Решение по дело №1068/2016 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

гр.В.Търново, 25.10.2016 г.

 

Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание  на двадесет и шести септември , през две хиляди и шестнадесета година ,

                                              в състав: районен съдия-Йордан Воденичаров,

при секретаря В.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1068 по описа за 2016 г. , за да се произнесе  взе предвид:

 

Предявени са     осъдителни    искове, имащи за предмет: 1/  претендирано  остатъчно парично вземане  с видова определеност на законоустановено благодарствено плащане /обезщетение/  за прослужени години  при прекратяване на служебно правоотношение/ като разлика между получено и дължимо/- с правна квалификация, изведена от нормата на чл.234, ал.1 от ЗМВР; 2/  претендирано  парично вземане , представляващо левова равностойност на  еднократно допълнително вещево  имущество - с правна квалификация, изведена от нормата на чл. 234, ал.5 от ЗМВР; 3/  претендирано парично вземане  с видова определеност на обезщетение за неползван  платен годишен отпуск по чл.189 от ЗМВР - с правна квалификация, изведена от нормата на чл. 234, ал.8 от ЗМВР;  4/  претендирано парично вземане  с видова определеност на служебно възнаграждение   в размер на две брутни месечни заплати, дължимо за времето , през което  ищецът е бил временно отстранен от длъжност, до  датата, на която му е връчена заповед за дисциплинарно наказание "уволнение"- с правна квалификация , изведена от нормата на чл.234, ал.3 от ЗМВР- отм./ чл.214, ал.4 от ЗМВР- действащ/  и 5/ сбор от   претендирани парични  вземания с определеност на обезщетение за забава в размер на законната лихва - с правна квалификация , изведена от нормата на чл.86, ал.1  от ЗЗД

 

Фактите/ обстоятелствата/, от които   произтичат претендираните вземания - предмет на изложените в исковата молба твърдения,  са следните:

1/  съществувало между  ищеца П.Г.А. и  ответника  МВР -София  за времето от 01.07.2000 г. до 16.11.2015 г.  служебно правоотношение , в чийто  предметен обхват  първият е  изпълнявал   функции  в длъжностното  качество  на полицейски инспектор  VI степен  към РУ-Свищов при ОД на МВР В.Търново/ а преди това - разузнавач VI степен в група"ППВОО" към сектор "ПКП" на отдел"КП" при ОД МВР-В.Търново/   и  което е прекратено,   считано от 16.11.2015 г. на основание чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР по силата на  Заповед  № 8121К-4083/04.11.2015 г.  на Министъра  на МВР;

2/  според прослуженото време  / 15 години, 4 месеца  и 15 дни/   ищецът е  придобил  право да получи  на основание чл.234, ал.1  от ЗМВР  общо 15 месечни брутни възнаграждения, образуващи  благодарствено плащане / обезщетение/  , а е получил  на 21.12.2015 г.  по банков път  14 брутни месечни възнаграждения, което означава , че органът по назначението/ ответникът/   не му е изплатил  останалото дължимо  1 брутно месечно възнаграждение  в размер на 1207,80 лева;

3/ дори и изрично поканен /с писмо- заявление вх.№ 366000-24327/30.11.2015 г. до директора на ОД на МВР-В.Търново/  не му е изплатил и   определената  за 2015 г. съгласно заповед на министъра на МВР  левова равностойност на  еднократно допълнително вещество  имущество  , възлизаща в размер на 400 лева  и дължима на основание чл. 234, ал.8 от ЗМВР;

4/    не е  упражнил правото си да ползва  полагащия му се платен годишен отпуск  за 2014 г.   в обем на 30 работни дни и  за 2015 г. в обем на 20 работни дни  и затова   е придобил  право да получи на основание чл.234, ал.8  от ЗМВР обезщетение  за неползването им  в общ размер на 2875,63 лева/ 1725,43 лева за 2014 г. и 1150,20 лева - за 2015 г. /, което  вземане обаче  органът по назначението/ ответникът/  , макар и поканен /с писмо- заявление с  вх.№ 366000-24327/30.11.2015 г. до директора на ОД на МВР-В.Търново  не  е удовлетворил;

5/  бил е временно отстранен от длъжност  за времето от 20.03.2014 г. до 20.05.2014 г.  по силата на Заповед № К-2839/20.03.2014 г. на министъра на МВР  заради  образувано срещу него дисциплинарно производство/ впоследствие  служебното му правоотношение е прекратено  поради дисциплинарно  уволнение  по силата на Заповед № К-4077/12.05.2014 г. , която е  оспорена  пред ВАС  и отменена  с влязло  в сила Решение  № 2439/09.03.2015 г.  по адм.д.№ 8118/2014 г./  и за това време  е имал право да получи  на основание  чл. 234, ал.3 от ЗМВР/ отм./  две брутни възнаграждения  в размер на 2415,60 лева, но  органът по назначението / ответникът/ , макар и поканен  с писмо - заявление  рег.№ 366р-19684/16.11.2015 г.   изрично е   отказал  изплащането им съгласно  писмо  рег.№ 812100-42172/2 от 23.12.2015 г. на заместник- министъра на МВР;  

              Предвид горетвърдяното , ищецът моли съдът да постанови решение , с което да  осъди  ответника   да му   заплати  посочените  дължими суми- предмет на главните претендирани вземания , както и  следните суми, представляващи  обезщетение за забава  в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД : 1/ 47,40 лева  , считано от 30.11.2015 г.  до 19.04.2016 г.  върху   сумата 1207,80 лева; 2/ 15,81 лева , считано от 30.11.2015 г. до 19.04.2016 г.  върху сумата 400 лева ; 3/ 68,19 лева , считано от 30.11.2015 г. до 19.04.2016 г. върху сумата 1725,43 лева ; 4/  45,46 лева , считано от 30.11.2015 г. до 19.04.2016 г. върху сумата 1725,43 лева ; 5/ 188,93 лева , считано от 14.07.2015 г. до 19.04.2016 г. върху сумата 2415,60 лева , заедно със законната лихва върху сумите на главниците , считано от  датата на влизане в сила на решението  до окончателното им  изплащане/ молба от 20.06.2016 г./ , както и направените по производството разноски.

В с.з.   производството  по делото в частта му относно  исковете за изплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва  върху  главните претендирани вземания по чл. 234, ал.5 и ал.8 ЗМВР    е прекратено  на основание чл.232 от ГПК  и  е допуснато  по реда на чл.214, ал.3, изр.3-то  от ГПК  изменение на останалите поддържани искове, както следва:    претенцията за обезщетение  за неползван платен годишен отпуск  е поддържана  само до размер на сумата 222,44 лева, отнесена към останалите неползвани 4 дни за  2014 г. ;  претенцията   за изплащане на левова равностойност на вещево имущество   е намалена до размер на сумата 200 лева.   

 

Ответникът  чрез процесуалния си представител  отрича  съществуването на  претендираните вземания/ основанията на предявените искове/  с  правоизключващи и правопогасяващи възражения, основани на следните  факти/ обстоятелства/ и  доводи:

1/  ищецът  е получил на основание чл. 234, ал.1 от ЗМВР  пълния размер /14 брутни възнаграждения/  на полагащото му се  обезщетение,  определено    съобразно  юридически  значимото/ реално/ прослужено време  в системата на МВР   по реда на  чл.235 от ЗМВР , в което не се  включват периодите от 24.03.2014 г.  до 20.05.2014 г. , когато е бил временно отстранен от длъжност  и от 15.07.2015 г.  до 16.11.2015 г. , когато се е намирал в неплатен отпуск;

2/  паричната  равностойност на  дължимото на основание чл.234, ал.5 от ЗМВР еднократно  допълнително вещество имущество  за 2015 г. е в размер на 200 лева съгласно заповед № 8121з-673/09.06.2015 г.  на министъра на МВР  и тази сума  е изплатена по банков път на ищеца   на 17.12.2015 г.

3/  понеже за  времето от 24.03.2014 г. до 20.05.2014 г.- периода на временното му отстраняване от длъжност, от 20.05.2014 г.  до 14.07.2015 г. - периода от датата на дисциплинарното му уволнение до датата на възстановяване на служебното му правоотношение  и от 15.07.2015 г.  до 16.11.2015 г.- периода,  през който той се е намирал в неплатен отпуск / разрешен му със заповед № 366р-1533/14.07.2015 г.  на директора на ОД на МВР  на основание  чл.189, ал.1, т.5 от ЗМВР/ , реално не е   изпълнявал  длъжността си , то макар и  това време да му се зачита за   служебен стаж , за него не възниква  право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск  на основание чл. 234, ал.8 от ЗМВР;

4/  фактическият състав на  нормата на   чл. 234, ал.3 от ЗМВР/ отм./  не предвижда  право на  служителя да получи  възнаграждение за времето на отстраняването си от длъжност, когато  дисциплинарното производство е приключило с  издаване на заповед за дисциплинарно уволнение / както е в настоящия случай, без оглед на това, че  по-късно тя  е отменена /  , а  само в две  други хипотези: а/ когато   то е прекратено ; б/ когато  на служителя не бъде наложено наказание "уволнение". Затова   ищецът не е носител на  това претендирано  притезателно право , още повече, че  не е оспорил  по реда на АПК  заповедта за временното му отстраняване от длъжност и тя е  законосъобразен акт, още повече , че за  времето на отстраняване от длъжност  на служителя по начало не се дължи изплащане възнаграждение - чл.234, ал.2 от ЗМВР- отм. / чл.214, ал.3 от ЗМВР/;

   5/  претенциите за изплащане на обезщетение за  забава в размер на законната лихва  са неоснователни , както поради неоснователността на  претендираните главни парични вземания , така и заради обстоятелството, че  подадените от ищеца заявления- покани  от 30.11.2015 г.  за плащането им  не са  изпратени до министъра на МВР , а до  директора на МВР.

Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни  и недоказани предявените искове.

           

                                    Съдът, след като прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

 Обективните факти / обстоятелства - изложени  по-горе  в т.1 и т.5  от съдържанието на исковата молба, както и  в т. 1 от писмения отговор/ съществувало между страните служебно правоотношение, временното отстраняване на ищеца от длъжност,  дисциплинарното му уволнение , отмяната му ,   прекратяването на служебното правоотношение , считано от 16.11.2015 г. , плащането на 14 брутни възнаграждения на основание чл. 234, ал.1 от ЗМВР/  са  безспорни, признати и надлежно писмено документирани , поради което  е ненужно преповтарянето им.

  По предявения иск , имащ за предмет  претендирано вземане   с видова определеност на законоустановено благодарствено плащане /обезщетение/  за прослужени години  при прекратяване на служебно правоотношение/ като разлика между получено и дължимо/ в остатъчен размер на едно брутно месечно възнаграждение:

            Искът подлежи на положителна санкция .

Служебният/ трудовият/  стаж на ищеца  в системата на МВР в качеството му на  държавен служител е започнал на 01.07.2000 г. / датата на назначаването му /  до 16.11.2015 г. / датата  на връчване на заповедта за прекратяване на служебното  му правоотношение/ или от гледна точка на календарното време   би трябвало да възлиза на 15 години, 4 месеца и  15 дни. Под "прослужени години" по смисъла на чл.234, ал.1 от ЗМВР  е  логически  издържано и оправдано да се разбира  времето,  обхващащо най- общо служебния  стаж на държавния служител/ водел се е на държавна служба/, т.е.  времето, през което  той е   в положение  на реална текуща заетост/ чл.115 от ЗДСл/  и в готовност  за последваща реална заетост/ при отпуски, почивни дни ,заболяване и други- чл.116 от ЗДСл / по съществуващо валидно служебно правоотношение/ освен  в изрично предвидени в закона  случаи на изключение, когато макар и служебното правоотношение  да съществува  , времето, в което  те са налице не се включва в служебния стаж/,  както и в изрично предвидени в закона  случаи ,  при които макар и  да не е съществувало служебно правоотношение , времето, в което те са налице, се зачита за служебен стаж/ например при отменено от съда уволнение и много други  - чл. 118 от ЗДСл/.  Позоваването на  текстове от ЗДСл  е поради обстоятелството , че  ЗМВР не пояснява съдържанието на понятието служебен стаж. Дори и да би се приело/ което строго юридически е така/, че  времето , през което ищецът е бил временно отстранен от длъжност  и фактически не е работил, не се включва в понятието "прослужени години", т.е. в служебния му стаж/ понеже в закона няма  изключителна норма, която да казва обратното по подобие на тези , съдържащи се в текстовете на чл. 116 от ЗДСл/, то неправилно  учреждението- ответник  е  "извадило" от  това понятие времето  през което  той се е намирал в неплатен отпуск / от 15.07.2015 г. до 16.11.2015 г.  и е намалило  броя на прослужените години  на 14.  Неплатеният отпуск до 6 месеца за цялата служба е  елемент от понятието служебен/ трудов/ стаж   и съответно  времето му трябва да бъде зачетено  при определяне  на  прослужените години по  чл.234, ал.1 от ЗМВР- чл.189, ал.2, вр. с ал.1, т.5  от ЗМВР, вр. с чл.116, т.3 от ЗДСл. Няма спор по въпроса, че за цялото времетраене на службата на ищеца  той не е ползвал  повече от 6 месеца  неплатен отпуск. Реално ползваният от него такъв е  по-малък,  поради което  времето  на този отпуск / заключен между 15.07.2015 г. -16.11.2015 г./  трябва да бъде прибавено към  служебния му стаж.  Това  означава, че  той е навършил 15   години на служба  в системата на МВР   и има право да получи претендираното  още едно брутно месечно възнаграждение в размер на 1207,80 лева /  потвърден от заключението на изслушаната  и приета счетоводна експертиза/ . Ако идеята на законодателя бе   в понятието "прослужени години" да  бъде включено  преди всичко времето на реално  изпълнение на  службата  би го казал изрично.   

           

                        Изискуемостта на   паричното вземане/ състояние, при което  се  "ражда"  правомощието   от съдържанието  му , позволяващо на кредитора да иска от длъжника такова поведение,  онагледяващо доброволно и  точно изпълнение  на онова,  за което се е  задължил  да направи, да не направи или да даде- чл.69, ал.1 от ЗЗД/  с видовата определеност  на законоустановено/ чл.234, ал.1 от ЗМВР/ благодарствено плащане/ наречено обезщетение/ на държавния служител  в размер на  толкова  възнаграждения  според  и заради  броя на  прослужените  години/ но не повече от 20 /  при прекратяване на служебното му  правоотношение настъпва  в деня, в който изтича   установения с нормата  на чл.234, ал.10 от ЗМВР  тримесечен срок на   погасяването му  чрез плащане- чл. 70, ал..1, ал.2, вр. с чл.69, ал.1 от ЗЗД.  В разглеждания случай  началото на тримесечния срок  за изпълнение е  поставено  в деня  на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца / на 16.11.2015 г./ ,  като изтичането му  е  на 16.02.2016  г. - денят , в който   изискуемостта  е настъпила.  Тъй-като  до  изтичането на този  краен ден от    законоустановения срок на изпълнение   ответникът  не  е    погасил  чрез плащане   задължението,  от   следващия ден / 17.02.2016 г./   е  изпаднал в състояние  на  забава  спрямо ищеца -кредитор  – чл. 84, ал.1 , изр.1-во от ЗЗД.              Последицата от юридическия факт на забавата / неизпълнение  на падежа / е   уреденото от закона  субективно право   на ищеца да иска и получи обезщетение  в размер на законната лихва,  възникнало в  деня на забавата / 17.02.2016 г./  - чл.86, ал.1 от ЗЗД.   Размерът на  това добавъчно, несамостоятелно / аксесорно/  вземане , изчислен с помощта на  Интернет калкулатор до датата на подаване на исковата молба, възлиза на сумата 21,18  лева,  която подлежи на присъждане. За разликата до претендирания му размер от 47,40  лева и за времето от 30.11.2015 г. до 16.02.2016 г. , искът търпи отрицателна санкция на отхвърляне като неоснователен.

 

По предявения иск, имащ за   претендирано  парично вземане , представляващо левова равностойност на  еднократно допълнително вещево  имущество:

             Искът търпи санкция на отхвърляне като неоснователен.

Вземането е възникнало  по силата на нормата на чл. 234, ал.5 от ЗМВР  в деня на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца/ тъй-като той е  прослужил 10 и повече години  в системата на МВР/ -  16.11.2015  г. , като  изискуемостта му /състояние, при което  се  "ражда"  правомощието   от съдържанието  му , позволяващо на кредитора да иска от длъжника такова поведение,  онагледяващо доброволно и  точно изпълнение  на онова,  за което се е  задължил  да направи, да не направи или да даде- чл.69, ал.1 от ЗЗД/  е щяла да настъпи  в деня на изтичане на       установения с нормата  на чл.234, ал.10 от ЗМВР  тримесечен срок за   погасяването му  чрез плащане/ чл. 70, ал..1, ал.2, вр. с чл.69, ал.1 от ЗЗД/ - 16.02.2016 г.  Размерът му за 2015 г. е определен   съгласно заповед № 8121з-673/09.06.2015 г.  на министъра на МВР  да бъде 200 лева/ вж. заверено фотокопие  на л. 51 от делото/.  Сумата  е изплатена по банков път на ищеца   на 17.12.2015 г.  и последица от този факт/ установен с платежна бележка , представляваща разпечатка от  софтуерната счетоводна програма и разпечатка / извадка/ от  сметката му  в Уникредит булбанк АД  към 17.12.2015 г./  е погасяване на  вземането.

 

По предявения иск, имащ за предмет претендирано парично вземане  с видова определеност на служебно възнаграждение   в размер на две брутни месечни заплати, дължимо за времето , през което  ищецът е бил временно отстранен от длъжност, до  датата, на която му е връчена заповед за дисциплинарно наказание "уволнение"/ 24.03.2014 г.  до 20.05.2014 г./ :

            Искът търпи санкция на отхвърляне като  неоснователен.

 

По начало  за  времето на отстраняване от длъжност  на служителя  не му се дължи изплащане възнаграждение - чл.234, ал.2 от ЗМВР- отм. / чл.214, ал.3 от ЗМВР/.

