Р Е Ш Е Н И Е
№….....................,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на двадесет
и четвърти януари през две
хиляди и осемнадесета гoдина, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
секретаря Станислава Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията
гр. делo № 6146 пo oписа за 2017 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:
Предявени са обективно
кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ГПК от ***, със седалище
и адрес на управление *** против К.Г.М., ЕГН ********** с адрес: *** за сумата от 9246,28 лв. /девет хиляди двеста четиридесет и шест лева и
двадесет и осем стотинки/, изискуема
главница по Договор за банков кредит от 29.03.2007
г., сключен между ***и кредитополучателя ***, изменен и допълнен с Анекс №1/13.04.2007 г. със съдлъжник
К.Г.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 13.02.2017 г. до изплащане на вземането, 2791,69 лв.
/две хиляди седемстотин деветдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/, изискуема редовна лихва, за периода от 25.05.2011 г. до 02.01.2017
г. включително, 4150,08 лв. /четири хиляди сто и петдесет лева и осем
стотинки/, изискуема наказателна лихва, начислена
за периода от 25.05.2011 г. до 09.02.2017
г. включително.
В условията
на евентуалност е предявен осъдителен иск за същите суми. Претендират се
съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедно производство.
Ищецът
излага, че е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по
чл.422 от ГПК, предвид образувано ч.гр.д. № 1927/17г. по описа на ВРС и
постъпило в срок възражение.
Твърди,
че с Договор за
банков кредит от 29.03.2007г. е отпуснат кредит на *** в размер на 18720 лв.,
като лимитът е усвоен еднократно от кредитополучателя на 29.03.2007г. По договора като солидарен длъжник се е
задължила К.Г***.
Ищецът твърди, че кредитополучателят е изпаднал в
забава по отношение заплащането на погасителните вноски, като не са изплатени
месечни вноски с падежирали дати- 25.05.2011г. и 25.12.2016г. Ищецът изпратил
писма до ответниците в изпълнение на чл.60 ал.2 от ЗКИ на адресите посочени в
договора. Твърди, че предсрочната изискуемост на всички задължения е
осчетоводена на 03.01.2017г. Банката
предприела действия за принудително събиране на вземанията си, като е подала
заявление по чл.410 от ГПК.
В едномесечния срок за отговор ответницата изразява
становище. Излага, че не е надлежно уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. Твърди, че в изпратените уведомления не е посочено
какъв е размера на просрочените вноски и кога е настъпила предсрочна
изискуемост, каква част от задължението е главница и каква лихви. Твърди, че в
представените от ищеца копия на обратни разписки липсва отразяване какво е
съдържанието на пратката. В същите било посочено , че пратката не е потърсена
поради което не би могло да се приеме редовно връчване. Твърди ,че страните са
уговорили начин на връчване в чл.11.7 от сключения между тях договор.
Ответницата твърди, че липсва идентичност между
направеното със заявлението искане по чл.417 от ГПК и предявения иск. Прави
възражение за погасяване на главницата за периода преди 09.02.2012г. , както и
за редовната и наказателна лихва за периода преди 09.02.2014г. по давност.
Претендира присъждане на съдебно деловодни разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По
частно гражданско дело № 1927/17 г. на ВРС е издадена Заповед № 1037 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К.Г.М., ЕГН:********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на заявителя/кредитора „Р./.”ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, Експо
2000, със законни представители ***, изпълнителен директор и ***,
прокурист, с пълномощник ***, младши
юрисконсулт, следните суми: 9246,28 лв. /девет хиляди двеста четиридесет и шест лева и
двадесет и осем стотинки/, изискуема
главница по Договор за банков кредит от 29.03.2007 г., сключен между ***и кредитополучателя ***, изменен
и допълнен с Анекс №1/13.04.2007 г. със съдлъжник К.Г.М., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.02.2017 г.
до изплащане на вземането, 2791,69 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и един лева и
шестдесет и девет стотинки/, изискуема
редовна лихва, за периода от 25.05.2011 г. до 02.01.2017 г. включително, 4150,08 лв. /четири хиляди сто и петдесет лева и осем
стотинки/, изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 25.05.2011 г. до 09.02.2017 г. включително, както и сумата от 373,76 лв. /триста
седемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, съдебно-деловодни разноски
в заповедното производство от които 323,76 лв. за заплатена държавна такса и
50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждание съгласно чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК
вр.чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По делото е представен договор за банков кредит от 29
март 2007г. от който е видно, че на кредитополучател ***, със съдлъжник К.Г.М., е предоставен
кредит в размер на 13 195 лв., като сумата е усвоена еднократно по сметка на
кредитополучателя. По чл.1 от договора като краен срок за погасяване на
вземането е уговорена датата 25.03.2017г.
Представено
е писмо изх.№ *** относно предсрочна изискуемост на задължение по договор за
банков кредит от 29.03.2007г. и анекс № 1 от 13.04.2007г., като липсват
доказателства за редовно връчване на кредитора.
Представено
е писмо изх.№ *** относно предсрочна изискуемост на задължение по договор за
банков кредит от 29.03.2007г. и анекс № 1 от 13.04.2007г., като липсват
доказателства за редовно връчване на кредитора.
По делото е представен договор за банков кредит от 13
април 2007г. от който е видно, че *** кредитополучател със съдлъжник К.Г.М. е предоставен кредит в размер на 7105
лв., като сумата е усвоена еднократно по сметка на кредитополучателя. По чл.1
от договора като краен срок за погасяване на вземането е уговорена датата
25.03.2007г. с анекс от 13.04.2007г. към договор за банков кредит от
13.04.2007г. страните са предоговорили, че настъпването на случай на
неизпълнение по договор за кредит от 13.04.2007г. ще се счита за неизпълнение и по договор за
банков кредит от 29.03.2007г., както и в случай на неизпълнение на договора за
кредит от 13.04.2007г., ще се счита за неизпълнение и по договора за кредит от
25.03.2007 г.
От
заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява че по
договора за кредит на 29.03.2007г. е усвоена сумата от 13 195 лева. Към
03.01.2017г. са били просрочени общо 68 вноски за периода от 25.05.2011г. до
25.12.2016г. вноската с падежна дата 25.05.2011г. е частично погасена, като по
останалите няма извършени плащания. По договора се дължи главница в размер на
9 246,28 лв., редовна лихва 2 791,69 лв. и наказателна лихва върху
просрочената главница в размер на 4 150,08 лв.
Дължимите суми към 13.02.2017г. са: усвоена и непогасена
главница -9 246,28 лв., начислена редовна /възнаградителна / лихва-2791,69
лв. и начислена наказателна лихва /за забава/ -4 150,08 лв. От проверените
документи при банката няма данни за извършени плащания след датата на завеждане
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 13.02.2017г. до датата
на изготвяне на експертизата. За периода от 09.02.2012г.-до 09.02.2017г.
размерът на главницата, съобразно погасителния план е в размер на 7 712,33
лева, като сумата е образувана от падежиралите главници за периода 25.02.2012 г.
до 25.01.2017г. размерът на непогасените главници за периода преди 09.02.2012г.
е в размер на 473,65 лв., като сумата е от неплатените главници за периода от
25.09.2011г. до 25.01.2012г., редовните
лихви дължими за периода от 09.02.2014г. до 09.02.2017г. по първоначалния
погасителен план са 645,91 лв. наказателната лихва изчислена само върху
падежиралата главница за този период е в размер на 1 420,50 лв. Редовните лихви дължими за
периода преди 09.02.2017г. са в размер на 1 225,32 лв. Сумата на
наказателната лихва върху просрочената главница преди 09.02.2014г. е в размер
на 1 014.70 лв. От заключението по поставените допълнителни задачи, по ССЕ
се установява, че размерът на неизплатената главница за периода 10.05.2012г. до
10.05.2017г. към 10.05.2017г. е 8 104,38 лв. размерт на неплатената
редовна лихва за този период е 624,33 лв.размерът на неплатената наказателна
лихва за този период е 1 183,79 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл.
от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена
заповедта за изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на
Заповед за изпълнение е твърдението за дължима сума по Договор за банков кредит от 29.03.2007 г., сключен
между ***и кредитополучателя ***, изменен и допълнен с Анекс №1/13.04.2007 г. със съдлъжник К.Г.М..
Няма спор по делото, а се установява и от представените
писмени доказателства, че по писмено заявление на ищеца против ответника е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящия
иск, както и че в законния срок длъжникът е възразил, което обосновава правният
интерес на ищеца от воденето на положителен установителен иск за съществуване
на вземането. В законоуставовения срок К.М. е подала
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК.
Установява се от представените писмени доказателства, че
с Договор за
банков кредит от 29.03.2007 г., сключен
между ***и кредитополучателя ***, и договор за кредит от 13.04.2007г., изменен
и допълнен с Анекс №1/13.04.2007 г. със съдлъжник К.Г.М. е
предоставен кредит първоначално в размер от 13 195 лв. и впоследствие
сумата от 7105 лв. на Симеон Митрев, които не са оспорени от ответницата по
делото К.М.. Съгласно чл.5 от договора, кредитът следвало да се погасява на
вноски от по 156,28 лв. , платими до 25-то число на текущия месец.
Видно от
изготвена справка НБД Население кредиторът *** е починал на 02.02.2017г.,
като задължено лице остава ***.
Според
указанията дадени в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д.№ 4/2013
г., ОСГТК, които са относими към настоящия казус, задължителен елемент от
фактическия състав водещ до настъпване на предсрочната изискуемост на пълния
размер на вземането по кредита, е уведомяването на длъжника от кредитора за
настъпване на предпоставките предсрочна изискуемост на кредита и то преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В разглеждания
случай, като доказателства за уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост
са представени покани /л.12-15 от
делото/, като липсват доказателства за редовното връчване на същите и
достигането им до адресата. В представените по делото известия за доставяне,
липсва отразяване за редовно връчване. С оглед на което, не би могло да се
приеме за възнакване на предсрочна изискуемост на кредита към датата на
депозиране на заявлението в съда-13.02.2017г.
В настоящия случай окончателният
падеж на задълженията по процесния договор е настъпил на 25.03.2017 г., а
заявлението е подадено на 13.02.2017 г. С оглед на което, не би могло да се
приеме за възнакване на предсрочна изискуемост на кредита към датата на
депозиране на заявлението в съда-13.02.2017г. и дължимите вземания за главница
и възнаградителни и наказателни лихви не са падежирали. Порида което,само на
това основание предявения установителен иск по чл.422 от ГПК се явява
неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Предявеният осъдителен иск в условията на евентуалност е
предявен след настъпване на уговорения между страните краен срок за погасяване
на кредита 25.03.2017г., поради което и към датата 10.05.2017г., вземането на
банката към кредитора е изискуемо.
Спора по делото се свежда до направеното от ответницата
Каленка Митрова възражение за погасяване на част от падежиралите вноски по
давност.
Предвид настъпилия окончателен падеж по договора на
25.03.17г., то и началото на общата погасителна давност следва да се счита от
тази дата, поради което към датата на подаване на заявлението в съда вземанията
за главницата не са погасени по давност. Всяко
задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен
фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това
задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който
едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна
спазване на определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшната
възможност да се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването
му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и
че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които
носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението.
В конкретния случай налице е едно неизпълнение от страна на ответника -съдлъжник
в договорения между него и кредитора срок, ответникът не е осъществил действия
да върне заетата сума. С оглед на това в случаите, когато се касае до
задължение за връщане на определена сума пари, получена в изпълнение на един
договор, по който получателят на същата сума не е изпълнил задължението си,
като момент на възникването на задължението трябва да се счита онзи момент, в
който е настъпил фактът, от който се съди за неизпълнението на договора от
получателя на сумата.
По
въпроса за приложимия към процесното вземане давностен срок следва да се
съобрази факта, че същото произтича от договор за кредит, разновидност на договора
на заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата
петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. В този смисъл е
задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК /Решение
№ 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011 г., IV г. о., ГК/. Съгласно
Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК при
договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора, поради което е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Съобразно константната съдебна практика за разлика от периодичните
плащания, при които отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт,
имат характер на самостоятелни задължения, при договора за банков кредит с
уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване
на едно общо задължение на отделни части.
По отношение началния момент на давността следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно която с изтичане на срока
по кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с
уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения
срок. От този момент започва да тече давността по чл. 114 ЗЗД, като приложим е
общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД./Решение № 261 от 12.07.2011
г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г.
о., ГК; Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011
г., III г. о., ГК.
В случая е уговорен краен срок за погасяване на кредита
на 25.03.17 г. Съответнио 5-годишния давностен срек не е изтекъл по отношение
на главницата. Видно от заключението на вещото лице към датата на подаване на
заявлението 13.02.2017г., както и към датата на изготвяне на
заключението/входирано на 27.10.2017г. ,налага
извода че и към датата на подаване на исковата молба в съда са в размера
на непогасена главница сумата от 9246,28 лв.и искът следва да се уважи за тази сума.
Съдът намира, че е основателно възражението на ответника
за изтекла погасителна давност по отношение на част от дължимата възнаградителна
и наказателна лихва, тъй като лихвите са плащания, за които безспорно съгласно
разпоредбата на чл. 111 б. "в" от ГПК се прилага
кратката тригодишна давност. Видно от индивидуализирания период от ищеца се
претендира лихва до крайна дата – възнаградителна лихва до 02.01.2017г. и
наказателна лихва до 09.02.2017г. и претенциите са погасени по давност до
09.05.2014г.
Предивд даденото заключение по допълнителната ССЕ, то
искът се явява основателен за сумата от 624,33 лв., дължима редовна лихва за
периода от 10.05.2014г. до 03.01.2017г. и за сумата от 1183,79 лв., наказателна
лихва за периода от 10.05.2014г. до 09.02.2017г. /л.177 от делото/. Съответно
следва да се отхвърли за горницата над 624,33 лв. до претендираните 2791,69 лв. представляваща редовна лихва, както и за периода от 25.05.2011г. до 09.05.2014г. , за сумата над 1183,79 лв. до претендираните 4150,08 лв. представляваща наказателна лихва, както и за
периода от 25.05.2011г. до 09.05.2014г.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно
извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид
изхода на спора следва да се присъди адвокатско възнаграждение на процесуалния
представетил на длъжника за внесени за подадено възражение в производството по
чл.410 от ГПК. Определено съобразно Наредба №4 за минималните адвокатски
възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА, следва да се присъди сумата в размер на
734,70 лв., определена по чл. 7 ал.7 вр. с ал.2т.3 от Наредба №4/2008г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото
производство разноски 323,76 лв. д.т., 15 лв. д.т. по ч.жалба , 200 лв.депозит
за в.л. и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част на
иска или сумата от 675,09 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ищецът следва да заплати на ответника сумата от 322,08 лева, представляваща съразмерно
с отхвърлената част от иска дължимо адвокатско възнаграждение, определено на
осн.чл.7 ал.2,т.4 от Наредба №4/2008г.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ищецът следва да заплати разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в
полза на ВРС за изплатено възнаграждение за в.л. 130 лв., в размер на 41,23лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “***, със седалище и адрес на управление ***
против К.Г.М., ЕГН:********** с адрес: *** иск
за приемане на установено в
отношенията между страните,
че К.Г.М.,
ЕГН:********** дължи сумата от 9246,28 лв. /девет хиляди двеста четиридесет и шест лева и
двадесет и осем стотинки/, изискуема
главница по Договор за банков кредит от 29.03.2007
г., сключен между ***и кредитополучателя ***, изменен и допълнен с Анекс №1/13.04.2007 г. със съдлъжник
К.Г.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 13.02.2017 г. до изплащане на вземането, 2791,69 лв.
/две хиляди седемстотин деветдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/, изискуема редовна лихва, за периода от 25.05.2011 г. до 02.01.2017
г. включително, 4150,08 лв. /четири
хиляди сто и петдесет лева и осем стотинки/, изискуема наказателна лихва, начислена за
периода от 25.05.2011 г. до 09.02.2017
г. за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1037/14.02.2017 г. по ч.гр.д. № 1927/2017 г. по описа на Варненски районен
съд, 39-ви състав.
ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН:**********
да заплати на „***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 9246,28 лв. /девет хиляди двеста четиридесет и шест лева и
двадесет и осем стотинки/, изискуема
главница по Договор за банков кредит от 29.03.2007
г., сключен между ***и кредитополучателя ***, изменен и допълнен с Анекс №1/13.04.2007 г. със съдлъжник
К.Г.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 10.05.2017 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 624,33 лв.
/шестстотин двадесет и четири лева и тридесет и три стотинки/, изискуема редовна лихва, за периода от 10.05.2014 г. до 02.01.2017г., сумата в размер на 1183,79 лв. /хиляда
сто осемдесет и три лива и седемдесет и девет стотинки/, изискуема наказателна лихва, начислена
за периода от 10.05.2014г. до 09.02.2017г.
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 624,33 лв. до претендираните
2791,69 лв. представляваща редовна лихва, както и за
периода от 25.05.2011г. до 09.05.2014г. , за сумата
над 1183,79 лв. до претендираните 4150,08 лв. представляваща наказателна лихва,
както и за периода от 25.05.2011г. до 09.05.2014г.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на
управление *** да
заплати на адвокат И.А. *** сумата 734,70 лв. /седемстотин тридесет и четири лева и седемдесет
стотинки/, представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1927/2017 г. по описа на Варненски районен съдна осн.чл.38 от
ЗА.
ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН:********** да заплати
на ”***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 675,09 лв.
/шестстотин седемдесет и пет лева и девет стотинки/, представляваща направените разноски
в производството по чл.422 вр.чл.415 от ГПК, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „*** да
заплати на адвокат И.А. *** сумата в размер на 322,08
лв./триста двадесет и два лева и осем стотинки/, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
ОСЪЖДА „***
да заплати по сметка на ВРС сумата в размер на 41,23 лв. /четиридесет и
един лева и двадесет и три стотинки/ ,на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред
Варненски окръжен съд.
Районен съдия: