№ 3855
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110202266 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ю. М. Г. срещу Наказателно постановление
/НП/ № 62 от 05.04.2022 г., издадено от председателя на Комисия за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото
имущество (КПКОНПИ), с което на жалбоподателя на основание чл. 173, ал.
1 от ЗПКОНПИ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1600 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т.1, вр. чл. 35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.
Жалбоподателят излага доводи за технически проблеми при изпращане
на декларация, алтернативно счита, че се касае за маловажен случай, поради
което иска НП да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 22.04.2021 г. Ю. М. Г. заел длъжността общински съветник в
община Русе. След извършена проверка на 12.01.2022 г. св. Р.К.- старши
инспектор в дирекция „Публичен регистър“ в КПКОНПИ, съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
1
за извършено нарушение по чл. 38, ал. 1 ,т. 1 вр. чл. 35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ
в присъствие на пълномощник нарушителя и двама свидетели. Срещу АУАН
не било подадено възражение в законоустановения срок.
На 18.01.2022 г. в КПКОНПИ постъпила декларация за имущество и
интереси от жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН на 05.04.2022 г. А.Славчев –
и.ф.председател на КПКОНПИ издал НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа анализ на показанията на св. Р.К. и приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните
изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № РД-06-654 от
24.08.2021 година на Председателя на Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
АУАН и НП са съставени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни
срокове.
Съгласно чл. 35, ал.1, т. 2 от ЗПКОНПИ лицата, заемащи висши
публични длъжности подават декларация за имущество и интереси.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т.1 от ЗПКОНПИ декларация за имущество и
интереси се подава в едномесечен срок от заемането на висшата публична
длъжност.
В качеството си на общински съветник Ю. М. Г. попада в кръга, лица,
заемащи висши публични длъжности като това е изрично предвидено в член
6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ. Имайки това качество, Ю. М. Г. е имал
задължение по член 38, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ да подаде декларация по член
37, ал. 1, т. 1-11 ЗПКОНПИ в КПКОНПИ в едномесечен срок от заемането на
висшата публична длъжност. Видно от приложената по делото клетвена
декларация, Ю. М. Г. е встъпил в длъжност на 22.04.2022г. Срокът е изтекъл
на 25.05.2022 година (първият работен ден, тъй като 23.05.2022 година е бил
2
почивен ден).
Заемайки висша публична длъжност жалбоподателят е следвало да се
осведоми и да изпълни задълженията си, вменени му в член 38, ал. 1, т. 1 от
ЗПКОНПИ . Касае се за формално нарушение и законодателят не е предвидил
настъпването на вредоносен резултат.
Съгласно чл. 173 от ЗПКОНПИ, лице, заемащо висша публична
длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с
глоба в размер от 1000 до 3000 лв.
По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателят е
общински съветник и като такъв е бил длъжен, но не е подал декларация в
предвидения срок. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна вмененото му нарушение.
Дори и да се приеме наличието на виновно поведение от страна на
жалбоподателя, за така констатираното нарушение се установяват
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото се
отличава с незначителна степен на обществена опасност. Съгласно чл. 28 от
ЗАНН при маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. "Маловажен случай", съгласно § 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
При преценката за маловажност на случая е без значение, че
нарушението е формално, тъй като общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН е
приложима за всички видове нарушения, като с оглед на конкретните
обстоятелства следва да се прецени, дали деянието поради своята
малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. /В този смисъл вж ТР № 112/82 г на ОСНК на ВС и т 8
ППВС № 3/82 г/. Обратното виждане, така, както е възприето от ИВСС,
противоречи на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, която не въвежда подобен
ограничителен критерий. Абсурдно е абсолютизирането на формалните
нарушения като винаги такива с висока степен на обществена опасност, за
разлика от останалите, които са довели до реални вредни последици, но могат
въпреки това да ползват привилегията на чл. 28 от ЗАНН
Следва да се отбележи и константната практика на Административен съд
- София- град, застъпена в Решение № 2672 от 29.07.2010 г. по адм. д. №
2337/2010 г., Решение N2 416 от 18.01.2013 г. по адм. д. № 10447/2012 г.,
3
Решение N° 4828 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 13878/2012 г. и други:
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не поставя ограничение в приложното си
поле, с оглед вида на нарушенията: резултатни или формални. В този смисъл,
не може да се обоснове извод, че само поради обстоятелството, че в състава
на нарушението не се включва настъпване на общественоопасни последици,
извършването на това нарушение не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай. Преценката дали извършеното административно
нарушение е маловажен случай се прави с оглед на засегнатите от деянието
обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в
резултат от деянието общественоопасни последици, всички обстоятелства,
при които деянието е намерило проявление в обективната действителност:
време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за
осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да
пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за
други извършени нарушения."
В разглежданата хипотеза е налице състав на административно
нарушение, което не се оспорва и от самия жалбоподател. Подаването на
декларация по ЗПКОНПИ от лицата, заемащи висши публични длъжности
има за цел да съдейства за ефективно противодействие на корупцията, да
гарантира, че тези лица изпълняват правомощията или задълженията си
честно и почтено при спазване на Конституцията и законите и да предотврати
възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с
него. В случая не се твърди, а и по никакъв начин не се установява, че
жалбоподателят е имал за цел да осуети постигането на прогласените цели на
закона и че е укрил подлежащи на деклариране обстоятелства. Въпреки
закъснението за подаване на процесната декларация, неизпълнението на
задължението от страна на жалбоподателя не е породило вредоносни
последици, изразяващи се в укриване и недеклариране на подлежащи на
деклариране по закон обстоятелства, а декларацията е подадена преди
издаване на НП, а не впоследствие. В този смисъл е и в решение на АССГ
№2673/16.04.2015г. по адм.д. № 12133/14 г., именно относно приложението
на чл. 28 ЗАНН, касаещо декларирането на имуществото на лицата, заемащи
висши държавни длъжностни, доколкото в посочения в решението период,
съгласно действащата нормативна уредба, тези лица са били длъжни да
декларират имуществото си по реда на Закона за публичност на имуществото
на лица, заемащи висши държавни и други длъжности пред Сметната плата :
„Целта е да се създаде публичен регистър на имуществото на лицата,
заемащи висиш държавни или други длъжности. Всички тези лица са
4
длъжни да декларират имуществото си по чл. 3 от закона, както при
първоначалното си встъпване в длъжност, така и периодически -всяка
година при промяна на декларираните обстоятелства. Целта на подаване на
декларациите обаче не би следвало да е самоцелна- чл. 7, ал. 1 от закона
предвижда извършване на проверка дали декларираните обстоятелства
отговарят на фактическото положение, респективно при неподаване на
декларация се уведомяват редица компетентни органи, които следва да
извършат проверка за причините поради които лицето не е подало
декларация, а също така и дали междувременно не е придобило имущество,
което с недекларирането си е целяло да скрие. Т.е. целта на закона е да се
провери, дали лицата заемащи висши държавни длъжности злоупотребяват
с тях, като придобиват имущество, което не декларират било при
първоначалното си назначаване, било при ежегодната актуализация на
публичния регистър. Т.е. Сметната палата като лице, отговарящо за
регистъра има акцент по скоро в проверките на декларираното имущество
и неговото съответствие с доходите на лицето, а не толкова върху
срочността на подаване на декларациите. В случая няма спор, че Е. Б. Сеид е
допуснала нарушение , но същото се явява маловажен случай на
административно нарушение доколкото в срока Сметната палата на
Република България не е установила несъответствие в декларираното
имущество от действително притежаваното, както и няма придобивания
на имущество в рамките на забавянето „.
Предвид характера на нарушението, обстоятелството, че е извършено за
пръв път и липсата на укриване на подлежащи на деклариране обстоятелства,
степента на обществената му опасност е по-ниска от тази на типичните
случаи на нарушения от този вид. Налагането на административно наказание -
"глоба", дори и в минималния размер не отговаря на заложените в чл. 12
ЗАНН цели, поради което е следвало да намери приложение чл. 28 отЗАНН и
на жалбоподателя да не се налага наказание и само на това основание.
Поради това не могат да бъдат споделени доводите на процесуалния
представител на въззиваемата страна, изложени и в НП, че приложението на
член 28 от ЗАНН е несъвместимо с целите на закона по член 2 от ЗПКОНПИ.
Дори и минималният размер на наказанието, предвидено в член 173, ал. 1 от
ЗПКОНПИ глоба в размер на 1 000, 00 лева се явява несъразмерно тежко
спрямо тежестта на извършеното нарушение
По изложените съображения от фактическа и правна страна,
5
настоящият състав приема, че жалбата се явява основателна и процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 147-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 62 от 05.04.2022 г.,
издадено от председателя на Комисия за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което на
жалбоподателя на основание чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1600 лева за нарушение на
чл. 38, ал. 1, т.1, вр. чл. 35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ю. М. Г., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6