№ 521
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело №
20241100508409 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК и по реда на чл.274- чл.278
от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивни жалби, подадени от двете страни по делото.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от съделителя-ответник Б. Г. А. срещу решението
на СРС, 178 състав по гр.д. № 55029/2021г. в частта, с която е оставена без разглеждане
предявената от жалбоподателя искова претенция по чл.30,ал.3 от ЗС срещу съделителката Е.
А. Ч. за сумата от 4 050лв., представляваща направени от ищеца по този иск разходи за
гледане на Е.Х. в периода 01.09.2019г.- 01.03.2021г., в частта, с която е отхвърлени
предявените от жалбоподателя претенции по сметки с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС
срещу съделителката Е. А. Ч. – за сумата от 1 135,31лв. – стойност на комунални разходи и
разходи за чистене на делбения имот за периода 19.01.2019г.- 26.11.2021г. и срещу
съделителката Л. К. Б.- за сумата от 483,31лв.- комунални разходи и разходи за чистене на
делбения имот за периода 23.04.2021г .- 26.11.2021г., както и в частта, с която
жалбоподателят е осъден да заплати на съделителката – ищца Е. А. Ч. на основание
чл.31,ал.2 от ЗС сумата от 1 138лв.- обезщетение за ползването на процесния имот, от което
ищцата е била лишена в периода 26.02.2022г.- 01.12.2022г.
В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение в
частта, с която е оставена без разглеждане исковата претенция по чл.30,ал.3 от ЗС, заявена
от въззивника –ответник Б. А.. Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в тази му част
противоречи на нормите на чл.60 от ЗН и чл.70 от ЗН и съдебната практика, като не е
съобразен правно-релевантният факт, че съсобствеността произтича от договор за издръжка
и гледане. Поради това, жалбоподателят заявява искане за отмяна на атакуваното решение и
връщане на делото на СРС за разглеждане на тази претенция от друг съдебен състав.
Настоящият съдебен състав приема, че в частта, с което е оставена без разглеждане
исковата претенция по чл.30,ал.3 от ЗС първоинстанционното решение има характер на
определение по чл.130 от ГПК, съответно- въззивната жалба срещу него в тази му част има
характер на частна жалба, подлежаща на разглеждане по реда на чл.274 – чл.278 от ГПК.
Въззивният съд дължи произнасяне по частната жалба преди разглеждането на въззивната
жалба на съделителя-ответник в останала й част, касаеща съществото на спора по заявените
1
от съделителите претенции по сметки, доколкото първото произнасяне има значение за
определяне обхвата на дължимият инстанционен контрол по съществото на спора.
По горепосочената частна жалба по своята правна същност е постъпил отговор в
определения от съда срок от насрещната страна- съделителката – ищец Е. А. Ч., с който
жалбата е оспорена като неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е допустима, като подадена
от легитимирана страна в определения от първата инстанция срок за обжалване и е редовна.
Разгледана по същество съдът намира частната жалба за неоснователна.
В производството по втората фаза – на извършване на делбата нормата на чл.346 от
ГПК допуска разглеждането на претенции по сметки между съделителите, които са във
връзка със съсобствената вещ- предмет на делбата. В конкретния случай претендираните
разходи за издръжката и гледането на прехвърлителката по договора за издръжка и гледане,
които съделителят-ответник Б. А. твърди, че е извършил изцяло с лични средства и
поддържа , че съделителката-ищца му дължи половината от тях, като направени вместо нея в
качеството й на наследник по закон на втория приобретател по договора за издръжка и
гледане, не попадат в приложното поле на чл.346 от ГПК. В случая правопораждащият факт
на съсобствеността е договор – договор за издръжка и гледане, а не наследяване на
прехвърлителката по този договор – Е.Х.. Ето защо, неприложима е разпоредбата на чл.70
от ЗН, на която се позовава частния жалбоподател, тъй като съсобствеността не произтича
от наследствено правоприемство на страните с починалата Е.Х.. На следващо място,
доколкото разходите за издръжка и гледане на прехвърлителката по договора за издръжка и
гледане не разходи за общата вещ, то те не могат да бъдат претендирани по реда на чл.346 от
ГПК. Що се отнася до нормата на чл.60 от ЗН, то тя е приложима в отношенията между
съделителя-ответник Б. А. и съделителката – ищца Е. Ч., при заявеното от ответника
твърдение за наличие на задължение на прекия наследодател на ищцата към ответника,
произтичащо от изпълнено от ответника задължение на прекия наследодател на ищцата към
прехвърлителката. Както законосъобразно, обаче е прието и с обжалваното определение,
това задължение не може да бъде разгледано по специалния ред в рамките на делбеното
производство по горепосочените мотиви. Като последица от това, законосъобразно
първоинстанционният съд е оставил без разглеждане същото в рамките на настоящото
производство, но незаконсъобразно – по аргумент от нормата на чл.118,ал.2 от ГПК не е
постановил отделяне на тази претенция за образуване на отделно исково производство по
нея по общия исков ред. Това процесуално нарушение следва да бъде отстранено от
настоящата инстанция, като след потвърждаване на определението, с което горепосочената
претенция е оставена без разглеждане в рамките на настоящото делбено производство бъде
постановено отделянето й и изпращане на СРС за разглеждането й в отделно производство
по общия исков ред.
Предвид цената на иска по чл.30,ал.3 от ЗС, предявен от Б. А. срещу Е. Ч. – за
направени от Б. А. разходи за издръжка и гледане на Е.Х. в горепосочения период от време,
настоящото определение, с което въззивния съд се произнася в частната жалба , касаеща
тази претенция е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
По отношение на въззивната жалба на съделителя-ответник Б. А. срещу
първоинстанционното решение в останала му част, касаеща горепосочените претенции по
сметки- настоящия съдебен състав констатира, че въззивната жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК , от легитимирана страна и е редовна, приема, че
същата следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. Въззивникът-
ответник Б. А. поддържа доводи за неправилност на първоинстанционното решение в тази
му обжалвана част, поради неправилна преценка от страна на СРС на събраните по делото
доказателства. С въззивната жалба не са заявени доказателствени искания.
От насрещната страна по жалбата - съделителката-ищец Е. А. Ч. е подаден писмен
2
отговор в срока по чл.263,ал.1 от ГПК, с който жалбата е оспорена като неоснователна и е
направено искане за потвърждаване на атакуваното решение. С отговора не са заявени
доказателствени искания.
От насрещната страна по въззивната жалба - съделителката – ответник Л. К. Б. не
подаден отговор в срока по чл.263,ал.1 от ГПК.
Воден от горните мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. Г. А. инкорпорирана във
въззивната му жалба с вх.№ 164957/21.05.2024г. срещу решението на СРС, 178 състав по
гр.д. № 55029/2021г. в частта имаща характер на определение по чл.130 от ГПК, с която
е оставена без разглеждане предявената от жалбоподателя искова претенция по чл.30,ал.3 от
ЗС срещу съделителката Е. А. Ч. за сумата от 4 050лв., представляваща направени от Б. А.
разходи за гледане на Е.Х. в периода 01.09.2019г.- 01.03.2021г.
ОТДЕЛЯ производството по този иск от настоящото дело за образуване на отделно
производство по общия исков ред, като ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС за разглеждане на тази
претенция от фазата на подаване на отговор на иска от ответницата Е. Ч..
За тази цел да се изготвят заверени преписи от документите на л.43, л.76, л.96-
л.97 , л.107А и от л.109 до 205 включително от първоинстанционното дело, както и заверени
преписи от настоящото въззивно дело , вкючително и настоящото определение.
НАСРОЧВА делото по въззивната жалба на съделителя –ответник Б. А. срещу
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлени предявените от
жалбоподателя претенции по сметки с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС срещу
съделителката Е. А. Ч. – за сумата от 1 135,31лв. – стойност на комунални разходи и разходи
за чистене на делбения имот за периода 19.01.2019г.- 26.11.2021г. и срещу съделителката Л.
К. Б.- за сумата от 483,31лв.- комунални разходи и разходи за чистене на делбения имот за
периода 23.04.2021г .- 26.11.2021г., както и в частта, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на съделителката – ищца Е. А. Ч. на основание чл.31,ал.2 от ЗС сумата от 1 138лв.-
обезщетение за ползването на процесния имот, от което ищцата е била лишена в периода
26.02.2022г.- 01.12.2022г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.04.2025г. от
13.30ч., за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че във въззивното производство не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат
и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство,
а само такива нови обстоятелства и доказателства, които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване
на жалбата съответно в срока за отговор или нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след
изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят
доказателства за тях.
УКАЗВА на страните, че за намиране на решение на спора помежду им могат да използват и процедура
по медиация. Така спестяват време и непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение без да
са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношението им. При постигане на спогодба, въззивникът може да поиска възстановяване на половината от
внесената държавна такса за настоящото производство – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд и Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”, която за момента
предлага безплатно провеждане на процедура по медиация и страните, от която страните също могат да се
възползват.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване включително и в
частта на произнасянето по частната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4