Решение по дело №10051/2023 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№63

гр. Велико Търново, 30.03.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на седемнадесети март  две хиляди двадесет и трета  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ДИАНА КОСТОВА

                                                                                                          ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                         

                                                                      

При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура В.К.,  разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 051/2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

             Образувано е  по касационна жалба на Н.М.Н. чрез *** М.В.,*** против Решение № 545/23.12.2022г. постановено по НАХД 723/22г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП №22-1275-000405 от 5.5.2022г. издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца.

 

            В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., 1 от НПК , приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Съдът не е обсъдил основното  възражение, че не не е действал виновно, тъй като не е  знаел, че МПС е дерегистрирано служебно, доколкото не е притежавал документ за първоначална регистрация на същия. На транзитния номер не е посочен месец, дата и година на валидност, поради което касаторът е приел, че валидността на табелите е един месец, както са посочили в автокъщата. Това е научил едва към момента на проверката от органите на „Пътна полиция“, след тяхна справка в служебния таблет. Собствеността на МПС е била прехвърлена след тази проверка, тъй като сам е ремонтирал автомобила два месеца и не е могъл да осигури колесар. Не почива на обективната истина твърдението на контролните органи, че същият към момента на проверката е управлявал МПС. След като автомобилът е имал два броя регистрационни табели иззети при проверката, касаторът не се е съмнявал , че последният  е регистриран по предвидения от закона ред. След като липсва субективна страна за извършване на административно нарушение, то това прави деянието несъставомерно, тъй като чл. 27, ал.1 от ЗАНН изисква деянието, обявено за административно нарушение да е извършено виновно, а то е такова , когато е умишлено или непредпазливо. От съда се иска да отмени обжалваното Решение на ВТРС и постановяване на друго по съществото на спора, с което НП бъде отменено.

                В о.з. се представлява от *** В., който поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Касаторът лично заявява, че не би рискувал, ако знаеше, че МПС е служебно дерегистрирано.

 

                Ответникът по жалбата – Началник Сектор“ Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново ,редовно призован не изпраща представител, не заема становище по спора.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Изцяло споделя мотивите на ВТРС, който е направил задълбочен анализ на доказателствата по делото, правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Предлага решението на ВТРС да бъде оставено в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

               Предмет на настоящото производство е Решение № 545/23.12.2022г. постановено по НАХД 723/22г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП №22-1275-000405 от 5.5.2022г. издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца.

 

                За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното : На 3.2.2022г. м.и. С. С.и  Ангел И. , служители Сектор ПП при ОД на МВР В. Търново са констатирали , че  в 20:50 часа в гр. В. Търново ,ул.“Драган Цончев“ до № 10А в посока към ул.“В. Златарски“ касаторът управлява на МПС марка ..., модел Партнер, цвят бял с рег. № ..., собственост на „Андреев 88“ЕООД, без същият да е регистриран по предвидения от закона ред. За извършеното нарушение С. в присъствието на св. И. е съставен АУАН серия G А бл. № 528821/3.2.2022г. и преписката е изпратена на ВТРП Последната с Постановление № 2193/22г издадено на 20.4.2022г. е отказала да образува досъдебно производство, като препис от него ведно с материалите е изпратен на ответника. Същият след като е установил горната фактическа обстановка на база събраните доказателства, е приел, че е извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание  чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание. НП е връчено на 26.5.2022г., като в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН същото е обжалвано пред ВТРС.

                В хода на съдебното дирене се приобщени освен горепосочените писмени доказателства и справка от ОД на МВР В. Търново „Пътна полиция“ относно извършените  нарушения по ЗДвП от страна на касатора, извлечение от регистъра на МПС, от който се вижда ,че първоначалната регистрация на МПС е от 5.10.2021г. – транзитна, която е прекратена на 5.1.2022г. поради изтичане срок на валидност на първоначалната регистрация. След което е направена такава на 18.2.2022г.г, от което е видно, че МПС вече е регистрирано на името на касатора и дата на придобиване на ПС 7.2.2022г. Приобщени са и писмените обяснение на касатора от 3.2.2022г. , в които същият е посочил, че МПС е било собственост на автокъща, като е имало уговорка на 4.02.2022г. да прехвърлят собствеността на автомобила, поради което е управлявал МПС с изтекла транзитна табела. От служителите на ПП при ОД на МВР В. Търново са подадени докладни записки, които потвърждават горната фактическа обстановка .

 

При така установените факти, ВТРС е направил извод за законосъобразност на НП, доколкото по делото е безспорно установено, че касаторът е управлявал МПС по път , отворен за обществено ползване, с транзитни номера с изтекъл срок на валидност, което се приравнява от законодателя на липса на регистрация по надлежния ред, задължителна съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП за движение по пътищата с обществено ползване. Съдът е намерил за неоснователен довода на касатора за липса на субективна страна на деянието, доколкото същият е бил длъжен преди да управлява МПС да се убеди, че същото е регистрирано по реда на Наредба № 1-45/244.3.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение , временно отнемане, прекратяване и възстановяване регистрацията на МПС и ремаркета , теглени от тях и реда за предоставяне на данни, наричана по долу за краткост Наредбата. На основание чл. 27, ал. 4 от същата касаторът е могъл да поиска издаване на нови регистрационни номера, след изтичане срока на предишните  транзитни такива. С оглед на това съдът е намерил, че касаторът е осъществил признаците на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП вкл. И субективните такива, при което правилно е ангажирана административно- наказателната му отговорност по чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП. Съдът се е позовал на нормата на чл. 189з от ЗДвП, според която за нарушения на ЗДвП не се прилага чл. 28 от ЗАНН, респ. не е обсъдил направените от касатора възражения за маловажност на деянието.

 

Така постановеното решение е правилно.

 

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност.

 

При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл.221, ал.1 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН..

 

 Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП има следното съдържание:  по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Не се спори от страните в хода на производството, че касаторът се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП "По смисъла на този закон: 1. "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. " Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП "Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат. "

На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени по надлежния ред към доказателствения материал, се установява по безспорен и категоричен начин, че МПС не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като към датата на проверката е изтекъл срока за валидност на транзитните номера, поради което служебно МПС е дерегистрирано. След сключване на договор за покупко- продажба на МПС от 7.02.2022г. касаторът е станал собственик на посочения автомобил.

Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Неоснователни са възраженията, че липсва нарушение от обективна страна, тъй като автомобилът е имал макар и временна регистрация, съответно регистрационни табели. В случая първото обстоятелство не е безспорно, тъй като става въпрос за издаване на транзитни табели по реда на чл. 27 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г., а такива се издават и на МПС без регистрация, за придвижването им в страната /чл. 27, ал. 1, т. 1 от посочената наредба/. Безспорно е обаче, че срокът на конкретните транзитни табели, отбелязан в разрешението за временно движение, е изтекъл  преди установеното управляване на автомобила от касатора, без собственикът   да е извършил постоянна регистрация на МПС според изискванията на чл. 12 и сл. от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. или да е поискал издаването на нови в съответствие с чл. 27, ал. 4 от същата наредба. Според алинея пета на чл. 27 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г., след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се използват. В случая е налице хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, прекратяването на регистрацията на МПС е настъпило по силата на закона и такава е липсвала към момента на извършване на процесното нарушение, до какъвто извод правилно е достигнал и въззивният съд. Без значение е фактът, че касаторът не е бил собственик на МПС , поради което същият не е могъл да инициира производство по промяна на регистрацията чл. 27  и сл. От Наредбата, в какъвто смисъл са мотивите на ВТРС. За него като водач на МПС е възникнало задължение преди да го управлява да се убеди, че МПС е надлежно регистрирано по предвидения от закона ред, като съответно се снабди с удостоверение за регистрация. Ако беше изпълнил възложеното му от закона задължение, същият би установил , че транзитните номера са с изтекъл срок и не би управлявал МПС.

               Неоснователни са и доводите на касатора, че деянието не е извършено виновно, тъй като същият е водач, а не собственик на автомобила. Приложената санкционна норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП има за свои адресати именно водачите на МПС без валидна регистрация, независимо дали те са собственици на превозното средство. Следователно преди да започне да управлява МПС, независимо чия собственост е то, водачът е длъжен да установи дали за това моторно превозно средство е регистрирано по надлежния ред. В случая касаторът е могъл без затруднение да узнае въпросното обстоятелство от продавача, който е собственик на автомобила, или след прочитане на разрешението за временното движение, в което срокът за валидност е надлежно отбелязан.

                 Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина. Управлявайки автомобила, касаторът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила му, поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост. С оглед на това следва да се приеме, че той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно АНО го е санкционирал на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

                Правилно районният съд е приел, че извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС което не е регистрирано по надлежния ред. Нарушението е извършено виновно във форма на вината - непредпазливост,  осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и представлява основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Наложените наказания по вид и размер съответстват на минималните предвидени в закона, а както е посочил и районният съд, в случая няма основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

По отношение на наложеното наказание, съдът намира следното :

С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за административното нарушение с наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер".

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство към момента на проверката не е било регистрирано по надлежния ред.

Административно-наказващият орган е определил размера на наказанията в предвидения от закона минимум, което според настоящия съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.

Конкретното нарушение за което е наложена санкцията не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна разпоредба. Извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с безопасността на движение на пътните превозни средства.

                Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд - В. Търново

                                Р Е Ш И:

               ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 545/23.12.2022г. постановено по НАХД 723/22г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП №22-1275-000405 от 5.5.2022г. издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което на Н.М.Н. ***  за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1

 

 

 

 

                                                                                         2.