РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Русе, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:М. Велкова
Антоанета А.ова
при участието на секретаря И.ка Венкова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500267 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
А. Ф. А., З. Ф. К. и Н. И. К., и тримата от гр.Русе, чрез процесуалния си
представител адв.И. Д., от АК-Русе, са обжалвали Решение № 317 от
14.03.2023г. постановено по гр.д.№4530/2021г. на Русенския районен съд, с
което е уважен предявеният срещу тях иск за собственост с правно основание
чл.108 от ЗС. Излагат доводи за неправилност на решението и молят
въззивния съд да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли искът,
при законните последици.
Въззиваемите А. Н. М., от гр.В. и Т. Н. Е., от гр.С. и двамата чрез
пълномощника си адв.Ф. М., от АК-Русе, изразяват становище, че жалбата е
неоснователна.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба на А. Н. М. и Т. Н. Е., с която е предявен иск за собственост
1
против З. Ф. К., Н. И. К. и А. Ф. А., да се признае за установено по отношение
на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 63427.156.2306, находящ се в гр. Русе, по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г. на Изп. директор на АГКК, като
последно изменение засягащо имота е от 05.08.2021 г., с адрес гр. Русе, ул.
"Л.", м. "Под Левента", с площ 1125 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: ЛОЗЕ, при съседи:
63427.156.894, 63427.156.759, 63427.156.902, 63427.156.758, 63427.156.2306,
ведно с всички подобрения и приращения в имота, при права: за А. Н. М. - 3/8
ид. ч и за Т. Н. Е. - 5/8 ид. ч, както и да осъди ответника А. Ф. А. да им
предаде владението на имота.
С обжалваното решение съдът е признал за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесния имот и е
осъдил и тримата ответници да предадат на ищците владението на имота. На
основание чл.537, ал.2 ГПК съдът е отменил констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност №108, т.II, рег.№2605, д.
№1075/08г. на нотариус А.Ф.,рег.№***, вписан в СлВп-Русе с вх.рег.
№3051/16.03.2016г., акт №2, т.8, дело №1454.
От представения в първоинстанционното производство протокол от
3.V.1976г. по гр.д.№3552/1975г. на Русенския районен съд, се установява, че
по силата на спогодба в производство по съдебна делба на наследствено
имущество, И. В.И. и М. В. М.а, са получили в общ дял и са станали
собственици на лозе от 1дка в землището на гр.Русе, м.“Под Левента“, при
съседи : чер път, В.Д., Н.Н. и Е.М., означено в кадастралния план с пл.
№1349, както и движими вещи, описани в протокола.
От представените удостоверения за наследници, издадени на
19.07.2021г. от Община Столична, район Слатина, обл.София, се установява,
че И. В.И. е починал на 30.01.1994г. и е оставил за свои наследници Е.Т.Д. –
И. – съпруга и М. В. М.а – с.; М. В. М.а е починала на 12.01.2012г. и е
оставила за свои законни наследници ищците А. Н. М. и Т. Н. Е.,
низходящи.С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №179
от 10.08.2021г. на нотариус рег.№217 на НК, вписан в СлВп-Русе с вх.рег.
№95455/10.08.2021г., акт №189, том 26, Е.Т.Д. – И. продава на съсобственика
си Т. Н. Е. своите 2/8ид.ч от наследствения имот – лозе в м.Под Левента, по
2
ул.“Л.“, по новия кадастрален план с площ 1125кв.м, с идентификатор
63427.156.2306, по предходния план с номер 1349.
С исковата молба е представен и нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност №108 от 16.03.2016г. на нотариус рег.
№*** на НК, вписан в СлВп-Русе с вх.рег.№3051/16.03.2016 г., акт № 2, том
8, дело № 1454 на Сл. Вп. – Русе, с който първите двама ответници З. Ф. К. и
Н. И. К. са признати за собственици по давностно владение на същия
поземлен имот –с идентификатор 63427.156.2306, находящ се в м.Под
левента, по ул.Л. с площ 1125кв.м, номер по предходен план 1349.С
нотариален акт за дарение на недвижим имот №87 от 26.09.2017г.на нотариус
рег.№219, вписан с вх.рег.№ 13345/26.09.2017г., акт 109, том 30 в СлВп-Русе
З. Ф. К. и Н. И. К. дарили имота на третия ответник А. Ф. А., техен син.
С исковата молба е представена скица на поземления имот – скица
№ 15-866537-05.08.2021г., в която като собственици по данни от
кадастралния регистър са посочени А. Ф. А. – няма данни за притежавани от
него идеални части, Т. Н. Е. – ид.ч-3/8 от правото на собственост, А. Н. М. –
3/8ид.ч от правото на собственост и Е.Т.Д. – И. – 2/8ид(ч. Следователно,
според вписването в кадастралния регистър правата формират повече от
единица!? Х+3/8+3/8+2/8.
В скица на поземления имот, издадена на 26.03.2008г. – скица
№1439/26.03.2008г., е вписано, че собственик на същия имот – с
идентификатор 63427.156.2306, е В. И.ов И., според нот.акт №80 от
07.09.1966г.-вж.нот. акт на л.9 и скица на л. 84 от гр.д.№4530/2021г. на РРС.
От представения Данъчен акт за прихващане или връщане
№617/26.02.2001г., издаден от Териториална данъчна дирекция Русе, се
установява, че на М. В. М.а, в качеството й на собственик на недвижим имот-
земя, в м.Левента, по ул.Л., е възстановен недължимо внесен данък за имота
за 1999г. и 2000г. в общ размер на 39,39лв. В удостоверение за данъчна
оценка по чл.264 ДОПК от 26.03.2008г., издадено на М. В. М.а, е
удостоверено, че М. М.а, като собственик на имот в м.Левента по ул.Л.,
гр.Русе, номер 2306 по кадастрален план, няма непогасени данъчни
задължения за този имот.
От разменена през 2008г. кореспонденция между М. М.а и отдел
Местни данъци и такси-Община Русе, е видно, че до 2008г. данъчните
3
задължения за притежаван от М.а имот с адрес гр.Русе, ул.Л., м.Под Левента,
са заплащани от нея – вж. и квитанция от 26.03.2008г. на л.86.
От съдържанието на писма, адресирани от лице на име М.М., от
гр.Русе до М. М.а, от гр.София, едното с пощенско клеймо на плика от
2008г., се установява, че М.а явно е възложила грижите за имота на М., който
я информира за състоянието на имота, както и че има съседи, които искали да
преместят оградата между нейния имот и техния. С писмо с подател Р.П.
/разпитана и като свидетел/, М. М.а е уведомена за това, че М. е болен и вече
не поддържа мястото и станало джунгла, както и че някакви хора са купили
имот в съседство и искат да спират лекия си автомобил в нейното място и да
го косят, за да не става „гюрлюк“.
Свидетелят Р.Е. е бивш съпруг на първата ищца /М. В. М.а е била
негова т./. С показанията си свидетелят установява, че М. М.а е дала имота на
един господин на име М., който всяка година й изпращал писма и й давал от
реколтата – череши, сливи. През 2006-2007г. М. ги уведомил писмено, че
повече не може да се грижи за имота. През м.март 2008г. свидетелят и М.а
пристигнали в Русе и останали няколко дни „за да оправят нещата
документално“ – М.а искала да извади 4по съвременни документи…да
проверят какви данъци дължат и да видят състоянието на имота.“.Когато
отишли на място. Там се срещнали с една съседка на име Р.П., на която М.
М.а й казала, че имат намерения да продават имота. Разменили телефони с
тази съседка.Във връзка с тези намерения тогава посетили и брокерска
агенция. Свидетелят е категоричен, че до 2011г-вкл. т. му всяка година е
ходила в имота. След като тя починала през 2012г. той самият продължил да
посещава мястото. Всяка година се обаждал на Р.П. по телефона.През 2016г.-
2017г. идвал и показал имота на един клиент.Тогава – през 2017г., не си
личало някой да се грижи за това място.През 2021г., когато се обадил на Р.П.,
тя му казала да престанат да се обаждат за този имот, защото една жена от Р.
го е продала.Тогава с бившата му съпруга - първата ответница Т. Е.,
пристигнали в Русе и констатирали, че в процесния имот има един гараж, в
гаража кола.Заключено било.От Служба Кадастър отказали да им издадат
скица, защото….имотът не е техен. Установили, че „на практика през 2016г.
имотът е „откраднат“, а после „прехвърлен“. Свидетелят си спомня, че през
2011г. му се обадила жена на има З. и казала, че баща й иска да купува
недвижимия имот за „някакви пет хиляди лева“, но т.та казала, че „пет хиляди
4
лева са малко за това място“.
Свидетелката Р.П. заявява, че живее в района „Под Левента“ от
1977г., като уточнява, че постоянно е там от 1980г. С показанията си
установява, че имотът се поддържал от бай И. шивача. Имали бунгало там,
много добри грижи полагали, но след около 10 години били изгонени. Не
разбрала кой ги е изгонил.После, може би през 2002-2003г. се появил един
друг човек – бай М..Той им казал, че собственицата на имота е в София и тя
го е пуснала там, разрешила му е да се грижи за мястото.Според П., бай М. не
е обработвал земята, но водел там съпругата си, да бъде на чист въздух.Взел
оттам дървета и всички дървени колове, да ги гори, защото се отоплявал на
дърва.От бай М. свидетелката взела телефонния номер на М. М.а и й написала
писмо, в което я помолила за разрешение А. да си спира колата в мястото.Не
получила отговор.Свидетелката твърди, че е виждала първата ответница-З., да
обработва имота през 2005г., както и че през 2006г. в този имот
почиствали/чоплят/ боб заедно с А..Разказва, че ответниците ползвали две
места – сеели тикви, царевица, като уточнява, че местата не били техни. Не се
спомня кога точно е написала писмото до М.а, но свързва този момент с
обстоятелството, че когато ответниците си купили къща, нямали къде да
спрат колата.
Свидетелят Е.Х. познава ищцата Т. Е., притежава имот близо да
техния.До 2016г. процесния имот не изглеждал обработен, а обрасъл.След
2016г. видял, че в мястото е поставен гараж – бетонна клетка с врата. Отново
след 2016г. съсед на име Х.Б., му споменал, че в мястото имало засаден
боб.Свидетелят уточнява, че от другата страна на мястото имало къща и че в
този район има и буренясали места, има и такива, които се
обработват.Заявява, че е чувал З., Н. и А. по имена, но не ги познава лично, не
ги е виждал в процесния имот.
Свидетелят Х.П. е съпруг на св.Р.П..Живее на ул.Л. № ** от 1977г.В
продължение на три години процесният имот бил ползван от „един бай И.“,
имало построено бунгало. През 2005г. там отишъл бай М., който обрал
коловете от лозето.Според П., родителите на А./първите двама ответници/ се
свързали с бай М. , който ги извикал да обработват мястото.Това се случило
през 2005-2006г.По това време там било оградено, само нямало портичка и А.
/третият ответник/ поставил желязна портичка.Свидетелят твърди, че през
5
2006-2007г. майката и бащата на А. се снабдили с нотариален акт /за този
имот/ и после го прехвърлили на сина си. След това майката заминала за Г., а
три години по-късно и бащата.През 2011г. ответниците купили и друго място,
с къща, което са намира срещу процесното - „през едно място надолу“.
Свидетелката В.М. е притежавала имот в м.Под Левента, с адрес
ул.Л. №**, който продала през 2017г. Познава и тримата ответници от края на
2006-2007г.В този имот освен З. и Н. виждала и бай М..С показанията си
св.М. установява, че процесното място имало мрежа и първите двама
ответници влизали в него през съседния имот.Сигурна е, че те са садили в
мястото боб и зеленчуци.Няколко години след като обработвали този имот,
през 2010 или 2011г. ответниците З. и Н. купили един имот с къща.И тази
свидетелка, както св.П., изнася данни, че първите двама ответници са били в
чужбина, като уточнява, че през 2015г. те вече били в Германия, защото
„когато било давностното дело пред нотариуса, те били в Германия“, и А. -
третият ответник, ги представлявал.
От заключението на приетата по делото единична съдебно-техническа
/геодезическа/ експертиза, се установява, че ПИ 63427.156.2306 е идентичен с
имота, описан в нотариален акт №80, т.VI, д.2010, от 07.09.1966г. и съдебен
протокол по гр.д.№3552/1975г. по описа на Районен съд - Русе. След
съответно проучване и анализ с помощта на компютърна програма Google
Earth pro е извършено проследяване на имота в периода 2006г.-2020г. и
експертът констатира, че до 2014 г. имота не се е обработвал. Имотът започва
да се обработва през 2016г.През 2018 г. в имота е поставена гаражна клетка и
е видно, че оттогава се обработва и поддържа.
В първоинстанционното производство е приета и комплексна агро и
лесотехническа експертиза, от която се установява, че в процесния имот има
засадени дървета с възраст над 15-20 г., даже и на 45-50 г., като всички
дървета са в много лошо агротехническо състояние. Вещите лица
установяват, че нововъзникналите дървета не са в резултат на човешка
дейност, а са самозасадени. По делото е приобщен снимков материал, от
сателитно заснемане на имота, представляващ част от експертиза, която е
приета и е назначена и допълнителна експертиза.
При така изложената фактическа обстановка въззивният съд прави
следните изводи – По делото е безспорно установено, че ищците са
6
придобили по наследство 6/8ид.ч от собствеността върху процесния
недвижим имот, а ищцата е придобила останалите 2/8ид.ч чрез договор за
покупко-продажба, сключен с един от наследниците.Нотариалният акт за
собственост на първите двама ответници, съставен по обстоятелствена
проверка на 16.03.2016г., няма обвързваща съда доказателствена сила.
Констатациите в нотариалния акт са оборени от събраните в производството
по делото доказателства.От събраните писмени и гласни доказателства е
установено, че имотът е бил собственост на В. И.ов И., придобит по реда за
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, за което е съставен
нотариален акт №80 от 7.IX.1966г. По силата на спогодба в делбено
производство, И. В.И. и М. В. М.а, са получили имота в общ дял. От Акт за
граждански брак, издаден от Община Средец, София, е видно, че И. И. е
сключил брак с Е.Т.Д. на 22.091989г.-л.81. От удостоверенията за наследници
се установява, че И. В.И. е починал през 1994г.-преди навършването на 10
години от сключването на брака, и оставя за законни наследници Е.Т.Д. – с. и
М. В. М.а – с. Ищците са наследници на М. М.а, починала на 12.01.2012г.От
писмените доказателства – квитанция, данъчен акт за прихващане,
уведомителни писма от отдел Местни данъци и такси – Община Русе, се
установява, че М.а е заплащала данъци за имота, като след съответни
констатации на данъчния инспектор, част от сумите са й възстановявани. От
показанията на св.Е. и св.П. и от представените писма е видно, че
наследодателката на ищците приживе е била възложила за известен период от
време грижите за имота на лице на име М..През м.март 2008г. М.а се снабдила
и със съвременни документи за процесното лозе – показанията на св.Е. се
подкрепят от данните по скица № 1439/26.03.2008г. Тогава обявила
намеренията си пред св.П., да продаде имота. От съвкупната преценка на
гласните доказателства на св.П., св.Е. и св.М. се стига до извод, че първите
двама ответници си купуват място с къща в района през 2011г., след което
св.П. заради тях пише до М.а писмото, представено в с.з. на 11.05.2022г., с
което иска разрешението едни нови съседи да оставят лекия си автомобил в
нейното място. Уведомява я и за това, че тези хора са обещали да „поддържат
мястото й чисто“. От справките в НБД е видно, че първите двама ответници
заявяват като настоящ адрес такъв по ул.Л., на 11.04.2011г. Ответницата З. К.
е регистрирала адреса по ул.Л. като постоянен, на 15.09.2015г., а ответникът
Н. К. – около три години преди нея – на 19.03.2012г. Това потвърждава
7
изнесеното от свидетелите, че и двамата ответници К. към 2015г. са били в
Германия.От приетите по делото експертизи е установено, че докъм 2014г.
имотът не е бил обработван, в него има засадени дървета с възраст над 15-20
г., даже и на 45-50 г.и, но всички дървета са в много лошо агротехническо
състояние, т. е. в продължителен период от време никой не е полагал грижи
за тях. Нововъзникналите дървета не са в резултат на човешка дейност, а са
самозасадени.
Предвид изложеното правилно първоинстанционния съд е приел, че
първите двама ответници не са придобили имота по давност. ПридобИ.ето по
давност се осъществява при сложен фактически състав. Първият елемент е
упражняване на владение. Последното трябва да съдържа признаците на чл.68
от ЗС и трябва да е непрекъснато. Държателят не може да придобива по
давност вещни права. Ето защо трябва да се установи моментът, от който
държанието е превърнато във владение. Този начален момент има значение за
втория елемент от фактическия състав, тъй като трябва да е изтекъл
определен период от време, през който се упражнява владението. В
конкретния случай трябва да е 10 години, тъй като няма спор, че владението е
недобросъвестно. Срокът започва да тече от деня на установяване на
владението. От свидетелските показания и справките в НБД може да се
направи извод, че първите двама ответници ползват имота, като го
обработват, засаждат с тикви или боб, оставят там колата си, през 2011г.
Следва изрично да се посочи, че и свидетелите на ответната страна не
установяват по категоричен начин, при условията на пълно и главно
доказване наличието на необходимото субективно отношение /анимус/ в
съзнанието на ответниците по отношение придобИ.ето по давност на
процесния недвижим имот.По делото не са събрани доказателства в подкрепа
на твърдението, че ответниците З. К. и Н. К. са владяли имота в продължение
на 10 години отпреди датата 16.03.2016г., когато са разпитани свидетелите по
обстоятелствена проверка и е съставен констативния нотариален акт от
16.03.2016г. явно, несъмнено, непрекъснато, несмущавани от никого, с
намерението да го своят. Обратно. Както беше посочено, през 2011г. чрез
едно трето лице искат разрешение от наследодателката на ищците - М.а, в
качеството й на собственик, да ползват имота й, като прибират там
автомобила си.
Предвид изложеното решението е правилно в частта, с която е
8
уважен иск по чл.124 от ГПК и е признато за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на имота, както и в частта, с която на
основание чл.108 от ЗС третият ответник е осъден да им предаде владението
на същия.Решението е недопустимо в частта, с която и първите двама
ответници са осъдени да предадат владението на имота, тъй като такъв иск не
е предявен – вж.петитум на исковата молба.Предвид уважаването на иска на
собственост, решението е правилно и в частта, с която е отменен
констативният нотариален акт , съгласно чл.537,ал.2 ГПК. Отменянето на
нотариален акт по обстоятелствена проверка, издаден на ответника по иск по
чл.108 ЗС, следва от уважаването на иска за собственост, тъй като
констативния нотариален акт не удостоверява действителното правно
положение.
Предвид изхода на спора разноските по делото са в тежест на
жалбоподателите, но въззиваемите изрично са заявили, че не претендират
такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 317 от 14.01.2023г. на
Русенския районен съд, постановено по гр.д. N 4530/21г. по описа на РРС в
частта, с която е признато за установено по отношение на З. Ф.
К.,ЕГН**********,Н. И. К., ЕГН ********** и А. Ф. А.,ЕГН **********, и
тримата от гр.Русе, че А. Н. М.********** и Т. Н. Е.,ЕГН **********, и
двамата от гр.София, са собственици на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 63427.156.2306, находящ се в гр. Русе, по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г. на Изп. директор на АГКК, като
последното изменение засягащо имота е от 05.08.2021 г., с адрес гр. Русе, ул.
"Л.", м. "Под Левента", с площ 1125 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: ЛОЗЕ, при съседи:
63427.156.894, 63427.156.759, 63427.156.902, 63427.156.758, 63427.156.2306,
ведно с всички подобрения и приращения в имота, при права: за А. Н. М. - 3/8
ид. ч и за Т. Н. Е. - 5/8 ид. ч, и е отменен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност №108, т.II, рег.№2605, д.№1075/08г. на
нотариус рег.№***, вписан в СлВп-Русе с вх.рег.№3051/16.03.2016г., акт №2,
9
т.8, дело №1454, както и в частта, с която А. Ф. А., ЕГН ********** е осъден
да им предаде владението на имота.
ОБЕЗСИЛВА решение № № 317 от 14.01.2023г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д. N 4530/21г. по описа на РРС в частта, с която З. Ф.
К.,ЕГН********** и Н. И. К., ЕГН ********** са осъдени да предадат на А.
Н. М.********** и Т. Н. Е.,ЕГН **********, и двамата от гр.София, са
собственици на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
63427.156.2306, находящ се в гр. Русе, по КККР, с адрес гр. Русе, ул. "Л.", м.
"Под Левента", с площ 1125 кв.м, като недопустимо.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10