Р Е Ш Е Н И
Е
№ 160
гр.Сливница 08 май 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание, проведено на четиранедесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета Божилова като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д. № 705 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
А.С.Ц. *** и съдебен адрес ***, ЕГН: **********
е подал жалба срещу наказателно постановление № 16-0344-000385 от 04.11.2016г.,
издадено от ВНД началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, с което му е наложено
административно наказание на основание чл.179, ал.3,т.4 от ЗДвП, “глоба” в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение по чл.139,
ал.5 от ЗДвП .
В жалбата си заявява, че оспова процесното НП.
Твърди не е съгласен с фактическите констатации, т.к. по пътя , по кото се
движел никъде нямало обозначение, че за движението по него се изисква винете
стикер. Твърди, че за да възникне задължението му за заплащане на винетна такса
следва пътя по който се движи да е включен в списъка на републиканските пътища.
Твърди налице нарушение във фъктическото описание на нарушението му. Твърди че
липсват изрложени обстоятелства от обективна страна в процесното НП. Претендира
се отмна на процесното НП. В съдебно заседание, редовно призован не се вява, не
се представлява, представя писмени бележки.
Ответната по жалбата страна – РУ Сливница,
редовно призована пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител,
взема писмено становище по жалбата, в
което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно
и обосновано.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление, приема за установено то фактическа страна следното:
На 18.10.2016г., около 16,10 часа, на ТП 638,
в района на 23-ти км., извън населено място, с посока на движение от
с.Гурмазово към с. Пожарево, свидетелите Х.В.И. - мл. автоконтрольор при РУ-Сливница
и Стоян Васев , спират за проверка лек автомобил “Мазда” 323Ф, с ДК № ВН 5854 ВС,
управляван от жалбоподателя, А.С.Ц.. При проверката, свидетелите установили, че
жалбодателят управлява МРС без да е платил винетна такса за движение според
чл.10, ал.1, т.1 ЗДвП. Констатирал е че няма и залепен винетен стикер.
Съставен е акт за установеното нарушение с № 467/
18.10.2016г. на жалбоподателя Ц. от свидетеля Х.И., в присъствието на свидетеля
Стоян Васев, подписан от жалбоподателя с отбелязани възражения „няма табелка за
винетка”. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение било издадено и атакуваното наказателно постановление № 16-0344-000385
от 04.11.2016г., издадено от ВНД началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, с
което му е наложено административно наказание на основание чл.179, ал.3,т.4 от ЗДвП, “глоба” в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение по чл.139,
ал.5 от ЗДвП .
Изложената фактическа обстановка, съдът прие
за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля Х.В.И., както и
от приетите по делото писмени доказателства.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата против НП е
допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от
легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното
производство се образува със съставянето на акта, с който се установява
извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът,
след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение с № 467/ 18.10.2016г., намира, че същият отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане на
административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на
административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и
събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение.
Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се
произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се
произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на
административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост,
преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно
постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва
да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН
законови реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В
конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно
постановление № 16-0344-000385 от 04.11.2016г., издадено от ВНД началник РУП към
ОДМВР София, РУ Сливница, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията
му.
По същество, съдът намира жалбата
за неоснователна, тъй като прецени, че правилно е била реализирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП установените в акта за административно
нарушение фактически констатации, в рамките на производството по налагане на
административно наказание, се считат за верни до доказване на противното. По
силата обаче на чл.16 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила /в този
смисъл т.7 на ППВС № 10/1973 г./. В случая обстоятелствата по съставения акт за
административно нарушение се оспорват от наказаното лице, но се потвърдиха в
съдебно заседание. В хода на съдебното производство се установи по безспорен
начин от показанията на разпитаният свидетел Х.И., че с действията си
жалбоподателя Ц. е нарушил виновно разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП и правилно му е
наложено наказание съобразно санкционната разпоредба на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, тъй като в качеството му на водач на МПС – лек автомобил е управлявал
същото без да има заплатена винетна такса за движение по републиканската пътна
мрежа. И., в с.з. потвърди, че акта за установяване на административно
нарушение е съставен от него, в качеството му на контролен орган по транспорта.
Потвърди, че актът е съставен в присъствието на свидетеля Васев и на
нарушителя. Показанията на свидетеля не опровергават констатациите на
контролния орган, а са в подкрепа на фактите, изложени в акта за нарушение.
Съгласно разпоредбите
на чл.10а, ал.4, ал.5, т.1 и т.2 от Закона за пътищата, винетната такса се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, като при
заплащане на винетната такса се издава ценна книга, наречена "винетка",
която удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като
винетката се състои от две части; първата част е оформена за еднократно
залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на
пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране със защитни
знаци; тя има и предназначението да удостоверява плащането на винетната
такса пред контролните органи; втората част във вид на талон се съхранява
от водача на пътното превозно средство и служи за доказателство за платена
винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване
или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект
на винетния стикер; собственикът или ползвателят на пътното превозно средство
има право да ползва републиканските пътища на Република България, като
преминава по тях или по техните участъци с пътното превозно средство само
когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на пътното
превозно средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло на пътното превозно
средство е залепен валиден винетен стикер. Въз основа на изложеното се
обосновава извод, че за да има право водач на ППС да ползва републиканската
пътна мрежа, трябва да отговаря на две кумулативно свързани условия, а именно
да е налице заплатена винетна такса за съответния период и категория ППС и
винетният стикер да е залепен в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС.
Предвид последното, правилно наказващият орган е реализирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в
качеството му на водач на МПС по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Съгласно
последната, водач, който управлява ППС по републиканските пътища, за което не е
заплатена съответната винетна такса почл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата,
се наказва с глоба, чийто размер се определя съобразно вида на ППС.
Доколкото по делото не са представени
доказателства, опровергаващи така установените в акта обстоятелства, а напротив
същите бяха потвърдени в хода на съдебното производство, то съдът намира, че
съобразно разпоредбата на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП и правилно е наложено
наказание за извършеното нарушение. Наложеното наказание на жалбоподателя е в
размера, предвиден за конкретното нарушение в разпоредбата на чл. 179, ал.3,
т.4 от ЗДвП . Съдът счита, че същото е справедливо, съответства на тежестта на
извършеното нарушение и ще постигне целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
По отношение на представените от
страна жалбодателя с жалбата си
квитенция и копие 8нечетливо / на винете стикер, намира същите за
неотносими, т.к. видно то датата на квитанцията, тя касае дата 19.10.2016г.
Неоснователни са и твърденията за липса на доказателства че липсват
доказателства пътния участък на който е спрян жалбодателя да е включен в
републиканската пътна мрежа.
Ето защо съдът счита, че следва
да бъде потвърдено изцяло наказателно постановление №
16-1204-003167 от 24.01.2017г., издадено от началника на ОДМВР София.
Водим от горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно № 16-0344-000385 от 04.11.2016г., издадено от
ВНД началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница, с което на А.С.Ц. *** и
съдебен адрес ***, ЕГН: ********** му е наложено административно
наказание на основание чл.179, ал.3,т.4 от ЗДвП, “глоба” в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение по чл.139,
ал.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред АС – София област .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: