат за виновен с влязло в сила решение №
1056/09.12.2021г. по НАХД № 4886/2021г. по описа на ВРС, при валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
15
отговорност“ за между собственика на автомобила и ЗД „Бул Инс“ АД към
датата на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
06.06.2023г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати в приход на Бюджета на съдебната власт, по сметка
на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД сумата 4 740 лв. /четири хиляди
седемстотин и четиридесет лева/, представляваща дължима държавна такса,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на адв. С. Б. С. от Варненска адвокатска колегия
сумата 17 150.50 лв. (седемнадесет хиляди сто и петдесет лева и петдесет ст.),
представляваща дължимо възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищцата А.-М. А. С. от ****, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16