№ 624
гр. Варна , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100500103 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 285486/30.11.2020г. от Н. Б. К., ЕГН:
********** /конституиран като наследник на Д. Н. К.а, ЕГН: *********, починала в хода на
процеса/, с адрес: 9000 гр.Варна, ул.Лонгоз №14, кв.Аспарухово срещу Решение №
261036/05.11.2020г. по гр.дело № 13083/2019г. по описа на ВРС, 49св. В ЧАСТТА , с която е
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че въззивникът ДЪЛЖИ на „Енерго-про продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс – Г, над ½ от сумите както следва: сумата от 734,72лв. (седемстотин
тридесет и четири лева и 72 стотинки) за обект на потребление заведен с абонатен номер
********** и клиентски № **********, находящ се в ***, дължими по неплатените фактури
ФП0275138662/14.01.2019г., с падеж 01.02.2019г. и ФП0275781251/25.01.2019г., с падеж
11.02.2019г., представляваща главница за ползвана ел.енергия в периода 21.11.2018 г. -
17.01.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 26.86лв. (двадесет
и шест лева и 86 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел.
енергия от падежа й до 17.06.2019 г., посочени подробно в извлечение от сметка на
ответника към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена Заповед №4963/26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение
ч.гр.д. 9886/2019г. по описа на Районен съд-гр. Варна.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението в обжалваната част. Въззивникът твърди, че при
постановяване на решението и в хода на първоинстанционното производство, съда
неправилно е приел, че иска следва да се насочи единствено към него, доколкото починалата
в хода на процеса Д. К.а има двама наследника – С. К.а-дъщеря и Н.К. –син. С оглед на това
, както и, че по делото не е изяснено дали е налице отказ от наследство на първоначалния
1
ответника, въззивиникът счита, че той е носител само на половината от задължението на
своя наследодател.Цитирана е съдебна практика.
Претендира се присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата,
моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да му се присъдят
направените разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който същата се оспорва с аргументи идентични с посочените в исковата молба.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Излагат се твърдения , че
ответника дължи сумата т.к. е потребител на ел.енергия по смисъла на закона и доколкото е
наследник на титуляра на партидата и ползва имота. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски. Прави в условията на евентуалност възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество,редовно призован, чрез процесуалния си
представител с писмена молба поддържа отговора на жалбата , претендира отхвърлянето и,
както и присъждане на сторените по делото разноски. Прави в условията на евентуалност
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от „Енерго – Про
Продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258 против Д. Н. К.а ЕГН *********, с адрес
***, иск с правно основание чл.422 от ГПК да приеме за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата в общ размер на 1025.98лв. /Фактура № ********** от дата 14.01.2019г.,
падеж 01.02.2019г. с период на доставка от 21.11.2018г. до 20.12.2018г. на стойност 474.
78лв., Фактура № ********** от дата 21.01.2019г., падеж 11.02.2019г. и период на доставка
от 21.12.2018г. до 17.01.2019г. на стойност 515.23лв./ за обект на потребление, заведен под
абонатен номер ********** и клиентски № **********, находящ се в ***, мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 35.97 лв. /тридесет и пет лев и 97 ст./, представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 17.06.2019г., посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. ********** към същата дата, както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед №
4963/26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 9886/2019г. по описа на
Районен съд-гр. Варна. Претендират се и извършените разноски.
В хода на процеса на 19.02.2020г. ответника Д. Н. К.а е починала.С Определение №
8648/10.07.2020 г., съдът е конституирал в качеството му на ответник в производството по
гр. дело №13083/2019г. на ВРС, ХLIХ-ти състав, наследника й - Н. Б. К. ЕГН: **********,
на осн. чл. 227 ГПК.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание
ответникът оспорва иска и претендира отмяната му.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
2
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело 9886/2019г. по описа на ВРС , съда е уважил
заявлението на въззививаемия по чл.410 от ГПК и е издал в негова полза против Д. Н. К.а
Заповед № 4963/26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение , за сумите от
заявлението.
След подадено от длъжника възражение в срок, „Енерго-Про продажби” АД е
депозирал искова молба по чл.415 и сл. от ГПК.
По делото няма спор, че Д. Н. К.а, ЕГН ********* и въззиваемия, към дата на
издаване на процесните фактури са били в облигационна връзка по повод доставка на
ел.енергия с адрес на потребление находящ се в ***, с абонатен номер ********** и
клиентски № ********** .
Предмет на претенцията на ищеца са приложените по :
- ФП0275138662/14.01.2019г., с падеж 01.02.2019г. на стойност 474.78 лв.,
представляваща стойност на ел.енергия за период на доставка от 21.11.2018г. до 20.12.2018г.
в размер от 2077 Kwh, в това число по тарифа 1-1408 Kwh, а по тарифа 2 -669 Kwh, както и
лихва за забава към 17.06.2019г. в размер на 17.94 лв. и общ размер на задължението от
492.72 лв.
- ФП0275781251/25.01.2019г., с падеж 11.02.2019г., на стойност 515.23лв.,
представляваща стойност на ел.енергия за период на доставка от 21.12.2018г. до 17.01.2019г.
в размер от 2254 Kwh в това число по тарифа 1-1635 Kwh, а по тарифа 2 -619 Kwh,както и
лихва за забава към 17.06.2019г. в размер на 18.03 лв. и общ размер на задължението от
533.26 лв.
От справка за консумираната електроенергия от абоната Д. Н. К.а за партида с
клиентски № ********** и обект на потребление *** е видно, че е налице пълна
идентичност между отчетеното по електромер количеството ел.енергия за процесния период
и фактурираното такова с горните фактури, т.е. касае се за суми по редовен отчет.
Приобщено към доказателствения материал по делото е и извлечение за фактури и
плащания по партида на К.а за периода м. 01.2017г. до м.01.2019. Установява се, че
неразплатените задължения за обект с абонатен номер ********** и клиентски №
**********, датират от м. 01.2019г., а именно по процесните фактури.
В първоинстанционното производство, съда е приел за безспорно установено, че
именно отв. Д. Н. К.а /а след смъртта й наследникът й Н. Б. К., ЕГН: **********/ са
адресно регистрирани на адреса на потребление с абонатен номер ********** и клиентски
3
№ **********.
Видно от представените по делото писмени доказателства , копие от акт за смърт и
удостоверение за наследници , след смъртта си Д. Н. К.а е оставила двама наследници –
въззивника Н. Б. К. –неин син и С. Б. К.а –дъщеря.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до
следните правни изводи:
За да се приеме, че предявеният иск е основателен в тежест на ищеца – въззиваем в
настоящото производство е да установи главно и пълно, при наличието на изрично
оспорване, че ответникът по делото има качеството на потребител на ел. енергия в
процесния обект на потребление и за посочения период, изпълнението на договора от страна
на ищеца, настъпилата изискуемост на задълженията по договора и техния размер.
В тежест на ответника – въззивник е да установи правопогасяващите си възражения.
В конкретната хипотеза спора между страните не е по същността на материалното
право, а относно обема му, а именно, каква част от процесната сума дължи въззивника Н.К. ,
против който ответника Енерго Про Продажби е насочил иска си, за цялата дължима от
наследодателя му сума по процесните фактури.
За пълнота на изложението, настоящия съдебен състав счита , че с оглед събраните
пред първа инстанция доказателства, а именно копие на извлечение от сметка към
17.06.2019 г. по партида на ответника, за размера на задължението, към датата на подаване
на заявлението за заповед за изпълнение, както и за размера на прендираната лихва към
същата дата; Копие от фактури, описани в извлечение от сметка по т. 1; Справка за
консумирана ел. енергия в обекта на потребление на ответника за процесния период,
Справка по партида на ответника със списък на платените и неплатени фактури, Копие от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България
Продажби АД, Копие от Общите условия за продажба на електрическа енергия на Енерго-
Про Продажби АД, Решения на ДКЕВР и Публикации на Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД, Решения на ДКЕВР и
Публикации на Общите условия за продажба на електрическа енергия на Енерго-Про
Продажби АД;споразумителен протокол № ДР 21322 от 30.11.2018 г.;КП 1295375/22.07.2018
г. за монтаж на СТИ 1115031100485922, КП 11249321/11.09.2018 г., КП 11277532:17.01.2019
г., КП 11277522/22.01.2019 г., Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г., ОУ на договорите за
продажба на ел.енергия, два броя публикации, ищецът , чиято е доказателствената тежест е
представил убедителни доказателства, от които да се обоснове положителен извод, че към
дата на издаване на процесните фактури, Д. Н. К.а има качеството на потребител по
смисъла на закона и от там, че в това си качество му дължи процесните суми.
Възраженията на въззвиника относно недължимостта на половината от присъдените в
полза на „Енерго Про Продажби“ АД суми, съда счита за основателно по следните
аргументи.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 227 от ГПК, когато страната умре или юридическото
лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на
правоприемника.
Безспорно, въззивника Н. Б. К. има качеството на потребител на ел. енергия по
смисъла на закона с адрес на потребление ***, с абонатен номер **********, което не се
оспорва, и като такъв дължи заплащането на консумираната от него ел. енергия отчитана по
посочената партида.
Доколкото в настоящата хипотеза се касае за суми начислени за реален отчет за
периода 21.11.2018г. – 17.01.2019г., т.е. приживе на титуляра на партидата - Д. К.а, то
безспорно наследниците на първоначалния длъжник са отговорни до размера на
притежаваните от тях дялове от наследството . Съгласно правилата на чл. 5 ал.1 от ЗС
децата наследяват своя родител по равно, т.е. въззивника е задължен за стойността на
потребената , но незаплатена от неговия наследодател ел.енергия в размер на половината , а
именно 367.36 лева главница и 13.43 лева лихва.
Предвид изложеното предявения от ищцовото дружество иск е неоснователен за
сумата над 367.36 лева дължима по за обект на потребление заведен с абонатен номер
********** и клиентски № **********, находящ се в ***, дължими по неплатените фактури
ФП0275138662/14.01.2019г., с падеж 01.02.2019г. и ФП0275781251/25.01.2019г., с падеж
11.02.2019г., представляваща главница за ползвана ел.енергия в периода 21.11.2018 г. -
17.01.2019 г.
Като последица от неоснователността на иска относно главното задължение,
неоснователен е и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД – за сумата над 13.43 лева, представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 17.06.2019 г.,
посочени подробно в извлечение от сметка на ответника към същата дата .
Поради частично съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС,
решение в обжалваната част следва да бъде частично отменено.
С оглед изхода на делото, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта за присъдените разноски.
На ищеца следва да се присъдят разноски за първа инстанция и заповедното
производство в размер на 167.00лева, съобразно уважената част на иска.
На ответника следва да се присъдят разноски за първоинстанционното и заповедно
производство в размер на 503.08лева, съобразно отхвърлената част на иска. За настоящото
производство,предвид уважаване на жалбата, на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 350.40 лева. Възраженията на ищеца, съответно въззиваемия по чл.78
ал.5 от ГПК съда счита за неоснователни с оглед цената на иска и обема на осъщественото
процесуално представителство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261036/05.11.2020г. по гр.дело № 13083/2019г. по описа на
5
ВРС, 49св, В ЧАСТТА с която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Б. К., ЕГН **********,
в качеството му на наследник на Д. Н. К.а, ЕГН *********, починала в хода на процеса
ДЪЛЖИ на „Енерго-про продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, сумите както
следва: сумата над 367.36/триста шестдесет и седем лв. и тридесет и шест ст./ лева до
присъдената сума от 734,72/седемстотин тридесет и четири лева и 72ст./лева за обект на
потребление заведен с абонатен номер ********** и клиентски № **********, находящ се в
***, дължими по неплатените фактури ФП0275138662/14.01.2019г., с падеж 01.02.2019г. и
ФП0275781251/25.01.2019г., с падеж 11.02.2019г., представляваща главница за ползвана
ел.енергия в периода 21.11.2018 г. - 17.01.2019 г., мораторна лихва върху главницата в общ
размер за сумата над 13.43/тринадесет лева и четиридесет и три ст./лева до присъдените
26.86/двадесет и шест лева и 86 ст./лева представляваща сбора от мораторната лихва на
всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 17.06.2019 г., посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника към същата дата, както и законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението, за което вземане е издадена Заповед №4963/26.06.2019г. за изпълнение на
парично задължение ч.гр.д. 9886/2019г. по описа на Районен съд-гр. Варна,както и В
ЧАСТТА за присъдените разноски, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Енерго – Про Продажби” АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик” № 258 против Н. Б. К., ЕГН **********, в качеството му на
наследник на Д. Н. К.а, ЕГН *********, починала в хода на процеса , иск с правно
основание чл.422 от ГПК за приемане за установено,че ответника дължи на ищеца сумите
както следва: сумата над 367.36/триста шестдесет и седем лв. и тридесет и шест ст./ лева
до присъдената сума от 734,72/седемстотин тридесет и четири лева и 72ст./лева за обект
на потребление заведен с абонатен номер ********** и клиентски № **********, находящ
се в ***, дължими по неплатените фактури ФП0275138662/14.01.2019г., с падеж
01.02.2019г. и ФП0275781251/25.01.2019г., с падеж 11.02.2019г., представляваща главница
за ползвана ел.енергия в периода 21.11.2018 г. - 17.01.2019 г., мораторна лихва върху
главницата в общ размер за сумата над 13.43/тринадесет лева и четиридесет и три
ст./лева до присъдените 26.86/двадесет и шест лева и 86 ст./лева представляваща сбора
от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 17.06.2019 г.,
посочени подробно в извлечение от сметка на ответника към същата дата, както и законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед
№4963/26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение ч.гр.д. 9886/2019г. по описа на
Районен съд-гр. Варна.
ОСЪЖДА Н. Б. К., ЕГН: **********, в качеството му на наследник на Д. Н. К.а,
ЕГН: *********, починала в хода на процеса , ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго Про
Продажби"АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик" № 258,
Варна Тауърс- Г, ЕИК: *********, СУМАТА от 167.00/сто шестдесет и седем/ лева ,
представляваща сторени в първоинстанционното исково производство и в заповедното
производство разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
6
ОСЪЖДА „Енерго Про Продажби"АД, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик" № 258, Варна Тауърс- Г, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.
Б. К., ЕГН **********, в качеството му на наследник на Д. Н. К.а, ЕГН: *********,
починала хода на процеса СУМАТА от 503.08/петстотин и три лева и осем ст./лева ,
представляваща сторени в първонистанционното исково производство и в заповедното
производство разноски, съобразно отхвърлената част от исковете; СУМАТА от
350.40/триста и петдесет лева и четиридесет ст./лева, представляващи сторени съдебно
деловодни разноски за въззивното производство,на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7