Решение по дело №12906/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3812
Дата: 16 август 2023 г.
Съдия: Радослава Николаева Качерилска
Дело: 20211110212906
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3812
гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110212906 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба на А. З. Д., подадена от адв. Т. срещу Наказателно
постановление (НП) № К-0053078/29.12.2020 г., издадено от К Д. Р – упълномощен член на
Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на основание чл. 233, ал. 2, вр. чл. 205
от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание - „глоба” в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 58, ал. 1 от ЗЗП.
С депозираната жалба се цели отмяната на НП като незаконосъобразен
административнонаказателен акт, поради съществено нарушение на процесуалните правила
и поради съставянето на АУАН срещу жалбоподателя след изтичане на 3-месечния срок от
установяване на нарушителя. Освен това се сочи и нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
свързано с липсата на ясно и точно описания на нарушението в АУАН и НП. Оспорва се и
размера на наложената глоба с доводи за непропорционалност, като се настоява, че дори да
извършено, нарушението следва да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Поради всичко изложено се претендира отмяната на НП изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител - адв. Ч,
преупълномощена от адв. Т., поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено поради
описаните в жалбата доводи. Настоява, че по делото не е установена датата на описаното
нарушение, нито дали посочените в обявите лекарствени продукти са се изписвали само по
лекарско предписание, както и категорични данни за нарушителя. Излага, че нарушението
следва да се приеме за маловажно. Претендира разноски за адвокатска защита.
1
Въззиваемата страна – член на КЗП, не изпраща представител и не се явява лично.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи,
направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото
поотделно и в цялост, достигна до следните изводи от фактическа страна :
На неустановена дата преди 16.03.2020 г. служители на ГДБОП извършвали
мониторинг на интернет-пространството, като в платформата за интернет-търговия на адрес
те установили публикувани три обяви от потребител, регистриран като „Д.“, в които се
предлагали за продажба медикаменти рекламирани като „против корона вирус“ със следното
съдържание :
- обява 28229519 „!!! От , сашета против корона вирус, бронхит тип А и Б, М Т. С тези
сашета се лекуват болните под карантина в . Ограничени количества, 1 саше 5.50 лв.
Пращам с еконт и спиди с право на преглед!“
- обява 28229507 - „!!! От , сашета против корона вирус, бронхит тип А и Б, МТ. С тези
сашета се лекуват болните под карантина в Ограничени количества, 1 саше 5.50 лв. Пие се
по 1 саше на 24 часа, 5 дни и не е нужно или препоръчително повече. Засилва имунитета,
втори сеанс се прави след минимум 4 седмици“.
- обява 28229043 – „Вносен чист ибупрофен против настинка, вироси, корона вирус.
Тм! – ограничени количуства, по едно хапче на ден а превенция от вируси и настинки.
Сходен продукт с тамифлу но значително по-евтин. Доставка с еконт или спиди с право на
преглед преди плащани.“ С посочена цена под снимка на продукта от 14.99 лева.
След комуникация с лицата, поддържащи онлайн платформата за търговия, на
служителите на ГДБОП били съобщени използвания имейл и телефонен номер за
регистрацията. По неустановен начин служителите на ГДБОП достигнали до извод, че
профилът е на жалбоподателя А. Д. от гр. и на същия бил съставен протокол по ЗМВР, като
са му снети и писмени обяснения. Констатациите на служителите на ГДБОП били описани в
справка от 16.03.2020 г., която била изпратена до СРП. След това прокурор от СРП, без да
извърши допълнителна проверка, с разпореждане от 23.03.2020 г. сезирал председателя на
КЗП и изпратил на Комисията преписката от ГДБОП. Документите били получени в КЗП на
26.03.2020 г.
Без да извършат каквато и да е собствена проверка, след като обявите били незабавно
свалени от платформата за интернет-търговия на адрес , служителите на КЗП пристъпили
към съставяне на АУАН единствено на база на изпратената им справка от ГДБОП с
цитирано в нея съдържание на обявите и данни за личността на потребителя, за който се
твърди да ги е публикувал.
С оглед описаното в справката от ГДБОП Р. Т. на длъжност „главен експерт“ в
дирекция ЗППР в КЗП приела, че именно жалбоподателят А. Д. е публикувал процесните
три обяви, с което според нея той е предлагал за продажба чрез сключване на договор от
разстояние лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание и съответно е
нарушил чл. 58, ал. 1 от ЗЗП. Затова до жалбоподателя на 22.06.2020 г. е изпратена покана
2
да се яви за съставянето на АУАН на 03.07.2020 г. на посочената дата, в присъствието на
един свидетел при съставяне на акта /св. К/ и на жалбоподателя, Р. Т. съставила АУАН № К-
0053078/03.07.2020 г. Актът бил връчен на жалбоподателя на същата дата, като той не
изложил възражения по него. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, е депозирал възражения срещу
акта, в които сочи, че никога не е предлагал за продажба и не е притежавал лекарството
„тамифлу“, но признава, че той е публикувал обявите.
Въз основа на АУАН № К-0053078/03.07.2020 г. и при пълна идентичност на
описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 29.12.2020 г. К Р – надлежно
упълномощен член на КЗП е издал НП № К-0053078/29.12.2020 г., с което на основание чл.
233, ал. 2, вр. чл. 205 от ЗЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание -
„глоба” в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 58, ал. 1 от ЗЗП. В АУАН и НП е
посочено, че нарушението е извършено в гр. на 16.03.2020 г. Преди издаването на НП не са
събирани допълнителни доказателства за установяване на описаните в него обстоятелства,
включително и конкретното съдържание на обявите, датата на публикуването им и дали
посочените лекарствени продукти „“ и „“ се отпускат единствено по лекарско предписание.
НП е връчено на жалбоподателя на 12.04.2021 г., като същият е депозирал директно в
СРС жалба срещу него на 14.04.2021 г. и делото е образувано едва след приобщаване на
административната преписка.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от приложените по делото
доказателствeни материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания по делото свидетел Г К, както и събраните по надлежния процесуален ред и
приложени по делото писмени доказателства - Заповеди за компетентност, справка от
ГДБОП, разпореждане на СРП и др.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на св. К, доколкото в тях тя
възпроизвежда своите преки впечатления за процедурата по съставяне на АУАН, доколкото
поради продължителен отпуск на актосъставителката не е бил възможен нейният разпит. Св.
К потвърждава, че в КЗП не е правена допълнителна проверка, а изцяло са се доверили на
проверката на ГДБОП и резултата от нея отразен в изпратената до Комисията справка, без
да са разполагали с други документи. Свидетелката заявява още, че не може да уточни кога
са публикувани обявите, нито дали лекарството „тамифлу“ се е продавало само по лекарска
рецепта.
Съдът кредитира част от събраните писмени доказателствени материали по делото,
макар същите да не изясняват в пълнота обстоятелствата на разглеждания случай. Поради
липсата на представени доказателства, включително и скрийншотове или свалени копия на
процесните три обяви, за съда е невъзможно да установи тяхното съдържание чрез преки
доказателствени източници. Но в случая косвените доказателства /справката от служителите
на ГДБОП, доколкото може да се приеме за писмено доказателство/, не установяват в
пълнота описаните в НП обстоятелства, включително и относно датата на публикуване на
обявите, както и тяхното пълно съдържание с оглед възраженията на жалбоподателя.
В хода на производството от страна на наказващия орган не бяха ангажирани
3
достатъчно категорични доказателства, установяващи извършването на нарушението
описано в акта и НП именно от жалбоподателя, чрез публикуване на обяви за продажба на
лекарствени продукти, които се отпускат единствено по лекарска рецепта на посочената
дата. Действително в преценката си дали да се издаде наказателното постановление
наказващият орган се основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При
оспорване на издаденото НП по силата на чл. 14, ал.2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН в
съдебното производство тези констатации обаче нямат обвързваща доказателствена сила.
Тази позиция категорично е застъпена и в т.7 от Постановление №10/1973 г. на Пленума на
ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, като дава възможност на наказващият орган да
посочи допълнителни доказателства, извън тези посочени в НП, в подкрепа на обжалваното
постановление. Но поради пълното бездействие на наказващия орган в съдебната фаза на
процеса не са събрани допълнителни доказателства в подкрепа на описаното в НП. Тежестта
на доказване по делата от административнонаказателен характер е изцяло върху наказващия
орган, като при липсва на достатъчно убедителни доказателства, съдът е длъжен да приеме,
че деянието не е извършено от жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок /актуален към датата на подаването й/, от процесуално легитимирано
лице, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, но извън предвидения давностен срок по чл. 34 от ЗАНН за
съставянето на АУАН, при нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
При извършване на служебната проверка настоящият съдебен състав установи, че са
спазени изискванията на чл.42, т.1 и чл. 57, ал.1, т.1 ЗАНН, тъй като АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица, доколкото съставилата акта Р. Т. и К Р като
член на КЗП, попадат в кръга на упълномощените лица видно от представените заповеди за
тяхната компетентност. И в НП и в АУАН е извършена индивидуализация на
актосъставителя и на нарушителя, отразени са датите на издаване на акта и НП.
Компетентните длъжностни лица са удостоверили това си качество чрез полагане на своите
подписи, а жалбоподателят е запознат с двата акта, като АУАН му е бил предявен, а НП-
връчено.
4
Но при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на императивната разпоредба на
чл. 34 от ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако
е изтекла една година от извършване на нарушението, като настоящият случай не попада
сред изброените изключения. Като дата на нарушението е посочена 16.03.2020 г.,
следователно актът е съставен в годишния срок от тази дата. Но не е спазен тримесечният
срок за съставяне на АУАН от момента на узнаване на нарушителя, в случая от 26.03.2020
г., когато в КЗП са получени изпратените документи от ГДБОП. Доколкото не е извършена
допълнителна проверка и в справката от ГДБОП, на която изцяло се основава АУАН, са
описани както нарушението, така и е посочена самоличността на установения нарушител,
срокът по чл. 34, изр. 2 ЗАНН започва да тече от датата на получаването на справката от
компетентния орган, в случая КЗП. Но служителите на Комисията са бездействали и са
пристъпили към съставяне на акта едва на 03.07.2020 г., след като на 26.06.2020 г. срокът е
бил изтекъл. Поради това изобщо не е следвало да се образува административнонаказателно
производство, респективно същото е следвало да бъде прекратено, което не е било сторено
от административнонаказващия орган, в нарушение на чл. 34 от ЗАНН.
Освен това, при съставянето на АУАН и НП са допуснати и други съществени
процесуални нарушения :
Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта в присъствие
само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е присъствал при установяване
на нарушението, без да са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Не е налице и
хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото приложените документи относно
нарушението нямат официален характер. Предвиденото в закона ограничение на правилото
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се тълкува разширително. Именно поради отсъствието
на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето на акта в
отсъствие на двама свидетели представлява съществено процесуално нарушение и е
самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е опорочило цялото производство.
На следващо място, съдът намери, че вмененото на жалбоподателя нарушение е
останало недоказано по отношение на основните си характеристики, включително и време и
място на извършването му и съдържание на процесните обяви. Дори да се приеме, че са
събрани достатъчно доказателства за самоличността на извършителя, което също е
дискусионно, наказващият орган е следвало да представи доказателствата, от които е извел,
че нарушението е извършено именно на 16.03.2020 г., каквато дата е вписана в акта и НП.
Това е датата, посочена като дата на съставяне на справката от служителите на ГДБОП. Но в
самата нея се споменава, че след сигнализиране на лицата, администриращи онлайн
платформата за търговия, обявите са били премахнати. Следователно, те са били
публикувани в един по-ранен момент и ако същите се квалифицират като
покана/предложение за продажба, то такова би било налице до момента, в който са били
активни, но не и след свалянето им от платформата. Но в документите по делото не се
съдържа информация на коя дата са публикувани обявите и съответно кога са били свалени.
5
Това неправилното определяне на датата на нарушението също представлява съществено
нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е релевантна не
само за правото на защита на наказаното лице, но и с оглед преценка приложимостта на
института на давността за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал.1, т. 5 НК
и сроковете по чл. 34, ал.1 ЗАНН. С посочването на погрешна дата на извършване на
нарушението се накърнява съществено и правото на защита на наказаното лице, тъй като
последното е поставено в невъзможност да разбере вмененото му "административно"
обвинение, иманентен обективен признак от което безспорно се явява и датата на
извършване на нарушението.
В АУАН и НП липсва и яснота дали се твърди извършването на едно общо нарушение
чрез публикуването на трите обяви или са описани три отделни нарушения, за които е
наложено само едно наказание. При приложението на правилото на чл. 18 от ЗАНН следва,
че за всяко установено нарушение се налага отделно наказание. Като в случая поне две от
обявите са описани с тяхното съдържание /а за втората се препраща към първата/, но без а е
уточнено дали те са публикувани едновременно се затруднява и преценката дали се касае за
едно или няколко нарушения. Това също води до съществени затруднения за ефективното
упражняване правото на защита.
Както беше посочено по-горе, констатациите на наказващия орган останаха недоказани
в хода на процеса, поради което съдът намира НП и за необосновано. Без да са представени
по делото копия на текста на обявите е трудно да се установи конкретното им съдържание и
дали се касае в действителност за предложение за продажба на лекарствени средства, които
се изписват само по лекарско предписание, както е описано нарушението. Като органът не е
извършил и проверка за това обстоятелство в регистрите на ИАЛ.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗЗП се забранява предлагането и продажбата чрез сключване
на договори от разстояние за продажба на лекарствени продукти, отпускани по лекарско
предписание. В случая, ако се приеме за достоверно съдържанието на обявите, описани в
справката от ГДБОП, очевидно се касае за предлагане за продажба на лекарствени продукти
/като е посочена цена и са снимани опаковките на същите, които обаче трудно се разчитат/.
С оглед публикуването на обявите в платформата за интернет-търговия на адрес и
предложението за изпращане на стоката чрез куриер до потребителя, е видно, че се касае за
договор от разстояние. Но за да осъществява състава на нарушението по чл. 58, ал. 1 ЗЗП,
предложените за продажба лекарствени продукти следва да са такива, които се отпускат
единствено по лекарско предписание. Но това обстоятелство не е установено по никакъв
начин от наказващия орган, който не е приложил справки от регистрите на ИАЛ към датата
на нарушението, установяващи дали описаните в НП лекарствени продукти „тамифлу“ и
„ибупрофен“ са включени в тези списъци. Като би могло да се приеме за общоизвестен
факт, че ибупрофена и лекарствените продукти с такава основна съставка и различно
търговско наименование е един от най-широко предлаганите противовъзпалителни
продукти без лекарско предписание. В този смисъл очевидно поне едно от вменените деяния
не представлява нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗЗП, а относно лекарствените
6
продукти „тамифлу“ от наказващият орган не са представени доказателства в подкрепа на
твърденията му, че се отпускат единствено по лекарско предписание.

Поради гореизложеното и установените множество процесуални нарушения и
необоснованост, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено,
като производството по делото бъде прекратено на основание чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
По отношение на претендираните разноски за адвокатска защита от страна на
жалбоподателя, съдът намира следното :
Предвид изхода от производството се явява основателно и искането на жалбоподателя
за присъждане на съдебни разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед разпоредбата на чл. 63д ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на
жалбоподателя, като по делото в проведеното съдебно заседание е участвала
преупълномощената адв. Ч, която е осъществила процесуално представителство на
жалбоподателя от името на адв. Т.. Последната е представила пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, като в договора е уговорено възнаграждение в размер на 700
лева за адвокатска защита по делото, като е отбелязано, че същата сума е изплатена в брой.
Следователно претенцията е изцяло основателна и възнаграждението в размер на 700 лева
следва да бъде присъдено на жалбоподателя.

Воден от горното на основание чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. ал. 6 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-0053078/29.12.2020 г., издадено от К Д.
Р – упълномощен член на Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на основание
чл. 233, ал. 2, вр. чл. 205 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на жалбоподателя А. З.
Д. е наложено административно наказание - „глоба” в размер на 2000 лева за нарушение на
чл. 58, ал. 1 от ЗЗП.
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 12906/2021 г. по описа на СРС,
Наказателно отделение, 17 състав.

ОСЪЖДА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ДА ЗАПЛАТИ на
жалбоподателя А. З. Д. с ЕГН ********** сумата от 700 лева, представляваща
възнаграждение за адвокатска защита.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7