Р Е Ш Е Н И E
№ 171
22.05.2018 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесет и
четвърти април две хиляди и осемнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Таня
Михова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 168 по описа за 2018 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата молба на Л. Борисова Д., гражданка на Руската
Федерация, род.на *** *** Петербург, шоссе Революции, дом 18, корп.2, кв.82, чрез упълномощени
адвокати Б. и К., против А. Никонорович Д., гражданин на Руската Федерация, с
адрес гр.Всеволожск, ул.Пионерская, дом 3, с адрес за призоваване в Русия
гр.Санкт Петербург, Писаревский проспект, дом 37, корп.2, кв.115 и Ю.М.К.,
гражданка на Руската Федецария, с адрес за призоваване гр.Санкт Петербург,
Писаревский проспект, дом 37, корп.2, кв.115, за прогласяване за относително
недействителен по отношение на ищцата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот с идентификатор 11538.13.15.2.55, сключен между двамата ответници
с нот.акт дв.вх.рег. №4136, том 13, акт 179 от 12.06.2014 год. на Службата по
вписвания гр.Несебър и обезсилване на нотариалния акт.
Ищцата твърди, че тя и първият ответник
са сключили граждански брак на 20.09.2002 год. и по време на брака си са
придобили в режим на СИО недвижим имот с идентификатор 11538.13.15.2.55, като в
нотариалния акт за покупко-продажба като собственик е вписан само А. Дригин.
Заявява се, че съпрузите са летували в жилището и са отсядали там през 2009,
2010 и 2011 год. Твърди се, че
недвижимия имот бил продаден от ответника на Ю. Колигина без знанието и
съгласието на ищцата. Претендира се на основание чл.24 ал.4 от СК, вр.чл.26
ал.2 от ЗЗД сделката да бъде прогласена за недействителна по отношение на
ищцата. След издирване съдържанието на
чуждото материално право, в съдебно заседание на 13.03.2018 год. ищцата е
заявила, че сделката е недействителна на основание чл.35 ал.3 от СК на Руската
Федерация, като сключена без предварително формално съгласие на съпругата.
В съдебно заседание ищцата поддържа
претенциите си, ангажира доказателства.
Ответниците се предстявляват от
назначени от съда особени представители, които са депозирали отговори на исковата
молба.
Адвокат Т.Д., действащ като особен
представител на ответника Дригин, оспорва претенцията. Не оспорва, че ищцата и
първият ответник са сключили брак на 20.09.2002 год., че на 31.07.2009 год.
ответникът е закупил недвижим имот, находящ се в гр.Свети Влас, както и че този
ответник самостоятелно се е разпоредил с процесния имот, като го продал на Ю.
Колигина. Оспорва, че процесния имот е съпружеска имуществена общност, както и
че ако това е така, разпореждането е осъществено в нарушение на императивни
законови норми. Посочва се, че не е ясно в коя от законовите хипотези по чл.18 от СК е придобит имота, не е ясно и
дали ищцата е имала принос за придобиването му по смисъла на чл.21 ал.1 от СК.
Твърди се, че липсват доказателства, компрометиращи сделката при хипотезата на
чл.25 предл.първо от СК.
Адвокат Р.Р., като особен представител
на ответницата Колигина, оспорва иска с твърдения, че придобиването на жилището
от първия ответник по време на брака му с ищцата не доказва твърдението за СИО.
Заявява се, че имотът е придобит от Дрингин и той се е разпоредил с него, а от
ищцата не се представят никакви доказателства в подкрепа на твърдяната
имуществена общност. Счита, че е осъществена хипотезата на чл.25 от СК, като
първият ответник се е разпоредил с личното си имущество.
Бургаският окръжен съд, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че ищцата и
първият ответник са бивши съпрузи. Представя се свидетелство за сключен
граждански брак, от което се установява, че А. Дрингин и Л. Дрингина са
сключили граждански брак на 20.09.2002 год. Макар, че по делото не се
представят преки доказателства за прекратяването на брака им, от приложените
решения на руския съд по делбените производства между А. и Л. Дрингина косвено
се установява, че те са били в брак от 14.02.1987 до 17.09.1991 год. и от
20.09.2002 год. до 01.07.2014 год., когато вторият им брак е бил разторгнат (в
този смисъл са констатациите на стр.4 от апелационно определение №33-101/2016
год. на Санкт-Петербургски градски съд).
С нот.акт №196, том ХІV, рег.№9392, дело
2767/31.07.2009 год., по време на брака, първият ответник е придобил чрез
покупка апартамент в гр.Св.Влас, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 11538.13.15.2.55. Също
по време на брака, с нот.акт №70, том ІІІ, рег.№3249, дело №464/11.06.2014 год.
ответникът Дрингин е продал имота на втората ответница Колигина.
Според чл.34 от СК на Руската Федерация,
имуществото, придобито от съпрузите по време на брака е тяхна съвместна
собственост (ал.1), като общо имущество на съпрузите са недвижимите вещи,
придобити за сметка на общите доходи на съпрузите, независимо от това, на чие
име са придобити (ал.2), включително правото на общо имущество принадлежи и на
съпруга, който през периода на брака е извършвал домакинската работа, грижел се
е за децата или по други уважителни причини не е имал самостоятелен доход
(ал.3).
В чл.36 от СК на Руската Федерация е
регламентирано имуществото на всеки от съпрузите, т.е. личното имущество, което
не попада в съвместната собственост. Това е имуществото, придобито преди
встъпването в брак, както и имущество, получено по време на брака по
безвъзмезден способ – дарение, наследяване или друга безвъзмездна сделка
(ал.1); вещите за индивидуално ползване
(ал.2); резултати от интелектуална дейност (ал.3).
Предвид обстоятелството, че недвижимия
имот в гр.Свети Влас е бил придобит по време на брака по възмезден способ, на
основание чл.34 от от СК на Руската Федерация това имущество се явява съвместна
собственост на ищцата и първия ответник. До момента то не е било поделено между
тях, както се установява от съдържанието на актовете на руския съд, само е било
предмет на обезпечителни мерки (определение от 14.12.2016 год. по дело №2-91/15
год. на Красногвардейския районен съд в Санкт Петербург, представено от втората
ответница), понастоящем отменени поради приключване на делбените производства.
Разпореждането с общо имущество се
извършва с общото съгласие на съпрузите – чл.35 ал.1 от от СК на Руската
Федерация. За сключването на сделка по разпореждане с имущество, правата на
което подлежат на държавна регистрация, сделка, за която е установена задължителна
нотариална форма или сделка, подлежаща на задължително държавно регистриране, е
необходимо да се получи нотариално заверено съгласие от другия (неучаствалия)
съпруг – ал.3. Формата на сделката в конкретния случай се определя от чл.30
ал.2 от Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански семейни и
наказателни дела, а именно, според законодателството на договарящата страна, в
която се намира недвижимия имот. Българското материално право предвижда
нотариалната форма като такава за действителност относно сделките с предмет
недвижими имоти – чл.18 от ЗЗД. От това следва, че за осъществяването на
атакуваната сделка, която може да се сключи валидно единствено под формата на
нотариален акт по реда на чл.578 от ГПК, е било необходимо предварителното нотариално
изразено съгласие на неучаствалия съпруг – ищцата, на основание чл.35 ал.3
от от СК на Руската Федерация.
От приложеното нотариално дело се
установява, че такова предварително съгласие не е било дадено и не е изискано
от нотариуса, поради невярното деклариране, осъществено от първия ответник – в
декларацията си за гражданство и гражданско състояние Дрингин е декларирал, че
не е женен. Липсата на предварително нотариално изразено съгласие предоставя на
неучаствалия съпруг правото да изисква признаване по съдебен ред на
недействителността на сделката – в едногодишен срок от узнаването или от
момента, в който е трябвало да узнае за извършването ѝ. Настоящата
претенция е била предявена в Несебърския районен съд на 25.11.2014 год., т.е. в
едногодишния срок по чл.35 ал.4 от от СК на Руската Федерация и това я прави
допустима, а по същество е и основателна, поради липсата на съгласие на
неучаствалия съпруг, дадено в необходимата за действителност нотариална форма. Претенцията
за прогласяване недействителността на договора, обективиран в нот.акт №70, том ІІІ, рег.№3249, дело
№464/11.06.2014 год., е основателна и следва да бъде уважена.
Самостоятелно заявеното искане за
обезсилване на нотариалния акт на основание чл.537 ал.2 от ГПК следва да се
остави без уважение. Съгласно възприетото в ТР № 3 от 29.11.2012
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК,
на отмяна по реда на чл.
537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи
сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим
имот. Доколкото настоящия нотариален акт материализира сделка, той не подлежи
на отмяна от съда, единствено постановеното съдебно решение подлежи на
отбелязване на основание чл.14 от ПВп.
С оглед изхода на спора ищцата има право
на разноските, които е направила, съобразно приложения списък, а именно за
възнаграждение на един адвокат, държавни такси, възнаграждения на особени
представители. Ищцата е внесла депозит за превод на съдебните книжа в размер на
250 лв., от които на преводача са изплатени 195 лв. Остатъка от 55 лв. може да
бъде поискан от страната. Общо като разноски в полза на ищцата следва да се
присъди сумата от 5 273,83 лв.
На особените представители следва да се
изплатят внесените предварително от ищцата възнаграждения.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за недействителен по претенцията на Л. Борисова Д., гражданка на Руската
Федерация, род.на *** *** Петербург, шоссе Революции, дом 18, корп.2, кв.82, чрез упълномощени
адвокати Б. и К., против А. Никонорович Д., гражданин на Руската Федерация, с
адрес гр.Всеволожск, ул.Пионерская, дом 3, с адрес за призоваване в Русия
гр.Санкт Петербург, Писаревский проспект, дом 37, корп.2, кв.115 и Ю.М.К.,
гражданка на Руската Федерация, с адрес за призоваване гр.Санкт Петербург,
Писаревский проспект, дом 37, корп.2, кв.115, договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен между двамата ответници с нот.акт №70, том ІІІ,
рег.№3249, дело №464/11.06.2014 год. на нотариус под №600, вписан дв.вх.рег.
№4136, том 13, акт 179 от 12.06.2014 год. на Службата по вписвания гр.Несебър с
предмет самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.13.15.2.55, представляващ апартамент В 411 с площ от 53,71 кв.м.,
находящ се в гр.Свети Влас, м.“Козлука“, ведно с 10,7% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, при съседи: на същия етаж самостоятелен обект с
идентификатор 11538.13.15.2.54 и 11538.13.15.2.56, под обекта - 11538.13.15.2.43, над обекта - 11538.13.15.2.67.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. Борисова Д.,
гражданка на Руската Федерация, род.на *** *** Петербург, шоссе Революции, дом 18, корп.2, кв.82 за обезсилване на нот.акт №70, том ІІІ, рег.№3249, дело
№464/11.06.2014 год. на нотариус под №600, вписан дв.вх.рег. №4136, том 13, акт
179 от 12.06.2014 год. на Службата по вписвания гр.Несебър.
ОСЪЖДА А. Никонорович Д., гражданин на Руската Федерация, с
адрес гр.Всеволожск, ул.Пионерская, дом 3, с адрес за призоваване в Русия
гр.Санкт Петербург, Писаревский проспект, дом 37, корп.2, кв.115 и Ю.М.К.,
гражданка на Руската Федерация, с адрес за призоваване гр.Санкт Петербург,
Писаревский проспект, дом 37, корп.2, кв.115, да заплатят на Л. Борисова Д.,
гражданка на Руската Федерация, род.на *** *** Петербург, шоссе Революции, дом 18, корп.2, кв.82 разноски по делото в
размер на 5 273,83 (пет хиляди двеста седемдесет и три 0.83) лв.
ПОСТАНОВЯВА на особените представители
на ответниците адв.Д. и адв.Р. да се изплатят възнаграждения в размер на 800
лв. на всеки от тях от внесения депозит.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: