№ 143
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500145 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „В. Б.“ ЕООД – С. З. чрез процесуалния
му представител адвокат С.В. против определение № 632/17.11.2021 г.,
постановено по в.гр.д. № 1685/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен
съд – ІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно по
изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени.
Ответникът по частната жалба „Л. и.“ ООД – С. З. счита, че тя е
недопустима и неоснователна, за което излага подробни мотиви, поради
което моли съда да я остави без разглеждане, а ако приеме, че е допустима –
да я отхвърли по същество.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване,
налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и
редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество.
Изп.д. № 2021***0403735 по описа на частен съдебен изпълнител Г. И.
с рег. № *** и с район на действие района на Старозагорския окръжен съд е
1
било образувано по молба на „В. Б.“ ЕООД – С. З. против „Л. и.“ ООД – С. З.
и въз основа на обезпечителна заповед № 5/03.09.2021 г., издадена на база на
определение № 427/02.09.2021 г. по ч.гр.д. № 1583/2021 г. по описа на
Окръжен съд – С. З., с която е допуснато обезпечение на бъдещите искове на
„В. Б.“ ЕООД против „Л. и.“ ООД по чл. 108 от ЗС за признаване за
установено, че скеле материалът, намерен в държане на „Л. и.“ ООД на
08.01.2019 г. и определено на по-късен етап за пазач с постановление от
12.11.2020 г. на РП – Пловдив и за осъждането на „Л. и.“ ООД да предаде на
„В. Б.“ ЕООД владението върху скеле материала, както и иск по чл. 73, ал. 1
от ЗС и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД при отхвърляне на първия за
осъждане на „Л. и.“ ООД да заплати на „В. Б.“ ЕООД обезщетение за
пропуснати ползи за периода 01.08.2019 г. – 02.09.2021 г. в размер на
186 199,50 евро, представляващи средната пазарна цена на наема, който „В.
Б.“ ЕООД би получавало за скеле материала, от владението на който е
лишено противоправно, чрез налагане на запор върху банковите сметки на „Л.
и.“ ООД, открити в „У. Б.“ АД, „ОББ“ АД, „Ю. Б.“ АД, „П. и. б.“ АД, „Б. Д.“
АД и „А. б. Б.“ АД, запор на скеле материала 24 000 кг., описан в
доказателство № 31 към молбата за допускане на обезпечението, и налагане
на забрана на „Л. и.“ АД да ползва същия скеле материал.
С постановление изх. № 55732/16.09.2021 г. частният съдебен
изпълнител е оставил без уважение искането на взискателя „В. Б.“ ЕООД за
демонтаж на скеле-материала от обекта на „Л. и.“ ООД, находящ се в гр. С. З.,
до завод „З.“ и предаването му за пазене на „В. Б.“ ЕООД, като е отказал да се
извърши демонтаж на скеле материала и да се предаде откритото при описа
на 07.09.2021 г. имущество за пазене от „В. Б.“ ЕООД.
Против това постановление е подадена жалба от „В. Б.“ ЕООД, като в
нея се твърди, че взискателят е поискал извършването на определени
изпълнителни действия, което частният съдебен изпълнител е отказал, поради
което и с оглед факта, че част от скеле материала, негова собственост,
продължава да се ползва от „Л. и.“ ООД, жалбоподателят е поискал от съда
да отмени обжалваното постановление и да постанови извършване на
демонтаж на скеле материала и същият да бъде предаден за пазене на „В. Б.“
ЕООД, по който начин ще се осигури възможност той да не се разпилее.
С обжалваното определение съдът е приел, че жалбата е недопустима,
2
тъй като тя е подадена против акт на съдебния изпълнител, който не подлежи
на самостоятелно обжалване, поради което я е оставил без разглеждане.
Настоящият състав възприема направения от окръжния съд краен
правен извод по отношение на жалбата, макар и по различни съображения.
Както беше посочено, изп.д. № 2021***0403735 по описа на частен
съдебен изпълнител Г. И. е било образувано по подадената от „В. Б.“ ЕООД –
С. З. молба и въз основа на обезпечителна заповед № 5/03.09.2021 г.
Следователно жалбоподателят има качество на взискател в това
производство и макар искането на „В. Б.“ ЕООД за демонтаж на скеле
материала от обекта на „Л. и.“ ООД и предаването му за пазене от самия
жалбопадател да не представлява същинско изпълнително действие,
доколкото в това производство няма да се осъществява принудително
изпълнение върху имущество на длъжника, а само ще се обезпечава бъдещо
изпълнение, все пак то следва да се приравни като такова и да се приеме, че
може да бъде обжалвано /чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК/, като в този случай
окръжният съд следва да извърши проверка дали съдебният изпълнител е
предприел всички действия в обема, определен в обезпечителната заповед.
От друга страна обаче, от приложеното към отговора на жалбата
определение № 342/17.12.2021 г., постановено по гр.д. № 651/2021 г. по описа
на Пловдивския апелативен съд /в която част е влязло в сила/, е отменено
определение № 427/02.09.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1583/2021 г. по
описа на Окръжен съд - С. З., в частта, в която е допуснато обезпечение на
бъдещите искове на „В. Б.“ ЕООД против „Л. и.“ ООД с правно основание чл.
108 от ЗС, с който да бъде установено, че „В. Б.“ ЕООД е собственик на скеле
материала, намерен в държане на „Л. и.“ ООД на 08.01.2019 г. и е определено
на по-късен етап за пазач съгласно горецитираното постановление от
12.11.2020 г. на РП - Пловдив и описано в доказателства 31 и 32 и с който да
бъде осъдено „Л. и.“ ООД да предаде на „В. Б.“ ЕООД владението върху
скеле материала, и иск с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС, евентуално на
основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на „Л. и.“ ООД за заплащане на
обезщетение на „В. Б.“ ЕООД за пропуснати ползи за периода от 01.08.2019 г.
до 02.09.2021 г. в размер на 186199,50 евро, които пропуснати ползи се
съизмеряват със средната пазарна цена на наема, който „В. Б.“ ЕООД би
получавало за скеле материала, от владението на който е лишено
3
противоправно, чрез налагане на следните обезпечителни мерки: запор върху
банковите сметки на „Л. и.“ ООД, открити в „У. Б.“ АД и „Б. Д.“ АД, запор на
скеле материала – 24000 кг, описан в доказателство № 31 към молбата за
допускане на обезпечение и в таблицата с остойностяване на отделните
елементи, приложена като доказателство № 34, и налагане на забрана на „Л.
и.“ООД да ползва същия скеле материал, подробно описан по-горе, и вместо
това е оставена без уважение молбата на „В. Б.“ ЕООД за допускане на
обезпечение на бъдещите му искове срещу „Л. и.“ ООД с правно основание
чл. 108 от ЗС, с който да бъде установено, че „В. Б.“ ЕООД е собственик на
скеле материала, намерен в държане на „Л. и.“ ООД на 08.01.2019 г. и е
определено на по-късен етап за пазач съгласно постановление от 12.11.2020 г.
на РП - Пловдив и описано в доказателства № 31 и № 32 към молбата, и с
който да бъде осъдено „Л. и.“ ООД да предаде на „В. Б.“ ЕООД владението
върху скеле материала, и иск с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС,
евентуално на основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на „Л. и.“ ООД за
заплащане на обезщетение на „В. Б.“ ЕООД за пропуснати ползи за периода
от 01.08.2019 г. до 02.09.2021 г. в размер на 186199,50 евро, които пропуснати
ползи се съизмеряват със средната пазарна цена на наема, който „В. Б.“ ЕООД
би получавало за скеле материала, от владението на който е лишено
противоправно, чрез налагане на запор върху банковите сметки на „Л. и.“
ООД, открити в „У. Б.“АД и „Б. Д.“АД, запор на скеле материала – 24000 кг,
описан в доказателство № 31 към молбата за допускане на обезпечение и в
таблицата с остойностяване на отделните елементи, приложена като
доказателство № 34, и налагане на забрана на „Л. и.“ ООД да ползва същия
скеле материал.
Видно от съобщение от 21.01.2022 г., частният съдебен изпълнител въз
основа на посоченото определение на Пловдивския апелативен съд е вдигнал
наложения с протокол за опис на движимо имущество от 07.09.2021 г. запор
върху скеле материала, намерен в държане на „Л. и.“ ООД – в склада на
дружеството и на обект „З.“ /строяща се сграда/, Х. М. в качеството му на
управител на „Л. и.“ ООД е освободен като пазач на описаното имущество и е
прекратено производството по делото. Няма данни дали това постановление
на съдебния изпълнител е влязло в сила, но дори все още да не е съобщено на
взискателя или да е обжалвано от него, факт е, че съдебният изпълнител вече
няма правомощия да извършва никакви действия по изпълнителното дело с
4
оглед влязлото в сила определение на съда, с което е отменено
определението, послужило като основание за издаване на обезпечителната
заповед.
Следователно към настоящия момент подадената жалба до
Пловдивския окръжен съд е недопустима и като такава следва да бъде
оставена без разглеждане, поради което обжалваното определение е правилно
и следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва
да бъде оставена без уважение.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „В. Б.“ ЕООД със седалище
и адрес на управление: С. З., ул. „Г. И.“ № 10, ЕИК ********, със съдебен
адрес: гр. С., бул. В. Л., № **** /чрез адвокат С.В./ частна жалба вх. №
7006/14.12.2021 г. против определение № 632/17.11.2021 г., постановено по
в.гр.д. № 1685/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – ІІ гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5