РЕШЕНИЕ
№ 2786
Гр. Пловдив,
30.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на двадесети и
първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Дарена Йорданова и прокурор Петър Петров, като разгледа административно
дело №2813/2019г. по описа на съда, докладваното
от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на М.Й. К., ЕГН**********,*** подадена чрез процесуален
представител адв.Б. против Национален осигурителен
институт – София за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди,
представляващи обезщетение за дължима законната лихва по чл.86 от ЗЗД за
периода от 05.06.2015г. до 10.07.2018г. в размер на 376.30 лева за разликата
между размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/ и размера
на реално изплащаната такава през посочения период в резултат на отменено по съдебен ред Разпореждане
№ ********** /№16/ Протокол №N01388/02.10.2015г./, издадено от Ръководителя
на „ПО“ в ТП на НОИ гр.Пловдив. Излагат се твърдения за дължимост
на обезщетението, дължащо се на получена разлика между незаконосъобразно
определен размер на лична пожизнена пенсия за ОСВ и действително определения и
в последствие отпуснат и изплатен размер на лична пенсия за ОСВ. В тази връзка
се излагат подробни съображения относно издадените незаконосъобразни
административни актове и тяхната отмяна по съдебен ред. Редовно призван, в съдебно заседание ищеца се
представлява от адв.Б., който поддържа жалбата и
ангажира доказателства. По същество излага съображения за основателност на
исковата претенция, която счита за доказана. Моли да бъде уважен иска и да бъде
осъден ответника да заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Претендира разноски по настоящото производство.
Ответникът – Национален осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П., в писмен отговор счита иска за
недопустим и го оспорва като неоснователен. По същество излага съображения в
писмено становище, с което счита, че той следва на първо място да се остави без
разглеждане, а по същество да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Контролиращата
страна чрез участвувалия по делото прокурор при
Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за основателност на иска, като
счита, че той следва да бъде уважен.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът М.Й. К.
е задължително пенсионно осигурено лице и по подадено от него заявление от
09.07.2013г. с Разпореждане №**********, /протокол №ПР-1804/28.10.2013г./ на
ръководител „ПО“ при ТП НОИ-Пловдив му е било отказано отпусната пожизнена
лична пенсия за ОСВ. По ново заявление от 05.06.2015г. с приложени нови
доказателства за осигурителен стаж с Разпореждане № ********** /№3/ Протокол №N1267/13.07.2015г./,
издадено от Ръководителя на „ПО“ при ТП НОИ гр.Пловдив на ищеца е отпусната
лична пенсия за ОСВ при общ осигурителен стаж от 15г00м00д в размер на 131.33
лева. С ново Разпореждане №********** /№16/ Протокол №N01388/02.10.2015г./, издадено от
Ръководителя на „ПО“ при ТП НОИ гр.Пловдив, потвърдено с Решение №
2153-15-102/15.04.2016г. на Директор на ТП НОИ-Пловдив е изменен размера на
отпусната лична пожизнена пенсия за ОСВ при общ осигурителен стаж от
38г02м06дни, считано от 07.06.2015г. отново в социалния минимум от 133.82лева.
Така издадените административни актове са били обжалвани по съдебен ред, като с
Решение №2051/03.11.2016г. постановено по адм. дело
№1113/2016г по опис на Административен съд-Пловдив, оставено в сила с Решение
№2012/14.02.2018г. по адм. дело №14024/2016г. на
ВАС-6 отд. е прието, че с издадените административни
актове незаконосъобразно не е определен осигурителен доход и индивидуален
коефициент на лицето по реда на чл.70 ал.3 от КСО. Впоследствие, въз основа на
така издадените съдебни решения, органите по пенсиониране при ТП на НОИ Пловдив
издават ново разпореждане № ********** /№13/Протокол N01208/05.06.2018г., с което
определят размер на отпусната лична пожизнена пенсия за ОСВ при общ
осигурителен стаж 38г02м06дни, считано от 05.06.2015г. в размер на 198.32 лева
и на 10.07.2018г. извършват изплащане на разликата от 2183.90 лева между незаконосъобразно
изплащания минимален размер на лична пенсия за ОСВ и действително отпуснатия в
последствие размер на лична пенсия. По тази причина ищецът претендира от
ответника да му изплати обезщетение за причинените от забавата имуществени
вреди, представляващи законната лихва за периода от 05.06.2015г. до 10.07.2018г.,
в размер на 376.30 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от приобщените по делото писмени
доказателства – материалите по административната преписка /пенсионното досие/
на ищеца, постъпили с писмения отговор, материали от адм.
дело №1113/2016г по опис на Административен съд-Пловдив, в едно с адм. дело №14024/2016г на ВАС, прибощени
в съдебно заседание от 21.10.2019г., както и приобщените писмени доказателства,
приложени с исковата молба.
При така
изяснената фактическа обстановка, след анализ на приобщените в хода на
съдебното следствие писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от правна страна:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /Доп. - ДВ, бр.
105 от 2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г./ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален
вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от
дейността на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК,
като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните
съдилища по чл.128,ал.1, т.5 от АПК. В разпоредбата на чл.204 от АПК са
въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава
ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в
ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от
това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва
изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или
съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното
правило на чл.204, ал.3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда,
пред който е предявен искът за обезщетение. Във връзка с обсъждане на въпроса за
допустимостта на исковата молба, следва да се посочи още, че наличието на
елементите от фактическия състав за ангажиране отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ имат отношение към основателността на иска, а не към неговата
допустимост. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, изложена
последователно в Определение № 8484 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2009 г., III о., Определение № 14030 от
17.12.2008г. на ВАС, по адм.дело № 9536/2008г., ІV
о., Определение № 1492 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм.
д. № 579/2009 г., III отд.. Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите. В случая такова юридическо лице е Националния осигурителен
институт, с оглед разпоредбите на чл.33, ал.2 от КСО и чл.2 от Правилника за
организацията и дейността на НОИ, като правилно искът за обезщетение е предявен
спрямо юридическото лице.
Предвид на така изложеното исковата претенция се явява процесуално допустима. Тя е предявена от активно
легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения
на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразен
административен акт на административен орган по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледан по
същество искът е основателен поради
следните за това съображения:
За да възникне правото на иск за обезщетение
задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени
предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината, като незаконосъобразният
акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се
дължи за всички вреди - както имуществени (претърпени загуби или са пропуснати
ползи) или неимуществени (претърпени болки и страдания, които представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт за определен период от време), които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че
следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния
административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който
възниква обезщетителната отговорност на Държавата.
Тук под вредоносен резултат (вреда) следва да се разбира отрицателната
последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и
защитените от правото блага на увредения, а под "пряка и
непосредствена" се разбира тази вреда, която следва закономерно от
незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на
съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка
между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат
на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на
всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение,
съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест. За да бъде уважен
искът за вреди, следва доказването на фактите от хипотезата на правната норма
да е пълно, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим в
настоящото производство във връзка с препращащата норма на чл.144 от АПК.
По делото няма спор, че ищецът е провел
съдебно производство по отмяна на индивидуалния административен акт след
неговото изпълнение, в който смисъл, каза се е налице и абсолютната положителна
процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.204, ал.1 от АПК. Както
бе посочено по-горе с Решение №2051/03.11.2016г., постановено по адм. дело №1113/2016г. на Административен съд гр.Пловдив,
оставено в сила с Решение №2021/14.02.2018г. по адм.
дело №14024/2016г на ВАС е било отменено Решение № 2153-15-102/15.04.2016година на Директор на
ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/13.07.2015г.,
издадено от Ръководител на “Пенсионно Осигуряване” в ТП на НОИ-гр. Пловдив и
преписката е върната за ново разглеждане за определяне на размера на отпусната
лична пенсия за ОСВ в действителен размер съобразно установения осигурителен
стаж и възраст и при стриктно прилагане на реда, предвиден в чл.70 от КСО. Така
въз основа на съдебните решения от
органите при ТП на НОИ – Пловдив е издадено Разпореждане №**********/05.06.2018г.
за определяне на нов, по- висок размер на отпусната лична пенсия за ОСВ,
считано от 07.06.2015г. С оглед на това са били възстановени на М. К. дължимите
му суми в размер на 2183,90 лв, които са били
преведени по негова сметка на 10.07.2018г.
В настоящият
случай безспорно налице е първият елемент от фактическия състав на иска за
обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- отменен незаконосъобразен административен
акт. Касае се за противоправно поведение от страна на
ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт, с който пряко и
непосредствено е засегната имуществената
сфера на ищеца. Съобразно изискванията на чл.177, ал.1, изр.1 от АПК решението
има сила за страните делото. Нормата определя субективните предели на силата на
присъдено нещо на решението за отмяна на административния акт и задължава
страните да преустановят правния спор относно незаконосъобразността на
отменения акт и да регулират правното си поведение в съответствие с решението
на съда. От друга страна, конститутивното действие на
съдебното решение, уредено в чл.177, ал.1, изр.2 от АПК, задължава всички
правни субекти да зачитат постановената отмяна. В този смисъл не може да бъде
споделено възражението на процесуалния представител на ответника, че в случая
не е налице отменен административен акт, като абсолютна процесуална
предпоставка по чл.204, ал.1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността. Същевременно
в КСО липсва законова разпоредба, при която административния орган да изплати
лихва за забавено плащане на парично задължение в хипотеза като процесната.
Следователно, тъй като законната лихва за забавено плащане на процесното
паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на административното
производство, за ищеца не съществува друг правен способ да претендира същата,
освен по исков ред. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в
по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция
за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното
отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение
възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора
за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за
обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за
главницата. Законна лихва за забавено изпълнение на парично задължение се дължи
във всички случаи на забава на кредитора, поради което и не съществуват пречки
да се предяви отделно искане за присъждане на лихви. Няма съмнение и спор, че в
случая от издаването на обсъждания незаконосъобразен акт, за ищеца е настъпила претендираната имуществена вреда, дължаща се на нереализирано
сигурно увеличение на имуществото, изразяваща се в законната лихва за забавеното
плащане на паричното задължение. Вредата е в размер на законната лихва, която
се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Те.
налице е и втората предпоставка от фактическият състав на отговорността по чл.1
ал.1 по ЗОДОВ. В случая ищецът, не би претърпял посочената вреда, ако при
осъществяване на своята административна дейност длъжностното лице бе съобразило
материалния и процесуалния закон. Налице е следователно и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за
лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение
за причинените му имуществени вреди.
В настоящото производство, искането е за обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 376.30 лв., представляващи законната
лихва за периода от 05.06.2015г. до 10.07.2018г., съставляваща разликата между
размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/ и размера на
реално изплащаната такава през посочения период
в резултат на отменено по съдебен ред Решение №2153-15-102/15.04.2016г.,
с което е потвърдено Разпореждане № **********/02.10.2015г. издадено от
Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ гр.Пловдив.
Изложените
съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразния
административен акт - Разпореждане № **********/02.10.2015г. на ръководителя на
„ПО“ при ТП на НОИ- Пловдив (отменен по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди, равняващи се на законната лихва по чл.86 от ЗЗД за посочения период от 05.06.2015г. до 10.07.2018г. за неоснователно
удържани суми в размер на 2183,90 лв., съставляваща разликата между размера на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/ и размера на реално
изплащаната такава. Ето защо искът е доказан по основание и размер и като такъв
ще следва да бъде уважен в претендирания размер.
С оглед
посочения изход на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноски за адвокатски
хонорар в размер на 650,00лв, за който не е направено възражение за прекомерност
При така
изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт-София
да заплати на М.Й. К., ЕГН**********,*** сумата в размер на 376,30 лв.,
представляваща обезщетение
за законна
лихва за периода от 05.06.2015г до 10.07.2018г. за възстановена разлика от
2183.90 лева между размера на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст/ОСВ/ и размера на реално изплащаната такава през посочения период по
отменено по съдебен ред Разпореждане №**********/02.10.2015г., издадено от
Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ гр.Пловдив.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да
заплати на М.Й. К., ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 650.00 /шестстотин и
петдесет/ лева, съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: