Р
Е Ш Е
Н И Е
№......
гр.Шумен 06.02.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Шумен в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при
секретаря И.В.,
като
разгледа докладваното от съдията-докладчик адм.д.№566 по описа за 2019год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Административното производство е
образувано по реда на чл.145 и сл. АПК, във
връзка с чл.19а ал.3, във връзка с чл.19а ал.2 от Закона за гражданската
регистрация /ЗГР/, въз основа на жалба с вх.№ ДА-01-3440 от 26.11.2019год. по
описа на ШАС, депозирана от Н.Н.Ч. с ЕГН: ********** *** чрез адв.Д.Д.при ШАК,
срещу Решение № ГРС-01-083/07.11.2019г. на Кмета на Община Шумен, с което е
отказано да бъде допусната промяна в имената на непълнолетното дете М.Ч.В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на обжалвания отказ за промяна на имената на детето, поради постановяването му
при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че в заповедта
не са изложени мотиви относно факта за желанието на двамата родители за
исканата промяна, което е ограничило волята им на етническа и религиозна основа.
Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт,
поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби на чл.19а
ал.3 от ЗГР- налице била принудителна промяна на имената на майката на детето и
жалбоподател по делото- Н.Ч. и Заявление от двамата родители. Иска се отмяна на
обжалваното Решение, като незаконосъобразно и връщане преписката на
административния орган за произнасяне, съгласно мотивите на съда за допускане
на промяна на името на детето. Оспорващият претендира присъждане на направените по делото разноски,
съобразно представения списък.
Ответната страна- Кмет на Община-Шумен, чрез процесуалния
си представител- юрисконсулт К., оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно
заседание твърди, че обжалваната заповед е издадена без да бъдат допуснати съществени
процесуални нарушения и в същата подробно са описани фактическите основания за
издаването й. Сочи още, че всички правила и норми, посочени в ЗГР и в Наредба
за единната система за гражданска регистрация са спазени от Общинска
администрация. Отправя искане за
отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна- бащата на
детето М.Ч. не се явява в открито съдебно заседание, като същия се представлява
от адв.Д.., който поддържа жалбата.
За контролиращата страна- ОП Шумен се явява
прокурор Д.Арнаудов, който счита решението на административния орган за
обосновано, законосъобразно и правилно, съответно жалбата за неоснователна.
Съдът, след преценка на събрания по
делото съвкупен доказателствен материал, прие за установено от фактическа
страна следното:
Детето
М. Ч. е роден на ***г. в Р.Т., където е обичайното му местоживеене и същото притежава
двойно гражданство. Въз основа на издадения в чужбина Акт за раждане, в Община
Шумен бил издаден Акт за раждане №1582 от 09.12.2008г., който има вторичен
характер. По реда на чл.72 ал.3 от ЗГР, действал към момента на раждането, имената
на детето били вписани без промяна и същите съдържат само лично и фамилно име,
като липсва бащино име. Майката на детето и жалбоподател по делото- Н.Н.Ч. е
българска гражданка с постоянен адрес в Република България и настоящ адрес в Р.Т..
От представеното заверено копие на Акт за раждане е видно, че майката е родена
на ***г*** и до промяната на имената ѝ, по принудителен ред през 1989г.,
се е казвала Н.Ф.С.. Безспорно е, че жалбоподателката не е възстановила
предишните си имена. Бащата на детето и заинтересована страна по делото- М.Ч. е
турски гражданин, с постоянен адрес в Р.Т..
Със заявление от 23.10.2019г. до Кмета на
Община Шумен, родителите на детето са поискали от административния орган да
допусне промяна по административен ред в личното и фамилно име на непълнолетния
им син от М. Ч. на А.Н., като тази промяна се отрази в регистрите по
гражданското състояние. Искането се основава на чл.19а от ЗГР и обстоятелствата,
че имената на майката на детето са били променени на български и двамата
родители желаят така заявените имена на детето.
С Решение № ГРС-01-083/07.11.2019г.
на Кмета на Община Шумен, е постановен отказ да бъде допусната промяна в
имената на непълнолетното дете по административния ред по чл.19а от ЗГР.
Посочено е, че исканата промяна не отговаря на условията и реда определени в
чл.19а от ЗГР и Наредба № РД 02-20-9 от 21.05.2012г., за функциониране на
Единната система за гражданска регистрация, понеже изборът на имената на детето
е доброволно направен от неговите родители, а нормите на закона касаят
принудителна промяна, съответно възстановяване на имена, поради което хипотезата
е неприложима.
Детето М., което е на навършени 16
години, беше изслушано в съдебно заседание по реда на чл.15 от ЗЗДетето. Той
заявява своето голямо желание да бъдат променени имената му, като относно
личното си име, казва, че е известен сред приятелите си в Турция с името А., а
профилът му във Фейсбук е с желаните от него имена- А.Н.. Семейството му го
нарича „С.“, много обича това име и иска завинаги да остане с него. Разказва
още, че учи физика в гимназия в Истанбул и е отличен ученик.
Като свидетел беше разпитана бабата на
детето от майчина страна- С.А., която свидетелства, че откакто се е родил
внукът ѝ го наричат „С.“, съкратено от А.. Дъщеря ѝ и майка на М.,
когато се родила, се казвала Н., но през 1989г. имената ѝ били променени
на Н., на самата нея- на С., а на баща ѝ- на Н., но двамата по-късно си
ги възстановили.
По делото е изготвен и приет социален
доклад, в който се излагат обстоятелства, свързани с местоживеенето на детето и
желанието му да промени имената си. ДСП намира, че е законово допустимо да бъде
сменено името на детето. Социалният работник поддържа доклада си в съдебно
заседание.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Решението на Кмета на Община
Шумен е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелен
контрол за законосъобразност. Жалбата е подадена от лице, което има правен
интерес, в предвидения от закона срок, поради което същата е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.35 ал.3 от ЗГР, Кметът
на общината е длъжностно лице по гражданско състояние на територията на
общината, следователно постановеният отказ за извършване на промяна по
административен ред по чл.19а от ЗГР, е издаден от компетентен орган. Същият е в
предвидената от закона форма, като видно от съдържанието на акта, в него са
изложени фактически и правни основания за издаването му. В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административният акт е съобразен изцяло с процесуалния
и материалния закон.
Условията и реда за гражданската
регистрация на физическите лица в Република България са уредени в ЗГР. Съгласно
чл.1 ал.2 и ал.3 от ЗГР гражданската регистрация е вписване на събитията
раждане, брак и смърт в регистрите за гражданското състояние и включва
съвкупност от данни за едно лице в качеството му носител на субективни права
като име, гражданство, постоянен адрес и други. Промяната на името е
регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от
закона основания и се упражнява по предвиден в закона ред. Предвидено е още, че
актовете за гражданското състояние се съставят от длъжностното лице по
гражданското състояние в общината на чиято територия са станали събитията, както
и въз основа на актове съставени в чужбина. Промяна в данните за гражданското
състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по
съдебен или административен ред, съгласно чл. 73 от ЗГР. В чл.76 ал.4 от ЗГР, законът
забранява по административен ред да се променя името на титуляра, освен в
хипотезата на чл. 19а от ЗГР, като разпоредбата е императивна и не може да се
тълкува разширително.
Съгласно чл.19а ал.1 от ЗГР, българските
граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да възстановят
предишните си имена, като според ал.2 от ЗГР, възстановяването на имената по
ал.1 се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено
заявление на молителя. Съгласно чл.19а ал.3 ЗГР по реда на ал.2
могат да се възстановят или променят имената на непълнолетни, ако имената на
техните родители или на единия от тях са принудително променени. Самият начин и
ред за извършване на административната процедура е бил подробно регламентиран в
издадената за тази цел Инструкция № 1 от 22.06.2001 г. за прилагане на чл.19а от Закона за
гражданската регистрация, отменена към момента, като производството понастоящем
се регулира от нормите на Наредба № РД 02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране
на Единната система за гражданска регистрация.
Ноторно известен факт е, че имената на
българските граждани от турски произход са били принудително променени през
1985г. с български такива. Хипотезите по чл.19а от ЗГР предвиждат възможността
правото за промяна на лично име по административен ред, в случаите на
възстановяване на имена- от български на турско-арабски или промяна- от
български на турско-арабски имената на непълнолетни, ако на техните родители
или на единия от тях имената са били са принудително променени. Съгласно
нормативната уредба, възстановеното име на лицето трябва
да съответства на името в акта му за раждане преди насилствената промяна. По делото не се оспорва, че единият от родителите на
непълнолетния М. е с принудително променени имена, поради което заявителката Н.Ч.
отговаря на условието по ал.3, във връзка с ал.2 от ЗГР.
Спорът по делото е дали е възможно
промяна в личното име на детето от М. на А. и на фамилното име от Ч. на Н.ов по
административния ред предвиден в чл.19а ЗГР. Съдът счита, че промяната на
личното име на детето не попада в категорията на лицата по чл.19а от ЗГР и не
отговаря на условията и реда определен в Наредбата за гражданската регистрация.
Изборът на името на детето М. е доброволно направен през 2003г. след раждането
му от неговите родители и разпоредбата на чл.19а ал.3, вр. с ал.2 и ал.1 от ЗГР
за „възстановяване“ е неприложима, тъй като същата касае извършена принудителна
промяна с български имена, респ. възстановяване на турско-арабските. Втората
хипотеза на ал.3 касаеща „промяна“ на имена на непълнолетни лица, въпреки, че
не е детайлно посочено, предвид систематичното ѝ място в закона, визира смяна
с имена, които децата не са притежавали, когато са били родени, но предвид
възстановяването на предходните имена на техните родители, е необходимо да се
променят и техните имена, за да съответстват на тези на членовете на
семейството.
По отношение на понятието „промяна“ се е
произнесъл ВКС в свое Решение № 200 от 14.04.2010г. по гр.д.№ 25/2009г. IV г.о., като е посочил, че това е „смяна, замяна“ на
името, допускана по изключение в зависимост от наличието на обективни
предпоставки и съобразно предвидения за това начин на образуване в закона.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 14 ал.1 от ЗГР, фамилното име на всяко
лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите налагат друго. Единствените отклонения от тази норма са
в хипотезите на чл.15, където бащиното име на дете, на което е установена само
майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно
име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща, като
разпоредбата е неприложима в настоящия казус. Следователно липсват законови основания
фамилното име на детето да бъде променено по административен ред на Н.ов, което
е името на бащата на неговата майка и нейно бащино име.
При тази нормативна уредба, съдът
приема, че постановеният отказ на Кмет на Община Шумен да се допусне по
административен ред промяна на двете имена на детето М. Ч. е законосъобразен.
След като законът изрично изключва
административния ред за промяна на вписаните в акт за раждане имена на детето,
в защита на неговите интереси и на основание чл.4 ал.1 т.2, чл.5 ал.1 и чл.53
ал.1 от КМЧП, във връзка с чл.19 от ЗГР, това може да бъде направено по общия
граждански ред. Поради тази възможност, са неоснователни твърденията изложени в
жалбата за нарушаване на конституционно право на избор и промяна на името на
религиозна основа и поради дискриминационно отношение. Детето носи лично име,
така както е заявено от родителите му, а останалите части от името на всяко
лице се подчиняват на правила, установени за страната, поради което не са били създадени
пречки при избора на име. В този смисъл е и горецитираното Решение на ВКС.
Важните обстоятелства, които са
мотивирали родителите да предприемат стъпки за промяна на името на детето и за
които се събраха доказателства в настоящото производство, подлежат на преценка
по друг съдопроизводствен ред.
Поради изложените съображения съдът намира,
че обжалваният отказ е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото не са налице основания за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателката. Такива следва да се присъдят на ответната страна,
предвид направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100лв., който
е съобразен с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр. с чл.144 от АПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата Н.Н.Ч. с ЕГН: ********** *** срещу Решение №
ГРС-01-083/07.11.2019г. на Кмет на Община Шумен, с което е отказано да бъде
допусната промяна в имената на непълнолетното дете М.Ч.
ОСЪЖДА Н.Н.Ч. с ЕГН: ********** ***, представлявана
от Кмета направените по делото разноски в размер на 100.00лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дН. срок от съобщаването му на
страните, посредством изпращане на преписи по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: