Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 13.07.2023
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 65/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 17 от 13.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 316/2022 г. по описа на Троянски
районен съд, трети състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно
постановление № Р-000625/16.08.2022 г. на П.Б.К. – старши инспектор в
Регионална дирекция гр.Русе към Комисия за защита на потребителите, с което е наложено на
„Живел“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.„Доростол“ № 1,
вх.2, ет.4, ап.9, представлявано от управителя Н.С.С., административно
наказание на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ -
имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл.68в, във връзка с
чл.68д, ал.1, предл.1-во, във връзка с чл.68г, ал.4 от ЗЗП.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 316/2022 г. по описа на РС
Троян – Регионална дирекция гр.Русе към
Комисия за защита на потребителите, чрез директора.
В
касационната жалба са наведени доводи, че районният съд неправилно е приложил
материалния закон, нарушил е процесуалните правила, в следствие на което е
достигнал до необоснован извод за неправилност и незаконосъобразност на НП и го
е отменил. Касационният жалбоподател сочи, че с цялостното представяне на обекта в интернет
пространството се създава впечатление, че същият е къща за гости, като с
действията си търговеца въвежда в заблуждение потребителя относно вида на
туристическия обект и това би могло да повлияе при вземането на търговско
решение, което средния потребител не би взел, ако не беше използвана тази
търговска практика. Сочи, че все повече потребители правят своя информиран
избор ползвайки интернет, като с това си поведение търговецът въвежда в
заблуждение потребителите и е възможно потребителят да избере този туристически
обект пред оферти за други обекти и едва когато пристигне в туристическия обект
и е направил разходи за пътуване потребителя разбира, че ще получи туристическа
услуга в „къща за гости“, а не във „вила“. Сочи, че в конкретния случай
наказващия орган правилно при отчитане смекчаващите отговорността обстоятелства
е определил размера на санкцията в нормативно установения минимум от 1000 лева.
Сочи, че неправилно въззивният съд е счел, че се касае за маловажен случай, при
който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи
наказание, а да предупреди нарушителя устно или писмено. Според касатора, доколкото НП е издадено и
на основание чл.27, чл.28 и чл.53 от ЗАНН, то наказващият орган е направил
преценка и за обществената опасност на деянието и като е издал НП, АНО е преценил, че нарушението не е маловажен случай. В
заключение, моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС и
да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Заявено е и възражение за прекомерност на евентуално
претендиран адвокатски хонорар от насрещната старана, като моли за присъждане на направените по делото разноски за извършените процесуални
действия, в размер на 150 лева.
Депозиран е писмен отговор от
адв. В.Л. - упълномощен защитник на касационния ответник „Живел“ ООД - гр.Русе,
в който оспорва касационната жалба, като неоснователна и необоснована и моли
атакуваното решение на въззивния съд да бъде потвърдено, като законосъобразно и
обосновано. Изтъква, че на всички наведени в касационната жалба възражения и
доводи са дадени обосновани, подробни и законосъобразни отговори в оспореното
решение, въз основа на събраните и кредитирани гласни и писмени доказателства.
Сочи, че решението не страда от материалноправни и процесуалноправни пороци.
Твърди, че с жалбата не се оспорва основния мотив на въззивния съд да отмени
обжалваното наказателно постановление. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли като неоснователна и необоснована касационната
жалба и да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендират се разноски за
адвокатска защита за един адвокат съобразно представен договор за правна защита
и съдействие в размер от 500 лева.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител адвокат В.Л. оспорва жалбата като
неоснователна с искане съдът да потвърди решението на РС Троян по
съображенията, изложени в депозираният писмен отговор и присъди направените по
делото разноски, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие. Представя писмена защита по
същество на правния спор.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира за решение, с което да се потвърди
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, като
счита, че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение.
Административен
съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното :
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата
на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната
инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение,
трети състав на Троянския районен съд е отменил Наказателно постановление №
Р-000625/16.08.2022 г. на П.Б.К. – старши инспектор в Регионална дирекция
гр.Русе към Комисия за защита на потребителите, с което е наложено на „Живел“
ООД, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.„Доростол“ № 1, вх.2, ет.4,
ап.9, представлявано от управителя Н.С.С. административно наказание на основание
чл.210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - имуществена санкция в
размер на 2000 лева, за нарушение по чл.68в, във връзка с чл.68д, ал.1,
предл.1-во, във връзка с чл.68г, ал.4 от ЗЗП.
Административнонаказателната
отговорност на дружеството е била ангажирана предвид установеното от
контролните органи, при
извършената на 14.04.2022 г. проверка от К.С. И. и В.Ц.Ц. – служители на
КЗП, РД Русе, на обект - място за настаняване „Живел“, намиращо се в с.Орешак,
област Ловеч, ул.„Данчо Василешки“ № 45, стопанисвано от „Живел“ ООД. При
проверката е бил съставен констативен протокол № К - 2724974. Установено било,
че в обекта не е поставено удостоверение за категоризация или удостоверение за
регистрация на видно място, а на рекламен надпис било обявено наименованието на
обекта- „Живел“. По данни на управителя било констатирано, че мястото за настаняване
е регистрирано като „стаи за гости“. При проверката бил отворен сайта http://
booking.com, от който се констатирало, че в него обектът се рекламира като Къща
за гости „Живел“.
На 18.04.2022 г. служителите
на КЗП К.И. и В.Ч. извършили проверка на сайта http:// booking.com и
установили, че за стаи за гости „Живел“ била е публикувана следната информация
: „Къща за гости „Живел“, ул.“Данчо Василешки“ № 45, 5630 Орешак, България. Публикувани
били и снимки, под които в текст е обявено - „В къщата за гости има фамилни
стаи. Всички стаи в къщата за гости разполагат с кът за сядане, телевизор......“.
За тази проверка бил съставен Констативен протокол № К 2724983/18.04.2022 г.,
като в него подробно е била отразена описаната по-горе информация.
На 17.06.2022 г. била
издадена Заповед № 410 на Председателя на КЗП гр.София, с която била наложена забрана
на „Живел“ ООД за това, че при упражняване на своята дейност да не прилага
нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно : предоставянето на невярна
и подвеждаща информация на сайта http:// booking.com, относно вида на туристическия
обект стаи за гости „Живел“, находящи се в с.Орешак, Ловешка област, на ул.“Данчо
Василешки“ № 45.
Въз основа на така
установените обстоятелства при проверките, на 04.07.2022 г. К.С. И. -
ст.инспектор към КЗП-РД Русе съставила на „Живел“ ООД - гр.Русе, представлявано
от управителя Н.С.С. АУАН № 000625/04.07.2022 година. В обстоятелствената част
на акта се сочи, че на 18.04.2022 г., на интернет сайта http:// booking.com,
жалбоподателят „Живел" ООД осъществявал нелоялна заблуждаваща търговска
практика, като предоставял невярна и подвеждаща информация относно вида на
туристическия обект, тъй като е посочил, че е „къща за гости", но реално
обектът е бил регистриран като „стаи за гости" с Удостоверение за
регистрация, клас „В" № Т6-003-05Ц-СО/22.07.2020 година.
Актосъставителката И. приела, че с действията си от дружеството са извършили
нарушение на разпоредбата на чл.68в, във връзка с чл.68д, ал.1, предл.1-во /съдържа
невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с чл.68г, ал.4 от
ЗЗП. Актът е бил съставен в присъствието на представител на дружеството, като
му е бил връчен и препис. Представляващият дружеството подписал акта, като в графата
„възражения по акта" няма отразено записване.
На 16.08.2022 г., въз
основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № Р-000625.
За да отмени
обжалваното наказателно постановление решаващият състав при РС Троян е приел,
че няма
доказателства за това, че жалбоподателят „Живел" ООД притежават собствен
сайт, в който да рекламират предлаганите услуги от собствения си туристически
обект „стаи за гости „Живел“. От заключението на вещото лице по назначената,
изслушана в с.з. и приета съдебна компютърно-техническа експертиза въззивният
съд е приел като установени по случая факти, че платформата booking.com е
компания, основана през 1996 г. в Амстердам (Нидерландия) и се явява една от
водещите световни онлайн компании за пътувания, като правилата и условията за
обслужване на клиенти се уреждат от нидерландското, а не от нашето /национално/
законодателство. Поради това, въз основа на въведените първоначални данни
автоматично от самата онлайн платформа обектът е регистриран чрез попълване на
въпросник, който въпросник е генериран от самата платформа и не може да бъде
променян от нейния ползвател. Така въз основа на първоначално въведените данни,
автоматично от самата онлайн платформа обектът е бил категоризиран в раздел
„къща за гости", като обаче, от жалбоподателя /касационния ответник/, при
въвеждане на първоначалните данни никъде не е било посочено, че обектът
представлява „къща за гости“. Квалифицирането ѝ като „къща за гости“ е
станало автоматизирано от платформата booking.com, поради което от „Живел“ ООД
не са имали опция да контролират или редактират информацията за вида, типа и
класа на туристическия обект. Въззивният съд е приел, че „Живел“ ООД се явява
потребител на платформата booking.com и самият той е бил заблуден донякъде от
непълната, неправилна, подвеждаща и несъобразена с българското законодателство
номенклатура в менюто за регистрация на местата за настаняване, като независимо
от задължителните за българските физически и юридически лица местни закони в
Република България, условията на платформата booking.com се уреждат от нидерландското
законодателство и евентуални спорове за местата за настаняване се разглеждат от
компетентните съдилища в Нидерландия.
Във връзка с така
изложените съображения съдът е приел, че „Живел“ ООД - гр.Русе не следва да
носи административнонаказателна отговорност за нарушение на разпоредбата на
чл.68в, във връзка с чл.68д, ал.1, предл.1-во, във връзка с чл.68г, ал.4 от
ЗЗП.
В оспореното решение
първоинстанционният съд е възприел като основателни и доводите на процесуалният
представител на дружеството, като е констатирал, че обстоятелствата по
извършване на описаното в НП административно нарушение разкриват по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението, в сравнение с обикновените
нарушения от този вид, поради което са налице и предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Изложил е подробни аргументи в този смисъл.
Приетата от районния съд
фактическа обстановка, подробно изложена и в мотивите на оспореното решение,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
настоящия касационен състав.
Правилно от събраните
писмени и гласни доказателства, както и от приетото заключение на вещото лице
по назначената съдебно - техническа /компютърна/ експертиза първоинстанционният
съд е установил, че
не е извършено от дружеството-жалбоподател (в настоящото
производство касационен ответник) нарушение на разпоредбите на чл.68в, във връзка
с чл.68д, ал.1, предл.1-во /съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща/, във връзка с чл.68г, ал.4 от ЗЗП, които разпоредби забраняват
нелоялните търговски практики.
По силата на нормата на
чл.68г, ал.4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски
практики по чл.68д - 68к. В чл.68д, ал.1 от ЗЗП е посочено какво представлява
заблуждаваща търговска практика, а именно : когато съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез
цялостното ѝ представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е
фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за
резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение,
което той не би взел без използването на търговската практика.
Категорично настоящият
съдебен състав кредитира изводите на въззивният съд относно обстоятелството, че
в описаният в наказателното постановление случай липсват данни, че
жалбоподателят „Живел“ ООД е извършил административно нарушение на посочените в
постановлението норми от ЗЗП. Правилно, с оглед доказателствата по делото
въззивният съд е отчел като релевантен за казуса факт, че „Живел" ООД не притежават
собствен сайт, в който да рекламира предлаганите услуги от собствения си
туристически обект „стаи за гости „Живел“, поради което, за тази цел са
използвали платформата booking.com, която е една от водещите световни онлайн
компании за пътувания. Резонно е отчетен и фактът, че правилата и условията за
обслужване на клиенти в тази интернет платформа се уреждат от нидерландското, а
не от българското /национално/ законодателство.
Видно от заключението
на експертизата и показанията на вещото лице, както още при първоначалната
регистрация на процесния туристически обект /извършена на 30.05.2020 г./ така и
към момента на извършване на експертизата – към месец декември 2022 г., наличните
възможности и номенклатури в платформата booking.com в категория „място за
настаняване" не дават възможност да се посочи място за настаняване клас "В"
- стаи за гости, както е регламентирано в националното ни законодателство - чл.123,
ал.1, т.3 от Закона за туризма. При първоинстанционното разглеждане на делото, от
събраните доказателства и извършената експертиза е установено по безспорен
начин, че туристическият обект „стаи за гости Живел" е бил регистриран в
booking.com в категорията на най-близкия по смисъл и съдържание туристически
обект за настаняване, а именно : Основна група III - Хотел, пансион със закуска
и още - Места за настаняване като хотели, пансиони със закуска , къщи за гости,
хостели, апартхотели, т.н., и в Подгрупа - Къща за гости - Частна собственост с
отделни помещения за гостите и собственика, поради липсата на конкретно обособена
група „Стаи за гости", като наименование на обекта „Стаи за гости
Живел".
Ето защо, правилно
въззивният съд е приел за доказано, че още при първоначалната регистрация на
туристическия обект в онлайн платформата booking.com, жалбоподателят не е
предоставил на оператора на платформата, съответно и на потребителите, невярна,
подвеждаща или заблуждаваща информация за вида на обекта, а регистрацията в
booking.com се е случила по единствения възможен начин, който тя предлага и то
с избор на категория най-близка по смисъл и съдържание до конкретното място за
настаняване. Регистрацията е била осъществена чрез попълването на въпросник,
който е генериран от самият сайт, без ползвателя да е имал възможност да направи
каквито и да е промени, като автоматично обектът е категоризиран в раздел „къща
за гости“ без това да е посочвано и задавано от касационния ответник и без
възможност същия да контролира или редактира информацията за вида, типа и класа
на туристическия обект, съобразявайки го и с българското законодателство.
Видно от установените
факти и обстоятелства по делото, след извършената от служителите на КЗП проверка
е била предприета кореспонденция между касационния ответник и представители на booking.com,
за отстраняване на несъответствието в описанието на туристическия обект. Установено
е, че същото несъотвествие е поправено от служители на платформата през месец
юли 2022 г., като от описанието на туристическия обект, че това е „къща за
гости" е премахнато и е описан само като имот, който предлага стаи за
гости, но описанието е само на английски език.
Правилно въззивният съд
е установил, че „Живел“ ООД се явява единствено потребител на платформата
booking.com,
който няма самостоятелните права да определя и посочва вида на туристическия
обект, неговата категория, клас и др. Той може единствено да се съобразява с
изискванията заложени в самата платформа и да посочва най–близките възможни
варианти за регистрация и представяне на туристическия обект. Заложените
условия в платформата за регистрация на един обект се уреждат от нидерландското
законодателство без да са съобразени със задължителните за българските
физически и юридически лица местни закони в Република България. Ясно е при това
положение, че е била налице невъзможност, както към момента на регистрация,
така и при извършената експертиза един туристически обект да бъде регистриран
като стаи за гости, а вместо това се налага да се регистрира като къща за
гости.
В депозираната касационна
жалба не са представени възраженения относно горепосочените констатации на
първоинстанционния съд, липсва оспорване на заключението на вещото лице и
дадените от него показания, както и тези на разпитаните свидетели, като по
никакъв начин не е оспорена установената фактическа обстановка и мотивите за
отмяна на наказателното постановление. Изводите направени от въззивния съд в
оспореното решение са правилни, законосъобразни, в съответствие с установените
по случая факти и обстоятелства. Оспореното решение е постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон.
Неоснователни се явяват
възраженията заложени в касационната жалба, като същите са разгледани и
обсъдени още от първоинстанционния съд и който подробно ги е обсъдил и
отговорил в обжалваното решение. Настоящият състав изцяло се солидаризира с тях
и е безпредметно преповтарянето им.
Настоящият съдебен
състав счита, че не следва да разглежда и обсъжда възраженията относно
приложимостта на чл.28 от ЗАНН, както и че въззивният съд също не е следвало
изобщо да обсъжда този въпрос, при положение, че е установил и приел, че от
„Живел“ ООД не са извършили вмененото им нарушение. Защото, за да подлежи на
обсъждане въпросът налице ли е маловажен случай и съответно може ли да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е необходимо да е налице безспорно установено
и доказано извършено административно нарушение. Само тогава може да бъде
обсъждана обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, за да се изведе преценката за
наличието на маловажен случай. Ето защо, при положение, че въззивният съд е
приел, че от обективна страна не се установява от „Живел“ ООД да са извършили
нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68д, ал.1, предл.1-во, във връзка с чл.68г,
ал.4 от ЗЗП и като е отменил на това основание обжалваното НП, е било
безпредметно да се отговаря на възражението на процесуалния представител на
дружеството. Последното обаче, не прави оспореното решение на районния съд
неправилно и поради това да подлежи на отмяна, тъй като аргументите за
наличието на маловажен случай са изложени при условията на алтернативност и с
оглед пълнота на изложението, но не на това основание първоинстанционният съд е
отменил оспореното НП.
С оглед гореизложеното, настоящият касационен
състав, при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение
на РС Троян е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния
закон. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по
смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски от
касационният ответник, то предвид изхода на спора, по силата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН
такива се дължат. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника за
договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 500 лева по приложения договор за правна защита и
съдействие № 022409 от 03.04.2023 г. /лист 17 от КАНД/. Същите следва да му
бъдат присъдени, тъй като договореното съответства на предвиденото в разпоредбата
на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради тази причина и възражението
за прекомерност на касационния жалбоподател се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в и чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, Административен
съд Ловеч, втори касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17 от 13.03.2023 г., постановено по а.н.д.№ 316/2022 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция гр.Русе към Комисия за защита на потребителите, представлявана от
директора, да заплати на „Живел“ ООД, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, ул.„Доростол“ № 1, вх.2, ет.4, ап.9, представлявано от управителя Н.С.С.,
разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.