№ 2666
гр. Варна, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501525 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на К. Х. Б. срещу Решение № 1048 от
13.04.2022г. по гр.д. № 15009/2021г. по описа на ВРС, 48-ми състав, В ЧАСТТА МУ , с
която на основание чл. 226, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените
от въззивника срещу „Ч.“ АД, ЕИК ......... искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 667.87 лева, представляваща обезщетение за незаконосъобразно задържане
на трудова книжка в периода от 15.10.2018г. до 29.10.2018г., както и сумата от 197.77 лева,
представляваща обезщетение за забава за времето от 15.11.2018г. до 15.10.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
15.10.2021г. до окончателното плащане.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено
в противоречие със съдебната практика и необоснованост. Съображенията са, че по делото
са установени моментът на прекратяване на трудовото правоотношение между страните на
15.10.2018г.; факта, че работодателя съхранява трудовата книжка в досието на работника;
предаване на трудовата книжка от работодателя на работника на 29.10.2018г., както и че в
процесния период въззивникът е търсил трудовата си книжка. В противоречие с тези
безспорни обстоятелства, ВРС приел като релевантна датата на прекратяване на трудовия
договор – 26.10.2018г., вместо приетото от ВКС, че договорът е прекратен на 15.10.2018г.
Решението в тази част противоречи и на приетото в ТР № 1/02.12.2019г. на ОСГК на ВКС.
Отправя искане с оглед изложеното да се отмени решението в обжалваната част и вместо
него да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат с извод за
основателност.
1
В отговор на жалбата „Ч.“ АД оспорва доводите в нея. Излага съображения, че
правилно ВРС е приел, че релевантен в случая е моментът на връчване на заповедта за
уволнение, а според исковата молба това е именно 26.10.2018г. Към 15.10.2018г., от който се
претендира обезщетението ТПО не е било прекратено. Едва с решение № 59/2020г. на ВКС е
отменено дисциплинарното уволнението, извършено със заповед № 150/25.10.2018г. и с
Решение № 235/10.08.2020г. е дадено тълкуване, че работодателят следва да впише в
трудовата книжка като основание за прекратяване на ТПО чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Ето защо
моментът, от който е подлежала на връщане трудовата книжка на ищеца е датата на
връчване на заповедта, което е станало на 26.10.2018г. Трудовата книжка е върната на
ищеца на 29.10.2018г., когато същата е била оформена. Ето защо не е налице незаконно
задържане на трудовата книжка и исковете, предявени на това основание са неоснователни.
Отправя искане обжалваното решение да се потвърди в обжалваната част.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 04.10.2022г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената/дължима държавна такса се връща на задълженото лице, на основание чл. 78, ал. 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2