№ 703
гр. Сливен, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230104861 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.
„Хенрик Ибсен” № 15, ЕИК ********* срещу ЛЮБК. ХР. Г., ЕГН: ********** от гр. **** с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 79 и чл. 240
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 09.10.2017 г., между „БНБ Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, като кредитор и ответницата, като кредитополучател бил сключен Договор
за потребителски кредит № CREX-15356069. Съгласно чл. 1 от условията по договора
ответницата се била съгласявала предоставената й по договора за кредит сума да бъде
изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, като направеното плащане
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на
кредитополучателя кредита предмет на процесния договор. Представена е извадка от
счетоводната система относно направения паричен превод. Договорът бил сключен при
фиксиран лихвен процент по см. на пар.1, т. 5 ЗПК в размер на 20,73 %. Ответницата се
била задължила да върне главницата ведно с дължимите лихви на 36 бр. месечни
погасителни вноски. Ответницата била преустановила плащането на 20.06.2018 г. и била
изпаднала в забава от деня следващ плащането и дължала и обезщетение за забава по чл. 86
ЗЗД в размер на законната лихва и съобразно уговорената договорна лихва. Крайният срок
на договора бил настъпил на 20.10.2020 г. и ставал изискуем от тази дата целия незаплатен
остатък от главницата ведно със законната лихва за забава.
Междувременно, на 19.08.2019 г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) и Приложеие № 1а подписано на 26.08.2019 г. на основание чл. 99 ЗЗД между
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД и БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № CREX-15356069 към
ответницата било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии,
1
обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви, такси, комисионни и други
разноски. Цедентът бил упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената
цесия, който бил изпратил препоръчана пратка, съдържаща уведомление за извършена цесия
на посочения по договора адрес и същата била връчена на друг пълнолетен член от
домакинството на ответницата, който бил съгласен да я получи. Ако ответникът оспори
уведомяването си за извършената цесия, моли да се счита за уведомен за извършената цесия
с настоящата искова молба.
С оглед горната фактическа обстановка, за ищцовото дружество бил възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. 2823/2021 на PC Сливен била
издадена заповед за изпълнение, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което от
своя страна обусловило подаването на настоящата искова молба.
Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищцовото дружество следните суми: 1590,40 лева главница ведно със законната лихва от
дата на подаване на заявлението-06.07.2021 г. до окончателното заплащане на
задължението; сумата от 445,11 лева - договорна лихва за периода 20.06.2018 г. до
20.10.2020 г.; и сумата от 402,95 лева - обезщетение за забава, считано от 21.06.2018 г.-
01.06.2021 г.
Иска се от съда да бъдат установени като дължими също така разноските, извършени
по заповедното производство. Моли да бъдат присъдени и направените в настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК отговор е постъпил от особения представител на ответника
адв. М.П. от АК-Сливен. Счита, че предявеният иск е допустим и изцяло неоснователен.
Оспорва автентичността на поставените подписи от ответницата по представените с
исковата молба документи. Не било доказано плащането на сумата от страна на кредитора
по договора за кредит на длъжника. Договорът на кредит бил реален договор и пораждал
своите правни последици след предоставяне на заетата сума. Прави възражение за
погасяване по давност на претендираните лихви. Прави възражение за нередовно
уведомяване на длъжника за извършената цесия. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
От събраните по делото доказателства и фактите, които се установяват с тях съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На на 09.10.2017 г., между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор и
ответницата, като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № CREX-
15356069. Съгласно чл. 1 от условията по договора ответницата се е съгласила
предоставената й по договора за кредит сума да бъде изплатена пряко на упълномощения
търговски партньор, като направеното плащане съставлява изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита предмет на процесния договор.
Представена е извадка от счетоводната система относно направения паричен превод.
Договорът е сключен при фиксиран лихвен процент по см. на пар.1, т. 5 ЗПК в размер на
20,73 %. Ответницата се е задължила да върне главницата ведно с дължимите лихви на 36
бр. месечни погасителни вноски. Ответницата е преустановила плащането на 20.06.2018 г. и
е изпаднала в забава от деня следващ плащането и дължи и обезщетение за забава по чл. 86
ЗЗД в размер на законната лихва и съобразно уговорената договорна лихва. Крайният срок
на договора е настъпил на 20.10.2020 г. и ставал изискуем от тази дата целия незаплатен
остатък от главницата ведно със законната лихва за забава. Междувременно, на 19.08.2019 г.
е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение № 1а подписано на
26.08.2019 г. на основание чл. 99 ЗЗД между "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД и БНБ Париба
2
Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № CREX-15356069 към ответницата е прехвърлено в полза на
ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и с всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, който бил изпратил
препоръчана пратка, съдържаща уведомление за извършена цесия на посочения по договора
адрес и същата е връчена на 19.09.2019 г. на друг пълнолетен член от домакинството на
ответницата, който е бил съгласен да я получи.
Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза
усвоеният паричен кредит по процесния договор за потребителски кредит от 09.10.2017 г. е
в размер на 1858,00 лв., като съгласно извлечението по кредита предоставено на вещото
лице от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България ответницата е внесла общо
сумата от 491,33 лв. за погасяването на задължението си по процесния договор за кредит, с
която сума са били погасени първите 7 вноски с падежи от 20.11.2017 г. до 20.05.2018 г.,
като с тях е била погасена главница в размер на 267,60 лв. и договорна лихва в размер на
223,73 лв. за периода от 20.07.2017 г. до 20.05.2018 г. Първата изцяло незаплатена месечна
вноска по процесния договор е в размер на 70,19 лв. и с падеж 20.06.2018 г. Към датата на
подаване на исковата молба в съда на 26.10.2021 г. ответницата дължи на ищеца главница в
размер на 1590,40 лв. и договорна лихва върху главницата за периода от 20.05.2018 г. до
20.10.2020 г. в размер на 445,11 лв. и мораторна лихва върху главницата за периода от
21.06.2018 г. до 26.10.2021 г. в размер на 540,78 лв. Лихвата за забава върху главницата за
периода от 21.06.2018 г. до 01.06.2021 г. е в размер на 421,49 лв.
Видно от назначената служебно от съда допълнителна съдебно-счетоводна експертиза към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК не е изтекла 5 годишната погасителна
давност по отношение на главницата, но към същата дата по отношение на
възнаградителната лихва и на лихвата за забава за непогасените задължения с падежна дата
20.06.2018 г. по погасителния план е изтекла тригодишната погасителна давност тези
задължения са в следните размери- възнаградителна лихва в размер на 27,48 лв. или след
тяхното приспадане от общия претендиран размер на възнаградителната лихва се дължи
сума от 417,63лв., а лихвата за забава с изтекла давност е в размер на 13,25 лв. и след
приспадането на тази сума от общия размер на претендираната мораторна лихва остава да се
дължи сумата от 389,70 лв.
Съдът кредитира изготвените по делото съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза като обосновани мотивирани и изчерпателни, изготвени от
компетентно и безпристрастно вещо лице.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 и чл. 99 ЗЗД и
акцесорен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД от заявител в
заповедно производство, като на длъжника заповедта за изпълнение е била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславя правния интерес на кредитора от предявяване на
настоящите искове. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1
ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а
именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя
на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя;
4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая тези четири елемента се доказват от
3
представените по делото писмени доказателства. Налице е валиден договор за
потребителски кредит по който ответницата в качеството си на кредитополучател се е
съгласила предоставената й по договора за кредит сума в размер на 1858,00 лв. да бъде
изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, като направеното плащане
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на
кредитополучателя кредита предмет на процесния договор и е настъпил падежа на
задължението за връщане на главницата и уговорената договорна лихва по см. на чл. 430 ТЗ
с настъпването на крайния срок на договора за кредит- 20.10.2020 г. преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-06.07.2021 г. и
ответницата е внесла общо сумата от 491,33 лв. за погасяването на задължението си по
процесния договор за кредит, с която сума са били погасени първите 7 вноски с падежи от
20.11.2017 г. до 20.05.2018 г., като с тях е била погасена главница в размер на 267,60 лв. и
договорна лихва в размер на 223,73 лв. за периода от 20.07.2017 г. до 20.05.2018 г. Първата
изцяло незаплатена месечна вноска по процесния договор е в размер на 70,19 лв. и с падеж
20.06.2018 г. По отношение на претендираната главница по процесния договор за кредит не
е изтекла петгодишната погасителна давност, която е започнала да тече от крайния срок на
договора за кредит- 20.10.2020 г. и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
все още не е изтекла. Към датата на подаване на исковата молба в съда на 26.10.2021 г.
ответницата дължи на ищеца главница в размер на 1590,40 лв. видно от изготвената по делото
и кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза.
Съответно, предявеният иск за главницата с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240,
ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от уважаване на иска с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответникът следва да
бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -06.07.2021 г. до окончателното й
изплащане.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД
За уважаване на иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се
установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1.
валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна
лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса
на плащане от страна на заемодателя. В случая е била уговорена договорна лихва в т. 2 от
договора, като нейният падеж е настъпил по см. на чл. 430 ТЗ с изтичането на крайния срок
на договора на 20.10.2020 г. преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение-06.07.2021 г. Размерът на договорната лихва равняващ се за периода от
20.05.2018 г. до 20.10.2020 г. на 445,11 лв. не беше оспорен от ответника, като същият не
надхвърля трикратния размер на законната лихва за процесния период и не съставлява
неравноправна клауза.
В чл. 3 от договора е уговорена мораторна лихва в размер на законната лихва, която се
дължи при забава в плащането на една или на повече месечни погасителни вноски за
4
периода на забава върху всяка забавена погасителна вноска. В случая се установи, че
ответницата е изпаднала в забава по отношение на погасителната вноска с падеж 20.06.2018 г.,
която дата е началния момент на забавата, тъй като е преустановила плащанията по договора.
Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза лихвата за забава върху
главницата за процесния периода от 21.06.2018 г. до 01.06.2021 г. е в размер на 402,95 лв.
Положителният установителен акцесорен иск по отношение на претендираната договорна
лихва и по отношение на мораторната лихва се явява частично основателен, тъй като се
явява и частично основателно и наведеното от особения представител на ответницата
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Видно от допълнителната съдебно
счетоводна експертиза по отношение на възнаградителната лихва и на лихвата за забава за
непогасените задължения с падежна дата 20.06.2018 г. по погасителния план е изтекла
тригодишната погасителна давност и тези задължения са в следните размери-
възнаградителна лихва в размер на 27,48 лв. или след тяхното приспадане от общия
претендиран размер на възнаградителната лихва се дължи сума от 417,63лв. като
акцесроният иск за договорната лихва следва да бъде уважен до този размер и да бъде
отхвърлен до пълния претендиран размер от 445,11 лв. и уважен за периода от 20.07.2018 г.
до 20.10.2020 г., а лихвата за забава с изтекла давност е в размер на 13,25 лв. и след
приспадането на тази сума от общия размер на претендираната мораторна лихва остава да се
дължи сумата от 389,70 лв. като акцесорният иск за мораторната лихва следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен до пълния претендиран размер от 402, 95 лв. и уважен за
периода от 21.07.2018 г. до 01.06.2021 г.
Вземанията за главницата и възнаградителната лихва и мораторна лихва се обхващат от
пределите на издадената заповед за изпълнение и удостоверяват изпълняемо право на
кредитора, поради което двата положителни установителни иска следва да бъдат уважени в
посочените размери и периоди.
Действително, от изричния текст на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД следва, че поначало легитимиран
да съобщи на длъжника за извършената цесия е цедентът (предходния кредитор). Това
разрешение обаче, намира приложение само в случаите, когато цесионерът не е снабден с
нарочно пълномощно от цедента да извърши от негово име съобщаването на цесията. В
случая видно от представеното пълномощно № 3372/2019 г. цедентът упълномощава
цесионерът да уведомява длъжниците за извършената цесия. Трайна е практиката на ВКС,
че ако цесионерът е надлежно упълномощен от цедента, той може да извърши
уведомяването по смисъла на чл. 99, ал.3 и чл. 99, ал.4 ЗЗД. Така решение № 156/30.11.2015
г., постановено по т.д. № 2639/2014 г., ВКС, II т.о., решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д.
362/2015 г. на II т.о., ВКС. В случая ответницата е получила уведомлението за извършената
цесия на 19.09.2019 г., което е било връчено на пълнолетно лице от нейното домакинство. В
договора за цесия и приложението към него е налице индивидуализация на вземанията,
които са негов предмет. В приложението е посочено, че се издава въз основа на сключения
между страните договор за цесия, подписан е от двете страни, съдържа детайлен списък от
подробно индивидуализирани вземания, включително и това към ответника. Всичко
гореизложено дава основание да се приеме, че договорът за цесия не е нищожен поради
неопределеност на предмета му.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на
5
ищеца сумата от 835,13 лв., съставляваща сторени по делото разноски в исковото
производство съобразно уважената част на исковете и сумата от 97,10 лв., съставляваща
сторени разноски в заповедното производство съобразно уважената част на исковете.
Ищецът не следва да заплати на ответника сторени по делото разноски съобразно изхода на
спора, тъй като ответникът не е сторил разноски в заповедното и в исковото производство.
Ръководен от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 99
ЗЗД за установено, че ЛЮБК. ХР. Г., ЕГН: ********** от гр. **** дължи на " Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.
„Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, ЕИК ********* сумата от 1590,40 лева, съставляваща главница
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението-06.07.2021 г. до
окончателното заплащане на задължението; сумата от 417,63 лева - договорна лихва за
периода от 20.07.2018 г. до 20.10.2020 г.; и сумата от 389,70 лева - обезщетение за забава,
считано от 21.07.2018 г. до 01.06.2021 г. дължими по Договор за потребителски кредит №
CREX-15356069/09.10.2017 г. сключен между ответницата и БНП Париба Пърсънал
Файненс С.А. клон България ” и по договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019 г. сключен между ищцовото дружество и „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А.
клон България ” за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК и образувано ч.гр.д. № 2823/2021 г. на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ положителния установителен акцесорен иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за разликата над сумата от 417,63 лева до пълния претендиран
размер от 445,11 лв. и за периода от 20.06.2018 г. до 20.07.2018 г. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ положителния установителен акцесорен иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 86 ЗЗД за разликата над сумата от 389,70 лева до пълния претендиран размер от
402,95 лв. и за периода от 21.06.2018 г. до 21.07.2018 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА ЛЮБК. ХР. Г., ЕГН: ********** от гр. **** да заплати на " Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.
„Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, ЕИК ********* сумата от 835,13 лв., съставляваща сторените
в исковото производство съобразно уважената част на исковете разноски и сумата от 97,10
лв., сторени в заповедното производство разноски съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6