Решение по дело №94/2023 на Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

 

№ 145

Ямбол, 06.10.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административният съд - Ямбол в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

 

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА и с участието на прокурора ДИМИТРИНКА ТОДОРОВА Г. като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20237280700094 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на И.Н.Р. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която се претендира заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от трайно, системно и целенасочено извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Размерът на претендираните неимуществени вреди е 16 800 лева за времето от 15.11.2017 г. до 25.01.2023 г., като се твърди, че същите са вследствие на неправомерно действие, изразяващо се в поставяне на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и неосигуряване на достатъчна жилищна площ в Затвора Бургас. Размерът на имуществените вреди е определен в исковата молба на 9 000 лева за периода от 01.06.2009 г. до 25.01.2023 г., като се твърди, че същите се изразяват в неосигурени облекло, обувки,  спални принадлежности, перилни препарати и т.н. в Затвора Бургас. Иска се сумите да се присъдят ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищецът И.Р. посочва, че на 15.11.2017г. е бил преместен на четвърти етаж в корпуса на Затвора Бургас, където бил настанен с още трима лишени от свобода, в помещение с площ около 10 кв. м. Посочва се, че в помещението не са били налични никакви мебели (маси, столове, закачалка); помещението било в лошо състояние, с видими следи от плесен и мухъл по стените, наличие на множество вредители (хлебарки и дървеници) и теч от наличната мивка. Р. твърди, че бил настанен в коридор с лица от категорията обвиняеми и подсъдими, което е създавало пречка за извършване на дейности от лично естество - подстригване, бръснене, пране и ежедневно изхвърляне на отпадъци. Твърди се в исковата молба още, че ищецът бил назначен на работа в бригада „Мираж“, изпълнявал е трудовите си задължения, но не е получавал награди за положения труд, както и че непредоставянето на награда е резултат от изразени от него „претенции“ към администрацията на Затвор Бургас.

Посочва се също, че през периода от 15.11.2017 г. до 26.01.2023 г. е имало и липса на водоподаване или топлоподаване, липса на пералня, кратко пускане на парната

инсталация. Твърди се и че на 26.04.2022 г. поради изключително влошеното състояние на помещенията в първа зона за повишена сигурност (първи етаж) ищецът е преместен на втори етаж във втора зона за повишена сигурност и настанен в помещение № 230, което той определя като умишлено действие от страна на служител на Затвор Бургас с цел поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. В тази връзка се навежда твърдение, че помещение № 230, поради лошото си състояние, не е било използвано и не са били настанявани други лица, както и че не фигурира в график от 25.05.2021 г., без да се уточнява за какъв график се отнася. В исковата молба се посочва още, че лишеният от свобода Р. е следвало да получи безплатни облекло, обувки и спални принадлежности, каквито не са му предоставяни.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат А. ***, като исковите претенции се поддържат и се прави искане те да бъдат уважени изцяло.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, се представлява в процеса от Старши юрисконсулт Т.Ч., редовно упълномощен, който оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани по размер и иска отхвърлянето им. В представен по делото писмен отговор на исковата молба се излагат подробни аргументи в подкрепа на застъпената теза, като е заявена и претенция за присъждане в полза на ответника на разноските по производството за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК за осъществената по делото защита от юрисконсулт в размера, определен в чл. 24 (изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Прокурорът от Окръжна прокуратура–Ямбол намира исковите претенции за неоснователни, тъй като заявените вреди (имуществени и неимуществени) са недоказани, поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и становищата на страните, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:

Първоначално по исковата молба на И.Р., с която се претендира заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от трайно, системно и целенасочено извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, е образувано адм. д. № 148/2023 г. по описа на Административен съд–Бургас, по което са постановени определения от 31.01.2023 г., 01.02.2023 г., 02.02.2023 г., 06.02.2023 г., 08.02.2023 г.,

13.02.2023 г., 16.02.2023 г., 20.02.2023 г., 22.02.2023 г., 23.02.2023 г., 24.02.2023 г.,

27.02.2023 г.,01.03.2023 г., 06.03.2023 г., 08.03.2023 г., 13.03.2023 г. и 17.03.2023 г., с които

на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК всички съдии от състава на БАС са се отвели от разглеждането на делото с мотив, че е налице висящ съдебен спор по предявени от И.Р. срещу Административен съд – Бургас и срещу Върховен административен съд искове за обезщетяване на вреди, което   би могло да породи съмнения в безпристрастността на съда.С Определение № 643/17.03.2023 г.адм. д. № 148/2023 г. по описа на БАС делото е изпратено на Върховния административен съд за определяне на друг съд, който да се произнесе по исковете. С Определение № 3438 от 03.04.2023 г. по адм. д. № 3101/2023 по описа на ВАС       исковата молба на И.Р., с която са предявени искове по чл. 284 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, е изпратена за

разглеждане от Административния съд – Ямбол, въз основа на което е образувано и настоящото съдебно производство.

Ищецът И.Н.Р. е лице, лишено от свобода, изтърпяващо наказание

„доживотен затвор без право на замяна“, понастоящем в Затвора Бургас, и е настанен при условията на чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 213 от ППЗИНЗС, предвиждащи наказанието „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ да се изпълняват в отделни затвори или в обособени отделения към другите затвори, съответно осъдените на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ да се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, като участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория.

