№ 1633
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100505434 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3043 от 20.02.2024 г. по гр.д. № 46152/2022 г. Софийски
районен съд, 30 състав осъдил „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, ЕИК
*********, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“, да заплати на
Д. Е. Й., ЕГН **********, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 3 798.47
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
периода 01.11.2020 г. – 28.02.2022 г. поради противоправно поведение на
служителите на ответното дружество, която сума представлява разлика между
заплатените от ищеца суми за доставка на електрическа енергия за
промишлени нужди и стойността на електрическата енергия, която ищецът би
бил задължен да заплати при смяна на доставчика на електрическа енергия и
закупуването на електрическа енергия за битови нужди, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
26.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 952 лв. – разноски
по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника
1
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания
за неправилност - неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. За да уважи предявения иск съдът приел, че служители на
ответното дружество са действали незаконосъобразно, като са прекратили
процедурата по смяна на доставчик. Този решаващ извод бил неправилен и се
опровергавал от събраните по делото доказателства. Служителите на
ответното дружество действали по правилата на чл. 99, ал. 1, т. 4 и ал. 2 и 3 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени от КЕВР (ПТЕЕ), в
сила от 26.07.2013 г. Доставчикът на ел. енергия, какъвто било ответното
дружество, нямал задължение да уведомява клиента (ищеца) за причините,
поради които е направил възражение пред оператора на ел. мрежата за смяна
на доставчик, процедурата по смяна на доставчик се администрирала от
оператора на ел. мрежата, като последният уведомявал клиента за причините,
поради които процедурата не може да се осъществи. Операторът на мрежата
бил друго юридическо лице, различно от ответното - в случая
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, което с редица електронни
уведомления информирало доставчика „Електрохолд продажби“, че клиентът
е уведомен за наличие на задължения. При тези данни не можело да се търси
отговорност от ответника за вреди по причини, за които не можел да отговаря.
Не били налице нарушения от страна на ответника в процедурата за смяна на
доставчик, разписана в ПТЕЕ. Всички изисквания по посочените правила
били спазени от „Електрохолд Продажби“ ЕАД. Не били събрани
доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че не е бил уведомен за
наличието на задължения към ответника. Освен това тези твърдения се
опровергали от доказателствата по делото и по-конкретно от водената
кореспонденция с него. Поради това моли съда да отмени атакуваното
решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното
производство представя списък по чл.80 ГПК. Прави евентуално възражение
за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна Д. Е. Й. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно
списък по чл. 80 ГПК.
2
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно по
следните съображения:
С оглед твърденията в исковата молба – твърди се вредите да са
причинени от незаконосъобразно поведение на служители на ответника не във
връзка със съществувалото между страните договорно правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена
дейност № 210038425112 от 12.07.2017 г. и споразумение № ********** от
12.07.2017 г. към този договор, а във връзка с подадено на 01.10.2020 г.
заявление от ищеца за смяна на доставчика на ел. енергия, която процедура е
уредена в ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени от
КЕВР, в сила от 26.07.2013 г., съдът намира, че предявеният иск има правното
си основание чл. чл. 49 ЗЗД.
Процедурата по смяна на доставчика на електрическа енергия е уредена
в чл. 99 и сл. от ПТЕЕ. Съгласно чл. 99, ал. 2 ПТЕЕ в относимата им редакция,
процесът на смяна на координатор на балансираща група за крайни клиенти и
производители, присъединени към електропреносната мрежа, се
администрира от независимия преносен оператор, а процесът на смяна на
доставчик на електрическа енергия и координатор на балансираща група за
крайни клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа - от съответния оператор на
електроразпределителна мрежа. Според чл. 99, ал. 4 ПТЕЕ, заявлението за
смяна на доставчика на електрическа енергия и/или координатора на
балансираща група, с изключение на случаите на смяна на доставчик по чл.
3
99, ал. 1, т. 3, се подава от новия доставчик на електрическа
енергия/координатор на балансираща група до съответния мрежови оператор
по електронен път. Съгласно чл. 102, ал. 1 от Правилата, в случаите, когато е
депозирано искане за смяна на доставчик и/или координатор на балансираща
група съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5 и 6 или 7, независимият преносен
оператор/операторът на електроразпределителната мрежа регистрира смяната
само при липса на мотивирано възражение от страна на настоящия му
доставчик/координатор на балансираща група, като според ал. 2 възражението
може да се основава само на наличие на задължения, произтичащи от
действащи договори, задължения за неустойки и неосигурено обезпечение
(описани в т. 1 – 5 на ал. 2). В случай че не е направено мотивирано
възражение от настоящия доставчик и/или координатор в срок до два работни
дни считано от датата на уведомяване от съответния мрежови оператор за
стартираната процедура, операторът на електропреносната, съответно
операторът на електроразпределителна мрежа регистрира смяната – ал. 3 на
чл. 102.
В случая по делото не е било спорно и се установява, че на 01.10.2020 г.
ищецът е подал заявление до ответното дружество (в качеството му на „нов
доставчик“ по смисъла на ПТЕЕ) за продажба на електрическа енергия за
битови нужди вх. № **********/01.10.2020 г. за обект - къща, разположена в
УПИ XVIII-636,749,750, находяща се в с. Трудовец, в.з. „Лозята“, община
Ботевград. Към заявлението е било приложено удостоверение № 34/24.09.2020
г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от община Ботевград.
Установява се, че ответникът, в качеството му на „нов доставчик“ по смисъла
на ПТЕЕ, е препратил заявлението по електронен път на оператора на
мрежата „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (сега „Електроразпределителни
мрежи Запад“), като в отговор на изпратените му от оператора на мрежата
уведомления двукратно, в качеството му на „настоящ доставчик“ по смисъла
на ПТЕЕ, ответникът е подал възражения срещу смяната на доставчика с
мотив, че ищецът има непогасени задължения, без да посочи в какъв размер. В
резултат на това операторът на мрежата не е регистрирал промяната, а
процедурата е била прекратена.
По делото не се установява ищецът да е имал непогасени задължения по
договора със стария доставчик. От приетата електронна кореспонденция от
2022 г. е видно, а това не се оспорва и от ответника, че възраженията срещу
4
промяната на доставчика са били подадени до мрежовия оператор заради
задължение за лихва в размер на 0.01 лв. върху задължение от 2017 г.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че задължение
от 0.01 лв., дори да беше доказано да е съществувало, е незначително с оглед
интереса на кредитора, а подаването на възражения в процедурата по смяна на
доставчика заради подобно задължение съставлява злоупотреба с права, която
е забранена с разпоредбата на чл. 57, ал. 2 КРБ. Именно в резултат на това
противоправно поведение на служители на ответника процедурата по смяна
на доставчика е била прекратена, в пряка причинна връзка от което ищецът е
претърпял имуществени вреди в размер на разликата между заплатените от
него суми за ел. енергия за промишлени нужди в процесния период 01.11.2020
г. – 28.02.2022 г. и стойността на ел. енергията, която би заплатил за
електрическа енергия за битови нужди, която разлика, съгласно неоспореното
заключение на ССЕ, възлиза на 3 798.47 лв. Поради това ирелевантно за
основателността на иска е дали операторът на мрежата като администриращ
процедурата е следвало да уведоми ищеца за причините за прекратяването й.
Впрочем, противно на твърдяното в жалбата, по делото няма данни това да е
направено и от мрежовия оператор преди м. 02.2022 г. Както беше посочено,
по делото не се установява ищецът да е имал подобно задължение към стария
доставчик, а ако все пак такова задължение е съществувало, няма никакви
данни ищецът да е бил уведомен от ответника в качеството му на стар
доставчик за задължението преди м. 02.2022 г.
По изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният иск
е основателен. Атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззиваемия. Доказано направените такива с в размер на 500 лв. – адвокатско
възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в
представения договор за правна защита и съдействие от 22.04.2024 г.
Възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5
ГПК съдът намира за основателно. Съгласно задължителното за националните
съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, съдът не е
обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и следва да
откаже прилагането й, тъй като същата нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС. Последователна е практиката на ВКС с оглед цитираното
5
задължително решение на СЕС, че посочените в Наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но
те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените
услуги, като се съобразяват материалния интерес, фактическата и/или правна
сложност на делото, количеството извършена работа.
В случая въззивният съд, съобразявайки обжалваемия интерес, но и
липсата на фактическа и/или правна сложност на делото в настоящата
инстанция и извършеното от пълномощника на въззиваемия, намира за
справедливо възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3043 от 20.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 46152/2022 г. на Софийски районен съд, 30 състав.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 28,
бл. Изток Плаза, да заплати на Д. Е. Й., ЕГН **********, гр. София, ул.
„Николай Коперник“ № ****, на основание чл. 78 ГПК сумата 400 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6