№ 1312
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330208309 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 610310-F615396/10.11.2021 г.
на и.д. началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, с което на „Вход мениджър“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 2, на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв. за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Жалбоподателят моли да се отмени НП. Изложените аргументи се свързват с
недопустимостта да се променя правната квалификация в НП от дадената в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН), нарушаване на принципа „ne
bis in idem“ (не два пъти за едно и също), доколкото преди това има резолюция за
прекратяване на производство за същото нарушение, нередовно връчване на НП на
неовластено лице, необсъждането на възражението срещу АУАН в НП, както и по
същество относно обстоятелствата какво се включва в квитанциите, издадени при
плащане от собствениците на самостоятелни обекти в сградата на етажна собственост,
която се управлява от дружеството жалбоподател. Преди съдебно заседание е
постъпило писмено становище от представителя на дружеството, в което се поддържат
възраженията от жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да
потвърди НП като правилно и законосъобразно. Обсъждат се в подробности
възраженията от жалбата, които се претендира да са неоснователни. Претендира се
възнаграждение за представляване от юрисконсулт.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
1
което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Служители на ЦУ на НАП, сред които свидетелят М.Р., извършили съвместна
проверка на 02.06.2021 г. в 10:40 часа на офис, намиращ се в гр. Пловдив на бул.
„Христо Ботев“ № 92. Същият бил стопанисван от дружеството жалбоподател „Вход
мениджър“ ЕООД. Проверката е извършена в момент, в който лице заплащало суми
към дружеството и му била издадена квитанция. Дружеството се занимавало с дейност
като „професионален домоуправител“ на етажна собственост. Във връзка с това и
различните пакетни услуги, които предлагало, извършвало административни,
финансови, организационни, юридически, технически услуги, онлайн услуги, услуги за
коректни платци и допълнителни услуги, съгласно общите условия към договорите,
които подписвали. В чл. 11 от Общите условия била определена минимална цена за
услугата по управление на етажната собственост, която собствениците на обекти в
самата етажна собствено като възложители следвало да заплащат. По повод на
дейността дружеството сключило договор за услуга № 2595 от 15.02.2021 г. за услуга
„професионален домоуправител пълен пакет“ със собствениците в етажна собственост
на адрес в гр. Пловдив, ул. „Зеленика“ № 7. Съгласно клаузата чл. 3, ал. 2 от договора
(въпреки трудно четливото копие, представено от жалбоподателя в хода на преписката
пред наказващия орган) възложителят се задължавал да заплаща фиксирано
възнаграждение ежемесечно за предоставяне на услугата „професионален
домоуправител, пълен пакет“ е размер на 6 лева за всеки собственик на самостоятелен
обект в етажната собственост. За всяко индивидуално плащане изпълнителят е длъжен
да издаде квитанция на възложителя – чл. 38, ал. 1 от Общите условия. Фактура за
предоставената услуга изпълнителят издавал след изтичане на месеца, през който е
предоставена услугата.
При проверката от контролните органи участвала Р.П.Д., която работила в ***
на позиция ***. Същата извършила преброяване на наличните парични средства в
касата и лично попълнила описа на паричните средства по образец Кд82. Установило
се, че в касата има наличност от 1198,76 лв. Една част от тях, а именно в размер на
1143,96 лв. били предвидени за заплащане на разходи за електрическа енергия, вода,
ремонти и други на клиенти на дружеството жалбоподател. Останалата сума в размер
на 55,50 лв. представлявали заплатени въз основа на три броя издадени квитанции с
номера, както следва: № **********, № ********** и № ********** от 02.06.2021 г.
Всяка от квитанциите била на стойност от 18,50 лв. В квитанциите било отбелязано, че
за плащат задълженията по „ПД, ОВ, ФРЕЗ“, като интерес за настоящото дело
представлява съкращението „ПД“, което представлява услугата „професионален
домоуправител“. Служителите на приходната агенция установили още, че в обекта на
дружеството (офиса) не е монтирано, въведено в експлоатация и не се използва
регистрирано в НАП фискално устройство или ИАСУТД, вследствие на което
приходите на дружеството свързани с квитанциите не се отразяват чрез него,
посредством издаването на фискална касова бележка или системен бон. Проверката
била документирана чрез съставянето на протокол за извършена проверка серия АА №
0017183/02.06.2021 г.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F615396/07.06.2021 г. за нарушение на чл. 7,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (нататък Наредбата) вр. чл. 118, ал. 4, т. 1
от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и упълномощен
представител на търговеца. Актът е подписан с възражения от негова страна. В
тридневен срок от съставянето на акта е постъпило писмено възражение от
2
дружеството жалбоподател, в което аргументирано е изложило съображенията си.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. С постановлението наказващият орган е приложил
правомощията си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН като е приел, че в АУАН неправилно е
посочена нарушената правна норма и квалифицирал нарушението по чл. 7, ал. 2 от
Наредбата. В постановлението е изложено подробно обсъждане на становището по
случая на представител на дружеството жалбоподател, изложено в писмените
възражения, които са отхвърлени.
Установява се още, че на дружеството е съставен АУАН № F614302/31.05.2021
г. за установено на 09.03.2021 г. нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-1/18.03.2006
г. на МФ. Във връзка с издадения акт е постановена резолюция за прекратяване на
административнонаказателното производство № 599727-F614302/13.09.2021 г., като
наказващият орган е приел, че в производството по същия АУАН е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо разпоредбата на чл. 42, т. 3
и 4 от ЗАНН. Същата резолюция е влязла в сила.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
М.Р. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително АУАН, АУАН № F614302/31.05.2021 г., резолюция за
прекратяване на административнонаказателното производство №
599727-F614302/13.09.2021 г., копие на пълномощно с рег. № 1078/2019 г. по описа на
Е.Х., ***, писмени възражения с вх. № 70-00-6188/10.06.2021 г., протокол за извършена
проверка в обект № 0017183 от 02.06.2021 г., опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката, квитанция № **********, квитанция №
**********, квитанция № **********, 2 бр. декларации от лице, работещо на
трудови/гражданско правоотношение, копие на договор за наем на недвижим имот и
анекс към него, копие на договор за услуга № 2595 от 15.02.2021 г. и общи условия към
него, декларация от представител на дружеството по повод искане за предоставяне на
документи и писмени обяснения ведно с фактура № ********** от 02.06.2021 г., копие
на декларация от представител на дружеството за назначени служители в негов офис,
оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2019 г. на ЦУ на НАП.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че проверката е
осъществена на място в обекта на дружеството жалбоподател, като предвид
спецификата на установеното нарушение непосредствено преди започване и пред
служителите по приходите на клиент на дружеството са били издадени и процесните
три броя квитанции, за които последният е заплатил посочените в тях суми. В
последствие се запознали с договора и общите условия, въз основа на които е
осъществено плащането от конкретния клиент, в които е установено уговорено
възнаграждения за предоставяне на услуга „професионален домоуправител“ от страна
на дружеството жалбоподател. Споделя, че в квитанциите една от позициите била
именно плащане на такса „професионален домоуправител“, като за последната не е
издаван фискален касов бон. Потвърждава, че дружеството има регистрирано
фискално устройство, но в един от офисите в гр. София, не и такова в проверявания
обект в гр. Пловдив. Споделя, че установеното нарушение касае само стойността на
предлаганата услуга от дружеството жалбоподател, не и сумите, които клиентите му са
предавали за заплащане на консумативи и попълване на различни фондове на етажната
собственост.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични,
3
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства,
поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения протокол за извършена
проверка и приложените три броя квитанции, в които действителност се съдържа
позиция със съкращение „ПД“. От друга страна се установява, а и не се оспорва, че
дружеството действително няма фискално устройство в офиса в гр. Пловдив.
По спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в
същия е дадена правна квалификация на вмененото нарушение. Не е ограничено
правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него, както и е сторил. Още към момента на
връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения
и се е възползвал от това. Актът е съставен в присъствието редовно упълномощен
представител на дружеството жалбоподател. Във връзка с последното следва да се
отбележи, че от представеното копие на нотариално заверено пълномощно се
установява лицето подписало акта да разполага с правата да подписва и получава
документи от името и за сметка на дружеството пред НАП.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за извършването на продажби на стоки и услуги в
търговски обект без функциониращо фискално устройство. В постановлението са
обсъдени и възраженията срещу издадения акт, като са изложени аргументи за
неприемането им.
Не е допуснато нарушение на процесуалните правила, свързано с промяна на
правната квалификация на нарушението от наказващия орган в постановлението.
Нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН позволява наказателното постановление да се издава
и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, т.е. да е
установено нарушението от фактическа страна, авторството му и субективната му
страна. Това са и рамките, в които наказващият орган може да направи преценка за
извършване на нарушението и спрямо които той не разполага с възможност да
извършва промени. Оттук и трайната съдебна практика е категорична, че
административнонаказващият орган не само може, но е и длъжен да приложи
правилно закона и при положение че актосъставителят неправилно е квалифицирал
нарушението, това следва да бъде сторено от наказващия орган. Затова правилно
последният е преквалифицирал нарушението от такова по чл. 7, ал. 1 в чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, а възражението в горния смисъл съдът прие за неоснователно. Впрочем не
са и нарушени правата на дружеството жалбоподател, тъй като през цялото време то се
4
е защитавало срещу едни и същи факти. Посочено е непосредствено преди
диспозитива на наказателното постановление, че същото се издава на основание чл. 53
от ЗАНН, което иманентно включва в себе си всичките условия на същата разпоредба,
включително и възможността наказващият орган да издаде постановлението при
обсъжданите по-горе предпоставки.
Не се открива и нарушение на принципа „ne bis in idem“ (не два пъти за едно и
също). Необходимо условие за приложението му е пълен идентитет във фактите, които
в настоящия случай се различават. Така с резолюция за прекратяване на
административнонаказателното производство е прието, че преписката касае нарушение
от дата 09.03.2021 г., а изводите на наказващия орган за прекратяване на
производството са свързани с допускането на съществено нарушение на процедурата, а
именно в датата и мястото на нарушението, описанието му и обстоятелствата, при
които е било извършено. Същевременно нарушението по настоящото дело се твърди в
НП и АУАН да е извършено на друга дата, а именно на 02.06.2021 г., като съдържа
конкретни данни в какво се изразява. Това съдът намира за достатъчно различие във
фактите по всеки един от случаите, така че да не се засяга принципът „ne bis in idem“.
Затова и възражението в този смисъл се прие за неоснователно.
Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила връчването
на наказателното постановление на лице, което не разполага с представителна власт,
след като то е било обжалвано от дружеството в срок и последното е упражнило
правата си изцяло.
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 7, ал. 2 от специалната
Наредба № Н-18 на МФ. Със същата не се допуска извършване на продажба на стоки и
услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите,
посочени в тази наредба. Същевременно лицата по чл. 3 от Наредбата са тези, които
извършват продажби на стоки и услуги в търговски обекти. Такова именно качество
има и жалбоподателят, доколкото се установи категорично от доказателства по делото,
че в негов обект е извършена продажба на услуга, а именно заплащане на договорена
такса „професионален домоуправител“. Като такова лице търговецът е бил длъжен да
монтира, въведе в експлоатация и използва регистриран в НАП ФУ/ИАСУТД от датата
на започване на дейността на обекта. Такова фискално устройство обаче не е било
монтирано към момента на извършване на продажбата, а именно на 02.06.2021 г.,
въпреки че още към момента на продажбата търговецът е имал задължение да
притежава такова устройство. Извършвайки дейност по продажба на услуги, въпреки
липсата на фискално устройство, нарушителят е осъществил състава на вмененото
нарушение. Следва изрично да се отбележи, че съдът приема за безспорно установен
факта на извършване на продажба на услуга, доколкото между търговеца и неговите
клиенти е сключен изричен договор, че за предоставяне на услугата в пълен пакет
„професионален домоуправител“ се заплаща от собствениците на самостоятелни
обекти в етажната собственост месечна такса в размер на 6 лв. Същевременно се
доказа, че в момента на проверката клиент е заплатил такава такса, като са му били
представени квитанции. Действително общата заплатена сума по всяка от квитанциите
е по-голяма от таксата за предлаганата услуга, като включва и разходи на етажната
собственост, които не представляват цена на предлагана престация от дружеството
жалбоподател. В този смисъл квитанциите съдържат позиция „ПД“ в графата „Платени
задължения“, която се установи от показанията на актосъставителя именно като
предлаганата от дружеството услуга, а оттам и заплащането й. Затова и възраженията,
5
че платените задължения в момента на проверката са суми само собственост на
етажната собственост, без плащане на предлаганата услуга, се приеха за
неоснователни.
Колкото до възражението, че в обекта на дружеството са се събирали суми за
касата на етажната собственост, от която на по-късен етап се извършвало плащане на
дружеството, т.е. не отделните собственици са плащали за покриване на задължението
по пакет „професионален домоуправител“, а това е ставало в края на месеца от
етажната собственост, с която дружеството жалбоподател имало сключен договор,
съдът намира същото за нерелевантно към настоящото дело. То би имало значение, ако
е ангажирана отговорността на дружеството за това, че не е издало фискален касов
бон, какъвто не е процесният случай. Той е за това в обекта да не е въведено в
експлоатация и регистрирано ФУ, когато в него самия се предоставят услуги. В
конкретния случай услугата включва не само насрещното й стойностно заплащане, но
и предоставяне на останалите услуги в пакета и подробно описани в Общите условия
към договора, включително и приемане на паричните средства по покриване на
разходи на етажната собственост, т.е. по този начин в обекта на дружеството се
предлагат услуги по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Това е достатъчно да се
породи задължение за дружеството да има въведено в експлоатация, регистрирано и
функциониращо ФУ в обекта, за да може при настъпване на условията по заплащане на
края на месеца на цената по чл. 3, ал. 2 от договора да се издаде фискален касов бон.
Именно като са се предоставяли услуги без да е имало функциониращо фискално
устройство е извършено нарушението, което съдът прие за доказано.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, то и субективната
страна на спора не подлежи на изследване, тъй като отговорността му е обективна и
безвиновна.
По наказанието:
Административнонаказващият орган е определил и наложил имуществена
санкция в минимално зададения в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС размер от 3000 лв. за
юридически лица, като правилно е определил санкционната разпоредба съобразно
нарушената норма.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ЗДДС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение
на задължения към държавата при осъществяване на фискалната й дейност. Не се
изисква щета, която да настъпи от нарушението, а само самото нарушение да води до
неотразяване на приходи, което се установява поради същността на самото нарушение.
Целта на ЗДДС е гарантирането на фиска чрез правилното приложение на правилата за
6
данък върху добавената стойност и отчитане на продажбите, като в закона са
чувствително засилени както предвиденият контрол, така и отговорността при
нарушения, които увреждат интереси на държавата във фискалната политика. Тъй като
конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се
неотразяване на приходи в определен размер и съответно в реално ощетяване на фиска,
но то на практика води до възпрепятстване на контролната дейност на държавните
органи. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при
формалния характер на състава на отговорността по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС няма
отношение при преценката за наличието или значителността (респ. липсата или
незначителността) на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста
на легалната дефиниция на „маловажния случай“ по пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН.
Не се установяват липса или незначителност на вредните последици, както и
други смекчаващи обстоятелства, които да характеризират случая с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от същия вид.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН на
въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по
делото. Същото е направено в предвидения в закона срок и следва да бъде определено
в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а
именно в размер на 80 лв., доколкото именно той съвпада с фактическата и правна
сложност на делото.
Като е взел предвид всичко това, административнонаказващият орган е наложил
санкция в минимум, което съдът намира за законосъобразно и справедливо. С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност. Същевременно наказателното
постановление е съобразено с процесуалния и материалния закон, поради което
настоящият съдебен състав като намери, че извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, то следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 610310-F615396/10.11.2021 г.
на и.д. началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, с което на „Вход мениджър“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 2, на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв. за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
ОСЪДЖА „Вход мениджър“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Национална
агенция по приходите сумата от 300 лева, разноски за юрисконсултско
представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
основанията по НПК.
7
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8