От приложените материали към молбата, с която са уточнени доказателствените искания, отправени в проведеното на 10.07.2023 г. о.с.з. и допълнително представените от ответника по разпореждане на съда такИ. съобразно уважените доказателствени искания, се установява, че в процесния период от ищеца Р. са подавани жалби до Началника на Затвор Бургас, както следва: Жалба вх. № 1835/21.05.2020 г. относно непредоставени графици за дейности на лишените от свобода в I ЗПС, неизвършено посещение от служители в МЦ и неполучен отговор по жалба за принудително подстригване и бръснене (л. 189 и л. 283); Жалба рег. № 2044/03.08.2020 г., Жалба рег.

№ 170/15.01.2020 г. относно неосигурен достъп до баня и топла вода на 04.06.2020 г. поради чести аварии с топлоподаването (л. 190 и л. 277, л. 191 и л. 279), по която има отговор от инспектор К. Г. и ИСДВР П. Л. (л. 280); Жалба рег. № 2107/10.06.2020 г. относно неосигурен достъп до баня и топла вода и непредоставена награда по предложение на прекия ръководител на бригада „Мираж“ (л. 192 и л. 281); Жалба рег. № 2973/24.09.2019 г. относно нефункционираща библиотека, пералня, склад и параклис (л. 193 и л. 290), по която е изготвена Докладна записка рег. № 2670/04.10.2019 г. (л. 188), както и отговори от ИСДВР Ж. И.нов (л. 193, гръб, л. 194 и л. 291); Жалба рег. № 3663/14.11.2019 г. относно спряно водоподаване на 13.11.2019 г., заключена библиотека и неработеща пералня (л. 195 и л. 287), по която има отговор от ИСДВР Ж. И.нов (л. 195, гръб и л. 288); Жалба рег. № 3228 от 11.10.2019 г. относно неосигурен достъп до баня след престой на открито, нефункционираща пералня, неосигурен достъп до библиотека (л. 285-286); Жалба рег. № 2818 от 10.09.2019 г. относно неосигурен достъп до баня след престой на открито и неработеща библиотека (л. 289); Заявление рег. № 2910 от 17.09.2019 г. относно желанието на лишения от свобода Р. да получи дрехи и обувки, утвърдени по таблица от МС за зимния период (л. 292); Жалба рег. № 3085 от 01.10.2019 г. относно неработещи пералня и библиотека (л. 293); Жалба рег. № 2908 от 17.09.2019 г. относно неработещи пералня и библиотека и неосигурен достъп до баня след престой на открито (л. 294); Жалба рег. № 1346 от 20.04.2021 г. относно невъзможност за ползване на баня по определен график (л. 295); Жалба рег. № 1031/2021 г. относно ограничаване ползването на баня, библиотека и пералня (л. 296); Жалба рег. № 1773 от 08.1.2021 г. относно предприемане на действия от страна на Началника на затвора по осигуряване на минимални приемливи условия за изтърпяване на наказанието от Р. поради действия и бездействия от страна на ИСДВР на I ЗПС Л. (л. 297); Заявление от 18.01.2022 г. относно продължаване на специалния режим по отношение на осъдения Р. (л. 300-303).

Видно от информацията, съдържаща се в Справка изх. № 1430 от 25.05.2023 г., изготвена от ИСДВР П.Л. (л. 120-121), през месец ноември 2017 г. с цел извършване на строително-ремонтни дейности лишените от свобода, изтърпяващи

наказание „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“, настанени в първа зона за повишена сигурност (първи етаж в корпуса на Затвор Бургас) са преместени на четвърти, като лишеният от свобода И.Н.Р. е бил настанен в помещение

№ 403, отремонтирано към момента на преместването, оборудвано с железни легла и железни шкафове за съхранението на лични вещи съобразно броя на настанените лица (общо четирима затворника съобразно отразеното в Списък на лишените от свобода от 15.11.2017 г., приложен на л. 122 от кориците на делото). Обитаемата жилищна площ на помещението е 15,4 кв. м., като Р. е бил настанен с други трима лишени от свобода от същата категория, от която е и самият той – изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“, което отговаря на 3,85 кв. м жилищна площ на едно настанено лице. Към посоченото помещение има изградено и санитарно помещение с площ 1,17 кв. м.

Лишеният от свобода Р. е бил настанен в помещение № 403 за времето от 15.11.2017 г. до 15.04.2018 г. (05 месеца). След 15.04.2018 г. и след извършен ремонт на помещенията Р. отново е настанен на първи етаж в помещение № 124, чиято обитаема жилищна площ е 11,72 кв. м, като има и изградено санитарно помещение с площ 1,17 кв. м. С цел разширяване на помещенията, заети от Арест-Бургас, разположени на територията на корпуса на Затвор Бургас, администрацията на затвора е взела решение за преместване на първа зона за повишена сигурност (първи етаж), като затворниците от първи етаж, където е бил настанен и лишеният от свобода И.Р., са преместени на втори етаж. С цел равномерно разпределение на лишените от свобода по наличните помещения Р. е настанен в помещение № 230,  чиято обитаема жилищна площ е 6,08 кв. м, като лишеният от свобода И.Р. е бил настанен самостоятелно в помещението, което отговаря на 6,08 кв. м жилищна площ на едно настанено лице, а към помещението има изградено и санитарно помещение с площ 2,72 кв. м. Според отразеното в справката всички ежедневни дейности са се извършвали отделно от останалите лица - друга категория, настанени в коридора на четвърти етаж, което по никакъв начин не е създавало пречка за извършване на дейности от лично естество - подстригване, бръснене, пране, ежедневно изхвърляне на отпадъци и други; на територията на Затвор Бургас, в т.ч. и в помещение № 403 на четвърти етаж, където ищецът е пребИ.вал за времето от 15.11.2017 г. до 15.04.2018 г., се извършват мероприятия по дезинсекция и дератизация, като грижата за хигиената на помещенията е отговорност на настанените в тях лица. В представената справка се сочи също, че в администрацията на Затвор Бургас не се съхранява информация относно наличие на авария на отходната канализация, засегнала помещение № 124, където Р. е пребИ.вал след 15.04.2018 г., но е налична информация, отразена в Докладна записка вх. № 7116/29.12.2020 г. по описа на Затвор Бургас относно наводняване на помещение № 124 в резултат на забравен отворен кран за питейна вода от страна на лишения от свобода Р.. Според информацията в справката режимът на пускане на парното отопление в Затвора Бургас се осъществява съобразно Наредба

№16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и разписаните конкретно в чл. 3, ал. 2 от нея правила, като подаването на топлинна енергия е осъществявано в периода от първи октомври до тридесети април при средна температура в помещенията за процесния период между 18 и 20 градуса по „Целзий“. Посочено е в справката още, че за всеки случай на констатиране на липса на топла или студена вода се провежда разговор със служителите от надзорно-охранителния състав, които търсят съдействие от съответните длъжностни лица за разрешаване на възникналите трудности с топлоподаването, съответно - осигуряват достъп на компетентните служители до банята, разположена в

зоната за повишена сигурност , където са настанени лицата, изтърпяващи наказание

„доживотен затвор “ и „доживотен затвор без замяна“. На базата на проведените разговори със съответните служители е констатирано, че в резултат на повишено потребление на топла вода в останалите салони в корпуса на затвора съществува вероятност да се получили претоварване на системата за подаване на топла вода, изразяващо се в невъзможност да се затопли в достатъчна степен постъпващата студена вода. Пералнята на Затвор Бургас работи по график и лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ имат възможност да предоставят постелъчни вещи, получени от вещеви склад, за изпиране. През исковия период лишеният от свобода Р. е извършвал дисциплинарни нарушения, за които е бил наказван седем пъти; същевременно е награждаван три пъти за участие в общи пенитенциарни мероприятия. По отношение на заявените в исковата молба претенции на ищеца И.Р. относно неосигурени облекло, обувки, спални принадлежности, перилни препарати и др. от администрацията на Затвора Бургас в справката е посочено, че въз основа на  Заповед

№Л-1811/21.04.2020 г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се изпълнява Наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода относно санитарно-хигиенни материали. Със заповедта е утвърдена Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец    , а със Заповед № ЛС-04-161/28.04.2020 г. на Министъра на правосъдието се утвърждават таблици, касаещи правото на лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки   , да получават безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон. Към справката са приложени и копия от Таблица

№1 за полагащо се безплатно облекло на лишените от свобода, Таблица №2 за полагащите се безплатни обувки на лишените от свобода, Таблица №3 за полагащите се спални принадлежности и Таблица №6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи, с допълнително частично отразени в тях единични цени на получените артикули (л. 123-133, л. 235-244); към справката е приложена и вещева ведомост за лишения от свобода И.Н.Р. за получени вещи (л. 123, 132 и 133).От приложените таблици е видно, че един лишен от свобода ежемесечно получава 200 грама тоалетен сапун за къпане и миене, 250 грама обикновен сапун за пране и 400 грама перилен препарат (прах за пране), като в съответни периоди (2002 г. и 2008 г.) и при необходимост на ищеца са предоставяни облекло, обувки, спални принадлежности, перилни препарати и други от администрацията на Затвора в град Бургас.

За условията на изтърпяване на наказанията от лишените от свобода в Затвора Бургас се съдържат констатации и в докладите на Националния превантивен механизъм за извършена проверка в затвора в град Бургас през процесния период, приложени на л. 250-275, както и публично достъпните на интернет страницата на Омбудсмана на РБ (www.ombudsman.bg). Видно от съдържащите се в публикувания на интернет адрес https://www.ombudsman.bg/bg/p/dokladi-ot-proverki-555    Доклад на Националния превантивен механизъм за извършени проверки в затворите в градовете Стара Загора, Сливен и Бургас, общежитията и арестите към тях (08.10.2018 г. – 14.10.2018 г. и 26.11-30.11.2018 г.) констатации при извършена проверка, независимо от редовно пръскане, корпусът на затвора, новото общежитие „Дебелт“ и двете стари общежития

„Строител“ и „Житарово“ са с необичайно голямо количество дървеници. По данни на лишените от свобода, пръскането не води до тяхното ликвидиране, а само до раздвижването им. В тази връзка НПМ е отправил препоръка към ГДИН за проверка на

качественото изпълнение на сключените договори за обезпаразитяване в местата за лишаване от свобода в област Бургас и вземане на допълнителни мерки за решаване на този проблем. Посочено е в доклада, че независимо от официалната информация пред КПИ в затвора продължава да бъде поддържан капацитет не според необходимите 4 кв.м., а според броя легла. Според отразената в наличния по делото Доклад на Националния превантивен механизъм за извършена проверка в затвора в град Бургас, затворнически общежития от открит тип „Строител“ и „Житарово“, затворническо общежитие от закрит тип „Дебелт“, арест – гр. Бургас и ОДМВР – гр. Бургас (31.08.2020 г.

– 04.09.2020 г.) информация Затвор, град Бургас е бил посетен от екип на Националния превантивен механизъм през 2018 г. Отразено е в доклада, че цялостен ремонт на корпуса е извършван през 2017 г. Сочи се, че в проверените спални помещения се спазва изискуемата жилищна площ спрямо броя на настанените липа, но същите не отговарят на иизискванията поради наличие на влага и мухъл, макар през настоящата година да е извършен козметичен ремонт. Проверяващият екип получил множество оплаквания за наличие на хлебарки и дървеници. В зоната за повишена сигурност материално-битовите условия също не отговарят на европейските изисквания за третиране. И тук се наблюдава влага и           мухъл по стените и констатирано от екипа наличие на хлебарки. В спалните помещения има изградени самостоятелни санитарни възли. Констатирано е при проверката, че проблемът с наличието на хлебарки и дървеници в местата за лишаване от свобода, в т.ч. и затвора в Бургас не е разрешен, а е задълбочен, въпреки предприетите от страна на ГДИН мерки за пръскане съобразно новосключени договори. Посочено е, че НПМ не се съмнява в качеството на извършваната дейност, но очевидно резултатът е нулев. В заключение се сочи, че НПМ оценява този проблем като системен и дългогодишен и като грубо нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. През учебната 2019/2020г. над 100 лишени от свобода са записани за ученици в училището към затвора СУ „Аргира Жечкова“, а 15 са изпратени за обучение в други затвори. Провежда се групова работа               „ПридобИ.не на знания и практически умения в областта на озеленяването и цвета  рството“.Започнало е функционирането на клуб

„Здраве и   спорт“, който организира турнири по различни видове спорт ежемесечно. Наблюдава се активно участие на лишените от свобода в организираните турнири канадска борба, футбол, волейбол и силов трибой.Затворът в гр. Бургас разполага с библиотека, чиято дейност е организирана така, че всички лишени от свобода да имат достъп до нея.  Тя разполага с художествена,  правна, религиозна литература от български и чужди автори. Според отразената в наличния по делото Доклад на Националния превантивен механизъм за извършена проверка в затвори в град Бургас и град Сливен, затворнически общежития от открит и закрит тип и арести към тях и ОДМВР в градовете Бургас и Сливен (12.07.2021 г. – 16.07.2021 г.) информация затворът в град Бургас е бил посетен от екип на НПМ през 2020 г., като се сочи, че няма съществена промяна от последното посещение. В проверените спални помещения се спазва изискуемата жилищна площ спрямо броя на настанените лица, но същите не отговарят на изискванията поради наличие на влага и мухъл, макар цялостен ремонт на корпуса да е извършван през 2017 г. Проверяващият екип констатирал, че във всички проверени спални помещения в санитарните възли има дупки по стените, мивките са счупени, а на места са счупени и вратите. Тези щети са нанесени от надзорно- охранителния състав при извършвано претърсване и изземване на помещенията. В първа и втора зона за повишена сигурност, намиращи се съответно на първи и втори

етаж, няма промяна относно материално-битовите условия от последното посещение през 2020 г. - и тук се наблюдава влага и мухъл по стените и констатирано от екипа на НПМ наличие на хлебарки.  В спалните помещения има изградени самостоятелни санитарни възли.  Всички тези констатации са обосновани със снимков материал, съдържащ се в текстовата част на доклада.   През учебната 2020/2021 г. 87 лишени от свобода са записани за ученици в училището към затвора СУ „Аргира Жечкова“, изнесени паралелки в корпуса на затвора и ЗОЗТ „Дебелт“. Един лишен от свобода (доживотно осъден), настанен в общо помещение, е изпратен за обучение в училището към Затвора в гр. Ловеч.Затворът, гр. Бургас разполага с библиотека, чиято дейност е организирана така, че всички лишени от свобода да имат достъп до нея. Тя разполага с художествена, правна, религиозна литература от български и чужди автори.   Съгласно Доклад на националния превантивен механизъм за извършена проверка в затвора Бургас, затворническо общежитие от открит тип „Строител“, затворническо общежитие от закрит тип „Дебелт“, затворническо общежитие от открит тип „Житарово“ и арест към затвора Бургас (от 06.06.2023 г. до 09.06.2023 г.) помещенията, в които са настанени лишените от свобода, отговарят на законовите изисквания за изискуема площ от 4 кв. м на настанено лице. Всяко спално помещение разполага със санитарен възел. Баните са общи и се намират на съответния етаж. Къпането се извършва по график два пъти в седмицата, а работещите се къпят всеки ден. Екипът на НПМ констатирал, че в баните са свалени слушалките на душовете, тъй като сред настанените лишени от свобода имало опити да бъдат сваляни и изкъртвани. Килиите на настанените лица имат осигурен достъп до светлина. Дограмата е подменена във всички помещения, които проверяващият екип обиколил. Всеки лишен от свобода разполага с легло, масичка и шкаф за лични вещи. В спалните помещения има и по един телевизор за общо ползване от настанените там лица. Отново е констатирано наличие на дървеници и хлебарки в спалните помещения, независимо от редовното пръскане против вредители на всички площи в затвора, както и в затворническите общежития към него и са отправени съответни препоръки в тази насока. При проверката на двете зони за повишена сигурност (на първия и втория етаж) екипът на Омбудсмана констатирал наличие на влага и мухъл по стените в баните и санитарните помещения, което е отчетено като предпоставка за развИ.не на респираторни заболявания и е в разрез с европейските и международни стандарти за осигуряване на хигиенични и здравословни условия за живот на лишените от свобода. В тази връзка е отправена препоръка да бъдат предприети спешни мерки за отстраняване на проблема чрез извършване на съответните ремонтни дейности в засегнатите помещения. Констатациите са обосновани със снимков материал, съдържащ се в текстовата част на доклада. Със Заповед 3-5-293-1/31.03.22г. на началника на Затвор Бургас е бил разкрит работен обект в корпуса на затвора към цех „Пластмаси“, в който през годината са били ангажирани лишени от свобода с доживотни присъди.

При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

В конкретния случай ищецът твърди, че са му нанесени вреди вследствие на

неправомерно поведение, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и неосигуряване на достатъчна жилищна площ в Затвора Бургас за периода от 15.11.2017 г. до 25.01.2023 г. Заявена е и претенция за обезвреда на нанесени имуществени вреди за периода от 01.06.2009 г. до 25.01.2023 г., изразяващи се в неосигурени облекло, обувки, спални принадлежности, перилни препарати и др. в Затвора Бургас.

На основание чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК и по аргумент от чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 132, ал. 5 от АПК предявеният иск е подведомствен и родово подсъден на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

По аргумент от чл. 205 от АПК, разписващ, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите), вр. чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е юридическото лице, към което са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Надлежно пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е ГДИН с оглед нормата на чл. 12, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗИНЗС, повеляващи, че прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от ГДИН – юридическо лице към Министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН.

Дейността на администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия. От изложеното следва, че за съответните периоди на исковите претенции ГДИН притежава необходимата пасивна процесуална легитимация. С оглед на посоченото до тук следва да се приеме, че исковете са редовно предявени и допустими, поради което се дължи разглеждането им по същество.

По основателността на исковете съдът съобрази следното:

Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са нарушения на чл. 3 от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията и вреди, причинени на лишения от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията, които вреди са в резултат на нарушенията на чл. 3. Според относимата към конкретния казус редакция на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а според ал. 2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.

284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Следователно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието

„лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2). Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Аналогичен и текстът на цитираната разпоредба в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. Така, според ал. 1 в посочената редакция осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, ал. 2 посочва, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително отношение,  което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност, а ал. 3 допълва, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.

На първо място ищецът твърди, че за периода от 15.11.2017 г. до 25.01.2023 г. вследствие на неправомерно действие и бездействие чрез поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и неосигуряване на достатъчна жилищна площ в Затвора Бургас за него са настъпили вреди, изразяващи се в засягане на личността и достойнството му и понасяне на страдания поради това, че е бил принуден да живее в силно ограничено пространство и заради обстоятелството, че през същия период на него му е препятстван достъпа до течаща вода , библиотека и пералня, отопление през зимния сезон .Бил лишен от възможности за добра хигиена, липсвала достатъчно жилищна площ, имало дървеници и хлебарки, мухъл и влага по стените в помещенията, в които бил настаняван, липсвал санитарен контрол от страна на медицинските специалисти към затвора.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (Решение от 10.02.2012 г. по делото на Шахънов срещу България) разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход според Съда по правата на човека лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл. 3 от Конвенцията.

Законовите гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода са закрепени в разпоредбите на чл. 3 и чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС в редакцията им, относима към процесния период, заявен от ищеца, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода.   Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, (ратифицирана от България през 1992 г., и част от вътрешното право на страната съобразно правилото на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, ползваща се с предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които противоречат), разписваща, че никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.   Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 г ., и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C

(XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., (които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите ), всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване; във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение; санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда,

и в условията на чистота и пристойност; къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, т. е. във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат

В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника по отношение на повечето от твърденията в исковата молба, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание „лишаване от свобода“ („доживотен затвор“) са длъжни да осигуряват на осъдените лица такИ. условия, които не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл. 3 от ЕКЗПЧОС и чл. 29, ал.1 от КРБ, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. В конкретния случай, според наведените възражения и доказаните факти, се касае за нечовешко и унижаващо отношение. Няма данни и твърдения за подлагане на мъчения и на жестоко отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание. Визираният по- горе нормативен регламент на Конвенцията и Конституцията на Република България подробно е развит в разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на ЗИНЗС в релевантната за процесния период редакция.

Искът за претендираните неимуществени вреди следва да бъде разгледан по същество за периода от 15.11.2017 г. до 25.01.2023 г. (датата на подаване на исковата молба според посоченото в нея). Изключение от целия заявен период правят престоят в помещение № 124 с начална дата на настаняване, считано от 16.04.2018 г., както и времето на настаняване в помещение № 230. След 15.04.2018 г. и след извършен ремонт на помещенията Р. отново е настанен на първи етаж в помещение № ***, чиято обитаема жилищна площ е 11,72 кв. м, като има и изградено санитарно помещение с площ 1,17 кв. м. С цел разширяване на помещенията, заети от Арест Бургас, разположени на територията на корпуса на Затвор Бургас, администрацията на затвора е взела решение за преместване на първа зона за повишена сигурност (първи етаж), като затворниците от първи етаж, където е бил настанен и лишеният от свобода И.Р., са преместени на втори етаж. С цел равномерно разпределение на лишените от свобода по наличните помещения Р. е настанен в помещение № ***, чиято обитаема жилищна площ е 6,08 кв. м, като лишеният от свобода И.Р. е бил настанен самостоятелно в помещението, което отговаря на 6,08 кв. м жилищна площ на едно настанено лице, а към помещението има изградено и санитарно помещение с площ 2,72 кв. м. горното сочи на извод, че в тези периоди площта на помещенията, в които е бил настанен ищецът отговарят на установените нормативни изисквания.

Съотнасянето на описаните в решението данни, цитираните правни норми и съдебна практика, в т. ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че за времето на пребИ.ване в Затвор Бургас от 15.11.2017 г. до 15.04.2018 г. (05 месеца) от събраните и описани по- горе доказателства се установява, че ищецът е бил настанен в помещение, в което

жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети както от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, така и от ЗИНЗС, които са в размер на 4 кв. м. Видно от информацията, съдържаща се в Справка изх. № 1430 от 25.05.2023 г. (л. 120-121), през месец ноември 2017 г. с цел извършване на строително- ремонтни дейности лишените от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и

„доживотен затвор без замяна“, настанени в първа зона за повишена сигурност (първи етаж в корпуса на Затвор Бургас), са преместени на четвърти, като лишеният от свобода И.Н.Р. е бил настанен в помещение № 403, отремонтирано към момента на преместването, оборудвано с железни легла и железни шкафове за съхранението на лични вещи съобразно броя на настанените лица (общо четирима затворника съобразно отразеното в Списък на лишените от свобода от 15.11.2017 г., приложен на л. 122 от кориците на делото). Обитаемата жилищна площ на помещението е 15,4 кв. м., като Р. е бил настанен с други трима лишени от свобода от същата категория, от която е и самият той – изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“, което и според посоченото в справката отговаря на 3,85 кв. м жилищна площ на едно настанено лице.

Към помещение № *** има изградено и санитарно помещение с площ 1,17 кв. м. Лишеният от свобода Р. е бил настанен в помещение № *** за времето от 15.11.2017 г. до 15.04.2018 г. (05 месеца). При тези данни следва да се приеме, че за посочения период на престой в помещение № 403 (времето от 15.11.2017 г. до 15.04.2018 г., или 05 месеца) ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – Бургас, за който период в петитума на исковата молба се твърди, че Р. търпи вреди. За този исков период са събрани безсъмнени доказателства, че спрямо И.Р. се установява „пренаселеност на килиите“, като са се падали по-малко от 4 кв. м нетна площ на човек. Ето защо пребИ.ването на Р. в пренаселени килии може да се определи като уронващо човешкото достойнство, което предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените лишения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда. Това обстоятелство, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставлява самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.

В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които изтърпява наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажираните от негова страна доказателствени искания тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото ответната страна не представя съответни доказателства в подкрепа на част от изнесените в Справка изх. № 1430 от 25.05.2023 г., изготвена от ИСДВР П.Л., твърдения. Данните по делото сочат, че в периода 2019 г. – 2021 г. на изтърпяване на наказанието, и конкретно през определени дни на месеците август 2020 г. (л. 190), януари 2020 г. (л. 191), май 2020 г. (л. 283-284), юни

2020 г. (л. 192), септември 2019 г. (л. 289, л. 294), октомври 2019 г. (л. 285-286, л. 293),

ноември 2019 г. (л. 195), март 2021 (л. 296), април 2021 г. (л. 295), е налице нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, задължаващ съответните органи да осигурят на лишените от свобода постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Наличните по делото доказателства, в т. ч. и приложените жалби и отговорите по тях сочат на системно неспазване на установеното в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС изискване в периода 2019 г. – 2021 г. за сочените в подаваните от Р. жалби дни на съответните месеци. При това положение следва да се приеме според посочените доказателства, че действително в този период е имало и липса на водоподаване и топлоподаване, липса на пералня, кратко пускане на парната инсталация.

Основателни са оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки през целия заявен от ищеца исков период (15.11.2017 г. – 25.01.2023 година), както и за наличие на мухъл и влага в помещенията, в които е настаняван Р.. Това е така, защото независимо, че от страна на ответника са изложени твърдения за извършени обработки по обезпаразитяване, не са представени доказателства за това, че такИ. дейности са били договорени, съответно изпълнени, по делото не са представени и протоколи за извършени дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Отделно от това, в докладите на Националния превантивен механизъм за извършени проверки в затвора в град Бургас през процесния период се съдържат констатации, опровергаващи твърденията на ответника. Посочва се в тези доклади, че в зоната за повишена сигурност, където е пребИ.вал ищецът в процесния период, материално-битовите условия не отговарят на европейските изисквания за третиране - наблюдава се влага и мухъл по стените и от проверяващите екипи е констатирано наличие на хлебарки и дървеници - този проблем не е разрешен, а е задълбочен, въпреки предприетите от страна на ГДИН мерки за пръскане съобразно сключените договори. Посочено е, че НПМ не се съмнява в качеството на извършваната дейност, но очевидно резултатът е нулев. Сочи се още, че НПМ оценява този проблем като системен и дългогодишен и като грубо нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. С оглед наличните по делото доказателства, и по-конкретно подаваните от ищеца жалби и отговорите по тях като основателни следва да се приемат и твърденията за липса на санитарен контрол от страна на медицинските специалисти към затвора в посочените в жалбите периоди.

Неоснователни са твърденията на Р. за непредоставянето на награда, предложена заради работата му в бригада „Мираж“ поради „претенциите“, които има ищеца спрямо затворническата администрация“. Действително от доказателствата по делото се установява, че Р. е предложен за награждаване заради работата си в бригадата и е отправил искане до Началника на затвора тя да му бъде предоставена, но видно от поставената върху заявлението резолюция, непредоставянето не е резултат от изразени от него „претенции“ към администрацията на Затвор Бургас, както се твърди в исковата молба. Липсват други конкретно ангажирани от ищеца доказателства в тази насока.   Не се доказа и твърдението в исковата молба,   че след авария на канализацията, помещение № 124 в първа зона за повишена сигурност, където е бил настанен Р., е било наводнено с отходни води и това е довело до срутване на част от тавана, до негодност на голяма част от личните му дрехи, обувки, документи, книги и други вещи. Недоказано остава и твърдението, че преместването на ищеца в помещение № 230 съставлява умишлено действие от страна на служител на Затвор Бургас с цел поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието

„лишаване от свобода“.

Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно

бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, а именно: за времето на пребИ.ване в Затвор Бургас от 15.11.2017 г. до 15.04.2018 г. (05 месеца) ищецът е бил настанен в помещение, в което жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, както и от ЗИНЗС, които са в размер на 4 кв. м, тъй като и според представените от ответника доказателства площта се е равнявала на 3,85 кв. м; в периода 2019 г. – 2021 г. на изтърпяване на наказанието, и конкретно в определени дни през месеците август 2020 г. (л. 190), януари 2020 г. (л. 191), май 2020 г. (л. 283-284), юни 2020 г. (л.

192), септември 2019 г. (л. 289, л. 294), октомври 2019 г. (л. 285-286, л. 293), ноември

2019 г. (л. 195), март 2021 (л. 296), април 2021 г. (л. 295), посочени в подаваните от ищеца жалби до Началника на затвора, е налице нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС поради липса на водоподаване и топлоподаване, както и липса на пералня, кратко пускане на парната инсталация; през целия заявен от ищеца исков период (15.11.2017 г. – 25.01.2023 г.) в помещенията, в които е пребИ.вал, е имало влага и мухъл, дървеници и хлебарки. Изложеното до тук сочи на извод, че И.Н.Р. е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Налице е незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, посочени по-горе, които водят до извода, че битовите условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишения от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото му достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишения от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето му поради липса на осъществени елементарни стандарти за живот. Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в помещението, в което е бил настанен ищецът, липсата на водоподаване и топлоподаване, както и липсата на пералня, кратко пускане на парната инсталация, наличието на влага и мухъл, дървеници и хлебарки в горепосочените периоди, липсата на санитарен контрол от страна на медицинските специалисти към затвора, са предизвикали такова ниво на страдание за Р., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. Следователно, правилото на чл. 284, ал. 5, вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС налага да се приеме, че И.Р. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди следва да се присъди от съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който те са били претърпени. С оглед характера на увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания от ищеца, при отчитане на кумулативното въздействие върху лицето на условията и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, според настоящия състав общият размер на обезщетението, което е най-справедливо да се присъди в случая, е 1 000 лева. При съобразяване на съдебната практика по идентични дела, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди, като съдът намира, че този размер

именно съответства на конкретната преценка, направена на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от сочената в исковата молба дата на предявяване на иска - 25.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. В останалата част за разликата над 1 000 лева до пълния предявен размер от 16 800 лева искът следва да бъде отхвърлен, ведно с претендираното заплащане на законната лихва върху тази сума.

Претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 9 000 лева за нанесени имуществени вреди на ищеца Р. за периода от 01.06.2009 г. до 25.01.2023 г., изразяващи се в неосигурени облекло, обувки, спални принадлежности, перилни препарати и други в Затвора Бургас съдът намира за изцяло неоснователна. Ищецът, в условията на диспозитивно начало, при определяне предмета на иска е предявил претенция, основана на нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, уронващи човешкото му достойнство, причиняващи му болки и страдания. Твърдените неблагоприятни условия се сочи, че са вследствие противоправното бездействие на затворническата администрация да му осигури полагаемите му се хигиенни и санитарни материали, облекло и обувки.

Незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице има във всички случаи на неизпълнение на задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт. Ищецът обаче не е ангажирал доказателства, с които да установи твърдените незаконосъобразни бездействия на администрацията на затвора.

Съгласно чл. 31, ал. 1, б. „в“ от действащия до 01.06.2009 г. ЗИН (обн. ДВ бр. 30/15.04.1969 г. и отм. ДВ бр. 25/03.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) лишените от свобода имат право на самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на финансите. С идентично съдържание разпоредбата е възпроизведена в първоначалната редакция на чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС (обн., ДВ бр. 25/03.04.2009 г.), действащия след отмяната на ЗИН, според която разпоредба лишените от свобода имат право на самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието. Считано от 01.01.2013 г., разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС е изменена (промяната е обн. в ДВ бр.

103/28.12.2012 г.), като според актуалното  съдържание лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието. При тази нормативна уредба следва заключението, че считано от 01.01.2013 г. задължението на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят на лишените от свобода безплатно облекло и обувки поначало не е безусловно, а само при съществуваща необходимост, когато лишените от свобода нямат собствени такИ.. От подобна редакция на разпоредбата се налага извод, че грижа на лишения от свобода е да сезира затворническата администрация с искане да му се предоставят полагаемите се според сезона облекло и обувки, като съответно обоснове искането си с липсата на собствени такИ..

Според утвърдените от Министъра на правосъдието таблици се установява следното: съгласно Таблица № 1 за полагащото се безплатно облекло на лишените от

свобода по отношение на един лишен от свобода мъж е предвидено, че се полагат: 1. зимно облекло за лишения от свобода - по 1 бр. полушуба, 2 бр. панталони, 1 бр. пуловер, които се отпускат служебно и са със срок за ползване две години; 2. лятно облекло по 1 бр. яке (със срок за ползване две години), 2 бр. панталони, отпускани служебно, и 2 бр. фланелка с къс ръкав, отпускана безвъзмездно – последните със срок за ползване една година; 3. бельо, отпускано безвъзмездно – по 3 бр. къси долни гащи, 2 бр. фланелки с къс и дълъг ръкав, 3 чифта чорапи къси вълнени и 2 чифта чорапи къси памучни, както и 2 бр. хавлиена кърпа, със срок за ползване 1 година, с изключение на хавлиените кърпи, които са със срок за ползване 2 години. В Таблица № 2 за полагащите се обувни артикули на лишените от свобода е посочено, че служебно се отпускат по 1 чифт обувки цели зимни (боти), обувки половинки (пролетно-есенни), спортни обувки и чехли, като срокът за ползването им е 1 година, с изключение на зимните обувки, които са със срок за ползване 2 години. От Таблица № 3 се установяват полагащите се спални принадлежности на лишените от свобода, всички отпускани служебно. Видно от Таблица № 6 е, че полагащите се безвъзмездно перилни и миещи препарати в местата за лишаване от свобода за един месец са, както следва: на един лишен от свобода мъж нормата за отпускане на перилни и миещи препарати в грамове на месец е 200 гр. сапун тоалетен за къпане и миене, 250 гр. сапун обикновен за пране, както и 400 гр. перилен препарат - прах за пране. Като забележка в тази таблица е посочено, че сапунът за къпане и миене се отпуска лично на лишения от свобода на първо и петнадесето число на месеца срещу подпис във ведомост, а сапунът за пране в общите перални се отпуска с искания в рамките на утвърдените норми и срокове, като се разрешава част от сапуна за пране да се заменя с други перилни и почистващи препарати.

С представените доказателства ответникът установява, че е спазил изискванията за предоставяне на санитарни материали, бельо и др. и не се установяват твърдените бездействия. След изменението на разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, считано от 01.01.2013 г. е регламентирано правото на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието, но само за лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки. По делото не са ангажирани доказателства за периода за формиран отказ по искане за предоставяне на безплатно облекло и обувки. Задължението на администрацията да осигури безплатно облекло и обувки на лишения от свобода е поставено в зависимост от волята и желанието на лишения от свобода да поиска предоставянето на такИ., ако не разполага със собствени, т.е. единствено при заявено от лишения от свобода желание, поради липса на собствени облекло и обувки, възниква задължението за предоставянето на такИ. вещи. При тази нормативна регламентация не следва да се изисква от администрацията на затвора служебно да следи и да предоставя облекло и обувки. Вярно е, че в процесния исков период Р. е заявил предоставянето на дрехи и обувки до Началника на затвора в Бургас, но видно от съдържанието на Заявление рег. № 2910 от 17.09.2019 г. (л. 292) искането е бланкетно и не е обоснована нуждата от заявените вещи по никакъв начин. При тези доказателства не би могло да се приеме, че е налице твърдяното от ищеца нарушение от страна на администрацията в затвора в Бургас, обосноваваща претендираните от него имуществени вреди за сочения период и размер. Предвид изложеното съдът намира, че не е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Бургас за периода на исковата претенция по отношение осигуряването на облекло и обувки, което бездействие да обосновава