Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 12.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание на десети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на
секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 2500 по описа на ВРС за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от И.Я.Р., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Военно формирование 36940,
гр. Варна, п.к.115, с която са
предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание, както следва:
◄ чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7351,24
лева,
представляваща дължимо обезщетение по
чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ за прослужена кадрова военна служба от 20 години и 28
дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане.
◄
чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. чл.227, ал.1 от
ЗОВСРБ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2238,04 лв., представляваща лихва за
забава върху дължимото му се и неизплатено обезщетение за периода от 20.02.2017
г. до 20.02.2020 г.
Обстоятелствата,
от които се твърди, че произтича претендираното право са:
В исковата молба ищецът излага, че съгласно
Заповед на Командира на в.ф.36940 №ЛС-01-15/16.09.2016 год., ищецът капитан И.Я.Р.
бил отчислен от списъчния състав на в.ф. въз основа на Заповед на Министъра на
отбраната №КВ-346/11.08.2016г. за прекратяване на договора за военна служба.
Към момента на постъпване на
ищеца във ВВВУ „Георги Бенковски", а именно 20.08.1996г., съгласно Договор
за кадрова военна служба №1159/04.10.96г., в сила е „Правилник за кадрова
военна служба от 25.06.1996 г., приет с ПМС №136/17.06.1996г., а съгл. чл. 41,
ал. 1 „Приетите във висшите и средните военни училища сключват договор за
кадрова военна служба, в чийто срок се включва и срокът за обучение", като
сочи, че същата разпоредба останала непроменена и с „Правилник за кадрова
военна служба от 2000г.", приет с ПМС № 277 от 22.12.2000 г., като
съгласно чл. 17, ал. 1 от същия „Приетите във висшите военни училища за нуждите
на въоръжените сили сключват договор за кадрова военна служба, в чийто срок се
включва и срокът за обучение.".
В тази връзка излага, че срокът
на Договора за кадрова военна служба включва 5 години обучение, като към
момента на завършването му според горецитираните Правилници, изцяло се включва
и обучението на ищеца. Твърди се, че новоприетият от 2009г. ЗОВСРП не променя
статута на заварените правоотношения по изпълнение на кадрова военна служба и
те продължават да се считат за такива и при новата уредба (така и в Определение
№267/21.03.2019г. на ВКС), поради което счита, че ищецът има стаж от 20 години
и 28 дни към момента на отчисляването му от списъчния състав на в.ф. 36940 и
следователно му се дължи обезщетение за този период, а не за начисленото му за
16 години.
В депозирания
отговор в срока по чл. 131 от ГПК ответникът
оспорва предявения иск, като излага следното:
Със заповед №
КВ-346/11.08.2016г. Министърът на отбраната прекратил правоотношението за
изпълнение на военна служба, освободил от длъжност и военна служба и зачислил в
мобилизационния резерв г-н Р..
Правоотношението между страните било прекратено на основание чл.162 от
ЗОВС на РБ - по взаимно съгласие с писмено предизвестие, отправено от
военнослужещия до Министъра на отбраната. С последваща заповед №
ЛС-01-15/16.09.2016 г. на командира на военно формирование
36940 - Варна отчислил от списъчния състав на поделението г-н Р., разпоредил да
му бъдат изплатени парични обезщетения на основание чл.227, ал.1 от ЗОВС на РБ,
като сумата,
която била изплатена на г-н Р. била в размер на 29 404,96 лв., или 16 брутни месечни
възнаграждения и била формирана от следните компоненти:
- за звание 16 208,00
лв.;
- за процент прослужено време – 5 186,56
лв.;
- за държавна служба – 2 431,20
лв.;
- за условия на труд -
летателен състав – 3 931,20
лв.;
- за класна специалност – 1 648,00
лв.
В горецитираната сума не бил включен приравненият
трудов и служебен стаж, за което се позовава на разпоредбата на чл.228, ал.1
от ЗОВСРБ, според
която „За определяне размера на еднократното парично
обезщетение при освобождаване от военна служба се вземат предвид прослужените
години без приравнения трудов и служебен стаж.“
Твърди, че при определянето на обезщетението била
приложена Заповед №ОХ-346/07.06.2010г. на Министъра на отбраната относно
Зачитане на курсантската/школническата служба в периода 28.02.1996г. -
23.04.1999г. за кадрова военна служба по ЗОВСРБ (отм.), съгл. т.2 и т.2.1., б
«б» от която заповед на лицата, които са били курсанти или школници във
военните училища в периода 28.02.1996г. - 23.04.1999г. и са заварени на кадрова
военна служба към датата на влизане в сила на действащия ЗОВСРБ, този период от
време се взема предвид при определяне на размера на допълнителното
възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в
размер 2 на сто за всяка прослужена година на военна служба, но не повече от 40
на сто, съгласно чл.213 от ЗОВСРБ.
Излага, г-н Р. постъпва на обучение във ВВВУ „Г.
Бенковски“ на 20.08.1996г. Завършва обучението си на 08.08.2001г. и има прослужени както следва: като курсант на наборна военна служба - 1
год.и 4 мес., като курсант на кадрова военна служба
- 1 год. и 5 мес., 7 дни и като Офицер на кадрова военна
служба -13 год. и 3 мес. 16 дни. Излага, че размерът на зачетения при определяне на
обезщетението стаж като курсант на кадрова военна служба
е съобразен
с периода: 28.02.1996г. - 23.04.1999г. и е редуциран на 1 година, 3 месеца и 24 дни.
Излага се още, че съгласно чл. 120 на вече отмененият
Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), приетите
във висши военни училища сключвали договори за кадрова военна служба, в чийто
срок се включвал срокът за обучение. В ал. 3 на същата разпоредба се
предвиждало обучаващите се, които не са отслужили наборна военна служба,
първите 18 месеца от обучението след навършване на пълнолетие да се зачитат за
такава служба , която се зачита като трудов стаж от трета категория. Съгласно
МЗ № ОХ-1077/ 30. 12. 1999 г, раздел IV, т. 8.2.1: разпоредил, „ че срокът на
обучение, след отслужване на наборната военна служба за периода от 28.02.1996 г. до 23.04.1999 г. се
зачита за прослужено време от първа категория труд, а извън този период не се
зачита за осигурителен стаж“.
Твърди,
че от 28. 02. 1996 г. - датата на влизане в
сила на вече цитирания ЗОВСРБ, задължаващ курсантите да сключват договори за
кадрова военна служба военната служба се разделя на наборна (с установен срок)
и кадрова (която се упражнява като професия). На тази и основа, след срока на
наборната служба, службата на курсантите придобивала качество на първа
категория труд. Но това било до 23.04.1999 г., когато е влязъл в сила Правилникът
за прилагане на ЗОВСРБ, който определя курсантите като „кадрови военнослужещи
със особен статут" и в чл. 18 ал. 3 указва, че времето след срока на
наборната служба „не се зачита за трудов стаж".
Сочи, че времето на обучение във военните училища след влизане в сила
на ЗОВС (28.02.1996г.) до отмяната на Правилника за кадрова военна служба от
1999г. (23.04.1999г.), се зачита за трудов стаж, както следва:
1 .За периода:
28.02.1996г.-31.12.1997г.:
- първите 18 месеца от
обучението след навършване на пълнолетие-трета категория труд, съгласно чл.81
от отм. Правилник за прилагане на закона за пенсиите;
-
останалото време - първа категория труд,
съгласно чл.37, ал.2 от отм. Правилник за прилагане на закона за пенсиите,
независимо от това дали лицата са продължили да служат на кадрова военна служба
и независимо от основанието за пенсиониране- като граждански лица или по чл.69
от Кодекса на социалното осигуряване.
2. За периода 01.01.1998г.-23.04.1999г.;
- първите 12 месеца от
обучението след навършване на пълнолетие -трета категория труд, съгласно чл.81
от отм. Правилник за прилагане на закона за пенсиите;
-
останалото време - първа категория труд съгласно
чл.37, ал.2 от отм. Правилник за прилагане на закона за пенсиите, независимо от
това дали лицата са продължили да служат на кадрова военна служба и независимо
от основанието на пенсиониране - като граждански лица или по чл.69 от Кодекса
на социалното осигуряване.
Моли за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени
съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
ПРЕДЯВЕН е иск с правно основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД,
във вр. с чл. чл.227, ал.1 от
ЗОВСРБ. От ответника е направено възражение с правно основание: чл. 228, ал.2
от ЗОВСРБ, чл. 18, ал.3 във вр. с чл. 2, ал. от Правилника за прилагане на
ЗОВСРБ (1999 г.)
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ищецът
И.Я.Р., ЕГН ********** е сключил
договор за кадрова военна служба №1159/04.10.1996 г. на 20.08.1996 г. с
Началника на ВВВУ „Г.С. Раковски“ – ген. М-р Ивана Атанасов Балев, че със
Заповед на Командира на в.ф.36940 №ЛС-01.15/16.09.2016 г. ищецът е отчислен от
списъчния състав на в.ф въз основа на Заповед на МО №КВ346/11.08.2016 г. за
прекратяване на военна служба.
По делото е
представен договор за кадрова военна служба №1159/04.10.1996 г., съгласно който
И. Я. Р. се задължава да изпълнява кадрова военна служба 15 години, от които 5
години – срок на обучение и 10 години за изпълнение на кадровата военна служба
след завършване на обучението, а за кадрови военнослужещи по чл. 127, ал. 2 и
ал.3 от ЗОВС до навършване на 60 годишна възраст. Началото на обучението е
30.08.1996 г. в ВВВУ „Г.С. Раковски“.
Към датата на сключване на договора за
кадрова военна служба в сила е бил ЗОВСРБ Обн., ДВ,
бр. 112 от 27.12.1995 г. и отменен 12.05.2009 г.
Съгласно чл. 115, ал.1 от ЗОВСРБ
(отменен 12.05.2009 г.) Кадровата военна служба се изпълнява като професия в
Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на
министъра на отбраната при условия и по ред, определени в този закон и в
сключения договор.
Съгласно чл. 120, ал.1 от ЗОВСРБ (отменен
12.05.2009 г.) приетите във военните училища за нуждите на въоръжените сили
сключват договори за кадрова военна служба, в чийто срок се включва срокът на
обучението, а съгласно ал. 2 на същия член срокът за кадровата военна служба
след завършване на училището е не по-малък от 10 години.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1
от ЗОВСРБ (отменен 12.05.2009 г.). (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм.,
бр. 112 от 2003 г.) предвижда, че кадровите военнослужещи при освобождаване от
кадрова военна служба получават еднократно парично обезщетение в размер на
толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не
повече от 20. А съгласно чл. 238, ал. 1 от ЗОВСРБ (отменен 12.05.2009 г.) за
определяне на размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от
кадрова военна служба се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов стаж. Същата
постановка е възприета и в сега действащия ЗОВСРБ, които са възпроизведни
в чл. 227, ал.1 и чл. 228, ал.1.
Или за определяне размера на дължимото
се обезщетение следва да се определят годините, които са се зачитали за трудов
стаж, а не тези които са били приравнени на такъв.
В периода от приемането на закона - 1995
г. до изменението с ДВ, бр. 122 от 1997 г., в сила от 1.01.1998 г. е действала
редакция на разпоредбата на ал. 3 на чл. 120 от ЗОВСРБ (отменен 12.05.2009 г.),
съгласно която на обучаващите се, които не са служили наборна военна служба,
първите 18 месеца от обучението след навършване на пълнолетие се зачитат за
такава служба. Срокът по тази разпоредба с изменението с ДВ, бр. 122 от 1997
г., в сила от 1.01.1998 г.е намален на 12 месеца.
Съгласно чл. 18, ал.2 от Правилника за
кадрова военна служба приет с Обн. ДВ. бр.36 от 20
Април 1999г., в сила от 23.04.1999 г. и отменен 12.06.2009 г. за срока на
обучение гражданинът, сключил договор за кадрова военна служба, е със статут на
обучаващ се и се подготвя за изпълнение на кадровата военна служба, а съгласно
ал. 3 на същия член срокът за обучение на курсантите, с изключение на срока по
чл. 120, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България,
не се зачита за трудов стаж. Съгласно
чл. 142, ал. 3 и от сега действащия ЗОВСРБ времето за обучение на курсантите не
се зачита за трудов стаж.
Или
от тук следва, че времето, което се зачита за наборна военна служба се зачита и
за трудов стаж, поради което следва да се включи при определяне размера на
обезщетението по чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ.
Съгласно Заповед №ОХ-174 на МО на РБ В
МЗ№ОХ-346/07.06.2010 г. се правят следните изменения: в т.2 „Курсантската/школническата служба в периода от 28.02.1996 г. до
23.04.1999 г. след срока за наборна военна служба се зачита за кадрова военна
служба по ЗОВСРБ (отм.). Съгласно чл. 211, ал. 1 от ЗОВСРБ (отменен 12.05.2009
г.) при пенсиониране прослуженото време на кадрова военна служба се зачита за
трудов стаж от първа категория, но това важи само при пенсиониране и съответно
е приравнен на трудов стаж.
Или от изложеното по-горе може да се
заключи, че времето на обучение, с изключение на времето, което се зачита за
наборна военна служба не се зачита за трудов стаж и на осн. чл. 238, ал.1 от
ЗОВСРБ следва да бъде изключено от общото време на кадрова военна служба.
Така ищецът е постъпил на кадрова военна
служба, като е започнал обучение на 30.08.1996 г. По което време е бил навършил
пълнолетие, поради което започва да му се зачита наборна служба за период от 18
месеца, съобразно чл. 120, ал.3 от ЗОВСРБ и да му тече трудов стаж. До изменението
на ал. 3 на чл. 120, с което е бил намален срокът от 18 на 12 месеца, ищецът е
бил прослужил 1 г. и четири месеца, или 16 месеца. Тъй като срокът е намален на
12 месеца, считано от 01.01.1998 г., то не е имало
основание след изменението за зачитане на трудов стаж. След тази дата до
завършване на обучението му на 20.08.2001 г. същият е бил курсант. По отношение
на част от този период съгласно Заповед
№ОХ-174 на МО на РБ „Курсантската/школническата
служба в периода от 28.02.1996 г. до 23.04.1999 г. след срока за наборна военна
служба се зачита за кадрова военна служба по ЗОВСРБ (отм.). Или в случая след
01.01.1998 до 23.04.1999 г. на ищеца е зачетен трудов
стаж. Така натрупания до момента трудов стаж е за периода от 30.08.1996 г. до
23.04.1999 г. - 2 години, 7 месеца и 21
дни. Периодът на обучението му между 23.04.1999 г. и 20.08.2001 г. не следва да
се включва в определяне периода за обезщетението. Служебното правоотношение на
ищеца е прекратено на 17.09.2016 г., видно от приложената заповед № ЛС-01-05 от
16.09.2016 г.
То този момент ищецът е прослужил 20
години и 18 дни. От тях за трудов стаж
не се зачита периода от 23.04.1999 г. до 20.08.2001 г. Или трудовият стаж на
ищеца следва да се изчисли като към трудовия стаж за периода от от 30.08.1996 г. до 23.04.1999 г. - 2 години, 7 месеца и 21 дни се прибави
трудовият стаж за периода от 21.08.2001 г. до 16.09.2017 г. от 15 години и 28
дни. Това в години прави 17 години 8 месеца и 19 дни, или общо 17 цели
прослужени години.
За база при изчисляване на еднократното
парично обезщетение се взема размерът на брутното месечно възнаграждение,
получено през месеца, предхождащ датата на освобождаването от кадрова военна
служба – чл. 238, ал.3 от ЗОВСРБ (отменен 12.05.2009 г.) и чл. 227, ал.1 от
ЗОВСРБ.
Видно от изслушаната и прието по делото
съдебно-счетоводна експертиза последното брутно трудово възнаграждение е в
размер на 1837,81 лв.
Със заповед № ЛС-01-05 от 16.09.2016 г.
на ищеца са начислени 16 брутни месечни възнаграждения на обща стойност от
29404,96 лв., или по 1837,81 лв. всяко.
От изложеното до тук следва, че на ищеца
е следвало да бъдат начислени седемнадесет брутни трудови възнаграждения, а не
начислените му 16. Поради изложеното искът на ищеца се явява основателен за
сумата от 1837,81 лв., представляваща дължимото му се обезщетение за още една
година, зачетена за трудов стаж. За разликата над тази сума до предявените
7351,24 лв. искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати и мораторната лихва върху горната сума за периода от 20.02.2017 г. до
20.02.2020 г., която изчислена с онлайн калкулатор съдът определя на 559,51 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се заплащат заплатените от
ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един адвокат. От
ищеца е представено доказателство за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 400,00 лв., от което следва да му бъдат присъдени съобразно с уважената част
от иска 100,00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на основание чл. 83, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на
Районен съд – Варна припадащия се на уважената част от иска размер на
държавната такса и разноските. Държавната такса за разглеждане на иска е в
размер на 294,05 лв., от която следва да бъдат заплатени от ответника 73,51
лв., а депозита за вещото лице, определен от съда е в размер на 150,00 лв., от
които ответникът следва да заплати 37,50 лв., или общо 111,01 лв.
Според
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
В случая ответното дружество е
представлявано от юрисконсулт, поради което намира приложение разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно която „в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ“. Въз основа на законовата делегация по чл.
37, ал. 1 ЗПП по въпроса за заплащането на правната помощ е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съдът с оглед на фактическата и правна
сложност на настоящия правен спор, намира, че на ищеца следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., поради което,
предвид липсата на минимално определен размер на възнаграждението в чл. 78,
ал.8 от ГПК същият следва да бъде определен по справедливост от съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Военно
формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА
ЗАПЛАТИ на И.Я.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 837,81 (хиляда осемстотин тридесет и седем лева и
осемдесет и една стотинки), представляваща дължимо обезщетение по чл. 227,
ал.1 от ЗОВСРБ за прослужена кадрова военна служба, за разликата над платените
16 години до дължимите 17 години, или за една година, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 21.02.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане, на осн. чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1837,81 лв. до предявените
7351,24 лв.
ОСЪЖДА Военно
формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА
ЗАПЛАТИ на И.Я.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 559,51 лв.
(петстотин петдесет и девет лева и петдесет и една стотинка), представляваща лихва за забава върху
дължимото му се и неизплатено обезщетение в размер на 1837,81 лв. за периода от 20.02.2017 г. до 20.02.2020
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 559,51 лв. до предявените 2238,04 лв.
ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна, п.к.115 ДА
ЗАПЛАТИ И.Я.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 100 (сто)
лева, направени
от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Военно формирование 36940, гр. Варна,
п.к.115 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 111,01 лв. (сто и единадесет лева и една стотинка),
представляваща дължими разноски и държавни такси, на осн. чл. 83, ал. 1, във
вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Я.Р., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Военно формирование
36940, гр. Варна, п.к.115 сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: