№ 91
гр. Русе, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело №
20214500900072 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.430 ТЗ, вр.
чл.99, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „а.с.в”ЕАД гр.София, ЕИК***, представлявано от
Д.Б., чрез пълномощник юрисконсулт Г.Г., е подал искова молба срещу Т.
ИВ. Т. от гр.Русе. Твърди, че по силата на подписано на 10.02.2020г.
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019г., на основание чл.99 ЗЗД „БНП П.Ф.Б му прехвърлил вземането
си, произтичащо от Договор за потребителски кредит №PLUS-16639358 от
19.12.2018г., сключен с ответника Т., ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви. Съгласно договора за цесия,
в качеството на цесионер се задължили от името на цедента да изпращат
уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което били
упълномощени от цедента. Цедента изпратил уведомително писмо до
ответника за цесията по пощата, както и повторно две уведомителни писма-за
цесията и за предсрочната изискуемост, върнати в цялост като неполучени,
както и писмо за цесията и предсрочната изискуемост чрез ЧСИ И.Х.,
връчено по реда на чл.47 ГПК. Твърди, че вземането произтича от подписания
1
на 19.12.2018г. договор за потребителски кредит №PLUS-16639358 между
„БНП П.П.ФБ. С.А.“ Клон България-кредитор и ответника Т.Т.-
кредитополучател, по силата на който кредитора му предоставил
потребителски паричен кредит в размер на 31000лв. С част от него била
погасена сума, дължима от кредитополучателя Т. по друг договор за
потребителски кредит-№PLUS-16398516, както и дължимата комисионна
/такса за ангажимент/ от 1085лв., за които суми е направено прихващане от
кредитора на датата на усвояване на кредита. Твърди, че остатъкът от
отпуснатата главница е преведен на ответника по посочена от него банкова
сметка. Твърди, че кредитополучателя се задължил да върне сумата, ведно с
лихвите при условията на договора- общо 48915.60лв., на 120 месечни
вноски, всяка в размер на 407.63лв., първата от които дължима на 20.01.2019г.
, а последната-на 20.12.2028г., съгласно погасителен план, като всяка месечна
вноска включва съответна част от главницата и договорната лихва към
момента на предоставяне на кредита /чл.3 ОУ/. Съгласно чл.5 ОУ при забава
на плащанията кредитополучателя дължи и обезщетение за забава в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден забава,
изчислена върху просрочената дължима вноска. На това основание, на
ответника е начислено обезщетение за забава в общ размер 2727.84лв. за
периода 21.08.2019г.-01.03.2021г. Твърди, че ответника не изпълнявал
задължението си за плащане в срок на погасителните вноски, поради което
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.5 ОУ.
Уведомлението за цесията и предсрочната изискуемост са връчени на
ответника по реда на чл.47 ГПК чрез ЧСИ И.Х.. Претендира съдът да осъди
ответника Т. ИВ. Т. да му заплати сумата 29718.95лв.-главница, от която
3335.20лв.-падежирала главница за периода 20.08.2019г.-22.12.2020г. /датата
на обявяване на предсрочната изискуемост/ и 26383.75лв.-предсрочно
изискуема главница, 2752.72лв.-договорна лихва за периода 20.08.2019г.
/дата на първата неплатена погасителна вноска/-22.12.2020г., 2727.84лв.-
обезщетение за забава считано от 21.08.2019г. до 01.03.2021г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното и изплащане. Претендира разноски. С исковата молба
уведомява ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите
вноски. Сочи банкова сметка.
2
Ответникът Т. ИВ. Т. не е подал отговор на исковата молба, не се е
явил при разглеждане на делото и не е взел становище.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
доводите на страните и предприетите от тях процесуални действия, намира за
установено следното:
По делото не се спори, че на 19.12.2018г. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16639358, между „БНП
П.Ф.Б-кредитор и ответника Т.Т.-кредитополучател. Договорът е сключен
при следните параметри: Размер на кредита за потребителски цели-31000лв.;
Застрахователна премия-5914.80лв.; Общ размер на кредита-31000лв.; Такса
ангажимент-1085лв.; Месечна погасителна вноска-407.63лв.; Брой вноски-
120; Обща стойност на плащанията-48915.60лв.; ГПР-7.98%; ЛП-6.89%.
Договорът съдържа погасителен план, в който са посочени падежни дати,
размер на вноска-407.63лв. и размер на оставаща главница. В раздел Условия
по договора, т.2 е посочено, че размерът на предоставения заем е равен на
сумата, посочена в поле Общ размер на кредита, като кредитополучателя дава
съгласието си от нея кредиторът да удържи сумата 1293.94лв. във връзка с
договор с номер PLUS-16398516, като посочената сума ще послужи за пълно
погасяване на задължението. Посочено е и, че размерът на кредита за покупка
на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на
застрахователя, посочен в застрахователния сертификат, както и че
посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой
вноски и всяка от тях е част от всяка месечна погасителна вноска. Отразено е,
че кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът
сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК,
при съдържащите се в договора условия и срокове, като такса ангажимент се
плаща при усвояване на кредита. В чл.5 е посочено, че при просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, вкл. всички определени надбавки. Приложени са сертификат
№ PLUS-16639358, удостоверяващ че посочени в него застрахователи се
съгласяват срещу заплащане на застрахователна премия да застраховат
съгласно ОУ на застраховка „Защита на плащания“ на кредитополучателите
3
по договор за кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта, предоставен от „БНП П.П.ФБ.
С.А.“Клон България, по пакет „Стандартен“ и пакет „Комбинирана защита“,
както и сертификат № PLUS-16639358, по пакет „Защита на плащанията по
кредитни карти“, като за застраховано лице е посочен ответника Т.Т..
Представени са и Общи условия за двете застрахователни програми. С рамков
договор за продажба на вземания от 19.08.2019г. кредитодателя „БНП
П.П.ФБ. С.А.“Клон България и „а.с.в“ЕАД се договорили първия-продавач да
прехвърля на и продава на втория-купувач, всеки месец определено
портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит,
сключени с длъжници, които не изпълняват задълженията, определени в
Приложение №1, срещу заплащане на покупна цена. Според §7, ал.10
продавачът изрично упълномощава купувача да изпраща писмени
уведомления до длъжниците за вземанията, от името на продавача, с които ги
уведомява за прехвърляне на задълженията по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД. С
приложение №1 от 10.02.2020г., „БНП П.П.ФБ. С.А.“Клон България,
прехвърля на ищеца вземане по процесния договор в общ размер 41947.84лв.
/л.52/. С пълномощно /л.55/ цедента упълномощава цесионера да го
представлява, да уведомява съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за
сключения рамков договор, за прехвърляне на вземания на последния, да
извършва всички правни и фактически действия с оглед надлежно
уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания. С писмо до
ответника от 14.02.2020г., той е уведомен, че вземането е прехвърлено на
ищеца, че задължението по договора на 41947.84лв. и е поканен да погаси
сумата в 5-дневен срок. Писмото е върнато, като непотърсено. Като
непотърсено е върнато и уведомително писмо от 19.11.2020г. /л.60-63/. С
писмо от 23.11.2020г., връчено по месторабота на ответника на 22.12.2020г.
чрез ЧСИ И.Х., ответника е уведомен за цесията, за размера на задължението
по договора-43512.14лв. и е поканен да го заплати в 5-дневен срок от
получаване на поканата. Уведомен е също така, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. По делото е изслушано и прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, по което страните не са имали възражения и
което съдът възприема, от което се установява, че: От договорената сумата по
кредита-31000лв. са удържани 1085лв.-такса ангажимент, удържани са и
1293.94лв.-за погасяване на дълг по договор № PLUS-16398516, и по сметка
4
на ответника в Б.ДСК е преведена сумата 28621.06лв.-съгласно процесния
договор. Вещото лице е констатирало, че кредитополучателя е заплатил по
кредита обща сума 2857.27лв., с която е погасил изцяло първите седем вноски
и частично-осмата. Според вещото лице с тази сума е погасена главница-
1281.10лв., договорна лихва-1231.90лв. и застрахователни премии-344.98лв.
Вещото лице е посочило, че кредиторът е заплатил от името на ответника 13
броя застрахователни вноски, всяка от по 49.29лв., пояснило е в съдебно
заседание, че е ползвало предоставена му справка. Констатирано е от вещото
лице, че кредитът е в просрочие от 21.08.2019г., а съгласно счетоводните
регистри на кредитора, същият е станал предсрочно изискуем от 22.12.2020г.
Към датата на исковата молба е изчислен размера на дълга, както следва:
просрочена главница общо 29718.90лв., от която редовно падежирала до
20.12.2020г.-3335.15лв. и предсрочно изискуема -26383.75лв.; просрочена
договорна лихва-2752.72лв., падежирала в периода 20.08.2019г.-20.12.2020г.;
платени от кредитора застрахователни премии-295.74лв., лихва за забава
върху просрочена главница-796.37лв. и върху просрочени застрахователни
вноски-39.63лв., за процесния период. Вещото лице е констатирало, че в
договорения ГПР /7.98%/ кредиторът е включил само договорения лихвен
процент, не са включени в него допълнителните такси и комисионни.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Безспорно е установено по делото сключването на процесния договор
за потребителски кредит между страните по него, спиране на плащанията от
страна на кредитополучателя от 21.08.2019г., прехвърляне на вземанията по
договора от кредитора на ищеца, уведомяване на ответника за цесията, както
и за предсрочната изискуемост на целия кредит-на 22.12.2020г.
Отпуснатият заем на ответника Т. като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и
той има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което правна регулация на
правоотношението се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по
силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи
5
служебно на наличие на неравноправни клаузи в договора.
Настоящия състав след запознаване с представения оригинал от
договора, констатира, че при сключването му е спазена изискуемата според
чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано
съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-11
ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и
начин на усвояването му, размер на ГЛП, размер на ГПР, информация
относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Според чл. 10, ал. 1
ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.
В конкретния случай, в договора е предвидено предоставяне на
потребителски кредит, както под формата на паричен заем, така и под
формата на финансиране на услуга – сключване на две застраховки, т. е.
приложените Сертификати и Общи условия за застраховка "Защита на
плащанията" и по застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“,
съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от
ответника застрахователна премия, поради което настоящият състав счита, че
същите съставляват елементи от договора, по отношение на които трябва да
са спазени посочените по-горе законови изисквания. Дори и без наличието на
специални познания, с просто око е видно, че договорът за потребителски
кредит и сертификатите с общите условия са изготвени в различен по размер
шрифт, като в застрахователните документи този шрифт категорично е в
размер по-малък от 12 и е много трудно четлив. Съдът за пълнота следва да
отбележи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК не противоречи на Директива
№ 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Във връзка с възникнал правен спор по
тълкуването на Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредит
6
е отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС по следните въпроси: 1.
Следва ли чл. 22 параграф 1 от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, с която се цели
транспонирането на тази директива във вътрешното право, да налага на
кредитните институции непредвидени в директивата задължения, отнасящи
се до представянето на всички елементи на договора за кредит в еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12; и 2. Следва ли член 10,
параграф 2, и съображение 31 от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета да се
тълкуват в смисъл, че елементите на договора за кредит – неговите условия,
идентификационните данни на кредитополучателя (член 10, параграф 2 буква
"б" от директивата) и условията на застраховката (член 10, параграф 2 буква
"о" от директивата), трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят на изискването,
предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин.
По образуваното дело С-535/2020 г. Съдът на ЕС е постановил
определение от 14.04.2021 г., с което е дал отговор на поставените въпроси.
Посочил е, че целта на Директива 2008/48 е да хармонизира някои аспекти на
правната уредба на държавите членки, отнасящи се до договорите за
потребителски кредит. Член 22, параграф 1 от същата Директива уточнява, че
доколкото тя съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки не
могат да запазят или въвеждат национални разпоредби, различни от
предвидените в посочената директива. Макар Директива 2008/48 да
хармонизира само някои аспекти на правилата на държавите членки за
потребителските кредити, от съображение 44 от нея следва, че с оглед на
гарантиране на прозрачност и стабилност на пазара и в очакване на по-
нататъшна хармонизация държавите членки следва да гарантират наличието
на подходящи мерки за регулиране или контрол на кредиторите, като
същевременно се уверят, че посочените мерки не влизат в противоречие с
хармонизираните от тази директива области. Съдът на ЕС пояснява, че
предоставената преди или по време на сключването на договора информация
7
относно условията на договора и последиците от сключването му е от
основно значение за потребителите. Що се отнася до условията, на които
трябва да отговаря информацията, която трябва да бъде предоставена на
потребителя в договора за кредит, член 10 параграф 1 от Директива 2008/48
предвижда единствено договорите за кредит да се изготвят на хартиен или
друг траен носител и всяка от страните по договора да получава екземпляр от
тях. Член 10 параграф 2 от Директивата изброява информацията, която трябва
да се съдържа в договора за кредит по ясен и кратък начин, така че, както се
уточнява в съображение 31 от посочената Директива, потребителят да може
да се запознае с правата и задълженията си по съответния договор. Доколкото
в Директива 2008/48 не се определят подробно форматът и размерът на
шрифта, с които тази информация трябва да бъде предоставена на длъжника
при сключването на договор за потребителски кредит, държавите членки
остават по принцип компетентни да установят правила както относно
конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно
последиците от неспазването й от страна на търговците, при условие че
тези правила допринасят за представянето на посочената в член 10
параграф 2 от Директивата информация по ясен и кратък начин. В
заключение СЕС приема, чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията ще
бъде представена прозрачно и четливо, както и ще възпрепятства
използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна
информация към момента на сключване на договора и по време на неговото
изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител. Националната
правна уредба се ограничава да предвиди правила относно формата, в която
трябва да се представи информацията, и не налага задължения за
предоставяне на допълнителна информация извън хармонизирано
установената в член 10 параграф 2 от Директива 2008/48. Поради това член
10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага
всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от
12.
Горното тълкуване е задължително, съгласно чл. 633 ГПК, поради
което следва да се приложи в настоящия случай.
8
Ето защо съдът намира, че като неотговарящ на изискването на чл.10,
ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В процесния договор е обективиран погасителен план, който съдържа
информация относно падежните дати на всяка от вноските, размера на
вноската, както и размера на оставащата главница съобразно изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл. 11,
ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване
на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Договорът за кредит не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в
който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа "годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин".
В конкретният случай е посочен годишен процент на разходите
/ГПР/-7.98%, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
9
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че съгласно разпоредбата на
чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски кредит № PLUS-16639358
от 19.12.2018 г., между "БНП П.П.ФБ. С.А., клон България" и ответника Т.Т. е
недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която предвижда, че в този
случай потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не и на лихва или други разходи по кредита.
В случая чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената
разпоредба е в размер на получените реално от ответника чрез превод по
сметка 28621.06лв. плюс сумата 1293.94лв.-удържана за погасяване на вече
наличен договор за потребителски кредит, или общо 29915лв. Удържаната
такса ангажимент не се дължи, поради недействителността на договора,
поради което тя не следва да се включва в чистата стойност. От горната сума
следва да се приспаднат направените плащания по кредита в общ размер
2857.27лв. /седем пълни и една частична вноски/, според заключението на
счетоводната експертиза, поради което задължението за главница по договора
е в размер на 27057.73лв. Вземането е надлежно прехвърлено с цесия на
ищеца, който е упълномощен да уведоми длъжника за цесията и му е обявил,
че вземането по договора е предсрочно изискуемо, за което са били налице и
предпоставките на чл.5-просрочие на повече от две вноски.
Ето защо и претенцията на ищеца за главница се явява основателна и
доказана за сумата 27057.73лв., до който размер следва да бъде уважена, а в
останалата част-отхвърлена. Изцяло са неоснователни претенциите за
присъждане на договорна лихва и обезщетение за забава, поради което те
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
В тежест на ответника са направените от ищеца разноски по
делото съобразно уважената част-1313лв. и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
10
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. ИВ. Т., ЕГН**********, от гр.Р.***, да заплати на
„а.с.в“ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С.***,
представлявано от Д.Б., сумата 27057.73лв., представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
16639358, сключен на 19.12.2018г. с „БНП П.Ф.Б“, ведно със законна лихва,
считано от завеждане на делото-09.03.2021г., до окончателното й изплащане,
както и сумата 1313лв.-разноски по делото и 100лв. възнаграждение за
юрисконсулт.
ОТХВЪРЛЯ иска за главница в останалата част до предявения
размер 29718.95лв., както и изцяло исковете за договорна лихва в размер на
2752.72лв. и за обезщетение за забава в размер на 2727.84лв., като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
11