Фактическият състав на  нормата на   чл. 234, ал.3 от ЗМВР- отм./ на която се позовава ищецът/   не предвижда  субективно право на  държавния служител да получи  възнаграждение за времето на отстраняването си от длъжност, когато  дисциплинарното производство е приключило с  издаване на заповед за дисциплинарно уволнение, а  само в две  други хипотези:  а/ когато  то е прекратено ; б/ когато  на служителя не бъде наложено наказание "уволнение".  В разглеждания случай  започналото срещу  ищеца дисциплинарно производство е приключило  с издаване на заповед за дисциплинарно уволнение  и затова той  не е носител на  това претендирано  притезателно право.  Разпоредбите на  ЗМВР, ЗДСл и КТ  предвиждат   изрично  материално правните предпоставки , при които  се пораждат  уредените с тях  субективни  права на работниците и служителите и е недопустимо  съдилищата "правотворчески"да ги "разширяват"  , добавяйки   нови  или "съвместявайки" някое обстоятелство с друго, изрично предвидено  в дадена нормативна хипотеза,   като равнозначно , следвайки  някакво разбиране за тържество на житейската справедливост-   чрез тълкуването.   Съдебната отмяна  на последвалата  заповед за дисциплинарно уволнение  не е  факт , който  може да се приравни  и да се съвмести с обстоятелството "  когато на служителя не бъде наложено наказание уволнение",  и съответно   с правната му последица,  желана от ищеца, защото  няма  изрична повеля на закона в този смисъл , нито  съществува нормативна разпоредба, съдържаща  фикция, която да превръща  отмененото уволнение в несъществуващо , т.е. да го заличава  като все едно никога да не е  налагано.  Да , несъмнено   от  факта на  временното му отстраняване от длъжност, ищецът е  пропуснал  полза , изразена в неполучено възнаграждение за  това време, но тя не може сама по себе си  да се приеме за правнозначима вреда, достойна за  обезщетяване  по общия облигационен закон, тъй-като    отмяната на заповедта за дисциплинарно уволнение  не означава , че  заповедта,  санкционираща   посочената неблагоприятна за него промяна  е незаконосъобразна / факт на правонарушение/ , още повече  че  той не я е оспорил  по реда на АПК. 

            Отрицанието на главното претендирано вземане води и до отрицание на  добавъчното, обусловено/ аксесорно/  претендирано вземане с видовата определеност на обезщетение за забава в размер на законната лихва, защото второто не може да възникне  без първото /без съществуващо действително главно парично задължение/  - чл. 86, ал.1  от ЗЗД.

 

По предявения иск , имащ за предмет претендирано парично вземане  с видова определеност на обезщетение за неползван  платен годишен отпуск по чл.189 от ЗМВР:

            Искът търпи санкция на отхвърляне като неоснователен.

Вземането е възникнало  по силата на нормата на чл. 234, ал.5 от ЗМВР  в деня на първото прекратяване на служебното правоотношение на ищеца/ тъй-като той е  прослужил 10 и повече години  в системата на МВР/ -  20.05.2014  г.  До датата на временното му отстраняване от длъжност / 24.03.2014 г./    е  ползвал  6 дни  от полагащия му се платен годишен отпуск   и  не е  упражнил това си право за  останалите полагащи му се съразмерно  с прослуженото  време до този момент от календарната година- 4 дни /  заключението на  изслушаната и  приета счетоводна експертиза, заповед № Я3-1453/30.05.2014 г.  на ВНД директор на ОД на МВР-В.Търново, удостоверение № Я-11923/22.05.2014 г.  на ОД на МВР В.Търново/.  Сумата,  изпълняваща функцията на  парична компенсация  за тези  неполвани  дни от платения годишен отпуск- предмет на насрещно правно задължение  на   ответника, изчислена на база  заплатата за м. март 2014 г.  е  в размер на 222,44 лева / заключението на вещото лице/.  Изпълнението му следва да се приеме  за факт  чрез превод   по банков път / след  направени  удръжки/ , направен на 25.06.2014 г. /  установен с платежна бележка , представляваща разпечатка от  софтуерната счетоводна програма на 16.05.2016 г.  и разпечатка / извадка/ от  сметката на ищеца   в Уникредит булбанк АД  към 25.06.2014 г./ и последица от този факт е погасяване на вземането чрез плащане  и прихващане. Логически  невъзможно е/ поради  спазването на строга нормативна дисциплина  във финансово- разплащателната и отчетна област/     заповед № Я3-1453/30.05.2014 г.  на ВНД директор на ОД на МВР-В.Търново, вменяваща  в конкретно задължение  на  съответните длъжностни лица  от счетоводството на учреждението  да предприемат действия , водещи до резултат  изплащане на паричното обезщетение   да е   останала  и досега във "висящо" състояние на неизпълнение.  

            При този изход на делото  и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК   ответникът      дължи на ищеца плащане на сумата 193,72  лева  представляваща направени по исковото производство  разноски  във формата на заплатено   адвокатско възнаграждение, съразмерно  с уважената част от исковете .

            На основание чл. 78, ал.6, вр. с чл.71, ал.1  от ГПК, чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК  ответникът  търпи санкция на осъждане  да заплати  следващата се държавна такса върху  уважения иск  в размер на  50  лева, както и сумата 90 лева, представляваща разноски от бюджетните средства на съда за вещо лице. .

            Предвид горното , съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ- гр.София  да заплати на   П.  Г.А., с ЕГН: ********** сумата 1207,80/ хиляда двеста и седем лева и осемдесет стотинки/  лева, представляваща 1 брутно  месечно възнаграждение - неизплатена част от  дължимо на основание чл. 234, ал.1 от ЗМВР  благодарствено плащане / обезщетение /, възлизащо  общо на 15 месечни брутни възнаграждения, заедно със сумата 21,18 / двадесет и един лева и осемнадесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от 17.02.2016 г. до 19.04.2016 г., заедно със законната лихва  върху  главницата, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното й изплащане,  като отхвърля иска , имащ за предмет  претендирано вземане  с видова определеност на обезщетение за забава  в размер на законната лихва за времето от 30.11.2015 г. до 17.02.2016 г.  и за разликата до  предявеният му пълен размер  от  47,40 лева, като неоснователен.  

ОТХВЪРЛЯ  предявеният  от П.  Г.А., с ЕГН: **********  против МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ- гр.София , иск,  имащ за предмет претендирано на основание чл.234, ал.8 от ЗМВР  вземане за  сумата 222,44/двеста двадесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/ , представляваща  обезщетение за неползван  платен  годишен отпуск  от 4 дни  за 2014 г. , като неоснователен и недоказан.

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените  от   П.  Г.А., с ЕГН: **********  против МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ- гр.София , искове,  имащи за предмет: 1/ претендирано вземане за  сумата 2415,60/ две хиляди  четиристотин и петнадесет лева и шестдесет стотинки/ лева,  представляваща сбор от две месечни брутни служебни възнаграждения , търсени като дължими на основание чл. 234, ал.3 от ЗМВР/отм./ за това, че  първият за времето от 24.03.2014 г. до 20.05.2014  г.  е бил временно отстранен от длъжност   по силата на заповед № К-2839/20.03.2014 г. на министъра на МВР  заради  образувано срещу него дисциплинарно производство; 2/ претендирано вземане за сумата 188,93/сто осемдесет и осем лева и  деветдесет и три стотинки/ лева ,  представляваща  обезщетение за забава в размер на законната лихва  върху  претендираното по-горе главно парично  вземане, считано от 14.07.2015 г. до 19.04.2016 г. ,  като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ  предявеният  от П.  Г.А., с ЕГН: **********  против МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ- гр.София , иск,  имащ за предмет претендирано на основание чл.234, ал.5 от ЗМВР  вземане за  сумата 200/ двеста/ лева, представляваща  левова равностойност на допълнително вещево имущество за 2015 г.  , като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ- гр.София  да заплати на   П.  Г.А., с ЕГН: **********    сумата от  193,72 / сто деветдесет и три лева и седемдесет и две стотинки / лева, представляваща направени по производството разноски, съразмерно с уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6, вр. с чл.71, ал.1 от ГПК, чл.1 от Тарифата за държавните такси , събирани от съдилищата по реда на ГПК МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ- гр.София  да заплати по бюджетната сметка на ВТРС в двуседмичен срок от влизане в сила на решението  следващата се държавна такса върху  уважения иск  в размер на  50 / петдесет/ лева, както и сумата 90/ деветдесет/ лева, представляваща разноски от бюджета на съда за вещо лице.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му – пред ВТОС. 

Районен съдия: