Р Е Ш Е Н И Е
№ 884 16.07.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и девети
юни две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 755 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.118, ал.1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Административното дело е образувано по жалба от Х.Н.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Решение № 1040-02-48/20.03.2020г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, с
което е потвърдено Разпореждане № 021-09-2-1/03.02.2019г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.54ж,
ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО е
отпуснато парично обезщетение за безработица на лицето, за времето от
02.01.2020г. до 01.05.2020г. в размер на 9.49 лева дневно.
Иска се отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен и
връщане административната преписка за ново произнасяне като се увеличи размера
на определеното дневно обезщетение.
В съдебно заседание жалбоподателят Х.Н.Л. не се явява лично, а се представлява от процесуален представител адвокат Д.П.,
която поддържа жалбата съобразно изложените в нея съображения. Не представя писмени бележки в определениия за това срок от съда.
Ответната страна Директорът на ТП
на НОИ гр.Бургас се представлява от главен юрисконсулт Д., която оспорва
жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Не претендира присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Със заявление № 021-09-2/20.01.2020г. до
директора на ТП на НОИ гр.Бургас (л.32-33 от делото) жалбоподателката Х.Н.Л.
поискала да й бъде отпуснато обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, поради прекратяване на трудовото й правоотношение с Община Сунгурларе. Към
заявлението приложила Акт за прекратяване на трудово правоотношение №
0000017/02.01.2020г. (л.34 от
делото).
С Разпореждане №
021-09-2-1/03.02.2019г., издадено на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с
чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, ръководителят на осигуряването
за безработица в ТП на НОИ - Бургас е отпуснал парично обезщетение за
безработица на Х.Н.Л., за времето от 02.01.2020г. до
01.05.2020г. в размер на 9.49 лева дневно (л.30 от делото).
Л. получила разпореждането на 06.02.2020.
с известие по пощата (л.31 от делото) и го обжалвала по административен ред
пред горестоящия орган – Директорът на ТП на НОИ гр.Бургас с жалба вх.№ 1029-02-5743/21.02.2020г.
(л.14-15 от делото) и допълнение към нея с вх.№ 1029-02-5743#1/21.02.2020г.
(л.21 от делото). Към жалбата били приложени допълнителни писмени документи –
трудови договори, допълнително споразумение и служебни бележки (л.16-20 от
делото).
С Решение №
1040-02-48/20.03.2020г. директорът на ТП на НОИ – Бургас потвърдил Разпореждане
№ 021-09-2-1/03.02.2019г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП
на НОИ - Бургас (л.10-12 от делото). Решението било връчено на Л. с известие по
пощата на 26.03.2020г.
Недоволна от постановеното
решение същата го оспорила пред Административен съд – Бургас с жалба вх.№ 2915/.08.04.2020г.,
по повод, на която е образувано настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването,
Разгледана по същество същата е неоснователна
поради следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Решение № 1040-02-48/20.03.2020г. на директора на ТП на
НОИ - Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 021-09-2-1/03.02.2019г. на
ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, с което на
основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1
от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица на лицето, за времето от
02.01.2020г. до 01.05.2020г. в размер на 9.49 лева дневно.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган - директор на ТП на НОИ гр.Бургас, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата
на чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, бук.”б” от КСО, в съответната писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган в
съответствие с чл.35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от
значения на случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл.36,
ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния
случай, като при анализа е достигнал до
правилни и обосновани правни изводи, в съответствие с материалните разпоредби
на закона.
Съображенията за това са следните:
Основният спор в настоящото производство е размерът
на определеното от административния орган обезщетение за безработица, което да
бъде изплащано от НОИ на жалбоподателката Л., във връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение с Община Сунгурларе
на 02.01.2020г. Жалбоподателката твърди, че обезщетението е следвало да
бъде по-голямо, съобразно размера на
получаваното от нея трудово възнаграждение и осигурителните й вноски в периода
2018-2019г.
По делото не е
спорно, че оспорващата е имала право да получи обезщетение за безработица, като
лице отговарящо на условията изброени в чл.54а от КСО.
Сроковете за изплащане на обезщетение за
безработица на правоимащите лица са определени в чл.54в от КСО. С Разпореждане №
021-09-2-1/03.02.2019г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на
НОИ – Бургас, потвърденото
от оспореното в настоящото производство решение № 1040-02-48/20.03.2020г. на
директора на ТП на НОИ - Бургас е определен период за изплащане на обезщетение
за безработица на жалбоподателката Л. от 02.01.2020г. до 01.05.2010г., т.е. за
срок от 4 месеца. Срокът е определен в съответствие с таблицата посочена в
чл.54в от КСО, в зависимост от установения осигурителен стаж, който има
оспорващата за периода след 31.12.2001г., в съответствие с изискването на
чл.54в от КСО. В административната преписка и в производството пред съда от
страна на оспорващата не бяха представени доказателства, от които да се направи
извод, че размерът на осигурителния стаж на Л. за посочения период е по-голям
от установения от административния орган, а именно - 2г. и 3 месеца, поради
което и периодът на изплащане на обезщетението й за безработица е правилно и
законосъобразно определен от административния орган, в съответствие с таблицата
посочена в цитираната разпоредба на кодекса.
По отношение на размера на
определеното обезщетение за безработица, изплащано на Л. за посочения период от
4 месеца, съдът намира, че същото е правилно определено от административния
орган, в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.54б, ал.1 от КСО, а
именно - в размер на 9.49 лева. Посочената цифра представлява 60% от среднодневния
осигурителен доход на жалбоподателката за периода от 01.01.2018г. -
31.12.2019г., който е 15.81 лева.
По делото няма спор, че с
подаденото от Л. заявление №
021-09-2/20.01.2020г. до директора на ТП на НОИ гр. да й бъде отпуснато обезщетение
за безработица на основание чл.54а от КСО, поради прекратяване на трудовото й
правоотношение с Община Сунгурларе е
приложен единствено Акт за прекратяване на трудово правоотношение №
0000017/02.01.2020г. В изпълнение на правомощията си и в съответствие с чл.54л
от КСО административният орган е изчислил размера обезщетението за безработица
на Л. въз основа на данните, с които разполага за лицето по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и на данните съдържащи се в подаденото от нея заявление.
Съобразно изложеното съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради
което жалбата против него с искане за отмяната му се явява неоснователна и не
следва да бъде уважавана.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХХ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Н.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Решение № 1040-02-48/20.03.2020г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, с
което е потвърдено Разпореждане № 021-09-2-1/03.02.2019г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.54ж,
ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО е
отпуснато парично обезщетение за безработица на лицето, за времето от
02.01.2020г. до 01.05.2020г. в размер на 9.49 лева дневно.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: