РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Ямбол, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242300600209 по описа за 2024 година
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
служебно назначения защитник на подсъдимия К. К. К. против Присъда №
45/27.03.2024 г. постановена по НОХД № 1057/2023 г. по описа на РС-Ямбол.
С обжалваната присъда въззивникът - подсъдим К. К. е признат за
виновен в това, че в периода от месец февруари 20** г. до месец юли 20** г.,
включително, в гр. *****, след като е осъден с Решение № ***/**.**.**** г. по
гр. д. № ****/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол, влязло в законна сила
на **.**.**** г., да издържа свой низходящ - М. К. К., роден на **.**.**** г.,
като заплаща на Д. М. И. от гр. ***** в качеството й на майка и законен
представител на детето, месечна издръжка в размер на 200 лв., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 30
месечни вноски, като общият размер на неплатената издръжка възлиза на 6
000 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и във връзка с
чл.54 от НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
1
периодичност на срещите с пробационен служител два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година.
С присъдата, подс.К. е осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 180 лева, вносими в приход на Републиканския бюджет и
по сметката на ОД на МВР Ямбол.
В подадената жалба се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост на присъдата. Счита се, че обвинението не е доказано от
субективна страна, т.к. подсъдимият не се е отклонил съзнателно от
задължението си да изплаща издръжката на своето дете, а неплащането се
дължало на обективна невъзможност да стори това, а именно – липсата на
финансови средства. Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на
нова такава, с която подс.К. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение поради недоказаността на същото и несъставомерност на деянието
от субективна страна.
В съдебно заседание ОП-Ямбол редовно призована изпраща
представител. Последният оспорва основателността на въззивната жалба и
моли съда да потвърди осъдителната присъда на Районен съд-гр.Ямбол като
правилна, обоснована и справедлива.
Частният обвинител Д. И. оспорва въззивната жалба и моли съда да я
устави без уважение, а присъдата – потвърди като правилна и справедлива.
Въззивникът - подс.К. чрез своя назначен служебен защитник - адвокат
от АК-***** поддържа жалбата и моли съда да я уважи по изложените в нея
съображения. Защитникът посочва, че неплащането на издръжката не се
дължало на небрежно поведение от страна на К., а на обективна невъзможност
да плаща същата, т.к. през процесния период е бил безработен и с финансови
затруднения.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба,
доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице
2
имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а
разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните
съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното
производство и на съдебното следствие гласни и писмени доказателства,
поради което намира за ненужно да я преповтаря. Правилен и аргументиран е
анализа на събраните по делото доказателства, направен в мотивите към
присъдата, поради което въззивния съд го възприема изцяло. Обосновано
съдът е кредитирал показанията на св. Д. И., както и приобщените чрез
прочитането им на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства, като
безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е
направил обосновани правни изводи, като е приел, че подс.К. К. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.183, ал.1 от НК,
т.к. в периода от месец февруари 20** г. до месец юли 20** г., включително, в
гр. *****, след като е осъден с Решение № ***/**.**.**** г. по гр. д. №
****/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол, влязло в законна сила на
**.**.**** г., да издържа свой низходящ - М. К. К., роден на **.**.**** г., като
заплаща на Д. М. И. от гр. ***** в качеството й на майка и законен
представител на детето, месечна издръжка в размер на 200 лв., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 30
месечни вноски, като общият размер на неплатената издръжка възлиза на 6
000 лева.
Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния
наказателен закон на РБ. Авторството на престъпното деяние се установява
безспорно от показанията на свидетелката Д. И., дадени в хода на проведеното
съдебно следствие и от приложените по делото писмени доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
Подсъдимият е осъществил признаците на състава по чл.183, ал.1 от
НК. Този извод следва от установения по категоричен начин по делото факт
относно наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който подсъдимият е осъден
да изплаща парична издръжка в размер на 200 лв. месечно за своето дете М. К.
К., както и от констатираното съзнателно неизпълнение на това си задължение
3
за период по-голям от две месечни вноски, а именно – за периода от месец
февруари 20** г. до месец юли 20** г., включително. За съставомерността на
извършеното деяние е релевантно единствено това през кои периоди /месеци/
подсъдимият е бездействал и не е плащал дължимата от него издръжка за
детето си, като ирелевантно за съставомерността остава дали впоследствие
подсъдимия е заплатил издръжката за тези месеци.
Неоснователен е довода на защитника за наличието на субективна
несъставомерност на деянието. Проверяващата инстанция изцяло споделя
извода на районния съд, че от субективна страна престъпното деяние е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл, т.к. паричното задължение в тежест
на подсъдимият не е изпълнено от същия, въпреки, че за това е налице влязъл
в сила съдебен акт, за който безспорно е уведомен, а и поради наличие на
възможност за изплащането му. По делото не са установени причини от
обективен характер, които да обосновават неплащането на дължимата
издръжка от страна подсъдимия. През инкриминирания период подсъдимият
К. К. е бил трудоспособен и за времето **.**.**** г. - **.**.**** г. и от
**.**.**** г. работел по трудов договор в „***“ АД – гр. Ямбол и в
„***********“ – София - поделение Ямбол и макар да не притежавал
недвижими имоти и да нямал участие в търговски дружества, към **.**.****
г. притежавал три леки автомобила. От материалите по делото категорично се
установява, че същият въпреки, че е бил безработен в останалата част от
процесния период, не се е регистрирал в Бюрото по труда, като по този начин
сам се е лишил от възможността за евентуално намиране на работа. Този факт
е достатъчен, за да се приеме, че подсъдимият не е бил в обективна
невъзможност да си намери работа, респ. да заплаща издръжка, тъй като не е
изчерпал всички възможни законови механизми за справяне със ситуацията на
безработица, в която се е намирал. С оглед на горното, правилен е правния
извод на първия съд, че конкретиката на случая не касае обективна
невъзможност за изплащане на издръжката или съществуване на пречки от
непреодолимо естество, а за съзнателно и целенасочено неизпълнение на
задължението.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
Правилно наказанието на подсъдимия е определено при условията на
чл.54 НК, като съдът дори е проявил необоснована снизходителност като е
4
наложил наказание по по-леката алтернатива на предвидените в закона
наказания, а именно - пробация, въпреки отчетената от него сравнително
висока степен на обществена опасност на извършеното деяние, обусловена от
дългия период от време, през който К. не е плащал дължимата издръжка,
големия брой на неплатени вноски, големия размер на неплатена издръжка,
както и обстоятелството, че през целия инкриминиран период, подсъдимият не
се е интересувал в значима степен от сина си М. К. нито от морална, нито от
материална гледна точка. Както беше посочено, по делото липсват данни през
инкриминираният период подсъдимият да е имал ограничени възможности за
трудова реализация, което да е било причина за неплащане на сумите за
издръжка на детето. Данните по делото категорично сочат, че подсъдимия не е
полагал никакви усилия за заплащане на издръжка на детето си М., която като
размер от 200 лв. месечно е незначителна сума за издръжка на едно дете.
Подсъдимият не е изплатил 30 месечни вноски, при което може да се направи
извод, че е налице престъпна упоритост и трайно неглижиране на
родителските му задължения. Поради липса на протест обаче е налице
процесуална пречка проверяващия съд да утежни положението на
жалбоподателя. По тези съображения съдът намира, че не са налице основания
за намаляване размера на наложеното наказание пробация.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по отношение на
направените по делото разноски като с оглед изхода на делото ги е поставил в
тежест на подсъдимия.
С оглед на това, съдът намира, че обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена.
Ето защо и на осн.чл.338 от НПК, Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 45/27.03.2024 г. постановена по НОХД
№ 1057/2023 г. по описа на РС-Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6