Р Е Ш Е Н И Е
№ 447 / 20.12.2022 год., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет
и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА изслуша
докладваното от съдия Силвия Сандева КАНД № 538/2022
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на С.Д.С. *** срещу решение № 281 от 25.07.2022 г. по нахд № 489/2022 г.
по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено наказателно
постановление № 28-0001739/01.11.2021 г. на директора на РД “АА” – Варна, с
което на касатора за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на
МТ на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон и съдопроизводствените правила, както и необосновано. Сочи се, че
районният съд не е извършил цялостна проверка на обжалваното НП съобразно изискванията
на закона. Излагат се доводи за немотивираност на решението и липса на
задълбочен анализ на доказателствата по делото. Оспорват се изводите на съда, че
не са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Иска
се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени
обжалваното наказателно постановление. Претендира се и присъждане на сторените
разноски по делото.
Ответникът по
касационната жалба – РД „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез процесуалния
си представител, оспорва основателността й в писмен отговор по делото. Излага съображения,
че значимостта на притежанието на карта за квалификация на всеки водач се
извлича по тълкувателен път и от Директива 2003/59, в чл. 10 от която европейският
законодател е дал конкретна обосновка за какво служи тази карта. Съгласно
националното законодателство изискването към водача да притежава съответна
карта за квалификация произтича както от ЗАвтПр - чл. 7б, ал. 1, така и от
подзаконовия нормативен акт по прилагането му – Наредба № 41/04.08.2008 г. на
МТ. Твърди, че в случая водачът не просто е бил с изтекла карта за
квалификация, а изобщо не е имал издавана такава карта, видно от справка в
информационната система „DQC карти“, което само по себе си е утежняващо отговорността обстоятелство,
изключващо приложението на чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Представителят
на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата
по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С
процесното НП касаторът е санкциониран за това, че на 27.09.2021г. в качеството
си на водач на товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № В9301ВМ, категория N3, с прикачено ремарке с рег. №
В5035ЕН, кат. О4, е извършвал обществен превоз на товари със състав от ППС по
маршрут Лозенец – Девня, без да притежава валидна карта за квалификация на
водача за съответната категория, издадена по реда на Наредба № 41 от 04.08.2008
г. на МТ (Наредбата). Административнонаказващият орган е приел, че с
поведението си С. е извършил нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, поради
което и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
С обжалваното
решение районният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения,
че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, ограничаващи
правото на защита на наказаното лице, както и че вмененото с него административно
нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин. Констатирал е, че АУАН и
НП са издадени от компетентни лица и съдържат законоустановените реквизити.
Преценил е, че нарушението е достатъчно индивидуализирано, като квалификацията
на деянието и приложимата санкционна норма са правилно определени. Въз основа
на приложения по делото пътен лист е приел за установено от фактическа страна, че
С. е извършвал обществен превоз на товари, който не попада в изключенията на
чл. 5 от Наредбата. За да управлява превозното средство, жалбоподателят е
притежавал право да управлява МПС от категория „СЕ“ съгласно разпоредбата на
чл. 150а, ал. 2, т. 11 от ЗДвП. При това положение С. е следвало да притежава
карта за квалификация на водача съобразно изискванията на чл. 2, ал. 1 от
Наредбата, каквото видно от доказателствата по делото той не е притежавал към
датата на нарушението. Приел е, че наличието на удостоверение за преминато
периодично обучение в периода от 09.07.2018 г. до 15.07.2018 г. не изпълнява
изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за притежаване на карта за
квалификация, а е само предпоставка за нейното издаване. Изложил е мотиви, че процесното
нарушение не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
с оглед на значимостта на засегнатите обществени отношения и важността на липсващия
документ, необходим за извършване на обществен превоз на товари. Счел е за
ирелевантна липсата на общественоопасни последици от извършеното нарушение с
оглед на неговия формален характер. Констатирал е, че в продължение на повече
от три години водачът е управлявал без карта за квалификация, което сочи на
незачитане на императивни изисквания на закона. Отчел е, че нарушението е първо
по рода си, но е преценил, че това не е достатъчно за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че в случая се касае за нарушение на изискване към водачите,
въведено за постигане на целите на Директива 2003/59/ ЕО за хармонизиране
удостоверяването на професионалната компетентност на водачите и взаимно
признаване на различните удостоверения за професионална компетентност, което
разкрива значителна степен на обществена опасност на деянието. Изложил е
съображения, че управлението на МПС е правнорегламентирана дейност с безспорно
голям риск за водача и всички останали участници в движението, като в случая се
касае за документ, относим към годността на лицето да бъде водач, извършващ
обществен превоз на товари или превоз на товари за собствена сметка. Преценил е,
че наложеното административно наказание е в определения от законодателя
минимален размер, поради което не подлежи на преразглеждане от съда. В резултат
на това е стигнал до крайния правен извод, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така
постановеното решение е правилно, постановено в съответствие с данните по
делото и материалния закон.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка районният съд е направил законосъобразни
и обосновани правни изводи. В решението са разгледани всички оплаквания на
жалбоподателя, като съдът ги е отхвърлил с подробни и аргументирани мотиви,
които се споделят от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се
преповтарят. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
оценката и проверката на доказателствата, които да опорочават фактическите
изводи на съда.
По
делото е безспорно установено, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз
на товари, за който е следвало да притежава карта за квалификация на водача
съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Безспорно установено е и това, че той не е
притежавал такава карта към датата на нарушението, поради което законосъобразно
е наказан по реда на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Не се
споделят възраженията на касатора за липса на доказателства относно материалната
и териториалната компетентност на актосъставителя и на АНО. В АУАН и НП изрично
е вписано, че към датата на съставянето на АУАН актосъставителят е изпълнявал длъжността
старши инспектор в РД „АА“ – Варна, а към датата на издаване на НП наказващият
орган е изпълнявал длъжността директор на РД „АА“ – Варна. В тази част както
АУАН, така и НП имат функцията на официални свидетелстващи документи относно служебното
качество на издалите ги лица към релевантните моменти на съставянето им и след като това удостоверяване не е оспорено
изрично от страна на жалбоподателя (по делото липсват каквито и да е твърдения, че лицата не
са заемали тези длъжности към съответните дати), правилно районният съд се е съобразил с
него, приемайки, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице съобразно
разпоредбите на чл. 91 и чл. 92 от ЗАвтПр, респективно, че НП е издадено от
надлежно оправомощен административнонаказващ орган съобразно представената във
въззивното производство упълномощителна заповед на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Не се
споделят и възраженията на жалбоподателя, че липсва яснота в описанието на
нарушението. В акта и в НП се съдържат факти и обстоятелства, които в
достатъчна степен описват нарушението. Пределно ясна е волята на наказващия
орган, че нарушителят е наказан за това, че е извършвал обществен превоз на
товари, без да се притежава изискуемата по чл. 2, ал. 1 от Наредбата карта за
квалификация на водача към момента на установяване на нарушението.
Правилно
е становището на съда, че удостоверението за професионална компетентност е само
предпоставка за издаването на нормативноизискуемата карта за квалификация на
водача и няма същите удостоверителни функции като нея. Изрично в чл. 2, ал. 1
от Наредбата е посочено, че водачите на моторни превозни средства, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно
средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с
тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена
сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача, като съгласно ал. 2
на същия текст карта за квалификация на водача се издава на лица, притежаващи
удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2), удостоверяващо
началната квалификация или периодичното обучение на водача. Следователно
единственият нормативнопризнат документ за удостоверяване на професионална
компетентност е картата за квалификация на водача, а не удостоверението за
професионална компетентност, аргумент за което е и разпоредбата на чл. 10 от
Директива 2003/59/ЕО. Тази карта съдържа хармонизирания код на Общността и отговаря
на по-големи изисквания за сигурност с оглед на важността на правата, които
дава за пътната безопасност и равните условия на конкуренция, поради което не
може да бъде заместена от друг удостоверителен документ. Удостоверението за
професионална компетентност е доказателство единствено и само за придобита
начална квалификация или преминато периодично обучение от водача и това изрично
е записано в самия образец на удостоверението съгласно приложение № 2 към чл. 2,
ал. 2 от Наредбата, поради което притежаването му не е равнозначно на
притежаването на карта за квалификация на водача и правилно съдът е приел, че е
налице извършено нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
Споделят
се и изводите на съда, че случаят не е маловажен. По делото не са представени доказателства
за наличието на изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Обосновани са мотивите към
решението, че повече от три години след преминаването на курса за обучение лицето
е бездействало и не е направило постъпки за снабдяване с карта за квалификация
на водача. Обстоятелството, че в хода на административнонаказателното
производство жалбоподателят се е снабдил с такава карта, не изключва
продължителното му бездействие преди датата на съставянето на акта за
установяване на административното нарушение. От неоспорените в отговора по
касационната жалба твърдения е видно, че в случая водачът не просто е бил с изтекла
карта за квалификация, а изобщо не е имал издавана такава карта. Основателно е
възражението на ответника, че става дума за утежняващо отговорността
обстоятелство, което изключва възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Липсата
на карта за квалификация на водача е формално нарушение, поради което и с оглед
на конкретните фактически обстоятелства не е налице основание за квалифициране
на деянието като маловажно, както правилно и законосъобразно е преценил и
районният съд.
В
съответствие с изложеното не са налице пороци на решението, които да налагат
отмяната му. Нито във въззивното, нито в касационното производство
жалбоподателят е представил доказателства, които да опровергават отразените в
НП фактически констатации, поради което обосновано районният съд го е
потвърдил. Поради това решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед
на изхода от делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответникът има право
на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определени на
основание чл. 27е от НЗПП.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 281 от 25.07.2022 г. по
нахд № 489/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА С.Д.С., с ЕГН **********,***,
да заплати на РД „Автомобилна администрация“ – Варна сумата от 80 лева,
съставляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :