РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Петрич, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20231230200244 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Й. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул.
„Г. Д.“ № *, против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0314-
000102/06.03.2023 г. на Началник РУ в ОД на МВР-Благоевград, РУ-Петрич.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят,
като в законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него.
Моли съда да го отмени, поради нарушение на материалния закон и
несправедливост на наложеното административно наказание.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично, поддържа жалбата, моли наказателното постановление да бъде
отменено.
Административнонаказващият орган Началника на РУ-Петрич, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура –
Благоевград, редовно уведомени, не изпращат представител.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
образувано за това, че на 20.02.2023 г. в 09:50 часа в гр. Петрич, на ул. „Яне
Сандански“, като водач на лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № Е8481 МХ,
движейки се по ул. „Яне Сандански“, в района на „старото Бинго“,
управлявайки описания по-горе автомобил, собственост на Й. К. Д. от гр. П.,
не пропуска движещите се по ясно очертана пешеходна пътека тип „зебра“
пешеходци и продължава движението си направо. Водачът бил изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. №
ARDM -0184, като уреда отчел 0 промила алкохол, с което е извършил
следното нарушение: Не пропуска преминаващите пешеходци, с което
виновно е нарушил чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
За така констатираното нарушение бил съставен АУАН, серия GA с №
784895/20.02.2023 г.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-
0314-000102/06.03.2023 г. на Началник РУ в ОД на МВР-Благоевград, РУ-
Петрич, с което на жалбоподателя е наложена следната санкция: по чл. 183,
ал. 5, т. 2 от ЗДвП - Глоба в размер на 100 лв.
Както АУАН, така и процесното НП са издадени от лица, разполагащи
със съответната материална компетентност.
По делото са разпитани свидетелите Н. С. Й. /актосъставител/, Б. Д. Г.
/свидетел по акта/ и В. А. Б..
При преценка на събраните по делото доказателства и след
извършена проверка, служебна и във връзка с наведените доводи от
страна на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира следното:
Жалбата е процесуално допустима: подадена е в срока по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, в съответствие с установеното изискуемо от закона съдържание и от
лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледано по същество се явява
основателна.
Съдът намира, че както АУАН, така и НП е съобразено с нормата на чл.
2
57 от ЗАНН и при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП изисква водачите на нерелсови
пътни превозни средства да пропуснат стъпилите или преминаващите на
пешеходна пътека пешеходци, като намалят скоростта или спрат
управляваните от тях нерелсови пътни превозни средства. От
систематическото място на посочената разпоредба е видно, че тя касае
случаите на стъпили или преминаващи по пешеходна пътека пешеходци.
Съгласно параграф 6 от ДР на ЗДвП „Пешеходна пътека е част от платното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни
знаци, предназначена за преминаване на пешеходци“. Видно от цитираната
дефиниция достатъчно за обозначаване на пешеходна пътека е да има или
пътна маркировка, или сигнализация с пътен знак. В конкретния случай,
доколкото е известно на съда, налице е пътна маркировка. Тук съдът следва
да отбележи, че правото на пресичане е вид субективно право и същото
следва да се дефинира като призната и гарантирана от закона възможност
едно лице да има определено поведение – да премине през пътното платно,
включително и по пешеходна пътека и да очаква от друго лице /водачите на
ППС-та/ спазване на определено поведение за задоволяване на признатите му
от закона интереси.
В настоящия казус от събраните по делото доказателства се установи, че с
поведението си жалбоподателят – водач на МПС с рег. № Е8481 МХ е
нарушил субективното право на пешеходеца и е действал в противовес на
установените правила и норми. В съдебно заседание разпитания по акта
свидетел Б. Г. казва: „Аз бях стъпил на пешеходната пътека … и щом съм се
изплашил да не ме блъсне, значи е имала някаква опасност…Водачът на
автомобила като ме видя, че съм пред него и рязко спря…“, т.е., за съдът това
действие с рязкото спиране е довело до непропускане на пешеходеца. Тук
акцент трябва да се постави върху поведението на жалбоподателя. Съгласно
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, както съдът спомена и по-горе, водачът още при
приближаване на пешеходна пътека е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходна пътека пешеходци, като намали скоростта или спре. Същият при
управлението на МПС-то не е предприел активни действия по намаляване на
скоростта, вследствие на приближаване на пешеходната пътека. При „рязкото
спиране“, както описва свидетелят Г., поведението на водача, не изключва и
3
възможността от вредни последици. Този извод не се разколебава и от самите
обяснения на жалбоподателя: „Той си беше стъпил на пешеходната пътека…
Жестът с повдигане на ръце аз го възприех като „не виждаш ли какво
правиш“? В резултат на игнориране на споменатите законови изисквания и
неглижиране на конкретната обстановка, предимно на това, че се намира в
близост или пред пешеходна пътека, жалбоподателят е следвало да прояви
внимание и съобрази действията си.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Велизар Балев, доколкото
същите са в разрез с показанията на свидетеля Б. Г..
Предвид на изложеното, съдът прие, че жалбоподателят именно е нарушил
задължението си за пропускане на пешеходците и е извършил вмененото му
нарушение. В конкретния случай задължението за пропускане на
пешеходците в най-общ аспект се свързва с абсолютното им право на
предимство при преминаване на пешеходна пътека и задължението на
водачите на ППС да осигурят това предимство чрез безопасното им
пропускане.
За така извършеното административно нарушение,
административнонаказващия орган е наложил наказание „Глоба“ в размер на
100 лева, което е в параметрите, очертани от закона – размерът й е фиксиран
и не следва да бъде редуцирано.
За пълнота следва да се отбележи, че в случая не следва да бъде обсъждано
приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото според разпоредбата на чл. 189з
от ЗДвП , за нарушения по ЗДвП, не се прилагат чл. 28 ЗАНН и чл. 58г от
ЗАНН.
Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0314-
000102/06.03.2023 г. на Началник РУ в ОД на МВР-Благоевград, РУ-Петрич, с
което на К. Й. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Г. Д.“ № *, за
нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП,
4
му е наложено наказание „ Глоба“ в размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5