МОТИВИ ПО НОХД БП № 6872/2017 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав

 

С внесен в съда обвинителен акт е било повдигнато обвинение против А.К.Н. за това, че на 09.10.2017 г. в гр. Пловдив, противозаконно е повредил чужда недвижима вещ – къща, находяща се в гр. Пловдив, на ул. „***, собственост на Н.А.К. ЕГН **********, като е счупил 3 броя стъкла от двата прозореца на първи етаж на обща стойност 168.30 лева /сто шейсет и осем лева и тридесет стотинки/ – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

 Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и за това, че на 09.10.2017 г. в гр. Пловдив, подсъдимият Н. не е изпълнил Заповед за защита, издадена на 23.06.2017 г. въз основа на Решение № 2037/23.06.2017 г. по гражданско дело № 7599/2017 г.по описа на Районен съд гр. Пловдив, VIII граждански състав, с която му се забранява да приближава жилището на Н.А.К. ЕГН **********, находящо се в гр. Пловдив, ул. „*** и местата й за социални контакти за срок от 18 месеца, считано от 23.06.2017 г., като е приближил посоченото жилище – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и за трето престъпление, а именно за това, че на 09.10.2017 г. в гр. Пловдив, подсъдимият се е заканил да извърши престъпление по чл. 330, ал.1 от НК – да запали сграда – жилището на Н.А.К. ЕГН **********, находящо се в гр. Пловдив, на ул. „*** и това заканване е предизвикало основателно опасение за осъществяването му – престъпление по чл. 320а, във вр. с чл. 330, ал. 1 от НК.

Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК.

          Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатите срещу подсъдимия обвинения, като моли същият да бъде признат за виновен и да му се наложат наказания лишаване от свобода съответно за обвинението по чл.216, ал.1 от НК за срок от две години, за престъплението по чл.296 от НК – две години и шест месеца и за престъплението по чл.320а от НК – една година лишаване от свобода. Прави се искане всяко от наказанията да се намали с една трета, като се приложи  разпоредбата на чл.58а от НК. Предлага се да се определи едно общо и най-тежко наказание, което да бъде и увеличено на основание чл.24 от НК. Прави се искане и за определяне на първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и за осъждане на подсъдимия да поеме разноските по делото.  

          Защитникът на подсъдимия адв.Й. моли при определяне на наказанието да се вземат предвид изтъкнатите от него смекчаващи вината обстоятелства, като при приложението па чл.58а от НК и определяне на общо и най-тежко наказание за трите престъпления, същото да не надвишава една година лишаване от свобода. Предлага се съдът да не уважава искането за увеличаване на общото и най-тежко наказание лишаване от свобода.   

Подсъдимият Н. се признава за виновен по фактите, изложени в обвинителния акт, отказва да дава обяснения, сочи, че поддържа становището на защитника си и предлага съдът да му определи наказание лишаване от свобода, което да не надхвърля една година и шест месеца.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият А.К.Н. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***. Той е ***, с българско гражданство, женен, осъждан, безработен, с ЕГН **********.

Подсъдимият Н. е осъждан преди инкриминираните деяния, както следва: По НОХД № 1089/2002 г. със съдебен акт в сила от 06.03.2003 г., му е било наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено с изпитателен срок от три години за престъпления по чл.325, ал.2 от НК и чл.131, ал.1, т.1 от НК; по НОХД № 10/2008 г. с влязъл в сила на 16.04.2008 г. съдебен акт, му е било наложено общо наказание четири месеца лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване за престъпления по чл.216, ал.1 от НК и по чл.325, ал.3 от НК; по НОХД № 6760/2010 г. с влязъл в сила на 21.10.2010 г. съдебен акт му е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода при строг режим за престъпление по чл.325, ал.3 от НК; по НОХД № 4239/2012 г., с влязъл в сила на 15.06.2012 г. съдебен акт му е било наложено наказание седем месеца лишаване от свобода при строг режим за престъпление по чл.325, ал.4 от НК; по НОХД № 1712/2013 г. с влязъл в сила на 27.03.2013 г. му е било наложено общо наказание от две години лишаване от свобода при строг режим за престъпления по чл.296 от НК и по чл.325, ал.4 от НК; по НОХД № 8107/2015 г. с влязъл в сила на 07.12.2015 г. му е наложено наказание от една година и три месеца лишаване от свобода при строг режим за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

 Подсъдимият А.К.Н. е син на пострадалата  свидетелка Н. К.. Подсъдимият Н. системно злоупотребявал с алкохол и наркотични вещества.

Свидетелката К. била собственик на къща, находяща се в гр. Пловдив, ул. „***.

На 25.05.2017 г.  подсъдимият Н. бил под влиянието на алкохол и започнал да буйства в дома на свидетелката К., като посегнал и на нея. В тази връзка на 26.05.2017 г. К. подала молба за защита до Районен съд – Пловдив, в резултат на което била издадена Заповед за защита от 23.06.2017 г. въз основа на Решение № 2037/23.06.2017 г. по гражданско дело № 7599/2017 г.по описа на Районен съд гр. Пловдив, VIII граждански състав, с която се забранявало на подсъдимия Н. да приближава жилището на майка му Н. К., находящо се в гр. Пловдив, ул. „*** и местата й за социални контакти за срок от 18 месеца, считано от 23.06.2017 г. На 04.07.2017 г. свидетелят А. Т.  - *** при 04 РУ при ОД МВР гр. Пловдив връчил лично на подсъдимия А.Н. въпросната Заповед за защита от 23.06.2017 г., като му разяснил подробно задълженията му в тази насока, както и отговорността, която носи при нарушаването й.

                На 09.10.2017 г., около 12.30 часа, подсъдимият Н. отишъл до къщата на майка си Н. К., намираща се в гр. Пловдив, ул. „***, като бил в нетрезво състояние. Н. стоял пред къщата на К. и поискал от майка си да го закара в Център за психично здраве гр. Пловдив при д-р Т.. Свидетелката К. му обяснила, че д-р Т. не работи вече на това място и влязла в къщата си, за да сигнализира  в 04 РУ на ОД МВР гр. Пловдив, защото била притеснена от състоянието на сина си. В това време подсъдимият Н. започнал да хвърля камъни по прозорците на къщата, като счупил три от стъклата на двата прозореца на първия етаж. В стаята, в която се намирала свидетелката К. започнали да падат стъкла, както и един голям камък-тип паве, хвърлен от подсъдимия Н.. В резултат на подадения от К. сигнал, около 12.50 часа на 09.10.2017 г. на мястото на инцидента пристигнали полицейските служители при 04 РУ гр. Пловдив – свидетелите И. Д. и Д. Б.. Същите забелязали, че по тротоара пред къщата има парчета от счупени стъкла, както и че прозорците на първия етаж на къщата са счупени. Свидетелката  К. се показала на един от прозорците на къщата и видяла полицейските служители, а в това време А.Н. започнал да я псува. К. отишла при полицаите Д. и Б. и им представила Заповедта за защита от 23.06.2017 г. Свидетелите Д. и Б. усетили, че подсъдимият Н. мирише силно на алкохол. Пред полицейските служители, гледайки към майка си – свидетелката К., подсъдимият Н. изрекъл с агресивен тон, че след като излезе от затвора ще й запали къщата. Н. К. силно се притеснила от тази закана на сина си, изречена пред органите на реда и то непосредствено след като бил посегнал на нейното имуществото, счупвайки прозорци на къщата й. Заканата предизвикала у К. основателно опасение от осъществяването й.

Така описаната в рамките на обвинителния акт фактическа обстановка по осъществяване на престъпното деяние съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства.

 Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите К., Д. и Б., дадени на досъдебното производство и относими към конкретните факти по осъществяване на всяко от инкриминираните деяния. Също така се възприемат и показанията на свидетеля Т. от досъдебното производство, които имат косвено значение за изясняване фактите, свързани с обвинението по чл.296, ал.1 от НК. Свидетелските показания на всички посочени свидетели съдът възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. Липсват противоречия в показанията на свидетелите, като показанията на свидетелката К., която единствено може да бъде считана за заинтересована от изхода на делото, предвид факта, че е пострадала, напълно съответстват на показанията на полицейските служители Д. и Б., както и на съдържанието на събраните писмени доказателствени средства, поради което и не са дискредитирани.

Направеното от подсъдимия пред съда, а и на досъдебното производство, признание на вината е напълно съответно на цялата съвкупност от кредитирани доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Обясненията на подсъдимия от досъдебното производство се възприемат от съда, доколкото са съответни на останалите кредитирани доказателства.

 При постановяване на присъдата си, съдът взе предвид и писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми към тях, справка от АИС БДС за лице български гражданин и справка за регистрация от Централен полицейски регистър, справка за съдимост, характеристична справка, копие от нотариален акт, копия от заповед за незабавна защита и заповед за защита, както и от съдебни решения на ПРС, заповед за задържане на лице, протокол за предупреждение.  

Съдът кредитира напълно приложените в рамките на досъдебното производство заключения на съдебно-стокова експертиза, както и съдебно-психиатричната експертиза за подсъдимия Н., като изготвени обективно и с необходимите професионални знания и опит. От заключението на първата от експертизите се установява, че стойността на стъклата, предмет на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, ведно с разходите за монтаж възлизат на общо 168,30 лева, към датата на инкриминираното деяние 09.10.2017 г., която именно е релевантна за наказателното производство.

От заключението на психиатричната експертиза се установява, че подсъдимият Н. не страда от психично заболяване, което да нарушава качеството на психичните му функции. Установено е, че същият е с наркотична зависимост, която обаче също не нарушава психичното му здраве. Заключено е, че подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянията.   

          В рамките на събрания доказателствения материал не се установяват противоречия или непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни.

При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на всяко от трите вменени му престъпления, в пълния обем на същите, посочен в обвинителния акт.

На първо място, от обективна страна, налице са безспорни доказателства относно всички квалифициращи белези на престъплението по чл.216, ал.1 от НК. Така е установено категорично пряко от показанията на свидетелката К. и косвено от тези на свидетелите Д. и Б., а така също и е видно от протоколите за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми, че подсъдимият Н. е осъществил лично конкретни действия, а именно описаните от свидетелката К., като е хвърлил няколко камъка по прозорците на дома на свидетелката К., в резултат на което са били счупени три стъкла на два от прозорците на къщата й. При това положение е било налице деяние, с което била засегната недвижима вещ по такъв начин, че временно се отнема възможността на собственика й да я ползва пълноценно, съгласно нейното първоначално предназначение. В тази насока е било довършено изпълнителното деяние на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, а именно „повреждане”. Правилно в рамките на обвинителния акт е приета стойността на причинената щета като сбор от стойността на стъклата и цената за техния ремонт, доколкото при този тип престъпления и при налично изпълнително деяние повреждане се взема предвид т.нар. възстановителна пазарна стойност, сиреч отчита се, че набавянето на стъкла само по себе си не води до отстраняване на повредата.

На второ място, съдебният състав установи, че в случая са налице и всички белези от обективната страна на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, доколкото на инкриминираната дата 09.10.2017 г. подсъдимият Н. не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, а именно издадената на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН Заповед за защита от 23.06.20147 г., като е нарушил вменената му с нея забрана да приближава жилището на свидетелката К. на *** в Пловдив и на инкриминираната дата, която е в срока на забраната, се е намирал непосредствено пред дома на свидетелката. С това негово поведение, констатирано и от свидетелите Б. и Д., подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК.

На трето място, от доказателствата по делото съдебният състав направи и категоричния извод, че в случая е осъществен от обективна страна и съставът на престъплението по чл.320а, вр. с чл.330, ал.1 от НК, а именно закана с престъплението палеж. От показанията на пострадалата свидетелка и тези на полицейските служители Б. и Д. става ясно, че в момента на качването му в полицейския автомобил, по повод на установените други две престъпни деяния, подсъдимият Н. е казал, че „следващият път като излезе ще ги запали“. Въпросната реплика била възприета от свидетелите, като такава насочена именно към майката на подсъдимия свидетелката К., която в момента на изричането на репликата била излязла, за да предостави на полицаите заповедта за защита. Установено е по делото, че свидетелката обитавала жилището си заедно с бащата на подсъдимия. Съгласно показанията на свидетелката К. репликата на подсъдимия Н. касаела закана с палеж именно на къщата й, което се явява напълно съответно на цялата обстановка по извършване на деянието, като се има предвид мястото на осъществяването му, както и предходните действия на подсъдимия Н.. За наличието на престъпния състав на деянието по чл.320а, вр. с чл.330, ал.1 от НК е необходимо обективно с конкретни думи или действия да е отправена закана с престъпление по чл.330 от НК – палеж, което с оглед съдържанието и смисъла на израза „ще ви запаля“ се явява установено. Налице е в този смисъл обективирана чрез думи закана, адресирана спрямо точно определен адресат  - свидетелката К., който и я е възприел и лично, макар и разпоредбата на чл.320а от НК да не визира като част от състава на престъплението заканата да е била отправена присъствено спрямо адресата й. Както и при заканата с убийство, така и тук, правно релевантно за съставомерността на деянието е не дали заплашеният наистина се е обезпокоил, а дали заканването би могло обективно да възбуди основателно опасение за осъществяването му. Като се има предвид обстоятелството, че отправената закана е била такава с престъпление по чл.330 от НК, както и че е била отправена от подсъдимия в изключително агресивно състояние, описано от всички свидетели - очевидци и по време, когато същият вече е бил дал и физически израз на агресията си, то се налага изводът, че е било налице в конкретния случай достатъчно обосновано и основателно опасение, че подсъдимият Н. би извършил престъплението, с което се заканва. В тази насока и самата свидетелка К. е посочила, че я е страх от отправената закана, а свидетелят Д. е заявил, че свидетелката е била стресирана.

От субективна страна подсъдимият Н. е извършил всяко от трите престъплния умишлено, при пряк умисъл, със съзнавани и целени общественоопасни последици. За този си извод съдът взема предвид заключението на съдебно-психиатричната експертиза, както и обективно изразеното поведение на подсъдимия. Така по отношение деянието по чл.216, ал.1 от НК следва да се има предвид, че с обективните действия по хвърляне на павета към прозорци със стъкла, при това с очевидно добра насоченост, с оглед на настъпилите действителни последици, подсъдимият е целял именно счупването на стъклата и поведението му не може да обоснове извод за случайно или несъзнавано настъпил престъпен резултат.

 Относно престъплението по чл.296, ал.1 от НК следва да се има предвид, че за подсъдимия Н. е било известно съдържанието на нарушената заповед за защита още от 04.07.2017 г., когато същият е подписал протокол за предупреждение, съставен от свидетеля Ат.Т., поради което и поведението му по присъствие в района на жилището на неговата майка и непосредствено пред него обективира целенасоченост в действията му, обусловя и знанието му за неправомерността на извършеното.

 За последното от престъпленията, съдът взема предвид факта, че за подсъдимия е било видно присъствието на неговата майка на мястото на извършване на деянието, поради което и същият е съзнавал, че насочвайки заканителната си реплика към нея ще я уплаши и явно е, че е целял именно такъв резултат.    

Относно определяне на наказанието за всяко от трите престъпления съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372, ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, счете, че следва да определи същото при условията на чл.58а от НК.

 Като взе предвид, че с оглед вида на проведената по делото процедура признанието на вината от подсъдимия не може да се преценя отделно като смекчаващо вината му обстоятелство, освен при наличието на описаните в т.7 от ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС условия, които в случая не са налице, съдът не отчете отделно направеното самопризнание като смекчаващо вината обстоятелство на подсъдимия Н.. Като смекчаващо вината обстоятелство съдебният състав взе предвид изразеното на досъдебното производство съжаление за извършените престъпления, както и факта, че подсъдимият има малолетни деца, а конкретно по отношение престъплението по чл.216, ал.1 от НК и ниската стойност на причинената имотна щета. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът взе предвид множеството предходни осъждания на подсъдимия Н., включващи и такива за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

При определяне на наказанието за престъплението по чл.216, ал.1 от НК съдебният състав взе предвид посочената по-горе ниска стойност на причинените имуществени щети, която е под размера на минималната работна заплата, от една страна, но от друга - твърде опасния начин, по който деянието е осъществено, както и неговия интензитет – подсъдимият неколкократно е хвърлил камъни /павета/ към прозорците на жилището на свидетелката К. и то в момент, в който е знаел, че същата е в жилището си. При наличието на тези и посочените по-горе общо обстоятелства съдът прецени, че съответно на обществената опасност на извършителя и на самото престъпление, както и адекватно във връзка с изпълнение целите на наказанието, ще бъде наказание лишаване от свобода, определено при условията на чл.54 от НК за срок от една година.

