ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
гр. Бургас, 14.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
частно гражданско дело № 20212000500535 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на С. Т. А.,
чрез адв.А., против определение №1541 от 26.10.2021г. по в.гр.дело
№1502/2021г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане
подадената от нея жалба против действия на ЧСИ И.Б. по изп.дело
№771/2020г.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно
и постановяването на друго, с което жалбата да бъде уважена. Твърди се, че
жалбата съдържа конкретни оплаквания, а не описва „абстрактно
многобройни действия“ на съдебния изпълнител, както е констатирала
предходната инстанция. Неправилно и незаконосъобразно е прието, че по
изпълнителното дело не е постановен отказ на съдебния изпълнител, като се
твърди наличие на отказ за издаване на разпореждане за дължимите по делото
суми. Сочи се още, че определението съдържа множество противоречия, като
за страната е неясна точната сума, която дължи за разноски по
изпълнителното дело, макар окръжният съд да е приел, че в съобщението на
ЧСИ задълженията били подробно, ясно и точно посочени. В съобщението се
съдържат няколко едни и същи суми на едно и също основание, което според
жалбоподателката е недопустимо. Възразява се по обстоятелството, че
актуалният размер на дълга от 360 лв. към 17.06.2021г. е посочен не от ЧСИ, а
от взискателя, още повече, че размерът не е подкрепен с доказателства.
1
Остава неясно каква е сумата по дълга според ЧСИ, а и според съда, след като
в последното писмо на съдебния изпълнител той е в размер, разлиечн от
посочената в определението на БОС. Липсата на ясна информация за размера
на задължението, включително за разноски по изпълнителното дело, според
А. е нарушение на правото на защита на страната и е несправедливо.
Направено е искане за отмяна на обжалваното определение, отмяна
действията на ЧСИ, обективирани в негово писмо изх.№13587/02.07.2021г. и
задължаването му да издаде постановление за дължимите суми.
Становище по жалбата е депозирано от съдебния изпълнител. Счита я за
неоснователна и моли да бъде оставена без разглеждане. Намира обжалваното
определение за правилно и законосъобразно, а сезиращата жалба за
атакуваща хаотично и неясно различни действия на ЧСИ. Твърди, че в случая
липсва постановен от него акт, който да подлежи на обжалване. Излага
повторно хронологията на изпълнителните действия. Заявява, че с писмото от
02.07.2021г. са посочени незаплатените и търсени от взискателя суми: 75 лв.–
деловодни разноски, 108 лв. /с ДДС/ - такси по ЗЧСИ за образуване на
изпълнителното дело и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като
длъжникът е уведомен за претендираните от взискателя към момента суми: 75
лв.–деловодни разноски,100 лв.– юрисконсултско възнаграждение и 185 лв.–
платени до момента такси и разноски по изпълнението, без да има начислени
лихви. Според съдебния изпълнител, с връченото на длъжника разпореждане
от 09.10.2020г. за образуване на изпълнителното дело, същият е приел
предявените му инкорпурирани там разноски по делото, като посочените едни
и същи суми са за всяко едно извършено връчване и действие по делото, но
само по себе си описанието е без значение за задължението по изп.дело. На
последно място, посочената в писмото дължима от длъжника сума от 529,70
лв., включва вземанията на взискателя и дължимите такси и разноски към
момента на изготвяне на писмото. Направено е заключение, че въпросното
писмо не съдържа отказ, който да е предмет на обжалване, а по делото е
налице акт за приемане на разноските и длъжникът е бил уведомен за тях.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото
и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна против акт,
подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана
по същество.
2
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по жалба на
С. Т. А., длъжник по изпълнително дело №771/2020г. по описа на ЧСИ Б.,
против действията на ЧСИ Б., в която е посочено, че с писмо от 06.07.2021г.
на ЧСИ е заявен отказ да бъде издадено постановление за дължимите суми,
който е неоснователен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен от съда.
Твърди се, че има недопустимо олихвени суми за разноски и в нарушение на
закона таксите на ЧСИ не са подробно упоменати, като от писмото на първа
страница става ясно задължение от 283 лв., а на втора страница дългът е 360
лв., но не е ясно какво включва тази сума, като по-нататък е отбелязано, че
дължимата сума е в размер на 529,70 лв., включваща и дължимите такси и
разноски, за каквато сума длъжникът за пръв път е уведомен. Заявено е
искане за отмяна действията на ЧСИ, обективирани в писмо от 02.07.2021 г. и
в ППИ от 01.07.2021г.
С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският
окръжен съд е намерил жалбата за недопустима и е постановил оставянето и
без разглеждане. За да достигне до този извод, съдът е намерил, че жалбата
съдържа множество абстрактни оплаквания, като конкретизирано е
единствено оплакването против писмо изх.13587/02.07.2021г. на ЧСИ,
издадено по молба на жалбоподателката да и бъде издадено постановление за
дължимите по изпълнителното дело суми. Съдът е констатирал, че
оплакванията, изложени в жалбата, не подлежат на разглеждане, тъй като не
попадат в обхвата на чл.453, ал.2 ГПК, поради което е оставил жалбата без
разглеждане като недопустима.
Настоящата инстанция намира така постановеното определение за
неправилно.
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „ЕВН Б. Е.“
ЕАД за реализиране на вземане на дружеството против С. Т. А. по
изпълнителен лист от 10.03.2020г., издаден по ч.гр.дело №395/2020г. на
Бургаския районен съд в частта за сумата от 75 лв. разноски по делото. В
молбата за образуване на изп. дело взискателят е посочил дължимата по
изпълнителния лист сума от 75 лв.–деловодни разноски, както и разноски по
изпълнението, включващи такси по ЗЧСИ на стойност 90 лв. и разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт на стойност 100 лв., или общо
190 лв. За посочените суми и за още дължими такси по изпълнителното дело,
всичко общо на стойност 409,50 лв. жалбоподателката е уведомена с покана
3
за доброволно изпълнение, съдържаща се в съобщение за образувано
изпълнително дело изх.№21243/15.10.2020г.
С писмото, предмет на сезиращата жалба, по която е образувано
делото, в отговор на отправена от длъжника молба, ЧСИ е уведомил С.Т., че
дължимата от нея сума по изпълнителното дело възлиза на стойност от 360
лв.–дълг към взискателя и общо дължима сума по изпълнителното дело с
прибавяне на таксите и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ-общо 529,70 лв.
Действията на съдебния изпълнител, които длъжникът е оправомощен
да обжалва, са изброени изрично и изчерпателно в разпоредбата на чл.435,
ал.2 ГПК- това са постановлението за глоба, насочването на изпълнението
към имущество, което не се счита за несеквестируемост, отнемането на
движима вещ или отстраняването от имот поради неуведомяване, отказът на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице–
пазач в хипотезата на чл.435, ал.2, т.5 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да
спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските
по изпълнението.
Съгласно т.2 на ТР №3/10.07.2017г. по т.д №3/2015г. на ОСГТК на ВКС
на обжалване по реда на чл.435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението.
Обжалваното в настоящото производство писмо на съдебния
изпълнител, макар да не е изрично наименувано „Постановление за
разноски“, безспорно съдържа посочване на техния размер по
изпълнителното дело. Сумата на разноските, съдържаща се в писмото на ЧСИ
от 02.07.2021г., не съответства на сумата, посочена в изпратеното на
длъжника съобщение за образуване на изпълнителното дело, получено на
26.10.2020г., което обстоятелство сочи на начислени допълнително суми за
разноски, без същите да са конкретизирани и за които длъжникът е уведомен
за пръв път. Следователно, касае се за акт на съдебния изпълнител по
определяне на разноските, който съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК подлежи на
съдебен контрол. Поради това и предвид изложените от длъжника-
жалбоподател възражения за неясно и неоснователно определени нови
разноски по изпълнението, включени в общото му задължение, следва да се
приеме, че жалбата на М. до окръжния съд е допустима на основание чл.435,
ал.2, т.7 ГПК.
4
При горните съображения, разглежданата частна жалба е основателна и
следва да бъде уважена, като обжалваното определение бъди отменено и
делото върнато за разглеждане на подадената от С. М. жалба против действия
на ЧСИ, изразяващи се в определяне на дължими нови допълнителни
разноски по изпълнението, съобщени с писмо изх.№21243/15.10.2020г.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд–Бургас:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1541 от 26.10.2021г., постановено по
в.гр.дело №1502/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5