Р Е Ш
Е Н И Е
№ 146 11.01.2019 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14733
по описа на ПРС за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът П. Х. Ч., ЕГН: **********,***, чрез п. си адв. Е.И. – М., със
съдебен адрес:***, е предявил срещу „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от С. С., Ж.
С. и Р. М. иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника
поради погасяването им по давност следните суми: сумата от 469, 55 лева-
главница, представляваща ползвана топлинна енергия за периода 01.10.1999 г.-
31.07.2000 г., сумата от 2, 74 лева-
мораторна лихва върху главницата за периода 01.12.1999 г.- 14.11.2000 г., ведно
със законната лихва от 04.12.2000г. до окончателното изплащане на дължимите
суми, за заплащане на които суми е издаден изп. лист по ч.гр. д. № 7815/2000г.
на РС Пловдив, както и разноските по делото в размер на 52, 45 лева, за събиране
на които вземания е образувано *** *** на *** при ***, продължило като *** *** на
*** ***, като погасени по давност.
В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от 05.12.2000 г.,
издаден по частно гр. дело 7815/2000г. на РС Пловдив ищецът бил осъден да
заплати на ответника следните суми: сумата от 469, 55 лева- главница,
представляваща ползвана топлинна енергия за периода 01.10.1999 г.- 31.07.2000
г., сумата от 2, 74 лева- мораторна
лихва върху главницата за периода 01.12.1999 г.- 14.11.2000 г., ведно със
законната лихва от 04.12.2000г. до окончателното изплащане на дължимите суми,
както и разноските по делото в размер на 52, 45 лева. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано *** с № *** на *** при ***, продължило като ***
*** на *** ***. Вземанията по листа били погасени по давност, която в случая
била кратката тригодишна. В този смисъл се предявявал и настоящият
установителен иск за признаване на установено, че сумите по листа са недължими
поради изтекла давност. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответника, в който се посочва, че не се оспорват изложените от ищеца твърдения
и вземанията на ответника действително били погасени по давност.
Твърди се исковете да са недопустими, тъй като ответникът
е подал молба за прекратяване на *** ***, преди да получи препис от исковата
молба, на 21.09.2018г., макар и след нейното завеждане. Ето защо се твърди за
ищеца да не е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В случай, че
съдът приеме исковете за допустими, същите се признават, заявява се, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото, т. като преди получаване на
ИМ е подал молба за прекратяване на *** ***. Ето защо моли на осн. чл. 78, ал.
2 от ГПК разноските да се възложат на ищеца. В случай, че съдът реши да присъди
разноски на ищцовата страна, се прави възражение за прекомерност на хонорара на
п. на ищцовата страна.
В първото съдебно заседание ищецът, чрез п. си е депозирал
писмена молба, с която взема детайлно становище за допустимостта на иска, както
и за неговата основателност, вкл. и за това, че разноските следва да се
присъдят на него, а не на ответника, доколкото след изтичане на давностния срок
ответникът е образувал *** и е предприел действия по изпълнението.
В същото с.з. с писмена молба ответникът взема становище,
че оспорва иска и моли същият да се отхвърли поради това, че с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и към момента сумите са счетоводно
отписани. По тези съображения претендира възлагане на разноските на него, а не
на ищеца. Евентуално, в случай, на уважаване на иска и ако съдът приеме, че
разноски се следват на ищцовата страна, прави възражение за прекомерност на
същите.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
По допустимостта на иска:
Възражението за недопустимост на същия на основание
подадена молба и последващо прекратяване на *** ***, и евентуално отписване на
вземането от счетоводните книги на ответника, не води до недопустимост на
исковата молба, тъй като ответникът разполага с изп. лист за вземането, може
винаги да образува ново *** ***, докато разполага със същия, като липсват
каквито и да било доказателства да е уведомил ищеца, преди завеждане на ИМ, че
приема вземането му за погасено по давност и на това основание е отписал същото
от счетоводните си регистри. Ето защо наведените от ответника твърдения имат
отношение единствено към въпроса за разноските, но не и към допустимостта на исковата
молба.
По основателността на иска:
От представените по делото доказателства се установява,
че с изп. лист от 05.12.2000г. по ч. гр. д. 7815/2000г. на ПРС П. Х. Ч., ЕГН: **********,***
е осъден да заплати на „Топлофикация Пловдив - Север” ЕАД следните суми: сумата
472, 29 лв., от която сумата 469, 55 лева, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена за периода от 01.10.1999 год. до 31.07.2000 год., и сумата 2,
74 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.1999 год. до
14.11.2000 год., ведно със законната лихва върху главницата от м. 11.2000 г. до
окончателното й плащане, както и разноските по делото в размер на 52, 45 лв. На
ищеца е пратена ПДИ от 16.01.2001г., с която същият бива уведомен, че се
насрочва опис на движими вещи за събиране на горепосоченото вземане, за
19.02.2001г. по *** *** на *** при *** ***. Тази ПДИ е върната в цялост с
отбелязване, че посоченият адрес: *** реално представляват три отделни входа на
един блок и съобщението не може да бъде връчено, без адресът да бъде
конкретизиран. Оттук насетне има данни единствено, че въз основа на същия изп.
лист е образувано ново *** *** на *** ***, *** , с район на действие ***. След
завеждане на ИМ на 12.09.2018г. на 21.09.2018г. ответникът е подал молба за
прекратяването му по отношение на вземанията по изп. лист по ч. гр. д.
7815/2000г. на ПРС. срещу П.Х.Ч., като с
постановление за прекратяване от 28.09.2018г. *** *** е прекратила *** *** на
посоченото основание – чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК – по писмена молба на
взискателя, и е вдигнала наложените възбрани и запори.
Оттук насетне никакви други доказателства не се
представят, няма такива, от които да е видно давността да е спирала и да е
прекъсвала, да са извършвани каквито и да било *** действия, извън насрочването
на опис за 19.02.2001г., няма данни кога и на какво основание е прекратено *** при
***, като въз основа на изп. лист през 2007г. е образувано ново *** *** при ***
***. В периода от 19.02.2001г. до 2007г. няма данни давността да е спирала и
прекъсвала, а от 2007г. насетне – да са извършвани някакви *** действия. В
случая ответникът признава вземането да е погасено по давност, която в случая е
тригодишна – изп. лист е издаден на несъдебно *** основание. Ето защо
твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност са основателни, от една
страна, а от друга взискателят не е ангажирал никакви доказателства за наличие
на посоченото вземане. Напротив, същият е признал иска и твърдението, че
погасителната давност е изтекла. Същият твърди да е отписал вземането от
счетоводните си книги като погасено по давност, но не ангажира каквито и да
било доказателства в подкрепа на тези си твърдения.
С оглед на горното, съдът намира исковете за основателни,
поради което следва да се уважат.
По претенцията за разноски:
Ищецът претендира присъждане на разноските в настоящото
производство, като ответникът от своя страна също претендира разноски с
аргумент, че е признал иска, не е дал повод за завеждане на делото, поради
което по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК разноски се следват на него, а не на ищеца.
Съдът намира, че в случая искането на ответника е
неоснователно. Същият разполага с изп. лист за процесното вземане и за
събирането му е образувано *** ***, по което, видно от постановлението на ***„
са били наложени запори и възбрани. Молбата за прекратяване е подадена след
образуване на настоящото дело, като до този момент няма каквито и да било
индиции ответникът да е предприел действия, с които ад преустанови събирането
на погасеното по давност вземане. Същият твърди, но не ангажира доказателства
за твърденията си да е отписал счетоводно вземанията като погасени по давност и
на коя дата. Ето защо съдът намира възражението му, че не е дал повод за
завеждане на делото, за неоснователни. Ответникът през цялото време е
разполагал и все още разполага с изп. лист за процесното вземане, като от
молбата му за прекр. на *** дело не е видно тя да е подадена именно поради
погасяването му по давност. Същият по всяко време разполага с възможността
отново да образува *** *** за събиране на това вземане, поради което
единственият път за защита на ищеца е чрез отричане на вземането с влязло в
сила съдебно решение.
С оглед на дотук изложеното съдът намира, че ищецът, а не
ответникът има право на присъждане на разноските по делото. Същите възлизат на
сумата от 50 лева – платена държавна такса, и следва да се възложат на
ответника.
Досежно разноските за адвокатско възнаграждение, същите
се претендира да се присъдят на а., който е осъществил правна защита и
съдействие безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ищецът е
представляван от адв. И. – М. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради
което за процесуалното представителство на а. се следва възнаграждение в размер
на 300 лева, което следва да се заплати от ответника. Възражението на същия за
прекомерност на хонорара е неоснователно, тъй като при представителство по реда
на чл. 38 от Закона за адвокатурата възнаграждението на пълномощника се
определя от съда в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за МРАВ,
което в случая е 300 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
П. Х. Ч., ЕГН: **********,***, чрез п. си адв. Е.И. – М., със съдебен
адрес:*** и „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от
С. Г., Ж. С. и Р. Д., чрез п. юрк. Д. Н.,
че Х. Ч., ЕГН: ********** не дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК:
********* сумите, които е осъден да заплати на „Топлофикация Пловдив - Север”
ЕАД по ч. гр. д. № 7815 по описа на ПРС за 2000 год., а именно: сумата 472, 29
лв., от която сумата 469, 55 лева, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена за периода от 01.10.1999 год. до 31.07.2000 год., и сумата 2,74 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.1999 год. до 14.11.2000 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от м. 11.2000 г. до окончателното й
плащане, както и разноските по делото в размер на 52, 45 лв., за събиране на
които суми е издаден изп. лист от 05.12.2000г. по ч. гр.д. № 7815 по описа на
ПРС, IX-ти гр. с-в за 2000 год.,
и за събиране на които е образувано *** на ***,***, което е продължило при *** ***, ***, *** ***.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от С. Г., Ж.
С. и Р. Д., чрез п. юрк. Д. Н. да заплати на П. Х. Ч., ЕГН: **********,***,
чрез п. си адв. Е.И. – М., със съдебен адрес:*** сумата от 50 (петдесет лева) – разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от С. Г., Ж.
С. и Р. Д., чрез п. юрк. Д. Н. да заплати на адвокат Е.Г.И. ***, със служебен
адрес: *** сумата от 300 лева
(триста лева) – възнаграждение на осн.
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 2, ал. 2 и чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство на ищеца по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