Р Е Ш Е Н И Е
№29
гр. Велико Търново, 2.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Невена Орманджиева
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10008 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът
Агенция „Митници“, чрез представителя си е обжалвал решение №219 от 29.10.2021
година, постановено по АНД №685 по описа на Горнооряховският районен съд за 2020
година, с което е отменено наказателно постановление №33/2020 от 21.08.2020
година на заместник директора на ТД „Дунавска“, с което на ответника по касация
„Туна Ууд“ ЕООД – Велико
Търново е наложена имуществена санкция 11 213,15 лева за нарушение по
чл.234, ал.1 от ЗМ.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен закона
– основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Касаторът
поддържа, че неправилно не е преценена експертиза на ЦМЛ от съда, че неправилно
съдът е обвързал производството по АНД с друго съдебно производство и касаещо законосъобразността на административен акт, в
рамките на което не е опровергана посочената експертиза на ЦМЛ.
Ответникът по касация, „Туна Ууд“ ЕООД - Велико Търново, в представения писмен отговор и
в открито заседание, чрез представителя си *** Р. от САК отрича основателността
на жалбата. Претендира разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението на районният съд да се остави в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваната част на решението въззивният
съд е отменил като незаконосъобразно НП №33/2020 от заместник директора на ТД
„Дунавска“ при АМ, с което на настоящият ответник на основание чл.234, ал.1,
т.1 и чл.234, ал.2, т.1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер от
11 213, 15 лева .
За да постанови този правен резултат въззивният съд е приел, че спорът за законосъобразността на
процесното пред него НП се концентрира в два основни
въпроса.
Първият въпрос касае тарифното класиране на
стока №2, която е декларирана от ответника по касация чрез ЕАД№19BG004303006482R6/01.10.2019 година като „тъкани, промазани с лепило или с нишестени материали от видовете,
използвани за подвързване на книги и в картонажното производство, производство на калъфи или подобни приложения…“. След
анализ на заключението по проведената в хода на административно-наказателното
производство МЛЕ, съдът е констатирал, че липсата на видимо промазване
и липса на пречупване на плата не могат да послужат за извод за липса на промазване на плата, тъй като е възможно обработката да е
невидима за простото око. В това отношение е прието, че възможността за промазване е призната и в КН с оглед забележка 2 към Глава
59. Отбелязано е в решението, че химичен анализ на проби от тази стока не е
извършван и не е установено дали тя е водонепропусклива, което свойство е
релевантно за тарифното и класиране. С тези аргументи е прието, че поради
липсата на тези правнорелевантни факти следва да се
приеме тарифното класиране на ответника по касация.
Вторият
спорен въпрос според съда касае меродавната митническа стойност на стока №1,
което е декларирана в същата ЕАД като „плюшове, кадифе и хавлиени
платове, трикотаж от синтетични или изкуствени влакна…“. Съдът е приел, че
правната уредба на въвежданите на територията на Съюза стоки с необщностен произход е напълно хармонизирано чрез РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) № 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС за лаконичност/.
Посочил е, че в нормата на чл.70 от МКС се установява общ принцип за определяне
на митническа стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на
договорената или платена или подлежаща на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на СЕС.
Изключенията от правилото могат да се предвидят в разпоредбите на чл.74 от МКС,
като за да се премине към определяне на стойността по този ред следва да са
налице основателни съмнения досежно декларираната в
ЕАД на въвеждащия стоките на територията на общността стойност. Единствено
когато тези съмнения не са разсеяни след заявяването им пред въвеждащия
стоките, е налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно посочените способи. Развити са съображения, ме
тъй като терминът основателни съмнения няма легална дефиниция, то проявлението
им следва да се установява индивидуално за всеки отделен случай. Съдът,
позовавайки се на решение №277 от 24.09.2021 година по АД №514/2020 година на
АСВТ, с което е отменено решението на митническите органи за определяне на
допълнителни публични вземания за ДДС и мито е отбелязал, че посочената там промяна
на митническата стойност е въз основа на такова основателно съмнение. Това
съмнение обаче е останало недоказано чрез официални данни или данни от
митнически декларации за въведени на територията на Съюза сходни стоки, като е
в тежест на АНО да установи това обстоятелство.
Решението е правилно.
Касационната инстанция намира за правилни
изводите на районният съд, като не е необходимо да ги повтаря с аргумент от
чл.221, ал.2, изречение второ от АПК вр. с чл. чл.63в
от ЗАНН.
Извън тези изводи следва да се констатира, че
всъщност в случая не се установява съставомерно
поведение на ответника по касация с оглед претендираният
от АНО административно наказателен състав и по други причини, които не са
изтъкнати от районния съд.
Видно е от обстоятелствената част на НП,
както и от позоваването на текста на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, че става въпрос
за митническа измама, представляваща частично избягване на плащане на публични
вземания за мито и ДДС в размер от общо 59 795, 26 лв.
Според тази разпоредба „Който избегне или
направи опит да избегне: пълно или частично заплащане или обезпечаване на
митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите
органи, или.. се наказва за митническа
измама“, като е предвидена имуществена санкция в размерите, посочени в чл.234,
ал.2 от този закон.
След като за нарушител е сочено юридическо
лице, то съобразима е разпоредбата на чл.83 от ЗАНН,
в която кодифицирано е уреден института на обективната безвиновна
отговорност на такъв субект. Тъй като опит може да има само когато се извършва
умишлено нарушение /виж чл.11 от ЗАНН вр. с чл.18 от НК/, то очевидно е, че ответникът по касация не може да бъде субект на опит за
митническа измама.
Всъщност, видно от описаното в
обстоятелствената част на процесното пред съда
постановление е посочено, че чрез деклариране в посоченото по – горе ЕАД на
стока 1 с различна от твърдяната от митническите органи митническа стойност и
деклариране в същото ЕАД на стока 2 с тарифен код, който не е верен,
дружеството е избегнало заплащането на част от дължими публични вземания замито
и ДДС. По делото обаче няма спор, че при декларирането на тези стоки и
поставянето им под съответният режим стойността на публичните вземания е била
платена /посочено е внасянето на общо 19 426, 16 лв. в самото наказателно
постановление/.
Възникването на ново вземане за дължимите
според ответника допълнителни задължения е въз основа на решение
№32-185665/30.06.2020 година, допълнено с решение №32-231002/07.08.2020 година
/лист 51 и 53 от първоинстанционното дело/. Тези
решения според посоченото в тях са предварително изпълними на основание чл.19б,
ал.2 от ЗМ, като представляват ново и различно и изпълнително основание,
пораждащо възможността публичните вземания да се съберат принудително /виж
чл.209, ал.2, т.4 от ДОПК/. Затова избягването на заплащането на установеното с
такъв акт публично вземане следва да е налице преди или към момента на
учредяването на административно-наказателното производство, а не след това. В
случая АУАН, въз основа на който е издадено и процесното
наказателно постановление, е с дата 27.02.2020 година, която дата предхожда
датата на издаването на митническите решения /основно и допълващо/, спорът по
законосъобразността на които не е решен и понастоящем. При това положение, няма
как да се претендира, че са избегнати публични вземания, възникнали за
юридическото лице от ЕАД№19BG004303006482R6/01.10.2019 година, след като посочените там
вземания са платени, а установените чрез решение на митническите органи
допълнителни публични вземания са възникнали след началото на
административно-наказателното производство.
Действително, съставът на чл.234, ал.1, т.1
от ЗМ предвижда и възможността за наказуемост в случай на избягване на пълно
или частично обезпечаване на публични вземания /като по делото има данни за
невнасяне на определено обезпечение от 59 538, 95 лева/, но – както се
отбеляза – административно-наказващият орган не претендира проявлението на това
обстоятелство като меродавно за прилагането на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.
Правилното решение следва да остане в сила.
Основателна е при това положение претенцията
на процесуалния представител на ответника по касация за разноски, като следва
да му се присъдят разноски за касационната инстанция от 1800 лв. според
представените доказателства и списъка на разноските.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №219 от 29.10.2021 година, постановено по АНД № 685/2020
година по описа на Горнооряховският районен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Туна Ууд“ ЕООД, гр. Велико Търново, ЕИК *********, разноски за
касационното производство в размер от 1800 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.