За престъплението по чл.296, ал.1 от НК съдът прецени, че следва да определи наказанието лишаване от свобода, измежду алтернативно посочените в разпоредбата на закона наказания, като се съобрази с факта, че подсъдимият вече е бил наказван за такова престъпление и очевидно налаганите му наказания до момента не са изиграли своя възпиращ и превъзпитателен ефект спрямо него. Затова и съобразно с чл.54, ал.1 от НК се определи завишено наказание лишаване от свобода за срок от две години.

Досежно престъплението по чл.320а, във вр. с чл.330, ал.1 от НК, като взе предвид факта, че заканата с палеж е била насочена към родител на подсъдимия, което прави поведението на Н. още по-укоримо, съдът счете, че следва да определи наказание около средния размер и затова прецени, че най-адекватно, включително и за постигане целите на наказанието е наказание лишаване от свобода за срок от една година.

При задължителното приложение на чл.58а, ал.1 от НК и намаляване с една трета на всяко от определените по реда на чл.54 от НК наказания лишаване от свобода, окончателно наложеното с присъдата наказание остана, както следва: за престъплението по чл.216, ал.1 от НК –осем месеца лишаване от свобода; за престъплението по чл.296, ал.1 от НК –една година и четири месеца лишаване от свобода; за престъплението по чл.320а, вр. с чл.330, ал.1 от НК – осем месеца лишаване от свобода.

Предвид наличието на основанията на чл.23, ал.1 от НК съдът определи с присъдата едно общо и най-тежко наказание, измежду наказанията, наложени на подсъдимия, а именно една година и четири месеца лишаване от свобода.

С оглед на това, че се касае до осъществяване на три престъпления, засягащи различни по вид защитени обществени отношения- престъпление против собствеността, престъпление против правосъдието и престъпление против реда и общественото спокойствие, извършени със значителен интензитет, както и предвид личността на извършителя, който се явява лице със завишена степен на обществена опасност, с твърде богато съдебно минало, съдът намери, че следва да уважи искането на представителя на РП Пловдив и да приложи разпоредбата на чл.24 от НК, като увеличи общото и най-тежко наказание. Съобразно с предвиденото в посочената разпоредба и като най-справедливо съдът прие, че следва да увеличи общото и най-тежко наказание лишаване от свобода с четири месеца, като в крайна сметка общото най-тежко и увеличено наказание, което Н. следва да изтърпи, да бъде една година и осем месеца лишаване от свобода.

Предвид липсата на формалните основания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и като взе предвид, че са налице основанията по чл.57, ал.1, б.“Б“ от ЗИНЗС, понеже подсъдимият е бил осъждан на наказание лишаване от свобода и от последно изтърпяното реално такова по НОХД № 8107/2015 г. не са изтекли пет години, съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното общо най-тежко и увеличено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода. 

Налице са данни за това, че подсъдимият е бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР, с постановление на РП Пловдив по чл.64, ал.2 от НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“  по настоящото дело, поради което и с присъдата си на основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК  това предварително задържане се приспадна от наказанието лишаване от свобода, считано от 09.10.2017 г. до влизане в сила на присъдата.   

     Предвид признаването на подсъдимия Н. за виновен по повдигнатите му обвинения и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го осъди да заплати разноските, направени в досъдебното производство в размер на общо 148, 12 лева по сметката на органа, който ги е направил – ОД на МВР Пловдив.

Като причини за извършване на престъпленията съдът определя утвърдените трайни престъпни навици, обусловени от злоупотребата с алкохол и употребата на наркотични вещества, както и незачитането на чуждото право на собственост, на личността и на законите в страната.  

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                  Районен съдия: (п)

 

 

          ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

          И. Й.