№ 2178
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20221110214283 по описа за 2022 година
Образувано е по жалба на В. Н. Н. срещу Наказателно постановление № 22-4332-016734 от
30.08.2022г., издадено от н-к сектор ПП- СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание, както следва :
1.по чл.183, ал.5,т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100/ сто/ лева.
2.по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 10 /десет / лева.
В жалбата се релевират основания за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно,
поради неистинност на твърденията. Твърди, че не извършил вмененото му нарушение, тъй
като автомобила на полицията е бил паркиран непосредствено след пешеходната пътека,
което му е попречило на видимостта относно преминаващ пешеходец. Отделно от това
твърди, че талона му изпаднал в автомобила и след това не бил приет от контролните
органи. Приложил и снимков материал на полицейски автомобил.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован, не се явява, не сочи уважителни
причини за отсъствието си. Не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. Не
взема становище по жалбата, представя : справка разпечатка за допуснатите нарушения и
наложени наказания на жалбоподателя по Закона за движение по пътищата към датата на
издаване на наказателното постановление, както и копие от Заповед на министъра на
вътрешните работи за упълномощаване на длъжностни лица да издават наказателни
постановления по ЗДвП, които са били в сила към момента на издаване на наказателното
1
постановление, копие от Заповед на директор СДВР, касаеща компетентност на
проверяващи органи.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено
от фактическа страна следното :
На 06.08.2022г., около15. 06 часа, в гр. София, жалбоподателят управлявайки личния си л. а.
"Хонда" с рег. № ****** по бул. „Джавахарлал Неру“, с посока на движение от ул. "398"
към ул. "Йордан Антонов" при наличие на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д17 и
пътна маркировка, срещу магазин Зора жалбоподателят бил спрян за проверка от служители
на О "ПП" при СДВР, като му е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 554550 /06.08.2022 г. за нарушение на чл. 119, ал. 1 и чл.100, ал.1, т.1
ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателя, който не вписал възражения.
Въз основа на този акт е издадено атакуваното № 22-4332-016734 от 30.08.2022г.
Видно от заповед № 8121з-1632/2021 г. на министъра на вътрешните работи
административнонаказващият орган е компетентен да издава наказателни постановления по
ЗДвП, а актосъставителят – да издаде АУАН /заповед № 513-2507/2016г./
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на
свидетеля Б. Г., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към
материалите по делото. От показанията на свидетеля Г. се установява мястото на
нарушението и посоката на движение на автомобила на жалбоподателя. Описва, че са били
спрели служебния автомобил след пешеходната пътека, който факт с категоричност оборва
твърдението на жалбоподател, че автомобила на контролни органи е пречил на видимостта
му. От показанията на разпитан свидетел се установява нарушението, извършено от
жалбоподателя, а именно непропускането на стъпил и вече преминаващ по пешеходна
пътека пешеходец, а от писмените доказателства се установява, че в хода на проверка
жалбоподателя не е представил и контролен талон към СУМПС.От справка на водача се
установява, че контролния талон е отнет от СДВР през 2011г., като не са налице данни за
неговото връщане.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок за обжалване и изхожда от
легигимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.
Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, а НП е издадено от компетентен орган. Както
АУАН, така и НП отговарят в пълна степен на изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН
като по словесен път нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно по начин, който
не засяга правото на защита на жалбоподателя и съдържа всички обективни признаци от
състава на вмененото нарушение. По идентичен начин нарушението е описано в АУАН и
НП като в последното е изписана буквално законовата формулировка.
2
Във връзка с направените от жалбоподателя възражения следва да се отбележи, че мястото
на нарушението е ясно посочено – по бул. „Джавахарлал Неру“, с посока на движение от ул.
"398" към ул. "Йордан Антонов", срещу магазин Зора / неоснователно жалбоподателят
изтъква, че полицейския автомобил е пречел на неговата видимост за преминаващи
пешеходци, тъй като последния е бил спрян след пешеходната пътека/. Видно от показания
на разпитан свидетел се установява, че жалбоподателят преминава именно през посочената
в АУАН и НП пешеходна пътека без да намали скоростта или спре, като по този начин не
изпълнява задължението си да пропусне преминаващата по нея в същия момент пешеходка.
Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП изисква водачите на нерелсови пътни превозни
средства да пропуснат стъпилите или преминаващите на пешеходна пътека пешеходци, като
намалят скоростта или спрат управляваните от тях нерелсови пътни превозни средства. От
систематическото място на посочената разпоредба е видно, че тя касае случаите на стъпили
или преминаващи по пешеходна пътека пешеходци. Безспорно се установява, че с
поведението си жалбоподателят е нарушил изискването на цитираната разпоредба, тъй като
при управление наличния си автомобил и приближаване към пешеходна пътека, обозначена
с пътен знак Д17 и пътна маркировка, находяща се на бул. „Джавахарлал Неру“, с посока на
движение от ул. "398" към ул. "Йордан Антонов", срещу магазин Зора.
Съгласно § 6 от ДР на ЗДвП "Пешеходна пътека е част от платното за движение, очертана
или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци". Видно от цитираната дефиниция достатъчно за обозначаване на пешеходна
пътека е да има или пътна маркировка или сигнализация с пътен знак. В конкретния случай
са налице и двата вида сигнализация. Дължината на пешеходната пътека е без значение, тъй
като при наличието на посочените означения жалбоподателят е бил длъжен да се увери, че
по нея не преминава пешеходец, дори и видимостта му да е била ограничена и едва тогава
да премине.
Съдът намира за необходимо да припомни и част от изводите, залегнали в Тълкувателно
решение № 2/22.12.2016 г., касаещи правата на пешеходците и по-конкретно кога те са
абсолютни и кога относителни. Така според посоченото тълкувателно решение правото на
пресичане е вид субективно право. Същото следва да се дефинира като призната и
гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение - да премине
през пътното платно, включително и по пешеходна пътека, и да очаква от друго лице или
лица (водачите на моторни превозни средства) спазването на определено поведение за
задоволяване на признатите му от закона интереси. В тълкувателното решение е ясно
разписано, че правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно, когато
то се осъществява на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното
платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл - жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС и наближава пешеходна пътека,
като е съзнавал и че следва да пропусне пресичащ пешеходец, но не е сторил това.
3
За така извършеното нарушение АНО е наложил на жалбоподателя административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева, като за налагането й се е позовал на разпоредбата на
чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба - наказва се с глоба 100 лв. водач,
който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека. Цитираната
санкционна норма правилно е приложена, тъй като задължението на управляващия
нерелсово пътно превозно средство водач е да осигури предимство като пропусне именно
преминаващите на пешеходна пътека пешеходци. Правилно и законосъобразно е отмерен
размерът на санкцията от 100 лева, наложена на нарушителя, тъй като същият е абсолютно
определен от законодателя и не дава възможност за индивидуализация.
По отношение нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съд приема, че жалбоподателя е
извършил визираното нарушение, като описаната в АУАН и НП, като жалбоподателя не е
представил доказателства, опровергаващи установеното в АУАН и в НП. Видно оот спрвак
на водач, жалбоподател не е притежавал контролен талон към СУМПС от 2011, когато
последния е бил иззет. Отделно от това житейски нелогични са обстоятелствата изложени в
жалбата, че по време на проверка е намерил талона в колата, на контролни органи отказали
да го приемат. От субективна страна съдът приема, че деянието е извършено при форма на
вина пряк умисъл – жалбоподателя е правоспособен водач и е съзнавал какви документи да
следва да носи при при управление на МПС, съответно да ги представи при проверка от
контролните органи. Неизпълнението на това задължение законодателят е обвързал със
съответната санкция, предвидена в чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Управлението на МПС без
водачът да носи, който и да е от изчерпателно посочените в чл. 100, ал. 1 от ЗДвП документи
съставлява нарушение на разпоредбата. При извършената му проверка жалбоподатеял не е
представил на контролните органи контролен талон към свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява, за което правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и за това нарушение.
Съдът намира, че при издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния или
процесуалния закон, обуславящи отмяна на обжалваното НП, поради което същото следва
да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-016734 от 30.08.2022г., издадено
от н-к сектор ПП- СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание,
както следва :
1.по чл.183, ал.5,т.2 от ЗДвП глоба в размер на 100/ сто/ лева.
2.по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 10 /десет / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен
4
срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5