Р Е
Ш Е Н
И Е № 159/5.6.2020 г.
гр.
Ямбол, 05.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на трети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.
ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Ж. Ч.,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 54/2020 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалбата на М.Д.Б. ***95/31.12.2019 г., издадено от Началника на сектор ПП при
ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.178д от ЗДвП на жалбоподателката е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по
чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се иска
НП да бъде отменено по съображения, че същото е издадено в нарушение на
установената в чл.42 и чл.57 от ЗАНН процедура и в разрез с материалния закон. По
същество е наведено оплакване, че жалбоподателката не е извършила вмененото
нарушение, доколкото като лице с трайни увреждания, притежаващо безсрочна карта
за паркиране на обозначените места, има право да паркира на място, определено
за такива ПС.
В с.з. жалбоподателката,
редовно призована, участва лично, като поддържа изцяло депозираната жалбата и
пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна
– ОД на МВР - Ямбол, също редовно призована, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че издаденото НП е правилно
и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено.
Страните не
претендират присъждане на разноски.
След като обсъди
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателката
притежавала безсрочна карта № 2279 за паркиране на хора с трайни увреждания и
имала право да използва места за преференциално паркиране на ППС, превозващи
хора с трайни увреждания.
На 03.12.2019г.
около 13:40 часа жалбоподателката посетила магазин „Кауфланд“, находящ се на
ул. ***, и паркирала личния си автомобил „Дайхатсу“, с рег. № ***, на място,
определено за ПС, обслужващи хора с трайни увреждания. След като приключила с
пазаруването установила, че за паркирането на това място й е наложена глоба с фиш
в размер на 200 лева и подала възражение, с което оспорила нарушението.
Във връзка с
възражението била образувана преписка рег. *** която била възложена на св. Я. –
мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР – Ямбол, който не е очевидец на
нарушението.
В последователност,
на 07.12.2019г., в присъствието на св. Е., също неочевидец, св. Я. съставил на
жалбоподателката АУАН серия АА с номер на бланката *** от 07.12.2019г. за това,
че „на 03.12.2019г. около 13:40 часа в гр. ***, на паркинга на магазин Кауфланд
паркира личния си автомобил Дайхатсу Териос, с рег. ***, на място, определено
за хора с трайни увреждания, като не поставя в предната част на превозното
средство с лицевата й част карта за паркиране на хора с трайни увреждания.“.
Посочено е, че по този начин жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП.
На 31.12.2019г. въз
основа на акта и при идентично фактическо описание на нарушението срещу
жалбоподателката е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.178д от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Видно от
съдържащата се в АНП справка за нарушител/водач, жалбоподателката е
правоспособен водач от 1989 година, притежава СУМПС *** за категории „АМ“ и „В“
и не е наказвана по административен ред за нарушаване правилата за движение по
пътищата.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Я. и Е., и от
писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви. По същество,
приетите за установени фактически положения не се оспорват от страните.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима
- подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да
обжалва.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът счита, че НП
е незаконосъобразно и следва да се отмени на процесуално основание, без да се
разглеждат въпросите по същество, поради следното:
На първо място, при
издаването му е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която по силата
на чл.39, ал.3 от ЗАНН е приложима и в случаите на съставяне на АУАН след
оспорване на нарушение, санкционирано с налагане на глоба с фиш. Това е така, защото АУАН е съставен в присъствието
само на един свидетел – св. Е., който не е очевидец на извършване или
установяване на нарушението. Разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН позволява АУАН
да се състави в отсъствие на свидетели-очевидци в две хипотези - при липсата на
свидетели-очевидци или при невъзможност АУАН да се състави в тяхно присъствие. В
такива случаи обаче, законът поставя изискване актът да се състави в
присъствието на двама други свидетели, а не както е в настоящия – само в
присъствието на един. Друг е въпросът, че с оглед размера на наложеното
наказание глоба от 200 лева, за конкретното нарушение изобщо не е предвидена
възможност за налагане на глоба с фиш в хипотезата на чл.39, ал.2 от ЗАНН,
която е приложима само в случаите, когато се налага глоба в размер от 10 до 50
лева.
Отделно от горното,
НП подлежи на отмяна и защото е налице противоречие между
фактическото и юридическото описание на нарушението.
Както се посочи
по-горе, АНО е санкционирал жалбоподателката за
нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП в хипотезата на чл.178д от ЗДвП.
Посочената за нарушена разпоредба на чл.98, ал.2, т.4 забранява паркирането на
места, определени за хора с трайни увреждания, а законовият текст, определящ
вида и размера на наказанието, гласи,
че се наказва с глоба
в размер на 200 лева лице, което, без да има това право, паркира на място,
определено за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно
средство, приспособено и управлявано от такива. Видно от съдържанието на двата
текста, нормите не установяват задължение за поставяне на карта за паркиране в
предната част на автомобила, а в конкретния случай от фактическа страна на
жалбоподателака е вменено извършването именно на такова деяние. Т.е., отговорността на жалбоподателката неправилно е ангажирана в хипотезата на чл.178д от ЗДвП за нарушение по
чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, доколкото залегналите в него фактически положения не покриват признаците на тези
състави. В този смисъл е налице
противоречие между фактическото и юридическото описание на нарушението, което
представлява още едно основание за отмяна на оспорения акт
И на последно място
, доколкото от представените по делото ЕР на ТЕЛК и карта за паркиране на хора
с трайни увреждания се установява, че жалбоподсдателката, като лице с трайни
увреждания, притежава карта, даваща й право да паркира на местата за ПС,
обслужващи хора с увреждания, се налага извод, че същата не е извършила
вмененото нарушение.
Поради всичко изложено
по-горе, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 19-0813-001595/31.12.2019
г., издадено от Началника на сектор ПП при ОД на МВР - Ямбол, с което на
основание чл.178д от ЗДвП на М.Д.Б. ***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по
чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: