№ 334
гр. Сливен, 17.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20232200100182 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата И. И. Т., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. С. С., надлежно преупълномощен от адв. Г. Б. Х. от САК, надлежно
упълномощен с пълномощно по делото.
Ответното дружество ЗД „Евроинс“ АД, редовно призовано, се
представлява от юриск. Й. С., надлежно упълномощен с пълномощно,
представено по делото.
Вещото лице д-р Й. И. С., редовно призован, се явява лично.
Вещото лице д-р инж. Х. В. У., редовно призован, се явява лично.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. С..: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.
АДВ. С.: Г-жо Председател, поддържам предявения иск. Допуснат ми е
един свидетел, който водя. Запознахме се с експертизата. Моля да се изслуша
днес. Не се противопоставям първо да се изслушат вещите лица.
Юриск. С.: Поддържам отговора и всички възражения, които съм навел
с него.
На основание чл. 146 ал.1 ГПК, съдът ПРИСТЪПВА към устен
ДОКЛАД на делото.
В исковата молба ищцата твърди, че на 27.05.2018г., в Испания,
провинция Гуадалахара, по черен път Вереда Сенда Галиана, се е движил лек
автомобил „Мазда“, модел „5“, с per. № *********, управлявано от И.Й.Р..
Същевременно по железопътна линия Мадрид - Барселона се движи товарен
влак № 80196.
1
В района на км 0.500 от черния път, при достигане на кръстовище с
посочената железопътна линия, водачът на лекия автомобил предприел
навлизане в железопътното кръстовище без да спре на светофара, който бил в
червена фаза за преминаващите през прелеза автомобили и съответно е
регулирал предимството на влака, приближаващ прелеза. Машинистът на
влака видял, че лекия автомобил навлиза на релсовия път без да се съобрази с
предимството на влака, поради което задейства клаксона и спирачната
система на влака. Въпреки това, настъпил удар между предна дясна част на
локомотива и задна дясна част на лекия автомобил. Вследствие на удара,
лекият автомобил бил изхвърлен напред и надясно, като същевременно се е
завъртял около оста си на 180° по посока на часовниковата стрелка, след
което се врязал с дясната си страна в основата на метална носеща колона от
контактната мрежа. Вследствие на пътния инцидент загинал водача на лекия
автомобил - И.Й.Р. и двамата пътници в него - А. С. П., пътуващ на предна
дясна седалка и И. И. Р., пътуващ на задна седалка.
По случая било образувано предварително производство № 606/2018 от
27.05.2018 г. на Прокуратурата на Провинция Гуадалахара, Следствен съд №
1 - Гуадалахара, основаваща се на досие № 433/2018 г. Наказателното
производство било прекратено поради недоказано извършено престъпление
от страна на машиниста, управляващ процесния влак и установяване, че
единствена причина за настъпване на инцидента са нарушенията, допуснати
от страна на водача на лекия автомобил, който отнел предимството на влака
при преминаването през регулиран със светофарна уредба железопътен
прелез.
Ищцата била баба на един от загиналите в пътния инцидент- И. Р..
Между двамата имало изключително силна връзка и дълбока емоционална
връзка, тъй като още от раждането му тя прекарвала много време с него. Те
живеели заедно в едно домакинство в Република Гърция, заедно със сестрата
на И.. Майката и бащата на И. Р. работили в Испания още от ранната му
детска възраст. С отрастването на И., отношенията им ставали все по-близки,
основали се на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и
уважение. Починалият е бил кръстен на баба си, а тя го отгледала като
собствен син, като е изградила изключително силна връзка с него. И. Р.
споделял с баба си всичко, което му се случвало и я търсило за житейски
съвети. Бабата също споделяла всичко с внука си, той бил нейна морална
опора. За да осигури издръжка на баба си, И. Р. отишъл да работи в Испания
при баща си, като ежемесечно й изпращал пари.
Твърди се, че след неговата смърт, ищцата изпаднала в шок, не
можела да приеме загубата на внука си., била объркана, говорила си сама,
гледала в една точка, затворила се в себе си и прекъснала връзка с всичките
си познати. Станала тревожна, месеци наред не можела да спи от мисълта, че
внукът й загубил живота си. Живота за нея загубил смисъл.
Твърди се, че по отношение на лек автомобил марка „Мазда“, модел
„5“, с per. № *********, е била сключена с ответника застраховка
2
„гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица №
BG/07/117001964989/13,07.2017 г., съответно и със сертификат „Зелена
карта“.
Ищцата твърди, че имала имуществени разходи за превод на
документите, съставени в хода на наказателното производство, образувано по
случая, в размер на 970 лв, за което представяла фактура №
**********/02.05.2023 г. и касов бон.
Твърди, че на 27.05.2021 г отправила писмена застрахователна
претенция до ответника за изплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат от смъртта на внука й, но с Уведомление с
per. № 035-151/1/14.06.2021 г., той отказал плащане по предявената
претенция. С Молба с вх. № 035- 151/3/02.05.2023 г., представила
допълнителни доказателства, а именно документите, изготвени в хода на
образуваното във връзка с процесния пътен инцидент наказателно
производство, като поискала преразглеждане на претенцията, като с
уведомление от 16.05.2023 застрахователят приел, че не са налице
основания за преразглеждане на отказа.
Моли за постановяване на съдебно решение ,с което ответника бъде
осъден да й заплати сумата от 50 000лв - обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на настъпилата при ПТП на 27.05.2018г. смърт
на нейния внук И. И. Р., ведно със законната лихва, считано от датата на
уведомяване на застрахователя - 27.05.2021г до окончателното изплащане,
както и сумата 970лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за извършен превод на документи във връзка с процесното ПТП,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
Възражения на ответника:
Такива са направени с отговора на исковата молба, подаден в срока по
чл. 131 ГПК. Счита исковете за допустими, но неоснователни.
Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена
застраховка “ГО“ на автомобилистите, както и че на 27.05.2021г им е
отправена писмена застрахователна претенция от ищцата.
Не оспорва, че на 27.05.2018г, е настъпило ПТП с участието на
процесния застрахован автомобил .
Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на застрахования лек
автомобил, както и наличието на причинна връзка между ПТП и
вредоносния резултат.
Прави възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, който пътувал без поставен обезопасителен колан, което
довело до свободно движение на тялото му в автомобила и по този начин
получил несъвместими с живота травми, които е нямало да се получат при
правилно поставен предпазен колан. По делото имало данни да изпадане на
тялото му от автомобила, като не било изключено фаталните травми да са
получени именно при това изпадане. Затова счита, че приноса на пострадалия
3
е 50%, което е основание за редуциране на евентуално присъденото
обезщетение.
Оспорва иска за имуществени вреди и по размер, твърдейки, че са
силно завишени и и несъобразени с принципа за справедливост.
Оспорва на наличие на трайна и дълбока емоционална връзка на
ищцата с починалия при ПТП нейн внук. В исковата молба не били посочени
конкретните житейски обстоятелства довели до създаване на дълбока
емоционална връзка, която надхвърля обичайната за конкретния вид родство.
Цитира съдебна практика на ВКС, според която съвместното
съжителство на бабата и дядото с внуците, техния ежедневен контакт,
грижите и помощ, която възрастните са полагали за своите внуци без да
изместват родителите, са все обстоятелства, които са обичайни за живота на
традиционното българско семейство.
Оспорва и иска за имуществени вреди, като твърди, че няма
доказателства, че сумата от 970лв. е изразходена от ищцата и във връзка с
процесното ПТП.
Моли исковете за се отхвърлят . Претендира разноски.
Правна квалификация на предявените искове:
Предявени са два обективно кумулативно съединени преки искове на
увредено от ПТП лице срещу застрахователя на прекия причинител на
вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“
на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД,
и цена на първия иск – 50 000лв, а на втория- 970лв.
Обстоятелства, които се признават от ответника:
че към датата на процесното ПТП е имало валидно сключен
застрахователен договор по застраховка „ гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на лек автомобил „Мазда “ модел 5, с per. №
********.
че на 27.05.2021г е бил уведомен за настъпилото застрахователно
събитие и заявена претенция от ищцата за обезщетение за вреди.
настъпване на застрахователно събитие, а именно, че на 27.05.2018г, в
провинция Гуадалахара, Кралство Испания e настъпило при ПТП с участието
на застрахования лек автомобил.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване : тези, които
се признават от ответника и са отделени като безспорни.
Разпределение на доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да докаже настъпване на застрахователно събитие,
а именно: деликт с всичките елементи от неговия сложен фактически състав,
в кумулативна даденост, а именно: деяние/действие или бездействие/,
противоправност на деянието, вина на причинителя ; вреда, нейния вид и
размер, интензитет, причинна връзка между деянието и вредата; твърдяната
родствена връзка със загиналия в ПТП И. И. Р., че приживе са имали с него
трайна, дълбока и особено близка емоционална връзка и че в резултат на
4
неговата смърт, за нея са настъпили сериозни като интензитет и
продължителност душевни болки и страдания.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си отговора на
исковата молба, в т.ч. възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на загиналия в ПТП И. И. Р..
Указва на ищцата, че не сочи доказателства за наличие на особено
близка, трайна е дълбока емоционална връзка със загиналия при ПТП нейн
внук, че в резултат на смъртта му, за нея са настъпили сериозни като
интензитет и продължителност морални болки и страдания, както и че е
направила разходи за превод на документ в причинна връзка с процесното
ПТП.
Указва на страните, че няма други факти и обстоятелства, за които да
не сочат доказателства.
Дава възможност на страните да изразят становище по доклада и
предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. С.: Уважаема г-жо Председател, нямам възражения по проекто –
доклада на съда. Във връзка с указанията на съда, моля да бъде разпитан
водения от мен свидетел, както и да бъде допусната исканата от нас
психологическа експертиза, чийто въпроси ще уточня в по-късен етап. .
Юриск. С.: Възражения по доклада нямам. Не възразявам да бъде
разпитан поискания свидетел. Противопоставям се на искането за
назначаване на психологическа експертиза. Посочил съм съображенията си в
отговора на исковата молба. Редно е да се посочи въз основа на какви
доказателства ще работи вещото лице. Нямам искания. Направил съм едно
възражение във връзка с документите, които представя ищцовата страна, въз
основа на които е изготвена и днешната експертиза. Аргументите ми са
свързани с това, че се представят официални документи, който са издаден от
чужда държава. Тези документи според мен, не отговарят на изискванията на
Хагската Конвенция. За да бъдат приети по делото и за да послужат като
годно доказателство, трябва да са снабдени с апостил и легализация.
Адв. С.: Аз мисля, че документите са официални, годни доказателства в
процеса, с превод на български език. Това, че не са снабдени с апостил, за мен
не представлява пречка да бъдат ползвани да се изготви експертиза въз
основа на тях. Ако някой от документите се оспорват като съдържание, това е
отделен въпрос.
След като изслуша становищата на страните по повод направеното от
ответника възражение за липса на удостоверяване с апостил на официалните
чуждоезични документи, представени с исковата молба, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
Указва на страните, че по направеното възражение за липса на
удостоверяване с апостил на представените с исковата молба официални
5
документи, издадени в Кралство Испания, съдът ще се произнесе в закрито
заседание или в следващото открито с.з.
Тъй като назначената по делото комплексна експертиза е изготвена в
срока по чл. 199 от ГПК, съдът ПРИСТЪПВА към разпит на вещите лица и
СНЕ тяхната САМОЛИЧНОСТ както следва:.
Д-р Й. И. С. – на 63 г., български гражданин, с висше образование,
неосъждан, без родство със страните по делото и техните процесуални
представители.
Доц. Д-р инж. Х. В. У. - на 55 г., български гражданин, с висше
образование, женен, неосъждан, без родство със страните по делото и техните
процесуални представители.
Вещите лица, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл. 291
от НК, обещават да дадат заключение по знание и съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Й. С., РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението.
Моля да ми бъде увеличено възнаграждението съобразно представената
справка-декларация.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДОЦ. ИНЖ. Х. У., РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам
заключението.
Адв. С.: Нямам въпроси към вещите лица.
Юриск. С.: Нямам други въпроси към вещите лица.
Съдът ОСВОБОДИ вещите лица от залата.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на КСМАТЕ.
На вещото лице Д-р Й. И. С. ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО за сумата от 400
лв., от които : 200лв- от внесения депозит и 200лв – от бюджетните средства
на съда.
На вещото лице Доц. д-р инж. Х. В. У. ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО за
сумата от 400 лв., от които: 200лв- от внесения депозит и 200лв- от
бюджетните средства на съда.
УВЕЛИЧАВА възнаграждението на вещото лице Д-р Й. И. С.,
съобразно представената справка-декларация от 400 лв. на 468 лв.
УКАЗВА на ответника да довнесе разликата от 68 лв, в едноседмичен
срок от днес, по сметка на СлОС.
На основание чл 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИСТЪПВА към разпит на водения от ищците свидетел.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
6
К. М. М. – 33 г., българка, български гражданин, неосъждана, внучка на
ищцата.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по чл.
290 от НК. Същата обещава да говори истината.
Свид. М., РАЗПИТАНА КАЗА: Внучка съм на И.. Желая да
свидетелствам. Познавам И.. Моята майка и неговия баща са брат и сестра, а
ние с И. бяхме първи братовчеди. Десет години ни е разликата във възрастта.
Аз съм 10 години по-голяма от него. Неговите родители бяха тука, в
България и се ожениха. И. се роди и дойдоха в Гърция заедно с И. при баба
ми И.. Ние живеехме в същия град в Гърция, в гр. Т.. Те дойдоха през 2001г.
Той беше малък тогава, на 1 годинка. Когато беше на 2 годинки, майка му го
изостави и избяга с друг. Тя никога повече не се върна и не искаше И.. Баба
ми го изгледа. Тя си му беше втората майка. От 2 годинки го пое баба И..
Баща му се ожени повторно. Когато баща му на И. се ожени втори път, И.
беше на 7-8 годинки. Но той не получи майчина ласка от втората жена на
баща си и имаше за своя майка баба ни И.. Тя продължи да се грижи за него.
Те живееха в Гърция. Той ходеше там на училище, но учи до 5 клас, защото
не му вървеше много училище и напусна училище. Като стана на 15 години,
започна работа по полето да помага на баща си. С изкараните пари помагаше
в домакинството и за сметките. От 2 годишен до 17 годишен живееше с баба
си, а когато стана на 17 години, замина за Испания с баща си и там стана
катастрофата. В Испания работиха с баща си на полето, селскостопанска
работа. Незаконно работеше, защото нямаше 18 години. Той загина в
катастрофата месец преди да навърши 18 години. Братовчед ми И. от бебе си
е живял все в Гърция и все с баба си от 2 годишна възраст. Той не искаше да
ходи при майка си. Тя имаше и други деца. В Гърция И. живееше освен с баба
си, с баща си и втората му жена. Баба му много се разстрои като научи
новината. Тя в Гърция живееше. И сега е в Гърция. Аз съобщих на баба
новината за смъртта на И.. Баба ми вдигна кръвно, разстрои се много. До ден
днешен не е на себе си. Братовчед ми И. е погребан в гр.Твърдица. Всички
присъствахме на погребението, и баба ми. В катастрофата загина и бащата на
И.. Той е бил и шофьора на автомобила. Баба И. губи и син и внук в
катастрофата. Не е на себе си. Сега баба ми живее с майка ми, тъй като остана
и без внука си, и без сина си. И сега и сега баба всеки ден плаче. И. беше
кръстен на нея. Тя има и други внуци, освен мен и И., но най-много го
обичаше него, защото го е отгледала. Беше най-много привързана към него.
Баба много -много не говореше с биологичната майка на И.. В добри
отношения бяха с нея, не са се карали. Преди да се роди И., баба ми и
майката на И. бяха в добри отношения. И докато почине И., тя не се е карала с
нея, не е имала спорове. Но след като почина И., майката на И. обвиняваше
баба ми, че тя е виновна за смъртта на И., защото го е пуснала да замине в
Испания с баща си. Братовчед ми не се е връщал в България. Колата, с която
стана катастрофата беше с българска регистрация. Беше купена от бащата на
И., мисля от гр.Гоце Делчев. Доколкото знам, заради по-ниския данък я купи
7
оттук. И в Гърция и в Испания, И. работеше заедно с баща си на полето. И с
мен е работил. Бяха близки с баща си. Той беше по-близък с баба си,
отколкото с баща си. Всичко споделяше с нея. И. имаше приятели, общуваше
и с тях, но след като се върне от работа, е общувал и с баба си. Той обичаше
да помага на баща си да поправя коли. Нещо като хоби. Той общуваше през
останалото време с баба си. Тя работеше допреди катастрофата. След това
спря да работи. Тя беше домашна помощница. Работеше на часове, зависи от
работодателя й - по 5 часа, по 8 часа. Почиваше само в неделя. Когато бащата
на И. заживя с втората си жена, той нямаше развод с първата, и сега няма. И.
се разбираше добре с мащехата си, но нямаха топли отношения като между
майка и син. И. има една сестра, преродена. Много добри бяха отношенията
им като брат и сестра. Обичаха се, уважаваха се, помагаха си. Не беше
привързан към мащехата си. Той си беше привързан към баба си. И. имаше за
майка баба си И., тъй като тя го е отгледала. Това ги свързваше, защото тя го
е отгледала. Ние в Гърция живеехме къща до къща и аз съм го виждала всеки
ден. Аз дори съм помагала на баба ми да отглежда И., когато беше малък и
когато се налагаше тя да отиде на работа. Сестра ми също е помагала.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
Адв. С.: Моля да допуснете исканата от нас психологическа експертиза
с въпросите в исковата молба, които бих искал да преформулирам по следния
начин: 1. Какви са били отношенията между ищцата и починалия й внук? 2.
На колко може да се оцени емоционалната близост и привързаност на ищцата
към починалия й внук по скалата от 1 до 10? 3. С какъв психически капацитет
за справяне с трудни и стресови ситуации разполага ищцата? 4. Как се е
отразила на психиката на ищцата смъртта на нейния внук, какво е
моментното състояние на ищцата, възстановена ли е тя от претърпяната
психическа травма? Други искания нямам. Ще осигурим явяване на ищцата
при вещото лице.
Юриск. С.: Аз съм резервиран към въпросите, които бяха поставени в
днешното съдебно заседание. Считам, че ако има въпрос, на който трябва да
се отговори, това е: каква е давността на негативните последствия за
психиката на ищцата. Това е въпроса, дали се е възстановила към момента,
дали не се е възстановила, защото свидетелят твърди, че тя продължава да
страда. Психологичната експертиза не може да установи особената връзка.
Други искания нямам.
Съдът намира искането за назначаването на съдебно- психологична
експертиза за относимо към предмета на доказване и направено
своевременно, поради което следва да го уважи, но с първоначално
поставените в исковата молба въпроси, а не с преформулираните, тъй като
последните два от тях са зададени с исковата молба, а отговорът на първия
въпрос е свързан с даване на свидетелски показания от вещо лице, което е
недопустимо.
На основание чл. 195 ал.1 от ГПК, съдът
8
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА съдебно-психологична експертиза с вещо лице П. Х. Г.,
което след като се запознае с материалите по делото и извърши обследване с
ищцата, да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв. от
бюджетните средства на съда.
За събиране на допуснати доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го насрочва за 12.12.2023г. от 13.30 часа., за която
дата и двете страни да се считат редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице П. Х. Г..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12.00 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
9