ОПРЕДЕЛЕНИЕ към
Акт № 258 / 2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в закрито съдебно заседание на 22 юли 2020 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА
административно дело № 634/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 248 от ГПК.
Образувано е по
молба на „Б*** Б***” ЕООД, гр. С*** , чрез адв. Р.А., процесуален представител
на ответното дружество в настоящото исково производство, за изменение на
постановеното решение в частта за разноските. В молбите се твърди, че са направени
разноски, които следва да бъдат присъдени,
съгласно чл. 71 от ЗА.
Ответната страна
– Г.М., чрез процесуалния си представител взема становище да се остави без уважение
подадената молба, тъй като съдът е изложил изрични мотиви защо не следва да
бъдат присъдени разноските.
Съдът намира
искането за процесуално допустимо - подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Същото е
подадено на 06.07.2020 г., а съобщение за изготвеното решение е получено на 22.06.2020
г.
Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК - Когато съдът отмени
обжалваният административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа издал отменения акт.
Съгласно чл. 144
от АПК - За неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс.
Съгласно чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК - В срока за
обжалване, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
Съгласно чл. 81 от ГПК - Във всеки акт, с който приключва делото
в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Съгласно чл. 71 от ЗА - За защита и представителство пред съда,
органите на досъдебното производство, административните органи и служби,
физическите и юридическите лица клиентът упълномощава дружеството. Управителят
на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници.
Съгласно чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от ЗА - Всеки съдружник отговаря
лично за вредите, причинени на клиента. Дружеството отговаря солидарно със
съдружника до размера на направените вноски. Дружеството сключва застраховка за
професионална отговорност на своите членове съгласно чл. 50.
Безспорно е, че ЗА дава право на адвокатите да образуват
адвокатски дружества, което е правно-организационна форма в тяхна служба.
Безспорно е също така че съдружници/членове на дружеството са адвокати, в който
смисъл е чл. 57 от ЗА.
Безспорно е, че адвокатското дружество може да бъде упълномощено
за извършване на процесуално представителство и защита в съдебно производство,
по смисъла на чл. 71 от ЗА. Безспорно е
и, че за да осъществява процесуално представителство дружеството следва да
преупълномощи адвокат, т.е. съдружник – един или повече.
Безспорно е че за направените в производството разноски отговаря
страната, която е загубила правния спор.
Отговорността за разноски на загубилата правния спор страна,
обаче, е независимо и отделно от правото на другата страна, в полза на която е
решено делото. Правото на разноски е предвидено в материалния закон, в случая
ЗА, но процесуалният закона /АПК, ГПК/ урежда условията и реда, при които тези
разноски биха могли да бъдат присъдени, т.е. законът разграничава още правото
на разноски от процесуалната възможност същите да бъдат възмездени.
В случая с
решението си съдът е изложил изрични мотиви защо оставя без уважение искането за
разноски и въпреки че такива са дължими от ищеца, то по делото липсват
доказателства какъв е заплатеният размер на един адвокат, в който смисъл е чл. 78,
ал. 1, във връзка с ал. 3 от ГПК. Определено отношенията между адвокатското
дружество и съдружниците са вътрешни отношения и са ирелевантни за настоящото
съдебно производство, но какъв е конкретният размер адвокатско възнаграждение
по конкретното дело е релевантен въпрос и не попада в обхвата на тези вътрешни
отношения.
В случая
направените разноски от ответното дружество „Б*** Б***” ЕООД, по настоящото
дело, представляващи разноски за един адвокат, в който смисъл изисква
процесуалният закон, не са установени с надлежни писмени доказателства, за да
могат да бъдат присъдени, като законът не приравнява статута на адвокатското
дружество със статута на адвоката или разноските на всяко едно от тези лица са
самостоятелни и отделни, без да са идентични. В тази връзка са и текстовете на
чл. 72, вр. чл. 50 и чл. 51 от ЗА, които изрично разграничават отговорността/задълженията
на съдружника/адвокат спрямо клиента по конкретно дело от отговорността/задълженията
на адвокатското дружество, създадено като правно организационна форма
единствено да обслужва интересите на своите съдружници, не и да обосновава
разноски по водените дела.
Липсата на доказателства,
от които да се установи какъв е размерът на заплатеното възнаграждение за един
адвокат, което възнаграждение е един от трите вида разноски, подлежащи на присъждане,
обуславя липсата на основание за постановяване на диспозитив съответен на тази
претенция или молбата за изменение на решението, в частта му за разноски се
явява неоснователна.
С
оглед на изложеното и на основание чл. 143 и чл.
144 от АПК, във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на „Б*** Б***” ЕООД, гр. С*** , чрез адв. Р.А. за изменение
на постановеното решение в частта за разноските, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховен административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: