№ 82
гр. Ямбол , 13.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица С. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Галина И. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Въззивно частно гражданско
дело № 20212300500094 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 и сл., вр. чл.407 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Е. С. от гр.Ямбол, представляван от пълномощника
адв.П. от ЯАК против разпореждане, постановено по гр.д.№1737/2020 г. по описа на ЯРС, с което
е разпоредено да се издаде в полза на бюджета на съдебната власт изпълнителен лист за сумата от
5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на ИЛ.
В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане.
Твърди се, че липсва основание за издаване на процесния ИЛ, т.к. по отношение на сумата от 5 лв.
не е налице влязло в сила съдебно решение. Освен това, видно от материалите по делото
жалбоподателя е заплатил доброволно и в определения срок ДТ в размер на 25 лв. и глобата в
размер на 200 лв., за които е осъден по влязлото в сила решение на ЯОС, в което също не е
отразено задължение за ДТ от 5 лв. при служебно издаване на ИЛ. Претендира се отмяна на
обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения изпълнителен лист за сумата от 5 лв.,
представляваща държавна такса за служебно издаване на ИЛ. Претендира и разноски по
представен списък.
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е допустима. По
същество съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.404, т.1 ГПК в първите две
хипотези на законовия текст, подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и
определения на съдилищата, както и осъдителните решения на въззивните съдилища.
В разглеждания казус се установява следното: с влязло в законна сила Решение
№318/19.10.2020, постановено по в.гр.д.№506/2020 г. на ЯОС жалбоподателя С. Е. С. е осъден да
заплати ДТ - 25 лв. по сметка на ЯРС и глоба в размер на 200 лв. - по сметка на ЯОС. На 05.11.2020
г. до С. е изпратено уведомление за доброволно изпълнение на задължението за ДТ от 25 лв., което
уведомление е получено лично от адресата на 10.11.2020 г. Уведомление за доброволно
изпълнение на задължението за глоба в размер на 200 лв. изобщо не е изпращано до осъденото
лице. Независимо от това на 11.11.2020 г., в определения в първото уведомление 7-дневен срок от
1
връчването, С. Е. С. е внесъл по сметка на ЯРС сумата 25 лв. и по сметка на ЯОС - сумата 200 лв.
Въпреки доброволното внасяне на описаните суми, по разпореждане на съдията-докладчик, срещу
С. е издаден изпълнителен лист за сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно
издаване на ИЛ. При внимателен преглед на материалите по делото и тези по изисканото изп.дело
от една страна не се установи служебно да е издаван ИЛ за ДТ от 25 лв., а от друга страна -
служебно издадения ИЛ за глобата от 200 лв. е преждевременно издаден - преди до задълженото
лица да е изпратена покана за доброволно изпълнение.
При така установеното настоящата инстанция намира, че обжалваното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно. Законовите предпоставки за издаване на изпълнителен лист са
посочени в чл.404 – чл.406 от ГПК и те са: 1.) да е налице подлежащ на принудително
изпълнение акт (изпълнително основание), посочен в чл.404 от ГПК, 2.) този акт да е редовен от
външна страна и 3.) да удостоверява подлежащо на изпълнение право. В случая предпоставки като
описаните не са налице. Действително в чл.11 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата
по ГПК е предвидено, че при служебно издаване на ИЛ се събира ДТ в размер на 5 лв. Но както
вече се посочи по-горе, от доказателствата по делото не се установи служебно да е издаван ИЛ за
ДТ от 25 лв. - напротив сумата е заплатена доброволно от задълженото лице в срока за доброволно
изпълнение. Издадения ИЛ за глобата от 200 лв. е преждевременно издаден - преди до
задълженото лице да е изпратена покана за доброволно изпълнение. При това положение
безспорно не е налице основание сума, като процесната, да бъде възлагана в тежест на
жалбоподателя, т.е. не е налице законово основание за това, съответно не е налице и годно
изпълнително основание по отношение на сумата.
При горните съображения частната жалба е основателна и следва да се уважи, като се
отмени обжалваното разпореждане и се обезсили издадения ИЛ.
Неоснователно е и следва да се остави без уважение искането за присъждане на
разноските, сторени в настоящото производство. Това е така, т.к. в производството няма насрещна
страна и по аналогия на нормата на чл.541 ГПК, сторените от жалбоподателя разноски са за негова
сметка.
Водим от изложеното Ямболският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане, постановено по гр.д.№1737/2020 г. по описа на ЯРС, с което е
разпоредено да се издаде в полза на бюджета на съдебната власт изпълнителен лист за сумата от 5
лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на ИЛ.
ОБЕЗСИЛВА издадения на 04.11.2020 г. изпълнителен лист за сумата от 5 лв.,
представляваща държавна такса за издаване на ИЛ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ЯРС, дължима от С. Е. С. с ЕГН **********.
НЕ УВАЖАВА искането на С. Е. С. с ЕГН ********** за присъждане на сторените в
производството разноски.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3