Решение по дело №1008/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 89
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Десислава Цветкова Миланова
Дело: 20211630201008
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. гр.Монтана, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание
на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
в присъствието на прокурора П. Г. Й. (РП-Монтана)
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20211630201008 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият ВЛ. Т. В., роден на ХХХХХг. в град Монтана,
обл. Монтана, българин, български гражданин, с висше образование,
разведен, работи като шофьор във фирма „Д.” Р**********неосъждан, с
настоящ адрес в Р**********град М., ул. „ Т.” № 6, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 21.08.2018г. в град Монтана, обл. Монтана пред
служител на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Монтана потвърдил
неистина в писмена Декларация по чл.13 т.6 от Наредба № 1-57/2002г, която
по силата на закон - чл. 151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП се дава пред орган на властта,
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че
обичайното му пребиваване е в Република България, град Монтана, а същото
е в **********където живее и работи от години - престъпление по чл.313 ал.1
от НК.
ОСВОБОЖДАВА обвиняемият ВЛ. Т. В., роден на ХХХХХг. в град
Монтана, обл. Монтана, българин, български гражданин, с висше
образование, разведен, работи като шофьор във фирма „Д.”
1
Р**********неосъждан, с настоящ адрес в Р**********град М., ул. „ Т.” № 6,
с ЕГН ********** на основание чл.78а ал.1 от НК от наказателна отговорност
за така извършеното престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева в полза на
Държавата.
ОСЪЖДА обвиняемият ВЛ. Т. В. със снета по-горе самоличност и ЕГН
да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-
Монтана направените по ДП разноски за експертизи в размер на 229.90лева,
както и по сметка на РС-Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в
случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд-Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решението № 89/18.10.2021г. по
АНД № 1008/ 2021г. по описа на РС - Монтана


Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от
01.09.2021г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемият ВЛ. Т. В. за
престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа
обвинението и моли съда да освободи по реда на чл.78а от НК обвиняемия от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание в
минималния предвиден в правната норма размер.
Обвиняемият ВЛ. Т. В. се признава за виновен за извършеното деяние в
хода на досъдебното производство, като дава кратки обяснения. Твърди, че
деянието е извършено в следствие на недоразумение. В хода на съдебното
производство не се явява. Защитникът му в хода на съдебното производство
моли съда да приеме, че в случая са налице условията на чл.9 ал.2 от НК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите
на упълномощеният защитник на обвиняемия, както и становището на
прокурора изложено в мотивирано постановлението, намира за установено
следното:
Обвиняемият ВЛ. Т. В. от дълги години живее и работи в
**********както и към настоящият момент се намира там.
През 2018г. поради изтичане срокът на валидност на издаденото му СУ
на МПС следвало да поднови същото. Поради и тази причина на 21.08.2021г.
подал Заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин в ОД на МВР - Монтана - сектор „Пътна полиция”, ведно с
Декларацията във връзка с чл. 151, ал.5 и 7 от Закона за движение по
пътищата, в която декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в
Република България по смисъла на пар. 6,т.46 от допълнителните разпоредби
на Закона за движение по пътищата на адреса в гр. Монтана, ж.к.”ХХХ.
Документите му /заявление и декларация/ били приети от съответния
служител - системен оператор при ОД на МВР - Монтана. Според
информацията от германските власти, обвиняемият е с обичайно пребиваване
в Германия от 24.04.2007г., а има издадено на 22.08.2018г. българско СУ на
МПС, което е в противоречие с изискването за „ обичайно пребиване”.
Видно от приложената справка за задгранични пътувания обвиняемият
се е прибирал в България действително, но за кратък период от време.
В Главна Дирекция „Национална полиция” получили писмо с вх. №
328600-47201/ 24.09.2020г. от КВА - компетентен орган по подмяната на
1
свидетелства за управление на МПС Д/СУ МПС/ във **********относно
издаденото българско свидетелство № СУ на МПС с № ********* от ОД на
МВР - Монтана на името на ВЛ. Т. В.. В писмото си германските
компетентни власти уведомяват българските, че по тяхна информация В. има
„обичайно пребиваване” в Германия от 24.04.2007г, а българското
свидетелство е издадено на 22.08.2018г, което е в противоречие с изискването
за „обичайно пребиваване”. Сигналът е бил препратен по компетентност в ОД
на МВР-Монтана.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена
графологична експертиза, се установява, че подписа върху оригинала на
декларацията е изпълнен от обвиняемия. Последният не оспорва това
обстоятелство.
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и
компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
кратките обяснения на обвиняемия, който не оспорва нито един от фактите, а
излага само доводи, че не е знаел, че следва СУ на МПС да бъде издадено от
**********а не от България. Съдът възприема тези твърдения на обвиняемия
като естествена защитна позиция. Незнанието на закона не го оневинява, още
повече, че видно доказателствата по делото /протокол за разпит на обвиняем
от ДП/ е посочил, че работи като шофьор в Германия. Подкрепя се още и от
приложените по делото доказателства и доказателствени средства -
свидетелски показания, писмени документи, справки, справка за съдимост и
др.
По безпорен и несъмнен начин е доказано, че обвиняемият В.В. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.313 ал.1 от НК, а именно: на 21.08.2018г. в град Монтана, обл.Монтана
пред служител на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Монтана
потвърдил неистина в писмена Декларация по чл.13 т. 6 от Наредба № 1-
57/2002 г, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП се дава пред
орган на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като
декларирал, че обичайното му пребиваване е в Република България, град
Монтана, а същото е в **********където живее и работи от години -
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
От събраните доказателства в хода на разследването безспорно се
установява, че е осъществен съставът на престъплението по чл. 313, ал.1 от
НК, както от обективна, така и от субективна страна.
Според чл. 313 ал.1 от НК, който потвърди неистина или затаи истина
в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по
силата на закон, указ или постановление на МС се дават пред орган на властта
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с ЛС до
три години или с глоба от сто до триста лева. Нормата на чл.313 НК е
бланкетна и препраща към нормативни актове извън наказателното право. В
2
случая това е ЗДвП, който в чл.151, ал.5 сочи, че СУ на МПС се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в РБ, за което
обстоятелство подписват декларация.
Субект на престъплението е лице, което има задължението по силата на
специалния закон /в случая ЗДвП/ да изготви удостоверителния документ, в
случая декларацията за обичайно местопребиваване. Това е лице, завършило
средно образование, физически годно да управлява МПС за съответната
категория, преминало е обучение за водач на МПС и за оказване на първа
долекарска помощ и е успешно издържало изпита за водач. Според
Директива 2006/126/ЕО НА Европейския парламент и на съвета от
20.12.2006г. относно свидетелства за управление на моторни превозни
средства, СУ на МПС се издават на кандидатите, които са взели изпит по
умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските
стандарти; които са се установили постоянно на територията на държавата-
членка, издаваща свидетелството - чл. 7 „д” от Директивата. Това са
условията за придобиване на СУ на МПС в страна - членка на ЕС, като едно и
също лице може да притежава само едно СУ на МПС, издадено от държава -
членка на Европейския съюз. Според чл. 13 т. 6 от Наредба № 1-157 от
1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, лицето
представя декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава -
членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство,
издадено от държава - членка на Европейския съюз.
В процесната декларация, подписана от обвиняемият, последния е
декларирал на 21.08.2018г., че е установил обичайното си пребиваване в
Република България по смисъла на пар.6,т.46 от Допълнителните разпоредби
на закона за движение по пътищата на адрес в гр. Монтана, ж.к. „ХХХ.
Според пар.6 т. 46 от ЗДвП „обичайно пребиваване в Република България” е
мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или
ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее. Смисълът на понятието
„обичайно пребиваване” според Директива 2006/126 е същият - мястото,
където дадено лице обикновено живее, тоест повече от 185 дни през
календарна година. От гласните и писмените доказателства по делото
безспорно се доказва, че обвиняемия живее и работи в Германия от няколко
години. В случая обичайното му пребиваване към момента на декларирането
през 2018г, а и към настоящия момент е в Германия. Обвиняемият е
консумирал изпълнителното деяние потвърждаване на неистина, което
съставлява действие, при което в декларацията е изложил факти и
обстоятелства с правно значение, които са неверни. Специалният закон
изрично предвижда задължение да се декларират съответните факти и
обстоятелства с правно значение и декларацията да се даде пред орган на
власт. СУМПС се издават от МВР, а декларациите се подават до началник
3
сектор ПП при ОДМВР, който е орган на власт. За да се улеснят проверките
държавите-членки използват мрежата за свидетелства за управление на
превозно средство на ЕС. Именно по реда на тази мрежа е установено
деянието извършено от обвиняемия, което съставлява престъпление по
националното законодателства на РБ. Освен от обективна, деянието се
доказва и от субективна страна с форма на вина пряк умисъл. Обвиняемият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, а именно, че декларира
неверни обстоятелства относно обичайното си пребиваване в държава членка
на ЕС и е целял настъпването на общественоопасните последици от същото.
Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
НК, престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от 100 до 300 лева,
като не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК и от
престъплението, което е формално, не са причинени съставомерни
имуществени вреди.
С оглед на изложеното съдът прие, че на обвиняемия следва да се
наложи минималната глоба предвидена в закона, а именно 1 000.00 лв, която
следва да се заплати в полза на Държавата.
При определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът
съобрази, че обвиняемия В. е извършил престъпно деяние за първи път
съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям
размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на
извършеното деяние от обвиняемия В. и другите обстоятелства по чл.27 ал.2
от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които да обосновават
налагането на по – голям размер глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемия В. да ЗАПЛАТИ на
основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана направените
по ДП разноски за експертиза в размер на 229.90 лева, както и по сметка на
РС-Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки
служебно издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4
Съобщи за изтекли лични данни