Решение по дело №439/2021 на Районен съд - Разлог

Номер на акта: 140
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Искра Кирилова Трендафилова
Дело: 20211240200439
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Разлог, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Х. Д. П.,
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. наказателно дело №
20211240200439 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „В.П.М.“ООД, ЕИК*, с
адрес: г.Б., у.„К.д.“№5, представлявано от управителя М.И.Н., против НП №01-
001980/14.07.2021 г. на Директора на „ИТ“-Б. , с което на жалбоподателя е наложено адм.
наказание: „имуществена санкция“ от 2`000.00.00 лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, моли съда да бъде отменено НП като
незаконосъобразно. Претендира да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Административно-наказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в
законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа
страна следното:
На 03.02.2021 г., около 15:20 ч. била извършена проверка по работни места относно спазване
разпоредбите на трудовото законодателство на обект - Хотел „К.К.", находящ се в г.Б., у.
„К.д.”№5, експлоатиран от „В.П.М.“ООД, с адрес: г.Б., у.„К.д.”№5, управлявано и
представлявано от М.И.Н. и извършена на 17.02.2021 г. проверка по документи на
търговското дружество.
По време на проверката е констатирано, че „В.П.М“ООД-Б., в качеството му на
„работодател” по смисъла на §.1, т.1 от ДР към КТ, е допуснал на 03.02.2021 г. лицето
Р.М.Б. да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „готвач”, без да й е
предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ, заверено от ТД на НАП.
След приключване проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45
от АПК за извършване на проверка по документи в Д"ИТ“-Б. с призовка от 03.02.2021 г.
Въз основа на направените констатации в хода на проверката и след приключването й, бил
съставен АУАН №01-001980 от 30.03.2021 г., който бил подписан от Х.Х.М. - офис
мениджър за „нарушител”. На основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното
НП, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ от 2`000.00.00 лева за
1
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
По делото е приложена декларация от Р.М.Б., лице работещо по трудово/гражданско
правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и
осигурителното законодателство на основание чл.399 от КТ и във вр. с чл.402, ал.1, т.3,
чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК от
03.02.2021 г. в 15:05 часа, в която същата е посочила, че работи във „В.П.М.“ ЕООД на
обект хотел „К.К.“ От 02.02.2021 г., като „готвач“, с работно време от 15.00 ч. до 22.30 ч. и с
уговорено трудово възнаграждение от 840.00 лв. на месец. Отразено е също, че Б. няма
сключен трудов договор.
По делото е представена разпечатка от ИС на ИА„ГИТ“, по въведени данни, а именно:
ЕГН*, от която е видно, че Р.М.Б. няма сключен трудов договор.
По делото е представен граждански договор №5 от 01.02.2021 г., сключен между Р.М.Б. и
„В.П.М.“ООД на 01.02.2021 г., с който Б. е приела да изпълни зададената му работа. В
договора липсва отразяване на конкретни задължения, които да бъдат изпълнени. Уговорено
е възнаграждение в размер на 75.00 лв.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя Т.К. и на свидетелите и А.-Ч. и Б.И., които
отразяват преките им впечатления. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци
на същото. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за
установеното. Не са противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на
наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. От
посочените свидетелски показания се разкриват обстоятелствата при които е извършена
проверката, направените констатации и начина на установяване на процесното нарушение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
От приложената Заповед №З-0058/11.02.2014 г. се установява материалната компетентност
на издателя на НП.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед
на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена
в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от
надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
Съдът приема довода, изложен от процесуалния представител на жалбоподателя, че са
налице формални предпоставки за отмяна на НП.
Административно-наказателното производство е формален процес, поради въведените
изисквания за форма и процедура за съставяне на АУАН и издаване на НП. Процедурата по
установяването на адм. нарушение, съставянето на АУАН, издаването на НП и неговото
обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от
ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП,
същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните
изисквания на закона.
В хода на същата съдът констатира следното:
Първото възражение, наведено от жалбоподателя е свързано с непредявяване и невръчване
на АУАН. Съдът намира, че същото е основателно.
В хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
2
законови норми относно сроковете и процедурите на издаване на НП.
В конкретния случай административно-наказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
но НП е издадено преди предявяването и връчването му, така, че жалбоподателя да има
възможност да направи възражения по акта. Това е довело до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице, съответно до опорочаване на производството.
Непредявяването на АУАН винаги е съществено нарушение на административно-
наказателния процес, неизпълнение на разпоредбите на чл.43, ал.1 от ЗАНН, респ. чл.52,
ал.2 от ЗАНН, което ограничава правото на защита на нарушителя и съставлява
самостоятелно съществено процесуално нарушение, влечащо незаконосъобразност на НП.
Съгласно първата от тези разпоредби „актът се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато
промени адреса си“, а във втората е посочено, че „ако се установи, че актът не е бил
предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя“.
Логическото тълкуване на чл.43, ал.1, 2 и 4 ЗАНН водят до категоричния извод, че
съставените АУАН следва да се предявят и връчват лично на наказаното лице, на неговия
законен представител или на изрично упълномощено за това лице. В настоящия случай
данните, съдържащи се в административно-наказателната преписка налагат несъмненият
извод, че в случая са нарушени императивните изисквания на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН,
като актът не е съставен в присъствието на жалбоподателя, респективно не е предявен и
връчен на същия или на лице, изрично упълномощено да извършва такива правни действия.
По делото е приложена покана с изх- №*********, с която дружеството-жалбоподател е
поканен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, да се яви в ДИТ-Б. за съставяне на АУАН. Видно
от направеното отбелязване, е, че поканата е връчена на А.А. – упълномощен представител.
Съгласно приложеното пълномощно с нотариална заверка на подписа лицето А.А. е
упълномощен с изрично пълномощно като е учредена представителна власт пред всички
банки на територията на страната. С други думи в обема на представителната власт на
упълномощеното лице не е включено изрично право да участва в административно-
наказателното производство и да представлява жалбоподателя при съставяне и връчване на
АУАН по ЗАНН, вкл. и пред ДИТ-Б..
В чл.43, ал.4 от ЗАНН е регламентирано, когато актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, АУАН да бъде изпратен на съответната служба, а ако няма такава - на ОбА по
местоживеене /в случая по седалището и адреса на управление на дружеството/ за
предявяване и подписване. При подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него
срещу разписка, в акта се отбелязва датата на подписване и именно от тази дата тече срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН, а подписан екземпляр се връща на Административно-наказващия
орган.
Редът за връчване на АУАН, регламентиран в чл.416, ал.3 от КТ, се явява специален по
отношение на уредбата в ЗАНН. С разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ е разписано, че АУАН
се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи - се
изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, като ако лицето не бъде
намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването
се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на
таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл.399, чл.400 и
чл.401 от КТ. Специалният ред за връчване на АУАН по чл.416, ал.3 от КТ предполага
връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при
невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис.
В производството пред РС са представени доказателства за връчването на акта. С писмо изх.
№21017162/31.03.2021 г. (стр.28), 5 броя АУАН, в това число и №01-001980/30.03.2021 г. са
изпратени от Д„ИТ“-Б. на о.Б. за връчване, като изрично е указано, че същите следва да се
3
връчат лично на управителя и представляващ дружеството или на служител, натоварен да
получава кореспонденцията на търговеца. АУАН е бил връчен на Х.Х.М. на длъжност
„офис-мениджър“, за която няма представено надлежно пълномощно, да получава АУАН
срещу дружеството-жалбоподател.
Така връчени АУАН, в това число и процесния са върнати на Д„ИТ“-Б. с писмо изх. №12-
21-227-1/06.04.2021 г. (стр.32). На 17.05.2021 г. Д„ИТ“-Б. отново е изпратил 5 броя АУАН,
включително и настоящия №01-001980/30.03.2021 г., адресирано до дружеството-
жалбоподател, с отбелязване за лично връчване на М.И.Н. на адрес: г.Б., у.„К.д.“№5. Видно
от товарителница №EB0256800732BG, пратката е получена на 18.05.2021 г. с получател:
Х.Х.М. на длъжност „офис-мениджър“. Няма данни и не се твърди, представляващия
дружеството лично да е бил търсен на адреса на управление, или на адреса, на който развива
дейност, след което да се пристъпи към процедурата по чл.416, ал.3 от КТ - по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка.
Съобщение с изх. №21044549/31.05.2021 г. за връчване на АУАН, е поставено на таблото за
обявления на Д„ИТ“-Б. и на същата дата е публикувано на интернет страницата.
Разписаната вчл.416, ал.3 от КТ процедура, следва да се приложи в случай, че лицето не
бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, като в
тези случаи - връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта,
подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния
орган по чл.399, чл.400 и чл.401 от КТ. Използването на последния способ е възможно само
при кумулативно наличие и на двете предпоставки - невъзможност за лично връчване на
представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление, за каквито по
делото няма данни и доказателства. В случая не са изпълнени и двете процедури - няма
данни за опити да бъде връчен лично АУАН на представител на нарушителя и няма данни,
че адресът на управление не е бил намерен.
При това положение не може да се приеме, че актът е бил редовно връчен. Нарушаването на
реда за връчване на АУАН, регламентиран в чл.43 от ЗАНН , несъмнено ограничава
възможността за реализиране защитата на лицето, срещу което е образувано санкционно
производство, както с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения /чл.44
от ЗАНН/, свързани именно с реализиране правото му на защита, така и с оглед функциите
на АУАН в административно-наказателното производство - значението му на правен акт, с
който се повдига и предявява обвинение в извършване на адм. нарушение. Ненадлежното му
връчване съществено е опорочило производството. При това положение, наказващият орган
не е следвало да пристъпи към издаване на НП, поради което издаденото такова се явява
незаконосъобразно.
Този изход на спора не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от
ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на съставомерно
противоправно деяние от обективна и субективна страна.
Въз основа на горното, обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и като такова следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
В хода на производството и двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С
оглед изхода на спора, такива следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя,
съобразно представения списък с разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №01-001980/14.07.2021 г. на Директора на „ИТ“-Б., с което на „В.П.М.“ООД,
ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„К.д.”№5, представлявано от управителя М.И.Н., е наложено адм.
наказание: „имуществена санкция“ от 2`000.00.00 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Д „ИТ“-Б., ДА ЗАПЛАТИ на „В.П.М.“ООД, ЕИК*, сумата от 550.00 лева,
4
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните
пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5