Определение по дело №1963/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166, ал.2, вр. ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на Е. С. А., [ЕГН], [населено място], м-ст „Черешова градина“ № 32, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 25-0433-000244/28.07.2025г. на н-к РУ към ОДМВР – Варна, РУ 01 – Варна, с която на основание чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП, в качеството й на собственик на л.а. Р. М. С. с рег.№ [рег. номер], й е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, считано от 26.07.2025г.

Процесната ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП е приложена, поради това че на 26.07.2025г., в [населено място], по бул.В. В., до номер 142 от кръговото с бул.В. Левски, в посока ул.П. Е., А. Х. А. (съпруг на жалбоподателката) е управлявал процесния автомобил, след като е бил лишен от право на управление с влязло в сила НП № 25-0819-001348/10.04.2025г., за което му е съставен АУАН серия GА № 4325862/26.07.2025г., с който на основание чл.172, ал.4 ЗДвП са иззети: СРМПС № *********; 2 бр. рег. табели [рег. номер].

ЗППАМ е връчена на жалбоподателката на 12.08.2025г. и е обжалвана в срока по чл.149, ал.1 АПК, като искането за спиране на предварителното изпълнение е направено едновременно подаване на жалбата срещу заповедта.

Жалбоподателката твърди, че изпълнението на заповедта води до тежки и трудно поправими последици за нея, като собственик, т.к.: лишаването от регистрационни табели и свидетелство за регистрация за срок от 6 месеца я поставя в невъзможност да ползва автомобила; превозното средство е единственият семеен автомобил, който използва за работа и за всички семейни нужди; без него не може да посещава работното си място, което създава сериозни финансови и социални затруднения. Твърди и че ПАМ е несъразмерна и изпълнението й следва да бъде спряно, т.к. не е извършила нарушение и няма вина за действията на водача.

С Разпореждане № 9314/26.08.2025г. искането за спиране е оставено без движение като на жалбоподателката е указано, че в нейна тежест е да докаже твърденията си, че предварителното изпълнение на Заповед № 25-0433-000244/28.07.2025г. би могло да й причини значителна или трудно поправима вреда. В тази връзка й е предоставена възможност в срок най-късно до 10,00 часа на 27.08.2025г. да сочи доказателства във връзка с дадените по-горе указания.

С Разпореждане № 9317/26.08.2025г. жалбата срещу Заповед № 25-0433-000244/28.07.2025г. е оставена без движение, с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса. Със същото разпореждане началникът на РУ към ОДМВР – Варна, РУ 01-Варна е задължен в срок най-късно до 10,00 часа на 27.08.2025г.: да представи в цялост административната преписка по обжалваната заповед; да представи цитираното в обжалваната заповед НП № 25-0819-001348/10.04.2025г., ведно с доказателства за връчването му на А. Х. А. и за датата, на която е връчено. Указано му е, в случай че представи справка за нарушител от АИС, да представи и доказателства за отразените в нея дати на връчване на НП и на влизането му в сила - разписка към НП, известие за доставяне. Предоставена му е и възможност да изрази становище по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ.

В изпълнение на Разпореждане № 9314/26.08.2025г. жалбоподателката представя становище С.д. № 13899/27.08.2025г., с което във връзка с твърдените вреди от предварителното изпълнение на ЗППАМ сочи следните обстоятелства: живее в [населено място], общ.Аврен, м-ст. Черешова градина № 32 – извън [населено място], без обществен транспорт с удобна честота или маршрути; не притежава друг личен автомобил, освен иззетия, с което реално е лишена от достъп до работното си място в [населено място]. Сочи, че в момента е в платен годишен отпуск, но на 27.08 и 28.08.2025г. има предварително запазени часове за консултации с очен лекар и невролог, както и че на 09.09.2025г. започва работа. Към становището са представени: доказателства за записани часове в АИПСМП – Варна, д-р Е. Я. ЕООД – специалист очни болести (на 27.08.2025г. от 13,40 часа) и ДКЦ – 5 Варна с д-р П. (на 28.08.2025г. от 13,30 – 14,00 часа); трудов договор № РД-01-4/27.09.2019г. с Д. градина № 10 „Карамфилче“ – [населено място]. Възразява срещу изключително краткия срок за изпълнение на Разпореждане № 9314/26.08.2025г., поради обективна невъзможност да организира транспорт и подготовка и сочи, че тепърва ще се снабди с медицински документи (амбулаторни листове и др.), с които ще удостовери необходимостта от прегледите. Моли съдът да приеме представеното становище и приложените към него доказателства като достатъчни за обосноваване на твърдението, че предварителното изпълнение на заповедта ще й причини значителни и трудно поправими вреди – както от здравословен, така и от трудов и социален характер, и да спре изпълнението на заповедта.

Със С.д. № 13896/27.08.2025г. началникът на Първо РУ ОДМВР-Варна представя административната преписка, но не представя изисканото от съда НП и доказателства за връчването му и влизането му в сила. Не изразява становище по искането за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ.

Настоящият съдебен състав, като съобрази доводите в жалбата и искането за спиране, както и представените от страните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.07.2025г. срещу А. Х. А. е съставен АУАН Серия GA № 4325862 за това, че на 26.07.2025г., в [населено място], по бул.В. В. до номер142 от кръговото с бул.В. Л. в посока ул.П. Е., е управлявал л.а. Р. М. С. с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателката Е. С. А., след като е бил лишен от право на управление с влязло в сила НП № 25-0819-001348/10.04.2025г. – нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП.

Видно от представената от ответника Справка "Картон на водач", НП № 25-0819-001348/10.04.2025г. е отразено в АИС като връчено на 29.05.2025г. и влязло в сила на 13.06.2025г.

Във връзка със съставения АУАН е издадена процесната ЗППАМ, с която на основание чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП спрямо жалбоподателката, в качеството й, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, считано от 26.07.2025г.

ЗППАМ е връчена на 12.08.2025г. и е обжалвана от нея с жалба вх.док. № 13861/26.08.2025г. – в срока по чл.149, ал.1 АПК.

Съгласно чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс - за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП, се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2.

Съгласно чл.172, ал.4 ЗДвП, в случаите по чл.171, т.2а се изземват свидетелството за регистрация и табелите с регистрационен номер.

Съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал.6 на с.р. подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Доколкото искането за спиране е направено при наличие на висящо производство по оспорване на ЗППАМ № 25-0433-000244/28.07.2025г. – настоящото адм.д. № 1963/2025г., искането за спиране на предварително изпълнение е ДОПУСТИМО.

По същество, същото е ОСНОВАТЕЛНО.

Доколкото съгласно чл.172, ал.6 ЗДвП Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ЗППАМ № 25-0433-000244/28.07.2025г. подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, искането за спиране следва да се разгледа по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК.

Съгласно чл.166, ал.4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Според чл.166, ал.2 АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да бъде спряно предварителното изпълнение, адресатът на заповедта следва да заяви и докаже липсата на предпоставките предвидени в разпоредбата на чл.60, ал.1 АПК, както вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими като основание за спирането му.

За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презюмирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК и тяхното съществуване не следва да се доказва от издателя на акта. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от посочените в чл.60, ал.1 АПК предпоставки, в резултат на което по отношение на него да е налице защитим по см. на чл.60, ал.1 АПК личен интерес, противопоставим с по-голяма тежест от презумирания от законодателя. Жалбоподателят следва да обоснове твърде вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В конкретния случай жалбоподателката твърди, че вредите от предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ се изразяват в това, че не притежава друг автомобил, живее в [населено място], общ.Аврен, м.Черешова градина № 32 – извън града, без обществен транспорт с удобна честота и маршрути, поради което ПАМ реално я лишава от достъп до работното й място. Отделно, на 27-28.08.2025г. има записани часове за преглед от специалисти – очни болести и невролог, които не може да осъществи поради липсата на транспорт до [населено място]. В тази връзка твърди, че предварителното изпълнение на заповедта ще й причини значителни и трудно поправими вреди от здравословен, трудов и социален характер.

Принципно в идентични казуси съдебната практика безпротиворечиво приема, че невъзможността да се ползва автомобила от неговия собственик, не обосновава извод за вероятност от причиняване на вреда, предвид възможността да се ползват алтернативни превозни средства.

Настоящият случай обаче не е такъв.

Видно от изготвената по делото справка от НБД „Население“, жалбоподателката е с постоянен адрес в [населено място], община Аврен, м-ст Черешова градина.

Видно от публикувания на сайта на О. А. договор № 165/20.09.2024г., сключен между О. А. (възложител) и „Н. И ЙО“ ООД (изпълнител), изпълнителят се е задължил да извършва при условията на договора публична услуга с предмет: Обществен превоз на пътници с автобуси по утвърдената областна транспортна схема на област Варна, от квотата на О. А. по автобусна линия „[населено място] – [населено място] – [населено място]“, в чийто маршрут е включено и [населено място], съответно с часове на тръгване: от [населено място] – 06:00 часа, 12:00 часа и 16:40 часа; от [населено място] – 08:00 часа; 14:30 часа и 17:30 часа – според областната транспортна схема, а според разписанията към договора – последно тръгване от [населено място] в 20:00 часа.

От представения със С.д. № 13899/27.08.2025г. трудов договор № РД-01-4/27.09.2019г. се установява, че жалбоподателката работи като учител в ДГ № 10 „Карамфилче“, като видно от публикуваната на сайта на Община Варна регистрационна карта на детската градина, същата е с работно време от 7:00 часа до 19:00 часа.

При това работно време на детската градина, разписанието на осигурения от О. А. обществен транспорт от и до [населено място], дължината на маршрута и времето за пътуване, обосновано може да се приеме, че жалбоподателката няма адекватна алтернативна възможност за ползване на транспорт до работното си място. В случая не се касае за обичайното очаквано неудобство от лишаването на собственика от възможността да ползва автомобила си. В съчетание с качеството на предоставяната от Община Аврен публична услуга по извършване на обществен превоз и реалната липса на възможност жалбоподателката да ползва обществен транспорт в часове, осигуряващи спазването от нейна страна на установеното по трудовото правоотношение работно време (независимо дали се каса за работа на смени или на пълен работен ден), предварителното изпълнение на заповедта кумулира като резултат засягането на особено значим интерес на жалбоподателката, при това в степен, която се противопоставя на презюмирания от закона обществен интерес.

Отделно, макар с Разпореждане № 9317/26.08.2025г. съдът изрично да е указал на ответника освен справка от АИС да представи и доказателства за датата на връчване на НП № 25-0819-001348/10.04.2025г. и за влизането му в сила, такива не са представени.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.2 АПК, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед № 25-0433-000244/28.07.2025г. на н-к РУ към ОДМВР – Варна, РУ 01 – Варна, с която на основание чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП, спрямо Е. С. А., [ЕГН], [населено място], м-ст „Черешова градина“ № 32, в качеството й на собственик на л.а. Р. М. С. с рег.№ [рег. номер], е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, считано от 26.07.2025г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.