Определение по дело №551/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 573
Дата: 1 април 2020 г.
Съдия: Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Дело: 20205300500551
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 573

 

01.04.2020 г., гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав, в закрито заседание на първи април две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА

                                                ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело №551 по описа за 2020 г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.129, ал.3  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д.Г.Ч., ЕГН: ********** с адрес: ***, с адрес за призоваване: с.М., община Р., обл.П., ул.“З.“ № 48, против Определение  № 1810  от  10.02.2020 г., постановено по  гр. д. №985 по описа за 2020г. на  Районен  съд - Пловдив,  ХVIІ  гр.с., с  което е прекратено  производството по делото по предявените от Д.Г.Ч. *** искове с правна квалификация чл.124, ал.4 ГПК за признаване за установено неистиността на писмо с изх.№17 РИ от 27.09.2017г., адресирано от Община Пловдив до АГКК, както и писмо с вх.№ 17 РИ 150/2/03.08.2017 г. на Район Източен, Община Пловдив, като недопустими, поради липсата на правен интерес.

В жалбата  се  излагат оплаквания  за  неправилност и необоснованост  на  обжалваното  определение. Твърди се, че ищецът притежава право на собственост върху движима вещ, разположена в недвижим имот, за който в кадастъра неправилно е посочено, че е собственост на Община Пловдив. Това отразяване пречило на ищеца води иск за собственост против действителния собственик. Посочва се, че от документи с невярно съдържание - писмо с изх.№17 РИ от 27.09.2017г., адресирано от Община Пловдив до АГКК, както и писмо с вх.№ 17 РИ 150/2/03.08.2017 г. на Район Източен, Община Пловдив, се установява право на собственост на общината, които са послужили и за невярно отразяване. Поддържа се, че съществува презумпция за истиността на данните, отразени в кадастъра, съответно за него ще е невъзможно да проведе гражданско дело против истинския собственик, включително да представя верни данни по кадастралната карта и регистри. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на исковата молба за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционното  производство е образувано по исковата молба от Д.Г.Ч. *** на осн.чл.124, ал.4 от ГПК  за признаване за установено неистиността на писмо с изх.№17 РИ от 27.09.2017г., адресирано от Община Пловдив до АГКК и на писмо с вх.№ 17 РИ 150/2/03.08.2017 г. на Район Източен, Община Пловдив. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на движима вещ – метално хале, заснено с идентификатор 56784.525.52.1 по плана на гр.П. с административен адрес ул.В. № 5, което е монтирано в поземлен имот с идентификатор 56784.525.52 със съгласието на собственика на имота Н. Д. М., с която ищецът имал неформален договор от 1990 г. да ползва имота. Посочва, че от монтирането на металното хале до момента владее и ползва движимата вещ и самото място. Въз основа на това посочва, че има правен интерес да заведе гражданско дело против М. за придобиване на правото на собственост и върху дворното място по давност. Излага и твърдения, че междувременно Община Пловдив въз основа на горецитираните документи, е постигнала попълване на кадастралната карта като е общината е посочена като единствен собственик, за което се позовава на приложена скица. Посочва, че доколкото има презумпция за истинността на данните, отразени в кадастъра, за него ще бъде невъзможно да проведе гражданско дело против истинския собственик, включително да представи скица с верни данни по кадастралната карта и регистри.

С молба от 05.02.2020 г. уточнява правния си интерес с предстоящо  дело против действителния собственик М. за окончателното сключване на предварителен договор. По бъдещия иск следвало да докаже правото на собственост на праводателя си, а не на Община Пловдив. Документът легитимирал Община Пловдив като собственик, но придавал привидност, която би му попречела при доказване правата на М.  

При така изложените твърдения първостепенният съд е приел, че ищецът няма правен интерес, поради което е прекратил производството като недопустимо.

 Настоящият съдебен състав на ПОС намира, че производството правилно е прекратено като недопустимо, поради липсата на правен интерес от страна на ищеца.

Съгласно ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГТК иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК е недопустим, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК, или от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК. В решение № 1243 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 783/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о. е прието, че правният интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Такъв правен интерес не е налице, когато ищецът се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е необходимо конкретно да се установи, че документът ще бъде използван като доказателство с оглед други правоотношения между страните. С уточняващата молба ищецът обосновава  правният си интерес с намерението си да предяви иск против трето лице, сочено като собственик на имота, за сключването на предварителен договор, излагайки довода, че оспорените документи ще препятстват установяване собствеността на третото лице върху недвижимия имот. Настоящият съдебен състав намира, че изложените твърдения представляват само предположения за възможността с оспорените документи да се осуети установяването на материалните права на собственост на третото лице, тъй като релевантни за последните са правопораждащите за собствеността факти. Тези факти подлежат на доказване в бъдещия правен спор между ищеца и третото лице, сочено като собственик на недвижимия имот, при което възможността оспорените документи да влияят върху правоотношенията на страните по бъдещия процес е само абстрактна.

Предвид  горното  съдът  намира,  че като краен резултат обжалваното  определение е правилно и  следва  да  бъде  потвърдено.               

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение  № 1810  от  10.02.2020 г., постановено по  гр. д. №985 по описа за 2020г. на  Районен  съд - Пловдив,  ХVIІ  гр.с.

Определението подлежи  на  обжалване с  частна жалба  пред  Върховния  касационен  съд  при условията  на  чл.274, ал.3  от ГПК  в  1- седмичен срок  от  връчването  му  на  жалбоподателя. 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: