Решение по дело №192/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 52
Дата: 19 май 2023 г.
Съдия: Георги Янев
Дело: 20221200900192
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Благоевград, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Георги Янев
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Георги Янев Търговско дело №
20221200900192 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано с депозирана искова молба от А. А. С., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. ***, вх. *, ет. *, ап. * действащ чрез адвокат Я. Д. против “З.Д.И. АД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Со., р-н И., бул. ** № *.
В исковата молба се твърди, че на 13.12.2019 г., около 14:46 ч., в град Севлиево, на кръстовището
между ул. „Генерал Скобелев“ и ул. „Доктор Иван Филипов“, е реализирано пътнотранспортно
произшествие с участието на лек автомобил „Киа Спортидж“ с per. № ЕВ 5929 ВВ и лек автомобил
„Дачия Сандеро“, като се твърд, че ПТП настъпва изцяло по вина на водача на и лек автомобил
„Киа Спортидж“ при следния механизъм - водачът на л.а. „Киа Спортидж“ достигайки до
кръстовището, не пропуска движещия се по път с предимство лек автомобил „Дачия Сандеро“, в
резултат на което последва сблъсък между двете моторни превозни средства. В следствие на
инцидента е пострадал доверителят му - пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Дачия
Сандеро“.
Твърди се, че в резултат на настъпилото ПТП пострадалият А. А. С., видно от медицинската
документация, е получил следните травматични увреждания, а именно: мозъчно сътресение със
загуба на съзнание и контузия на главата с разкъсно-контузна рана в лява челна и слепоочна
области с отлепване на скалпа. Твърди се, че непосредствено след настъпилото ПТП, ищеца по
спешност е посетил Хирургично отделение към „МБАЛ Др Стойчо Христов“ ЕООД - гр. Севлиево
с оплаквания от силно главоболие, видно от Епикриза ИЗ № 6297/2019г., като по време на
болничния престой са направени комплексни изследвания - ПКК, ЕКГ, рентгенография и е
назначена медикаментозна терапия и предвид обективното състояние на пациента, същият е
подготвен за оперативно лечение. В последствие, около половин година след инцидента, ищеца
предвид продължаващите и задълбочаващите се оплаквания, е прегледан от немски лекар
1
специалист, при което са констатирани посттравматично увеличено главоболие, болки в шийния
отдел на гръбначния стълб и ограничение на движенията в същия, което е видно от Медицинско
свидетелство от 28.05.2020 г., ведно с превод от немски език. Твърди се в исковата молба, че в
следствие на преживяното ПТП ищецът А. С. е изпитал интензивни и негативни изживявания,
свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение
и смущение, като с оглед характера на получените травми пострадалият е изпитвал интензивни
болки в засегнатите области на тялото, най-силно изразени в областта на главата. В резултат на
полученото мозъчно сътресение със загуба на съзнание се проявили освен световъртеж и временна
замаяност, така и силно главоболие и гадене, които продължили около две седмици, през който
период се наложил системен прием на обезболяващи медикаменти.
Посочва се, че предвид характера и степента на придобитото мозъчно сътресение, с пълна загуба
на съзнание, съставляващо животозастрашаващо състояние, е налице средна телесна повреда по
смисъла на Наказателния кодекс.
Сочи, че настъпилото събитие обективно и закономерно се отразило негативно и върху психиката
на А. С. и породило перманентно посттравматично притеснение у него при последващо возене в
моторно превозно средство. От момента на инцидента се проявили тревожност, напрегнатост и
раздразнителност в ищеца. Твърди се, че в следствие на ПТП ищецът А. С. е претърпял и
имуществени вреди, съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване, а именно за
закупуването на лекарствени средства и медицински консумативи на обща стойност за сумата от
53.00 лева, за което са представени доказателства с исковата молба.
Посочва се, че към датата на настъпване на процесното събитието отговорността на водача на лек
автомобил „Киа Спортидж“ с per. № ЕВ 5929 ВВ е застрахован в „З.Д.И“ АД, със застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите с номер BG/30/119001076972, с период на
застрахователното покритие от 16.04.2019 г. до 16.04.2020 г., като след извършената справка в
Гаранционен фонд се установило, че към датата на настъпване на събитието полицата е била
валидна и действаща, т е. налице е възникнало действително застрахователно правоотношение.
С исковата молба се прави искане, съдът да има предвид при определяне размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди и съдебната практика в тази насока, както и
всички изложени в настоящата претенция фактически обстоятелства по случая в тяхната
съвкупност - дата на застрахователно събитие; икономическа конюнктура (условия) и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент;
възраст на пострадалия; характера и степента на получените травматични увреждания и
последиците от тях; полученото мозъчно сътресение със загуба на съзнание; проявяващите се
комплексни оплаквания и симптоматика; извършената операция за реимплантация на скалпа;
останалите трайни видими немалки белези в лицевата област, довели до загрозяване на
пострадалия; продължителността на възстановителния период; настъпилото посттравматично
влошаване на познатото автоимунно заболяване на пострадалия и т.н.
С цел уреждане на отношенията между страните по доброволен ред и избягване на съдебни
производства ищеца е предявил претенция по реда на чл. 380 КЗ към „З.Д.И.“ АД, ЕИК *** за
изплащане на застрахователно обезщетение, по повод на която е заведена щета с номер
**********/2020 г. по описа на застрахователното дружество. Във връзка с подадената претенция
застрахователят чрез писмо с изх. № 1108/1/02.03.2020 г. определил застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 3500.00 лв. Твърди се, че с
2
оглед изложената фактическа и правна обстановка, така определеният размер на дължимото в
настоящия случай застрахователно обезщетение се явява несправедлив, неоснователно и
значително занижен и не е в състояние да поправи изцяло и в пълен обем претърпените от ищеца
вреди, като се сочи, че последното поражда и правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящата искова претенция за присъждане на действително дължимото в случая
застрахователно обезщетение. Твърди се още, че с така направеното от страна на ответното
застрахователно дружество предложение за изплащане на конкретно определен размер на
обезщетение по образуваната ликвидационна преписка, същото извънсъдебно и конклудентно е
признал основанието на настоящите осъдителни искове, поради което считат, че с изтичане на
законоустановения 3-месечен срок за окончателно произнасяне по входираната на 12.02.2020 г.
доброволна претенция ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва, считано от
12.05.2020 г.
Направено е искане да се постанови решение, с което да се осъди „З. Д. Е.“ АД, ЕИК ***, да
заплати на А. А. С. да заплати сумата от 11 500.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от 13.12.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума от изтичане на законоустановения 3-месечен срок за
окончателно произнасяне от страна на ответното застрахователно дружество - 12.05.2020 г. до
окончателното й изплащан, както и сумата от 53.00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване за закупуване
на лекарства и медицински консумативи и настъпили в резултат на ПТП от 13.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от изтичане на законоустановения 3-месечен срок за
произнасяне -12.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК е изразил становище, че с предявените искове са
допустими, но оспорва същите изцяло по основание и размер.
Оспорва твърдението, че на 13.12.2019 година е настъпило ПТП по описания в исковата молба
механизъм като твърди, че водача на лек автомобил „Киа Спортидж“ няма никаква вина за ПТП.
Оспорва да е налице причинна връзка между ПТП. Счита, че исковете са завишени и размера на
иска така, както е предявен не е съобразен с вида и характера на уврежданията, на социалните и
икономически условия за страната към датата на ПТП и обществените разбирания за
справедливост, както и присъждани от съдилищата обезщетения по сходни случаи.
Прави се искане за намаляване обезщетението като изрично се прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, доколкото ищеца е бил без предпазен колан в
момента на ПТП и липсата този предпазен колан е довела до последващ удар на главата на ищеца.
Посочва се, че въз основа на извънсъдебно предявената претенция и представените доказателства,
ответникът е заплатил доброволно сумата от 1789,52 евро на 05.03.2020 г., като в сумата са
включени и претендираните имуществени вреди в размер на 53,00 лева.
Отправено е искане до съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
изцяло неоснователни и недоказани по размер.
Евентуално, ако съдът намери същите за основателни, то моли да се определи справедлив размер
на обезщетението и да се намали същото с определен от съда процент за съпричиняване на
вредоносните последици от пострадалия.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие
3
от фактическа страна следното:
Страните не оспорват, че на 13.12.2019 г., около 14,46 часа, в гр. Севлиево, на кръстовище ул.
Генерал Скобелев и ул.Доктор Иван Филипов, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил
„Киа Спортидж“ с рег. № ЕВ 5929 ВВ и лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ЕВ 3014 АХ.
Между страните не е спорно обстоятелството, че водачът на лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег.
№ ЕВ 5929 ВВ е застрахован при ответното дружество по застрахователна полица
BG119001121538 с период на застрахователно покритие от 16.04.2019 г. до 16.04.2020 г.
Безспорни са и обстоятелствата за заплатено застрахователно обезщетение от ответното дружество
на ищеца с преводно нареждане от 05.03.2020 г. на сумата от 1 789,52 евро.
По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, изпълнението на която е възложено на
вещото лице доц. д-р Николай Велинов - неврохирург. В заключението си експертът посочва, че
според мед. епикриза № 6297/2019, ищеца е претърпял мозъчно сътресение със загуба на съзнание.
Контузия на главата. Разкъсно контузии рани челно слепоочно в ляво. Медико-биологична
характеристика - разстройство на здравето временно опасно за живота. Трайни козметични
последствия в резултат на разкъсно- контузната рана в лицева област.
Посочва, че като се изключи козметичните последствия от претърпяното ПТП, няма данни за
остатъчна неврологична симптоматика. Пояснява, че мозъчното сътресение е функционално
нарушение на функциите на централната нервна система с преходен характер. Козметичните
последствия в лицевата област са с траен характер, като не е отбелязано в документацията да се
наблюдава загуба на чувствителност в лицевата област в зоната на разкъсно-контузната рана.
Посочва че в резултат на получените травми и мозъчно сътресение пациента е търпял болки за
период от 7-10 дни свързани с наличните разкъсно - контузии рани. Мозъчното сътресение води до
главоболие гадене и световъртеж за период от 15-30 дни, като е възможно е при някои пациенти да
настъпи т.нар посттравматична церебрастения – слабост на нервната система с трудна
концентрация, световъртеж и субективно главоболие при интелектуално натоварване.
Вещото лице посочва, че на ищеца е извършена хирургична обработка с почистване, кръвоспиране
и шев на разкъсно-контузните рани, реимплантация на скалп.
Пояснява, че диагнозата мозъчно сътресение се характеризира с наличие на загуба на съзнание и
общомозъчна симптоматика- главоболие, гадене и/или повръщане. Опасността за живота
произхожда от периода на безсъзнателно състояние в който могат да настъпят усложнения -
например повръщане с белодробна аспирация. Посочва, че предвид свидетелските показания на
Амиде Синанска, която твърди загуба на съзнание, счита, че следва да приеме, че е съществувала
е опасност за живота.
Посочва че, стандартно се препоръчва: Лечебно-постелен режим в болница 3-10 дни, покой у дома
с избягване на физическо, интелектуално натоварване и прием на алкохол за период от 20-30 дни.
Експертът дава заключение, че получените от ПТП травматични увреждания при мозъчно
сътресение се възстановяват за период от 20-40 дни в зависимост от тежестта на симптоматиката.
Разкъсно-контузните рани са зараствали за период от 10-15 дни.
Изразява мнение, че според медицинската документация от Германия мнението на специалист
ревматолог, е че вероятно влошаването на заболяването болест на Бехтерев е свързано с
претърпяната травма, която травма се явява отключващ фактор за влошаване при вече наличното
4
заболяване на Бехтерев.
По отношение на приложената Фактура №722 за медицински консумативи, вещото лице твърди,
че не е упоменато какви са точно. Закупените лекарства във фактура №720 са във връзка с
получените травматични увреждания, като счита, че вероятно и медицинските консумативи от
фактура № 722 са във връзка с получените травматични увреждания, тъй като са закупени 8 дни
след изписване от болница, поради което е възможно е да се касае за превързочни материали и
поредна амбулаторна превръзка на раните .
Според експерта доц. д-р Николай Велинов най-вероятно ищеца е бил без предпазен колан.
Счита, че при наличие на предпазен колан вероятно е нямало да настъпи удар на главата на ищеца
в сенника. Наличието на предпазен колан е щяло да ограничи движението на тялото нагоре и
наляво.
Посочва, че получените травми се дължат на удар в дясната предна част и дясната врата на
автомобила. Същата е довела до инерционно движение наляво и нагоре на тялото на ищеца.
В съдебно заседание вещото лице доц. д-р Николай Велинов изразява становище, че приема при
пациента има да има големи разкъсно-контузни кожни наранявания, които са в лицевата област,
самият скалп не е бил отлепен, видно от множеството приложени снимки в документацията, на
които са се виждали нараняванията в лявата област на главата и лицето. Посочва, че на ищеца е
шит скалпа, бил е разкъсан, в съответствие с механизма. Твърди, че сенникът е точно с такава
позиция, при която би било възможно разкъсване на скалпа точно в тази област, каквато има на
снимковият материал, тя е от лявата част на главата.
Вещото лице заявява, че поставяйки предпазният колан на дясна седалка е ограничено
движението на дясно рамо, колана преминава през корема, лявото рамо е напълно свободно. При
удар от дясната страна настъпва движение на тялото — наляво и нагоре. Коланът би бил
ограничил в някаква степен движението напред, нагоре в някаква минимална степен, но нищо не
може да ограничи движението на ляво. Този колан, който стои през дясното рамо, не може да
ограничи движението на дясната седалка.
Заключава, че може да си удари главата и без предпазен колан и с предпазен колан, но без
предпазен колан ще бъдат по-тежки уврежданията.
Механизмът на процесното ПТП е изяснен от вещото лице инж. Владимир Ненков в приетата
авто-техническа експертиза, според който механизъм за възникване и протичане на ПТП, от
техническа гледна е следния:
На 13.12.2019 година, водачът Иво Недевски е управлявал лек автомобил „ДАЧИЯ“, модел
„САНДЕРО“ с дк№ ЕВ 3014 АХ по еднопосочна улица „ Д-рИван Филадов“ в град Севлиево при
дневни условия, като на предната дясна седалка се е возил пътника А. С.. В същото това време по
еднопосочната улица „ Генерал Скобелев“ към кръстовището с улица „ Д-р Иван Филадов “
водачът Б. К. е управлявал лек автомобил марка „КИА“, модел “СПОРТИДЖ“ с д.к.№ ЕВ 5929
ВВ. Около 14.46 часа, в момента, когато л.а.КИА се е намирал непосредствено в района преди
къстовището с улица „ Д-р Иван Филадов“, при наличието на знак „Б-2 - СТОП“ водачът Кънчев
не спира, а продължава напред и автомобила навлиза в обхвата на кръстовището. Технически
значително ограничената видимост за водача К. отляво на посоката му на управление от наличието
на сграда ( а вероятно и на други предмети или МПС ) е принудило водача К. да не спре, а да
продължи управлението на л.а.КИА. В същият момент водачът Недевски поради късото
5
разстояние следва да е възприел навлизането на л.а.КИЯ, но технически не е разполагал с
достатъчно време своевременно да задейства спирачната уредба на л.а.ДАЧИЯ, и вследствие от
това спирането на МПС е започнало със закъснение в посока напред. Последвал е удар от лявата
половина на предната броня на л.а.КИА в задната част на предният десен калник едновременно с
предната дясна врата на л.а.ДАЧИЯ, който е бил относително попътен и за двата автомобила.
Вследствие страничният удар, значителна кинетична енергия, спирането на л.а.ДАЧИЯ, съчетано с
постъпателно движение на л.а.КИА в посока напред и надясно, в тялото на пътника А. С. внезапно
се е породила значителна инерционна сила. Вектора на тази инерционна сила е бил насочена
напред и наляво спрямо позицията му върху предната дясна седалка. Под действието на тази
инерционна сила коленете на пътника С. са достигнали до долната част от облицовката на
арматурно табло, което е довело до ставането му от седалката в посока нагоре, напред и наляво.
Вследствие от ставането главата на С. е достигнала до левият ръб на сенника, които е монтиран на
тавана на купето и се охлузва по него в посока напред спрямо позицията в автомобила. Вследствие
на охлузването на главата в заводският ръб на сенника, изработен от специално „ПВЦ“ фолио,
разкъсва и отслоява теменната кожа от черепа в лявата половина на главата като предизвиква
обилно кървене.
След краткото съвместно придвижване на двата автомобила вследствие на относително по -
високата й скорост, л.а.ДАЧИЯ преминава пред предната броня на л.а.КИА като от контакта се
увреждат задната дясна врата и се е охлузва задната броня. След окончателно спиране на
л.а.ДАЧИЯ тялото на С. под действието на тежестта му бързо се е върнало върху седалка. След
преминавате на л.а.ДАЧИЯ пред предната броня поради намаляване на скоростта л.а.КИА също е
спрял неподвижно.
От техническа гледна точка причината за настъпването на ПТП е навлизането на л.а.КИА
СПОРТИДЖ в обхвата от лентата за движение на лек автомобил ДАЧИЯ САНДЕРО вътре в
кръстовището между улиците „Генерал Скобелев“ и „Доктор Иван Филипов“, без водачът К. да се
съобрази с дистанцията, на която се е намирал л.а.ДАЧИЯ и ниската скорост, с която е управлявал
л.а.КИА при навлизането в кръстовището, което технически води до препречване пред другото
МПС.
Експертът посочва, че водача К. при управлението на МПС е разполагал с техническа възможност
да спре л.а.КИЯ чрез ефективно спиране на място и в положение, при което предната броня и
предните габарити на автомобила да не навлизат в обхвата на лентата за движение на л.а.ДАЧИЯ.
При изготвеният анализ технически се установява, че удара е настъпил с малка скорост за
л.а.ДАЧИЯ под 25 км/ч, и контакта на главата със сенника ( облицован с омекотената материя
подПВЦоблицовката ) не е бил силен, но е бил достатъчен за получаването на разкъсване на
скалпа, но не бил достатъчен, за получаването на твърдяното комоцио.
Според вещото лице Ненков, анализът на всички доказателства в съвкупност показва, че от
техническа гледна точка пътника А. С. е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан.
Посочва, че при правилно поставен предпазен колан от техническа гледна точка, пътника С. ще
остане фиксиран към седалка, а главата му нямаше да достигне до вътрешната повърност на тавана
в купето и до десният сенник монтира върху него.
От техническа гледна точка получените по травми отляво по главата на ищеца най - вероятен се
дължат на контакта й със сенника над предната дясна седалка, който заводски е проектиран и
6
монтиран отвътре на тавана на купето.
В съдебно заседание вещото лице Владимир Ненков заявява, че при изготвяне на заключението е
взел под внимание деформацията на цялата дясна страна на автомобила. Посочва, че самата
травма, която е получена, сочи ниски скорости.
Експертът твърди, че от техническа гледна точка главата на пасажера, за да стигне до предния
сенник, следва да бъде без поставен предпазен колан, за да достигне до сенника. При поставен
предпазен колан, главата на пасажера не може да се отмести на повече от 10 см. от мястото му на
седене върху седалката.
Посочва, че травмата на лицето, там, където е седял, не може да се получи от друг ръб, освен от
сенника, защото е отпред, от ляво. Коланът фиксира тялото, особено при ниска скорост и го прави
абсолютно неподвижно. При тази скорост, която сочи, повече от 5 см. не може да направи откат
напред при спирането.
Експертът е заключил, че е без колан на базата на самото тяло на пасажера, ако е бил с поставен
колан, няма да получи никакви травма. Тялото се фиксира от колана и не мърда на никъде, само
главата му остава свободна и откатът й е до 5 см.
Експертът посочва, че удара е кос, бърз, бързо разминаване между автомобилите. Не е статичен да
се удари в него, автомобилът да стои статично и в него да се удари друг, за да имаме странично
отместване на тялото. Сочи, че в настоящия случай има настъпило под действие на спирачните
усилия на автомобила, в който се е возил, а не от самия удар. Ударът също е, но той не е решаващ
бил, в случая е било спирачното усилие, което е реализирано. Посочва, че от закъснението тялото
се е отхвърлило напред, той затова получава травмата отпред. Рязкото спиране изстрелва тялото
напред и като няма колан се удря и в тавана, защото пътникът става от седалката. Твърди, че този
удар е много слаб, при контакта между двата автомобила, първо автомобилите се разминават
бързо, той само го охлузва и деформира ламарините, но не е удар, за да отмести автомобила
странично. Ако го отмести странично е трябвало да потънат колони, седалки, тук деформацията
става съвсем различна, само се разминават, но той все пак го е закачил. И има натисната спирачка
от шофьора и най- вероятно пострадалото лице е било без колан, за да излезе и да има тази травма.
Счита, че ищецът не може да я получи от ляво при положение, че ударът е от дясно. Удрящият
автомобил е от дясно. И не може да получи раната от ляво, и то в главата горе, на темето, няма как
да стане. Категоричен е, че при тази статика на тялото, още повече посочва, че ищецът е седящ
върху седалката, при закъснението, което се реализира, тялото тръгва напред произволно и дори
има и ставане на пътника от седалката и се удря и в тавана, но това става точно при малките
скорости в населени места, затова се държи и на тези колани.
По делото са събрани гласни доказателства.
Разпитана е съпругата на ищеца А. Ш. С., която посочва, че на 13.12.2021 г., след обяд, са й се
обадили, че съпруга й е претърпял пътен инцидент с такси, в което е пътувал и са й казали да
отиде на мястото на произшествие. Когато отишла на мястото на ПТП видяла, че таксито е било
там и другата кола е била там, целия тротоар е бил със стъкла и с кръв. Там е бил и водача на
джипа, който е блъснал таксито. Водачът на джипа разговарял с полицаите, а на задната седалка на
джипа са седели двама възрастни, предполага, че са били неговите родители. Казали й, че е дошла
линейка и е взела съпруга й, и трябвало да отиде в „Спешна помощ“, тъй като там е закаран
ищеца. Когато е отишла в „Спешна помощ“ е видяла линейката, на която вратата била отворена и
7
вътре цялата носилка била в кръв, личните вещи на съпруга й били в кръв. Потърсила е в коя
точно стая е съпругът й и като влязла там ищецът е лежал на носилката, бил е неадекватен, не е
бил в съзнание. Свидетелката посочва, че още по пътя за болницата и в „Спешна помощ“ съпруга й
не бил в съзнание. Той бил с отворени очи, но когато свидетелката му е говорила, не е реагирал
въобще, не бил контактен, въобще не реагирал на въпросите й. Посочва, че кръвта е текла от
главата му, цялото му лице е било обляно в кръв, всички дрехи му били в кръв. Дошъл е хирурга
да го зашие, след това го закарали в рентгена, пак с носилка. След известно време й казали, че
няма фрактура на главата, но е засегната главната артерия. Приели го в хирургия и свидетелката
била придружител през цялото време - около 3-4 дни по клинична пътека. През цялото време го е
обслужвала, хранела, помагала му за всички физиологични нужди.
Когато го изписали от хирургия той нямал сили да върви и не е могъл да поддържа равновесие.
Посочва, че са идвали лекари на контролни прегледи и са му поставяли болкоуспокояващи,
изписали му терапия за шест месеца, като му казали, че не трябва да гледа никаква телевизия,
никакви радио, без разгори по телефона. Посочва, че са идвали да му махат конците от раната от
главата и да му проследяват състоянието. Свидетелката Синанска заявява, че съпругът й е бил на
легло някъде около месец, като през цялото време тя му помагала. Взели от Дирекция „Социално
подпомагане“ и две патерици, за да може да пази равновесие и да ходи, като първо е правил само
няколко крачки и най-големия напредък бил да влезе в спалнята и да го настани да си почива в
спалнята, без да има телевизор и нещо, което да го смущава. Посочва, че техни близки им
помагали с пазаруване, нейните родители също им помагали.
Свидетелката посочва, че А. е бил наплашен дори да влезе в някоя по-тясна стая, като още не
можело да го накарат да влезе в такси. Не е могъл да шофира, поради което си загуби и работата -
шофьор и поддръжка в заведение и към момента не работи. Твърди, че преди ПТП е работил и
бил много деен. Имат 10 метра оранжерия, но към момента няма кой да я работи, защото той
нито физически издържа, нито има желание да работи повече. Свидетелства, че съпругът й дълго
време е бил в болнични, след това са го освободили от работа, защото той е имал страх да
шофира.
Свидетелката Си. посочва,че съпругът й понякога получава световъртеж, че главоболието е
отшумяло, но пък се е появило високо кръвно налягане. Сочи, че той има заболяване „вехтер“ и
са ходили на контролен преглед при техния ревматолог в Германия, който е установил, че
съпругът й има влошаване. Посочва, че ищецът не е могъл да си изправи главата и тялото му е
леко в ляво, което било установено от специалиста в Германия. От време на време се крепи с
патерица, не е всеки ден, но си има моменти, в които не е добре. След травмата е започнал да вдига
високо кръвното. Посочва, че това заболяване ищецът има от години наред, но за един месец се е
влошило, рязко се е получило това изкривяване и високото кръвно налягане. Всеки ден му се
налага да пие хапчета за кръвното и за оросяване на мозъка. Сочи,че има белег над веждата и
целия му скалп, има и белези по цялата глава, тъй като са му вадили стъкла от целия скалп.
От показанията на свидетелят М. Й. П., който е приятел на ищеца А. С. се установява, че разбрал
за ПТП – то от съпругата на пострадалия. Твърди, че около един месец след инцидента е видял
ищеца, като му е направило впечатление, че не е същия човек, който е познавал. Бил е отпуснат,
освен физическата болка, усещал, че в този човек има някаква друга травма. Свидетелят посочва,
че е магистър-психолог по професия и се е опитал малко по професионално да подходи, за да
разбере какво се случва и евентуално ако може да му помогна. Сочи, че ищецът бил много
8
изплашен, като счита, че той и в монета го преживява. Посочва, че основните наранявания били в
областта на главата, имал е болки на местата на самите наранявания, оплаквал се от болка в
главата и отделно имал болки по тялото. Свидетелят знае, че съпрузите са заминали за Германия,
като там са търсели вариант как да се придвижат, защото А. е изпитвал страх да шофира
автомобил, дори отначало и да се вози в автомобил. Посочва, че А. е активен шофьор , но
понастоящем той изпитва още страх да шофира.
Посочва, че всеки пък, когато си идвали от Германия винаги се виждали, тъй като семейството по
принцип живеят в Германия и там работят. От съпругата му знае, че има висока кръвно.
По делото е разпитан и другия участник в ПТП – то Б. В. К., който посочва, че е имало знак
„Стоп“, но не го е видял и се е блъснал в едно такси, като му е отнел предимството. Свидетелят
посочва, че отстрани е ожулил таксито в двете странични врати и е счупил страничното предно
стъкло, като е ударил лекият автомобил от към мястото на пасажера. След удара ищецът е бил в
съзнание,имал е кръв по цялото лице, като предполага, че е от порязване от счупеното стъкло,
като не е имало други увреждания по пасажера - ищец в настоящото производство. Свидетелят
заявява, че не може да каже със сигурност дали пасажера е бил с поставен предпазен колан.
По делото са представени и писмени доказателства, от които е видно, че на 12.02.2020 г. е
предявена Претенция по реда на чл.330 КЗ към „З.Д.Е.“ АД за изплащане на застрахователно
обезщетение по повод на която е заведена щета с номер **********/2020 г. Като във връзка с
подадената претенция застрахователят чрез Писмо изх. № 1108/1/02.03.2020 г. е определил
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в общ размер
на 3500 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, след съвкупна преценка на
събрания доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в своята съвкупност.
Съдът кредитира изцяло изслушаните по делото експертни заключения, като изготвени от
компетентни и добросъвестни вещи лица, в чийто знания няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявени са осъдителни претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за присъждане на
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени на ищеца от застрахования при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач. Съгласно
посочената материалноправна норма, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска пряко от застрахователя обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди. Успешното провеждане на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя на делинквента изисква установяване на две групи юридически факти: от една
страна, наличие на застрахователно правоотношение между ответника, в качеството на
застраховател, и прекия причинител на увреждането, в качеството на застрахован, а от друга -
всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, включващ
противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, която, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, се предполага.
Съществувало е валидно застрахователно правоотношение. Несъмнен е и фактът на настъпилото
ПТП. Вещите лица са категорични, че причината за случването на инцидента е от субективен
характер и се изразява в неправилни действия от страна на водача на л.а. Киа Спортидж, който при
наличие на знак „стоп“ не спира, а продължава напред, навлиза в обхвата на кръстовището, в
9
следствие на което настъпило ПТП с л.а. Дачия сандеро. Вредите и причинната им връзка с
противоправното деяние се установиха по безспорен начин от свидетелските показания и
заключението на вещите лица по изготвените АТЕ и СМЕ. Презумпцията за вина на шофьора на
л.а.Киа Спортидж, закрепена в нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, не беше оборена. Налице са
всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество.
Според задължителните разяснения в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог не е абстрактно по своя характер, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - характер на
увреждането, начин на извършването му, обстоятелства, при които е извършено, допълнително
влошаване на състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания
и др. Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да възмезди увреденото
лице, без да става източник на неоснователно обогатяване.
В случая се установи, че пострадалият след инцидента бил на легло някъде около месец, като това
време се налагало съпругата му да се грижи за него. Използвал патерици, за да може да пази
равновесие и да ходи. След инцидента А. е бил наплашен отказвал да влиза в тесни пространства и
коли. Не е могъл да шофира, поради което си загуби и работата - шофьор и поддръжка в
заведение и към момента не работи. Съпругата му твърди, че преди ПТП-то е работил и бил
много деен. Имат 10 метра оранжерия, но към момента няма кой да я работи, защото той нито
физически издържа, нито има желание да работи повече. Свидетелства, че съпругът й дълго време
е бил в болнични, след това са го освободили от работа, защото е имал страх да шофира.
Посочва,че съпругът й понякога получава световъртеж, че главоболието е отшумяло, но пък се е
появило високо кръвно налягане. Сочи, че той има заболяване „вехтер“ и са ходили на контролен
преглед при техния ревматолог в Германия, който е установил, че съпругът й има влошаване.
Посочва, че ищецът не е могъл да си изправи главата и тялото му е леко в ляво, което било
установено от специалиста в Германия. От време на време се крепи с патерица, не е всеки ден, но
си има моменти, в които не е добре. След травмата е започнал да вдига високо кръвното. Всеки
ден му се налага да пие хапчета за кръвното и за оросяване на мозъка. Сочи,че има белег над
веждата и целия му скалп, има и белези по цялата глава, тъй като са му вадили стъкла от целия
скалп.
Съобразявайки всички тези релевантни факти и обстоятелства, съдът счита, че справедливият
размер на заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на
настъпилото ПТП е 20 000 лева.
Основателно се явява направеното от ответника възражение за съпричиняване. В практиката на
ВКС неотклонно се приема, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат със свое
противоправно поведение, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно /Решение № 50072 от 01.11.2022
г. на ВКС по гр. д. № 4101/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова/. В такава насока
разсъждава и правната доктрина - „Обезщетение за неимуществени /морални/ вреди в България“
от Стоян Ставру, „Сиела“, София, 2020 г., стр. 149-150. В случая категорично се установи, че
ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и е пътувал без поставен предпазен
колан. Липсата на колан е констатирана от двете вещи лица. При това положение съдът намира, че
10
приносът на пострадалия за настъпването на вредите е 50 %. Ако той беше с поставен колан,
вероятността за получената травма не би била голяма. На посоченото основание и при спазване на
Тълкувателно решение № 1 от 01.08.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2021 г., ОСГТК, докладвано от
съдията Веска Райчева, размерът на обезщетението, което трябва да бъде присъдено, следва да се
намали на 10 000 лева.
Искът за обезщетяване на имуществените вреди е основателен и доказан в пълен размер.
Приложените фактури №772 и №722, по мнение на вещото лице са за закупуване на лекарства във
връзка с травматичните увреждания и за медицински консумативи и са напълно обосновани, видно
от експертното заключение.
От събраните по делото доказателства – уведомление от „Е.“ до С. и Нареждане за превод се
установява, че на 05.03.20г. ответникът е превел на ищеца сумата от 1897.52 евро, която се равнява
на 3500 лв., като в тази сума са включени и претендираните имуществени вреди в размер на 53 лв.
При това положение иска за имуществени вреди се явява неоснователен, тъй като е налице
изпълнение чрез плащане, а останалата сума в размер на 3447 лв. платени от застрахователя следва
да бъдат приспаднати, или в крайна сметка, на ищеца ще бъдат присъдени останалите 6 553 лв.
Сумите на двете обезщетения следва да бъдат преведени от застрахователя по банковата сметка,
посочена в исковата молба, тъй като са изпълнени условията по чл. 338, ал. 1, изр. 1 от КЗ.
Претенциите за законни лихви са основателни. Такива се дължат от датата, следваща изтичането
на тримесечния срок, предвиден в нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Предвид изхода на спора и частичната неоснователност на иска за неимуществени вреди, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на застрахователя трябва да бъде присъдена съответната част от
направените по делото разноски – 331,41 лв.
Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
основателно, поради което определя същото в размер на 879,66 лв. съгласно Наредба №1
/09.07.04г., към момента на сключване на договора.
Предвид частичното уважаване на иска, на ищеца се дължат от ответника разноски в общ размер на
618,84 лв. съобразно размера на уважената част от исковете.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Д. „Е.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., бул.
*** № ** ДА ЗАПЛАТИ на А. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ж.к. **, вх.*
ет. *, ап. * сумата в размер на 6 553 лв./шест хиляди петстотин петдесет и три лева/,
съставляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - от ПТП, станало на
13.12.19г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2020 г. до окончателното изплащане, като
парите да бъдат преведени по следната сметка „Sparkasse“ IBAN:DE54513500250005467047,
BIC:SKGIDE5FХХХ с титуляр Alen Sinanski.
ОТХВЪРЛЯ иска на А. А. С., ЕГН **********, предявен срещу З.Д. „Е.“АД, за разликата
между присъденото за неимуществените вреди в размер на от 6 553 лв. до претендирания размер
от 26500 лв., като неоснователен.
11
ОТХВЪРЛЯ иска на А. А. С., ЕГН **********, предявен срещу ЗД „Е.“АД, за претърпените от
него имуществени вреди в размер на 53 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ж.к. **, вх.* ет. *, ап. * , да
заплати на ЗД „Е.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., бул. **
№ *, сумата от 331,41лв./триста тридесет и един лева и четиридесет и една стотинки /
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „З. Д. „Е.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., бул.
** № * ДА ЗАПЛАТИ на А. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Бл., ж.к. **, вх.*
ет. *, ап. * сумата в размер 618,84 лв./шестстотин и осемнадесет лева и осемдесет и четири
стотинки/.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде обжалван от тях в
двуседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен съд София, с въззивна жалба,
подадена чрез Окръжен съд Благоевград.


Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12