№ 91
гр. Севлиево, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230100832 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от БигбанкАС, Естония
с код от естонския търговски регистър 10183757 чрез клона й в Република България –
„Бигбанк АС – клон България“ регистриран в Търговския регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК *********,
срещу С. К. В. ЕГН **********, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 2422,62 лв. –
непогасена главница по договор за потребителски кредит № CL-BGC-22000483 от
20.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2023
г./датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане
на вземането; сумата от 178 лева – непогасена договорна лихва за периода 05.09.2022
г. до 12.12.2022 г.; сумата от 63,49 лв. – обезщетение за забава за периода 20.04.2023 г.
до 21.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 1249/2023 г. по описа на РС Севлиево.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитор, и ответницата,
в качеството й на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит №
CL-BGC-22000483 от 20.02.2022 г., по електронен път, като при сключване на договора
на ответницата била предоставена цялата информация изискуема по закон. Излагат се
съображения, че по подробно описана процедура за кандидатстване за кредит през
страницата на ищцовото дружество ответницата е подала искане за потребителски
кредит в размер на 20 000 лв. за срок 120 месеца, като след разглеждане на искането,
Банката взела решение за отпускане на кредит в размер на 2580 лв. Твърди се, че
ответницата преминала през утвърден процес за идентификация и е представило
валидния си документ за самоличност. Сочи, че сумата по кредита 2430лв., след
удържане на такса ангажимент в размер на 150 лв. била предадена на ответницата на
дата 21.02.2022 г. чрез превод по нейна банкова сметка. Твърди се, че съгласно
договора годишния лихвен процент бил уговорен в размер на 11,90%. Излагат се
съображения, че поради забава на плащането кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем на осн. чл. 6.1 във вр. с чл. 6.1.1 от ОУ на Договора на 12.10.2023 г., когато
уведомлението било изпратено на ел.пощата на ответницата и по куриер на посочения
1
от кредитополучателя адрес.
С оглед изложеното се прави искане така предявените претенции да бъдат
уважени. Претендират се разноските по делото.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба чрез
назначения си особен представител. Оспорват се така предявените искове. Поддържа
се, че на ответницата не било разяснено, че правоотношението възниква между нея и
трето за договора лице, а именно ищецът, като независимо, че се касаело за клон на
ищцовото дружество бил нарушен принципът за потребителска защита. Излагат се
съображения, че от доказателствата по делото не се установявало недвусмислено, че
именно ответницата е сключила договора. Поддържа се наличие на неравноправни
клаузи в договора за кредит, като се твърди, че с оглед извършените погашения, следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Искането към съда е да бъдат отхвърлени така предявените искове.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представено копие от договор за потребителски кредит № CL-BGC-
22000483 от 20.02.2022 г. сключен между ищцовото дружество и ответницата в
качеството на кредитополучател, с приложени към недо искане за отпускане
на кредит, СЕФ, погасителен план, ОУ. Договорът за кредит е за сумата от 2 580 лв.,
със срок на договора -120 месеца /20.02.2032 г. / и брой на погасителните вноски - 120,
всяка в размер на 42,11 лв., включваща – главница, договорна лихва и такса за
уведомяване, като лихвеният процент по кредита е 11,90 %, а ГПР – 18,31. Общият
размер на плащанията е 5 201,12 лв. Ставка за лихва за просрочие е уредена
дължимостта на лихва за просрочие при просрочени плащания.
В чл. 6 от ОУ е предвидено, че кредиторът има право да обяви целия кредит за
предсрочно изискуем, в случай, че кредитополучателят е забавил която и да е вноска
съгласно погасителния план изцяло или отчасти повече от 5 работни дни след като
вноската е станала дължима. В чл. 3 от ОУ е уговорен ред за погасяване на
задълженията в случай на частично плащане.
Ищецът е представил още – Уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост по договор за потребителски кредит от 12.10.2023 г., адресирано до
ответницата, както и обратна разписка, видно от която писмото е било получено от
лице на адреса на ответницата посочен в договора за кредит, както и е изпратено на
посочения в договора имейл адрес на ответницата.
По искане на ищеца е назначена и прието заключението на ССЕ, вещото лице по
която посочва, че след приспадане на „такса ангажимент“ в размер на 150, 00 лв.,
сумата от 2 430 лв. е била преведена от ищцовото дружество на ответницата по
банкова сметка BG66РЗББ91551012389436 с титуляр С. К. В.. Вещото лице е
посочило, че от страна на ответницата са направени единадесет плащания в общ
размер на 526,51 лв., като последното плащане по кредита е постъпило на 11.01.2023 г..
