Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 22.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и втори
януари две хиляди
двадесет и първа година
в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА П.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
607 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по реда на чл. 250 от ГПК.
ПОСТЪПИЛА е
молба от ищцата, с която моли съда да допълни постановеното решение № 260073 от
29.10.2020 г., като се произнесе по иска на ищцата за допускане до делба на
следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено, с площ от
700 (седемстотин) квадратни метра, находящо се в град Б., К.община, съставляващо УПИ XIV-310 (четиринадесети -
триста и десет), в квартал 33 (тридесет и трети) по плана на града, одобрен със
заповед № 680 от 1990 г., ведно с построените в него ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА
с площ от 65 кв.м (по декларация), ЛЯТНА КУХНЯ и НАВЕС, при граници и съседи на
имота: от две страни улица, УПИ XV-308 и УПИ XIII-309, при квоти 19/20 ид.
части за ищцата и 1/20 ид. част за ответника.
ПРЕПИС от
молбата е връчена на ответника, като в рамките на едноседмичния срок отговор не
е постъпил.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА:
Съгласно
разпоредбата на чл. 250, ал.1 от ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане. Молба за това може
да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му
в сила.
Решението
(обжалваемо) е връчено на ищцата на 17.11.2020 г., а е влязло в законна сила
02.12.2020 г. Едномесечният срок за ищцата, считано от съобщаване на решението
е изтекъл на 17.12.2020 г., а от влизането му в законна сила – на 05.01.2021
г. Молбата е подадена до съда по
електронната поща на 22.01.2021 г.
При това
положение молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Нормата на чл.
250 от ГПК предвижда два момента в които страната може да иска допълване на
решението, които се отнасят до две самостоятелни и различни по **оя характер
хипотези. С първата хипотеза, нормата предвижда срок, с начален момент – датата
на връчване на решението, а с втората – датата на влизането му в законна сила.
Страната няма право на избор относно момента до който може да иска допълване на
решението, тъй като различният начален момент на срока по чл.250 ал.1 е
обусловен от обстоятелството, дали решението подлежи на самостоятелно
обжалване, респективно – дали съдът е задължен да го връчи на страната, предвид
липсата на задължение за връчване на необжалваеми актове. Когато се касае за
обжалваемо по инстанционен ред съдебно решение, съдът който го е постановил
може да го допълни в случай, че страната която твърди, че има непроизнасяне по
цялото й искане депозира нарочна молба в едномесечен срок от връчването на
решението. Чрез връчването на решението тя разбира за първи път, че съдът не се
е произнесъл изцяло по искането й. От момента на връчване на решението тя е
наясно какъв е пропускът на съда и то този момент за нея започва да тече
едномесечния срок да иска допълване на решението. Срокът е преклузивен и с
изтичането му се преклудира възможността на страната да иска допълване на
решението. Ако е пропуснала срока по чл.250 от ГПК, страната може да води
отделен исков процес за претенцията си за която няма формирана и изразена воля
от съда в приключилото производство. Втората група процесуална възможност да се
иска изменение на решението е когато това решение е необжалваемо, тоест, то е
окончателно и за което страната не се уведомява от съда. В тази хипотеза
страната следва да следи сама кога решението е влязло в сила и считано от
датата на влизането му сила за нея започва да тече едномесечния срок да иска да
бъде изменено решението ако съдът не се е произнесъл по искането.
В настоящия
случай решението на КрлРС е обжалваемо, връчено е на ищеца на 17.11.2020 г. и
срокът за допълването му е изтекъл на 17.12.2020 г., поради което молбата за
допълването му се явява недопустима.
Само за
прецизност следва да се посочи, че съдът в мотивите си е изложил и защо не се
произнася по искането на ищцата за делба на един от имотите. Искът за
трансформация на лично имущество и искат за делба подлежат на разглеждане по
различен съдопроизводствен ред, съединяването им е допустимо само при условия
на евентуалност, какъвто е и настоящият случай. При уважаване на главния иск,
съдът не се произнася по евентуално предявения.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
разглеждане молбата на К.Т.В. с ЕГН ********** *** за допълване на № 260073 от
29.10.2020 г., постановено по гр. дело № 607/2019 г. по описа на КрлРС, ІІІ гр.
състав в частта относно законната лихва върху присъдената сума, считано от
предявяване на иска до окончателното плащане, като НЕДОПУСТИМА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен
срок от връчването му, пред П.окръжен съд.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: