№ 1344
гр. Пазарджик, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220102836 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.108 вр. чл.111, ал.1 вр. чл.56, ал.1, предл.1 ЗС за предаване на ползването
/владението/ върху идеална част от недвижим имот, върху която ищцата
притежава ограничено вещно право на ползване, както и иск по чл.56, ал.1,
предл.2 ЗС за заплащане на получените от ответника добиви от имота под
формата на наем в размер на 600лв. за стопанските 2018г., 2019г. и 2020г.
/след изменение на иска с уточнителна молба вх. №18642 от 20.09.2022г./,
ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда
до плащането.
Ищцата И. А. Б. с ЕГН ********** от с.Г., общ.Пазарджик, у** твърди,
че притежава ограничено вещно право на ползване върху 4/9 ид. части от
поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Г., община Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18-149/01.08.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност
„Каратопрак“, целия с площ от 12999 кв.м., с трайно предназначение –
земеделска земя, с начин на трайно ползване – нива, категория пета, при
съседи: 1*, *, *и **. Твърди, че собственик на процесните 4/9 ид. части от
1
имота е ответникът И. Б. Б. с ЕГН **** от с.Г., общ.Пазарджик, у**, който ги
ползва като ги отдава под наем на земеделски производител и получава наема
за себе си. Твърди, че за стопанските 2018г., 2019г. и 2020г. ответникът е
получил по 200лв. годишно или общо 600лв. Иска от съда да осъди ответника
да й предаде ползването на частта от имота и да й заплати добивите от нея в
размер на 600лв., ведно със законната лихва за забава от подаването на
исковата молба в съда на 11.08.2021г. до плащането. Сочи доказателства и
претендира разноски.
Ответникът не оспорва правото на ползване на ищцата, както и че в
периода 2018г. – 2020г. е получил наем за имота. Твърди, че от началото на
2021г. не го получава, тъй като на 17.01.2021г. е продал процесните 4/9 ид.
части на трето лице, което го обработва и получава добивите от него. Моли
исковете са се отхвърлят и претендира разноски.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
По вещния иск:
Правото на ползване е уредено в чл.56 и следващи ЗС като
самостоятелно ограничено вещно право, което се ползва с петиторна защита,
съгласно чл.111, ал.1 ЗС. То включва правото да се ползва вещта според
нейното предназначение и правото да се получават добивите от нея, без тя да
се променя съществено. Упражняването на това право предполага отношение
на непосредствено господство на неговия носител върху обременената вещ и
в този смисъл неговото съдържание обхваща и правомощието на владение
върху вещта. Затова, когато същото е нарушено, ползвателят може да се
защити с ревандикационен иск по чл.108 вр. чл.111, ал.1 ЗС, в т.ч. и срещу
собственика на вещта.
Следователно с оглед на наведените от ищцата твърдения същата има
правен интерес от предявяването на иска за предаване на ползването
/владението/ върху частта от имота.
За основателността на иска ищцата следва да установи при условията на
пълно главно доказване, че притежава право на ползване върху имот, който се
ползва от ответника.
Правото на ползване на ищцата не се оспорва от ответника. Същото се
установява и от представения по делото нот. акт №18 от 15.12.2020г., том ІІ,
2
рег. №2373, нот.д. №5090/2020г. по регистъра на Юлия Ваклинова – нотариус
с рег. №436 в НК. Не се установява обаче втората предпоставка за
уважаването на ревандикационния иск – това, че ответникът упражнява
фактическата власт върху вещта към момента на приключване на съдебното
дирене. Напротив, видно от представения от него нот. акт №1 от 07.01.2021г.,
том І, рег. №90, нот.д. №1/2021г. по регистъра на Таня Дъбова – нотариус с
рег. №422 в НК, същият още преди подаването на исковата молба е продал на
трето лице обременената с право на ползване идеална част от имота и му я е
предал. Затова ответникът не е материално легитимиран да отговаря за
предаване на ползването /владението/ на ищцата и искът следва да се
отхвърли.
По облигационния иск:
За основателността на иска ищцата следва да установи при условията на
пълно главно доказване, че притежава право на ползване върху имот,
добивите от който са получени от ответника, както и техния размер.
Съдът формира извод, че правото на ползване на ищцата съществува.
Липсват доказателства същото да е погасено на някое от специалните
основания – при смърт на ползвателя – чл. 59, ал.1 ЗС, при неползване в
продължение на пет години, или при погИ.е на вещта – чл. 59, ал.2 ЗС.
Ответникът не оспорва, че за периода от 2018г. до 2020г. вкл. е отдавал имота
под наем и е получавал наема, вкл. и за частта, която е обременена с
ограниченото вещно право на ищцата. Горното се установява и от
представените по делото договори за наем, които той признава, че е сключил
като наемодател. Видно от същите, годишният наем за целия имот е в размер
на 390лв. (13 дка х30 лв./дка), т.е. припадащата се част на ищцата е в размер
на 173.33лв. годишно или 519.99лв. за целия тригодишен период. Наемът не е
получен от ответника без основание, тъй като същият има качеството на
наемодател по сключените от него договори и се явява кредитор на
вземането. Той обаче е придобил добивите от обременения с вещно право на
ползване имот, които принадлежат на ищцата – чл.56, ал.1, предл. 2 ЗС.
Затова е длъжен да й ги предаде/заплати. Ищцата претендира получени от
ответника добиви /наем/ в размер на 600лв., поради което искът следва да се
уважи частично до размера на 519.99лв. и да се отхвърли за разликата до
претендираните 600лв.
3
При този изход на делото ищцата има право на съдебни разноски
съразмерно с уважената част от иска. Същата е представила доказателства за
такива в размер на 510лв., от които по 50лв. внесена държавна такса по всеки
иск, 10лв. – внесена държавна такса за вписване на исковата молба и 400лв.
заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство и
по двата иска. От тях по съразмерност следва да получи 250лв., т.е.
половината от адвокатското възнаграждение и държавната такса по уважения
иск. Таксата за вписване на исковата молба не следва да се присъжда, тъй
като вещният иск е отхвърлен.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска. Неговите разноски са в размер на 600лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство и по двата
иска. От тях следва да се присъдят по съразмерност 300лв.
По изложените съображения съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. А. Б. с ЕГН ********** от с.Г., общ.Пазарджик,
у** против И. Б. Б. с ЕГН **** от с.Г., общ.Пазарджик, у** по чл.108 вр.
чл.111, ал.1 вр. чл.56, ал.1, предл.1 ЗС за предаване на ползването
/фактическата власт/ върху 4/9 ид. части от поземлен имот с идентификатор
№*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Г., община
Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-149/01.08.2017 г. на
изпълнителния директор на АГКК, местност „Каратопрак“, целия с площ от
12999 кв.м., с трайно предназначение – земеделска земя, с начин на трайно
ползване – нива, категория пета, при съседи: 1*, *, *и **.
ОСЪЖДА ответника И. Б. Б. с ЕГН **** от с.Г., общ.Пазарджик, у** да
заплати на ищцата И. А. Б. с ЕГН ********** от с.Г., общ.Пазарджик, у**, на
основание чл.56, ал.1, предл.2 ЗС, сумата от 519.99лв. - получени от
ответника добиви от обременените с правото на ползване на ищцата 4/9 ид.
части от имота под формата на наем за стопанските 2018г., 2019г. и 2020г.,
ведно със законната лихва за забава от 11.08.2021г. до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 519.99лв. до предявения размер от 600лв.
ОСЪЖДА ответника „И. Б. Б. с ЕГН **** да заплати на ищцата И. А. Б.
4
с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 250лв.
ОСЪЖДА ищцата И. А. Б. с ЕГН ********** да заплати на ответника
„И. Б. Б. с ЕГН **** съдебни разноски в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5