Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 16.01.2020 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети януари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДА ДОЙНОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.гр.д. № 702
по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Изи Паркет“ ООД, длъжник по изп. дело № 201488004000 по описа на Румен Димитров –
частен съдебен изпълнител с рег. № 880 и с район на действие ОС-Ловеч, против
разпределение, обективирано в съобщение с изх. №
21718/27.11.2019 г. Счита, че посоченото съобщение има характер на
разпределение и същото следва да се отмени, тъй като по изпълнителното дело е
налице влязло в сила разпределение. Моли обжалваното съощение,
имащо характер на разпределение, да се отмени.
В законоустановения срок е постъпило възражение от „ВИКО“
ЕООД, с което се оспорва изцяло изложеното в жалбата.
Съдебният
изпълнител е изготвил подробни мотиви, като изразява становище за недопустимост,
алтернативно за неоснователност, на жалбата.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
доводите и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
Изпълнителното
дело е образувано по молба на „Вико“ ЕООД въз основа
на изпълнителен лист от 03.06.2013 г., издаден по ЧГД на Районен съд – гр.
Троян на основание чл. 417 и чл. 418 ал. 2 от ГПК, за вземане, произтичащо от
договор за цесия, по силата на който взискателят
придобил вземането на „Обединена Българска Банка“ АД по договор за кредит
спрямо „Изи паркет“ ООД. Първоначално делото било
образувано под № 269/2013 г. при ДСИ Анета Йонкова - PC Троян, но впоследствие по молба на взискателя
е било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Румен
Димитров под № 92/2014 г.
В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят „Вико“ ЕООД поискал
изпълнение да се насочи срещу недвижимия имот, с който вземането било
обезпечено, а именно: поземлен имот с идентификатор 03486.24.240 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Бели Осъм, община Троян, с
адрес на имота село Бели Осъм, п.к. 5662, местност „Мандрата“; с трайно
предназначение на територията- земеделска и с начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект; с площ 3443 кв.м.; категория на земята при
неполивни условия 0; при съседи на имота: имот с идентификатор 03486.24.234,
имот с идентификатор 03486.24.244, имот с идентификатор 03486.24.243, имот с
идентификатор 03486.24.238, имот с идентификатор 03486.24.168, имот с
идентификатор 03486.24.387, заедно с построените в имота: сграда с
идентификатор 03486.24.240.1: застроена площ 37 кв.м., брой етажи 1 -
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
сграда с идентификатор 03486.24.240.2: застроена площ 15 кв.м., брой етажи 1 -
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
сграда с идентификатор 03486.24.240.3: застроена площ 750 кв.м., брой етажи 1 -
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
сграда с идентификатор 03486.24.240.4: застроена площ 750 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
сграда с идентификатор 03486.24.240.5: застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1 -
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктрна
сграда, сграда с идентификатор 03486.24.240.6: застроена площ 13 кв.м., брой
етажи 1 - предназначение: сграда за енергопроизводство.
С
постановление върху недвижимия имот била вписана възбрана на 09.07.2013 г., под
№ 161, том 1, дв.рег. № 1825,
С
Постановление от 11.12.2013 г. ДСИ Йонкова по молба на взискателя
за пазач на изнесения на публична продажба имот бил назначен Николай Николов, а
с Постановление от 27.06.2014 г. последният бил заменен от Стефан Стефанов. С
Определение № 592/09.07.2014 г., постановено по г.д. № 362/2014 г. Окръжен съд
- Ловеч оставил без уважение жалбата на длъжника срещу постановлението на ЧСИ
Димитров за смяна на пазача.
На
08.04.2014 г. на страните в изпълнителното производство било предявено
изготвеното от съдебния изпълнител разпределение. Последното било обжалвано
пред ОС-Ловеч, като с Решение от 24.10.2014 г., постановено по в.гр.д. №
271/2014 г., съдът го отменил и върнал на съдебния изпълнител за извършване на
ново разпределение. Така постановеното решение е обжалвано пред Апелативен съд
– Велико Търново, като с Решение № 174/01.07.2015 г.,
постановено по в.гр.д. № 243/2015 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново,
съдът отменил решението на ОС-Ловеч и се произнесъл по същество, като изготвил
разпределение на получената от публичната продан сума от 236 113 лв.
На 11.06.2018 г. е било предявено разпределение,
като същото е било обжалвано от страните. С Решение №
211/17.10.2018 г., постановено по в.гр.д. № 282/2018 г. по описа на ОС-Ловеч, съдът е
отменил разпределението и е задължил съдебния изпълнител да изпълни Решение №
174/01.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 243/2015 г. по описа на Апелативен
съд-Велико Търново.
Със
съобщение с изх. № 2793/07.02.2019 г. взискателят е бил
уведомен за сумата, която следва да внесе, за да придобие процесния
имот. Съобщението е получено от адв. Б.Д. -
процесуален представител на взискателя, като сумата е
внесена по сметка на съдебния изпълнител на 18.02.2019 г. С Постановление от
10.06.2019 г. процесният имот е бил възложен на „ВИКО“
ЕООД, а с Постановление от 12.06.2019 г. съдебният изпълнител освободил
назначеното за пазач лице.
В
изпълнение на молби на взискателя с вх. №
7659/29.05.2019 г. и с вх. № 9681/11.07.2019 г. съдебният изпълнител е назначил
вещо лице, като му е възложил да определи в какъв размер е остатъкът от вземането
на взискателя, каква сума следва да му се изплати и
каква част следва да бъде възстановена на длъжника. С Постановление от 18.10.2019
г. съдебният изпълнител приел изготвеното от вещото лице заключение, като
изпратил съобщения до „Изи Паркет“ ООД /липсва
доказателство съобщението да е получено/ и до „ВИКО“ ЕООД, получено на
22.10.2019 г.
Със
съобщения, връчени съответно на 18.11.2019 г. на „ВИКО“ ЕООД и на 20.11.2019 г.
на „Изи Паркет“ ООД, съдебният изпълнител ги
уведомил, че на 22.11.2019 г. ще предяви разпределение на постъпилата по делото
сума.
С
Постановление от 21.11.2019 г. съдебният изпълнител отменил така насроченото разпределние и определил нова дата за предявяване на
разпределението – 29.11.2019 г.
В
съобщение от 27.11.2019 г. съдебният изпълнител е посочил как следва да се
разпредели получената от публичната продан сума в насроченото за 29.11.2019 г.
С
Постановление от 27.11.2019 г. съдебният изпълнител отменил насроченото за
29.11.2019 г. разпределение
При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция
приема, че жалбата е НЕДОПУСТИМА със следните мотиви от правна страна:
Видно от разпоредбата
на чл. 463 от ГПК на обжалване подлежи само предявено разпределение, а от
наличните по делото доказателства такова не се установи. Действително със
съобщение с изх. №
21718/27.11.2019 г. съдебният изпълнител е уведомил страните в
изпълнителното производство за дата и час на насрочване на предяваване
на разпределение, но впоследствие първоначално отложил, а вполседствие
и отменил така насроченото разпределение. С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав приема, че по делото липсва годен акт, подлежащ на контрол по
реда на чл. 463 от ГПК. Съдът акцентира, че по делото е налице изготвено и
влязло в сила разпределение на Апелативен съд – Велико Търново /Решение №
174/01.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 243/2015 г. по описа на Апелативен
съд-Велико Търново/, поради което е недопустимо извършване на последващо разпределение на сума, която вече е разпределена.
Макар и извън предмета
на настоящото производство, съдебният състав споделя изложените в жалбата
съждения за недължимост на натрупаните лихви и
разноски с оглед на разпоредбата на чл. 495 от ГПК и фактът, че сумата по
проданта не е била внесена в двуседмичен срок. Невярно е посоченото от
жалбоподателя, че при извършени в тази насока незаконосъобразни действия липсва
ред за защита. В чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е
предвидена изрична възможност за обжалване на всеки един акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на разноските на длъжника.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 463 от ГПК, Окръжен съд – Ловеч
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Изи Паркет“ ООД,
длъжник по изп. дело № 201488004000 по описа на Румен
Димитров – частен съдебен изпълнител с рег. № 880 и с район на действие
ОС-Ловеч, против разпределение, обективирано в
съобщение с изх. № 21718/27.11.2019 г., като НЕДОПУСТИМА.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………… ЧЛЕНОВЕ:1………………………..
2………………………..