Вещото лице посочва дължимите суми по процесния кредит са : главница в размер на
2
2422,63 лв., договорна лихва в размер на 178,42 лв. за периода от 21.03.2023 г. до
12.10.2023 г.., лихва за забава в размер на 63,49 лв. за периода от 20.04.2023 г. до
21.11.2023 г., такси за уведомяване в общ размер на 35 лв., такса за възстановяане на
вземане в размер на 20 лв.
На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът е поставил служебно задача на вещото
лице да посочи дали ГПР по договора е правилно определен и дали съдържа всички
разходи по кредита. На този въпрос вещото лице е отговорило, че ГПР е определен
правилно, а договорната лихва не е променяна през срока на договора.
Въз основа на издадено съдебно удостоверение, ищецът е представил писмо с
изх. № 15/30.01.2025 г. от „Евротръст Технолоджис“ АД, в което подробно се описват
извършените действия във връзка с удостоверяване самоличността на лицето,
идентификацията му и извършените електронни операции от лицето в процесния на
сключването на договора период.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК кумулативно обективно и субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ
в тежест на ищеца е да а докаже по делото пълно и главно факта на сключен с
ответника валиден договор за банков кредит със съдържанието, посочено в исковата
молба, по който е предоставил на ответника заемната сума, изискуемост на вземането,
а именно настъпване на предсрочна изискуемост, за настъпването на която ответникът
е уведомен или настъпване падежа на всички вноски по кредита към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и
че е договорена възнаградителна лихва в посочения от ищеца размер, както и такса за
уведомяване на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ е уредена
възможност за сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
3
повече. /чл. 6/. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по
чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.
Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били
достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с
ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия,
но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10
ЗПФУР действително е била получена по описания начин от ответника. Тъй като
ищецът твърди, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените
потвърждения от страна на ответника е извършвано по електронен път, на
електронните адреси на страните, то за да произведе действие тази размяна би
следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно изискванията на Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, с
предишно наименование – Закон за електронния документ и електронния подпис
/ЗЕДЕП/.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3,
ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което
връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно
електронните документи. В конкретния случай, с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от
същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от
изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на
електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на
електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния
прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е дали или
кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от
датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ.
Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните,
следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са
изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т. е. че
задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си
за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или
2; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо,
за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже
от сключения договор. В настоящия случай от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, ценени в съвкупност с приетата СТЕ, която съдът кредитира
4
като компетентна, обективна и безпристрастна, съдът приема, че ищецът е доказал
изпълнението на посочените условия, поради което и следва да се приеме, че между
страните е постигнато съгласие за сключване на процесния договор за кредит. Съдът
приема, че са представени убедителни доказателства, които установяват, че именно
ответницата е автор на електронната заявка по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕУУ, както и че
доставчикът на финансовата услуга от разстояние я е уведомил своевременно за
всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
съответно, че й е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно
изискванията на чл. 10 от същия закон, вкл. и че договорът в едно с всичките му
приложения и необходимата преддоговорна информация са били подписани с
надлежно създаден и валиден КЕП именно на ответницата, в който смисъл и съдът
приема за неоснователно възражението на особения представител ответницата, че не
се установявало да е присъствала при извършване на процесните операции.
Освен изложеното съдът приема, че сумата е реално предадена на ответницата –
писмени доказателства и ССЕ, по банкова сметка, на която тя е титуляр.
Неоснователни се явяват възраженията на особения представител на ответницата, че
не е доказано, че именно тя титуляр на посочената банкова сметка, тъй като вещото
лице е направило този извод само въз основа на трите й имена, както и че ищцовото
дружество е представило с исковата молба договор с друг номер, което
компрометирало идентификацията на ответницата. На първо място, представения с
исковата молба договор е именно № CL-BGC-22000483 от 22.02.2022 г., именно този
договор касае и извадката от Държавна агенция „Електронно управление“ относно
валидирането на електронния подпис, именно по този договор вещото лице по
допуснатата ССЕ е обосновало своите зкалючения. Вещото лице е посочило, че
процесната сума, която съответства на посочената в представения с исковата молба и
със заявлението по ч.гр.д. № 1249/2023 г. по описа на РС – Севлиево договор и същата
е постъпила по банкова сметка с титуляр ответницата. Експертизата не е оспорена,
като ответницата не е провела насрещно доказване на положителния факт, че титуляр
на тази сметка в Райфайзенбанк е друго лице със същите имена. В представеното и
прието по делото писмо от „Евротръст Технолъджис“ подробно е описан и потвърден
процесът на идентификация на лицето, чрез осъществяването на който не остава
съмнение относно авторството на изявленията и извършените операции, доколкото
процесът е обезпечен с множество стъпки, генериране на ключове, кодове, като при
всяко постъпило искане за идентификация и подписване се проверяват валидността на
данните от документа за самоличност на лицето в реално време в базата данни на
МВР. Посочено е, че ответницата е преминала през всички процеси на идентификация.
Освен горното, следва да се отбележи, че по своята правна същност договорът
за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за
действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в
5
зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет
на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична
сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от
обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните
средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и
комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Няма съмнение, че след като
ответницата е получила процесната сума за нея е възникнало корелативното
задължение да я върне. Видно от заключението по неоспорената ССЕ, ответницата
лично е извършвала плащания по процесния договор за кредит.
С оглед на горните обстоятелства, съдът намира, че между страните по делото е
възникнало облигационно правоотношение, съответно задължение за връщане на
дадената сума.
На следващо място съдът приема и, че са настъпили предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем- чл. 6. 1 от ОУ – в случая е налице
неплащане на три последователни месечни погасителни вноски, като последното
плащане е постъпило на 11.01.2023 г., предсрочната изискуемост е надлежно съобщена
на ответницата посредством пратка с обратна разписка и имейл, предоставен от
ответницата за комуникация с ищцовото дружество.
Безпротиворечиво с практиката на СЕС по приложението на Директива №
93/13/Е., разпоредбите на която са транспонирани в националното законодателство
съгласно § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, в константната практика на ВКС ( решение №
23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., I т. о., решение № 142/01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г., II т. о., решение № 237/20.01.2017 г. по т. д. № 2927/2015 г., I т. о. и др.) се
приема, че поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, първоинстанционният и
въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договори.
В случая, съдът намира, че договорът съдържа необходимите реквизити: дата,
индивидуализация на страните, срок, вид на предоставения кредит, общ размер и
начин на усвояването му, размер на ГЛП, ГПР. Представен е и погасителен план, който
съдържа пълна информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. ГПР е правилно определен, лихвата не е
променяна.
В обобщение съдът намира, че така предявените искове се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
6
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и съдът намира, че ответницата следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 54, 39 лв. за
заплатена държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски за настоящото производство в общ размер на 1491,35 лв. –
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и за особен представител, както и
възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът С. К. В, ЕГН **********, с адрес: с. Д., общ. Севлиево, ул. „Балканска 17,
дължи на „БИГБАНК“АС, с регистрационен код по ЦТР на естонския
регистрационен департамент 10183757, чрез Бигбанк АС – клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, бул.
„България“ 88 следните суми: сумата от 2 422,62 лева (две хиляди четиристотин
двадесет и два лева и шестдесет и две стотинки) - представляваща главница по
договор за кредит№ CL-BGC-22000483 от 20.02.2022 г.; сумата от 178,48 лева (сто
седемдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки) - представляваща договорна
лихва за периода 20.02.2023 г. – 12.10.2023 г.; сумата от 63,49 лева (шестдесет и три
лева и четиридесет и девет стотинки) - представляваща лихва за просрочие, начислена
за периода от 20.04.2023 г. до 21.11.2023 г.; сумата от 20,00 лева (двадесет лева) –
представляваща компенсация за действия по възстановяване на вземане; сумата от
35,00 лева (тридесет и пет лева) – компенсация на разходи за и предоставяне на услуга
за уведомяване, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от
21.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1249/2023 г. по описа на РС
Севлиево.
ОСЪЖДА С. К. В, ЕГН **********, с адрес: с. Д., общ. Севлиево, ул.
„Балканска 17 да заплати на „БИГБАНК“АС, с регистрационен код по ЦТР на
естонския регистрационен департамент 10183757, чрез Бигбанк АС – клон
България, ЕИК *********, направените по заповедното производство разноски в
размер на 54,39 лева и направените в настоящото производство разноски в общ
размер на 1491,35 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8