Р Е Ш Е Н И
Е
№ …………..гр. Варна, 29.06.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юни две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря А.Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 8227 по описа за 2014година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от И.Ц.К., ЕГН ********** срещу «У****» ЕООД
гр. Варна, ЕИК **** обективно съединени искове с правно основание чл. 128,
т.2 КТ, чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане ответникът да заплати
на ищеца сумите, както следва: 2323,28лева представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода 01.02.2011г. до 20.07.2012г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 24.06.2014г.
до окончателното погасяване на задължението; за осъждане ответникът да заплати
на ищеца сумата от 555,19лева представляваща обезщетение за забава в размер на
начислените мораторни лихви върху всяко неизплатено месечно трудово
възнаграждение, считано от датата на падежа на всяко задължение до завеждане на
исковата молба в съда- 24.06.2014г.; за осъждане ответникът да заплати на ищеца
сумата от 204,88лева представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2012г. от 10работни дни, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 24.06.2014г. до окончателното
погасяване на задължението.
В исковата и уточняващите я молби
се излагат твърдения, че ищецът е полагал труд при ответника от
20.07.2011г. по сключен трудов договор № 7/19.07.2011г. и допълнителни
споразумения към него от 28.10.2011г. и 03.01.2012г. Със заповед № 6/19.07.2012г.
на работодателя трудовото правоотношение било прекратено. С влязло в сила
решение, уволнението му било отменено като незаконно и ищецът бил възстановен
на работа. Впоследствие обаче с нова заповед на работодателя №8/10.02.2014г.
ищецът отново бил уволнен. Твърди, че след прекратяване на трудовото му
правоотношение, работодателят не е изпълнил задължението си по заплащане на
дължимото му се трудово възнаграждение за процесния период, поради което и
дължи неговото заплащане, ведно с обезщетение за забава. Извън това след
прекратяване на трудовото му правоотношение твърди да е налице неизползван
платен годишен отпуск в размер на 10работни дни, като поради прекратяване на
ТПО, работодателят му дължи съответното обезщетение.
Ответникът е депозирал отговор в
срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че
ищецът е полагал труд при него по трудово правоотношение, което е прекратено.
Оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че е изплатил дължимото
се на ищеца трудово възнаграждение, което е станало с РКО, както следва: №
5/29.02.2012г.- платено възнаграждение за м.02.2012г. в размер на 417,41лева; №
12/02.04.2012г.- платено възнаграждение
за м.03.2012г. в размер на 419,86лева; № 15/27.04.2012г.- платено
възнаграждение за м.04.2012г. в размер на 419,86лева; № 20/01.06.2012г.-
платено възнаграждение за м.05.2012г. в размер на 419,86лева; №
25/29.06.2012г.- платено възнаграждение за м.06.2012г. в размер на 419,86лева и
№ 29/30.07.2012г.- платено възнаграждение за м.07.2012г. в размер на 496,73лева.
С последния РКО се сочи и че е налице плащане на дължимото се обезщетение по
чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 10работни дни. Отделно, за
м.07.2012г. сочи да са отработени 14р.дни, поради което и трудовото му
възнаграждение е в размер на 330,91лева.
В съдебно
заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове в правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
По исковете по чл. 128, т.2 КТ и
чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало ТПО с ответника,
наличие на реално положен труд по време на неговото действие и размер на
дължимото възнаграждение за неговото полагане, съобразно предвиденото по трудов
договор, настъпил падеж. При проведено доказване на тези факти ответникът
следва докаже положителния факт на погасяване на дълга и то на падежа.
Между страните не е спорно, а и
от представените по делото писмени доказателства се установява, че те са били в
трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 7/19.09.2011г. и
две допълнителни споразумения към него от 28.10.2011г. и 03.01.2012г. Уговорено
е, че размерът на основното месечно трудово възнаграждение, съобразно
последното споразумение е 520лева, платимо до десето число на месеца следващ
този, за който е положен труда, считано от 03.01.2012г. Основният платен
годишен отпуск е 20работни дни.
Със заповед на работодателя №
6/19.07.2012г. и считано от 20.07.2012г., трудовото правоотношение на ищеца е
било прекратено, като работодателят е разпоредил изплащане на обезщетение по
чл. 224 КТ в размер на 10 работни дни.
Между страните не е съществувал
спор и относно факта, че в процесния период ищецът е реално полагал труд по
така съществувалото трудово правоотношение. Хипотеза единствено, при която се
дължи трудово възнаграждение. В тази връзка, ответното дружество представи шест
броя РКО, съобразно твърденията си, че е изправна страна по трудовото
правоотношение и съответно е платило на ищеца дължимото му трудово
възнаграждение за периода, а именно № 5/29.02.2012г.- платено възнаграждение за
м.02.2012г. в размер на 417,41лева; № 12/02.04.2012г.- платено възнаграждение за м.03.2012г. в
размер на 419,86лева; № 15/27.04.2012г.- платено възнаграждение за м.04.2012г.
в размер на 419,86лева; № 20/01.06.2012г.- платено възнаграждение за
м.05.2012г. в размер на 419,86лева; № 25/29.06.2012г.- платено възнаграждение
за м.06.2012г. в размер на 419,86лева и № 29/30.07.2012г.- платено
възнаграждение за м.07.2012г. в размер на 496,73лева. Ищецът е оспорил да е
налице плащане. Оспорил е автентичността на подписа си в така представените РКО
в графа получил сумите по тях и доколкото ответникът е заявил, че ще се ползва
от тези доказателства, съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК.
Съобразно заключението на в.л. Е.А. по изслушаната съдебно- почеркова
експертиза, което бива кредитирано от съда като компетентно дадено и неоспорено
от страните се установява, че подписите положени в графа «получил сумата» по
коментираните горе шест броя РКО не са изпълнени от ищеца И.К.. При така
даденото заключение на в.л. налага се извод, че производството по оспорване
автентичността на документите е успешно проведено от страната, поради което и
съдът приема, че те са неавтентични документи и в този смисъл негодни да
установят удостоверените с тях факти за извършено плащане на посочените суми в
полза на ищеца. Ето защо, следва да се приеме, че твърденията на ответника за
плащане остават недоказани. Следователно исковата претенция се явява доказана в
своето основание.
Във връзка с доказването й в
нейния размер по делото е изслушано заключение на в.л. до изготвена ССчЕ.
Заключението на в.л. Е.Т. бива кредитирано от съда като компетентно дадено,
изготвено на база проучване на ангажираните от страните писмени доказателства и
проверка в счетоводството на ответника. Установява се, че счетоводно
дружеството е отразило плащане на дължимите на ищеца трудови възнаграждения на
каса, посредством издавани РКО от 29.02.2012г., 02.04.2012г., 27.04.2012г.,
01.06.2012г., 29.06.2012г. и 30.07.2012г. Т.е касае се за тези първични счетоводни
документи, за които съдът прие, че са неавтентични, поради което и негодни да
установяват факта на плащане. Следователно, независимо от направеното счетоводно
отразяване на плащане, то в действителност това не е така, доколкото първичните
счетоводни документи, въз основа на които е извършено осчетоводяването им са
неавтентични. Установява се размерът на дължимото месечно трудово
възнаграждение в нетен размер, както следва: за м.02.2012г.- 417,41лева; за м.
03.2012г.- 419,86лева; за м.04.2012г.- 419,86лева; за м. 05.2012г.- 419,86лева;
за м.06.2012г.- 419,86лева и за м. 07.2012г.- 267,19лева, съобразно
отработените 14 дни за месеца и след приспадане на начисленото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 255,05лева, върху което е удържан
ДОД в размер на 25,51лева. Следователно, общо дължимото трудово възнаграждение
за процесния период е в размер на 2364,04лева, поради което и така както е
заявена претенцията в общ размер от 2323,28лева се явява изцяло основателна.
Съгласно
чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая намира
приложение и специалната разпоредба на чл. 270, ал. 2 КТ, съобразно която
трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два
пъти, доколкото не е уговорено друго. От представения трудов договор е видно,
че страните са договорили трудовото възнаграждение за предходния месец да се
изплаща до 10-то число на месеца, следващ текущия. След като страните са уговорили
падеж, то от деня следващ този падеж, работодателят изпада в забава и поради
това дължи на работника обезщетение за това. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза във втория му вариант се установява размерът на
дължимото обезщетение при съобразяване
срока на дължимост на неговото плащане т.е от 11- о число на месеца следващ
текущия до датата на подаване на исковата молба 24.06.2014г. Доколкото, съдът
прие, че дължимото нетно трудово възнаграждение за м. 07.2012г. е 267,19лева
/след приспадане от него обезщетение по чл. 224 КТ/, то съответно дължимото
обезщетение за забава върху него е в размер на 50,94лева /изчислено от съда с
програмен продукт Апис финанси/. Следователно, общият размер на претенция е в
размер на сумата от 505,04лева. До този
размер искът следва да се уважи, а за горницата до пълния заявен размер от
555,19лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл. 224, ал.1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж. Ищецът е следвало да докаже в процеса
наличието на трудов договор с ответника, който е бил прекратен; размерът на
брутното трудово възнаграждение и наличието на неизползван платен годишен
отпуск към датата на прекратяването на трудовото правоотношение. Ответникът от
своя страна е следвало да докаже, че отпускът е бил ползван от работника, респ.
че дължимото обезщетение е било изплатено.
Както
бе посочено, по делото е установено наличие на впоследствие прекратено ТПО с
ответното дружество. От представения трудов договор се установява и уговорения
размер на платения годишен отпуск, а именно 20дни. Със заповедта за
прекратяване на ТПО работодателят е признал дължимостта на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 10работни дни за 2012г. От заключението на
съдебно- счетоводната експертиза се установи, че работодателят е начислил във
ведомостите си за м. 07.2012г. дължимото обезщетение в брутен размер от 255,05лв.
/с удължан ДОД от 25,51лева/, за 10 дни платен отпуск. Отразил е неговото
плащане с РКО от 30.07.2012г., който като неавтентичен е изключен от
доказателствения материал по делото. Други доказателства за плащане не са
ангажирани. Следователно това обезщетение се дължи на работника. Като
претендирано в размер на сумата от 204,88лева, искът следва
да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид частичната основателност на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС съразмерно
на уважената искова претенция направените в производството разноски за ДТ и
депозити за вещи лица, общо в размер от 386,54лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът
има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете. Поискано е
присъждане на адв. възнаграждение в размер на 340лева, но липсват доказателства
за неговото уговаряне и още по- малко за плащане, поради което съдът не
присъжда разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА «У****» ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***«**** ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.К.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2323,28лева,
представляваща сбор от дължимо и неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода 01.02.2011г. до 20.07.2012г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 24.06.2014г.
до окончателното погасяване на задължението, на основание
чл. 128, т.2 КТ.
ОСЪЖДА «У****» ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***«**** ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.К.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 505,04лева,
представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава в размер на
начислените мораторни лихви върху всяко неизплатено месечно трудово
възнаграждение за периода 01.02.2011г. до 20.07.2012г., считано от датата на
падежа на всяко задължение до завеждане на исковата молба в съда- 24.06.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 555,19лева, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА «У****» ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***«**** ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.К.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 204,88лева,
представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012г. в размер от
10работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 24.06.2014г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 224, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА
«У****» ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***«**** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт
по сметка на ВРС държавна такса в размер на 386,54лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: