№ 9718
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110155444 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е искова молба, уточнена с молба с вх. № 369032/21.12.2023 г.,
подадени от Д. В. В. срещу „***, с която е предявен иск за признаване за установено
между страните, че ищецът не дължи на ответника суми, предмет на образуваното
срещу ищеца по искане на дружеството изпълнително дело № ***/2012 г. по описа на
ЧСИ Н*** М***, рег. № *** в КЧСИ, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил длъжник по посоченото
изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №
11984/2013 г. по описа на СРС, 45-ти състав, въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК. Релевирани са доводи за недължимост на
присъдените по силата на изпълнителния лист суми поради погасяването им по
давност. Първоначален взискател по образуваното изпълнително дело бил „****“ ЕАД,
като в хода на производството бил заменен от „*** въз основа на извършена между
двете дружества цесия на процесните вземания. Ищецът сочи, че началният момент на
погасителната давност спрямо задълженията му бил последното валидно изпълнително
действие, (насрочен опис на движими вещи на длъжника), извършено на 01.08.2016 г.
Последващи действия, годни да прекъснат погасителната давност, били извършени
1
едва след настъпването на перемпция спрямо изпълнението, поради което към датата
на образуване на настоящото дело приложимата към вземанията петгодишна
погасителна давност била изтекла. Въз основа на изложеното е направено искане за
уважаване в цялост на предявения иск и за присъждане в полза на ищеца на сторените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за отговор,
като с постъпилия такъв в законоустановения едномесечен срок дружеството признава
в цялост исковата претенция. Поддържа се, че ответната страна не била дала повод за
предявяване на иска, тъй като в продължение на близо шест години, считано от
перемирането на изпълнителното дело, не била предприемала изпълнителни действия,
насочени срещу ищеца. Отправя искане за разпределяне отговорността за разноски
между страните по делото по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между
страните, че Д. В. В. не дължи на „*** сумата от 3326,43 лева – главница, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 19.03.2013 г. до окончателното
плащане, сумата от 171,44 лева – договорна лихва, и сумата от 363,88 лева – разноски,
представляващи предмет на изпълнително дело № ***/2012 г. по описа на ЧСИ Н***
М***, рег. № *** в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.
гр. д. № 11984/2013 г. по описа на СРС, 45-ти състав, поради погасяване на вземанията
по давност.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
2
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК). В
хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парични
вземания, предявен в хода на висящ спрямо тях изпълнителен процес, ответникът-
взискател трябва да докаже съществуването на изпълняемото право, оспорено от
ищеца въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Не са спорни между страните фактическите обстоятелства, релевирани в
исковата молба, относно правопораждащите процесните вземания факти, издаването
на изпълнителен лист за същите и образуването срещу ищеца на изпълнително
производство за тези вземания, висящо към датата на предявяване на иска. С доклада
по делото, приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание, е отделено
като безспорно между страните и погасяването по давност на процесните вземания на
01.08.2021 г., т. е. в хода на образуваното за тяхното събиране изпълнително
производство, като въз основа на това с отговора на исковата молба ответникът е
признал изцяло основателността на исковата претенция. С оглед така направеното от
ответната страна признание, съдът намира, че не е необходимо да се събират
доказателства за основателността на исковата претенция, като следва да се приемат за
доказани в цялост фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, а исковата
претенция да бъде уважена като основателна, предвид неоспорването от
дружеството-ответник.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. В случая ответникът е признал иска, но не може да се приеме, че не е дал повод
за неговото предявяване. Наличието на висящо между страните изпълнително
производство, макар и перемирало, съдът приема за „повод“ по смисъла на чл. 78, ал. 2
ГПК, доколкото ответникът, снабден с изпълнителен лист и имащ качеството на
взискател във висящото изпълнително производство, непрекратено с изрично
постановление на съдебния изпълнител, разполага във всеки един момент с
възможността да инициира извършването на изпълнителни действия срещу ищеца.
Поради това, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 834,47 лева за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в минимален размер, с оглед
материалния интерес по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
3
състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните по делото, че Д. В. В., ЕГН:
**********, с адрес гр. *****, не дължи на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. **** сумата от 3326,43 лева – главница, ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 19.03.2013 г. до окончателното плащане, сумата от
171,44 лева – договорна лихва, и сумата от 363,88 лева – разноски, представляващи
предмет на изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Н*** М***, рег. № *** в
КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.04.2013 г. по ч. гр.
д. № 11984/2013 г. по описа на СРС, 45-ти състав, поради погасяване на вземанията
по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „***, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. **** да заплати на Д. В. В., ЕГН: **********, с адрес гр.
*****, сумата от 834,47 лева, представляваща сторени от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4