№ 671
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело №
20241001000675 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по съвместна
жалба на К. Р. и „Ал Строй Инвест“ ЕООД, чрез адв.К. А., насочена против Решение № 69 от
07.06.2024 г., постановено по т. д. № 13/2023 г. на СОС,V-ти първоинстанционен състав, с
което по предявените от Национална агенция за приходите (НАП) против въззивниците
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от
ДОПК са обявени за недействителни по отношение на държавата две сделки, а именно - 1/
договор за покупко – продажба, извършена с нотариален акт № 183/13.07.2021 г., том II, рег.
№ 2760, дело 329, вписан в Службата по вписванията – гр. Ихтиман с вх. № 1928 от
13.07.2021 г., акт № 166, том № 8, дв. вх. № 1923 от 13.07.2021 г., с който „Ал Строй Инвест“
ЕООД продава срещу сумата от 30 000 лв. на К. Р. 79.3/100 идеални части от подробно
индивидуализиран в исковата молба и обжалваното Решение поземлен имот, находящ се в
гр. Костенец, ведно с 79.3/100 идеални части от построената върху същия масивна триетажна
вила № 18, както и 2/ договор за замяна, извършена с нотариален акт № 182/13.07.2021 г.,
том II, рег. № 2758, дело № 328, вписан в Службата по вписванията – гр. Ихтиман с вх.рег. №
1927 от 13.07.2021 г., акт № 165, том № 8, дв. вх. № 1922 от 13.07.2021 г., с който са заменени
10/100 идеални части върху подробно индивидуализирания в исковата молба и обжалваното
Решение недвижим имот, ведно с 10/100 идеални части от построената в имота масивна
триетажна вила № 18, с движими вещи – 10 бр. автомобилни гуми, модел и марка „Мишлен
М981“, като сделки, сключени след датата на деклариране на публични задължения от
страна на дружеството.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон –
1
ДОПК, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – едностранчива и
превратна преценка на приобщените доказателства. Поддържа се, че, за да уважи иска по чл.
216, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съдът се е позовал на две противоречащи си заключения на вещото
лице, без да е изложил кое от тях кредитира и защо. Не било взето предвид, че
амортизацията е 72%, а необходимите инвестиции – в размер на 181 157 лв. по първото
заключение и 80 668 лв. по второто такова. Атакувани били две сделки между ответниците,
поради което съдът следвало да прецени налице ли са основанията по чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4
от ДОПК за всяка от тях поотделно. Отделно, изтъква се, че макар да са прехвърлени
89,3/100 идеални части, К. Р. била придобила едва 84/100 идеални части – толкова
притежавало дружеството.
По отношение на иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК се поддържа че липсва изискуемото
се от тази норма намерение за увреждане, което останало недоказано от ищеца.
Във връзка с тези оплаквания е поискано от настоящата инстанция отмяна на
обжалваното такова и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.
В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна, чрез главен публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ Р. Я. – Г., оспорва развитите в нея доводи за
неправилност на обжалваното решение.
След самостоятелна преценка на данните по вървоинстанционното дело, решаващият
състав приема следното:
СОС е бил сезиран с предявени в условието на обективно и субективно съединяване
искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК.
Поддържано е в исковата молба, че посочените по – горе две разпоредителни сделки
са сключени след датата на деклариране на публични задължения от страна на „Ал Строй
Инвест“ ЕООД в размер на 289 816, 31 лв., а към 19.01.2023 г. – в размер на 334 636, 34 лв.
Сочи се, че дружеството има непогасени задължения за ДДС, съгласно справка – декларация
за периода от 01.07.2021 г. до 31.07.2021 г. в размер на 58 859, 36 лв., за периода от
01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. – в размер на 11 396, 44 лв., както и задължение за заплащане
на корпоративен данък за 2021 г. в размер на 91 315, 24 лв. Непосредствено след сключване
на атакуваните сделки, дружеството подало и декларация за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица от 26.07.2021 г. за
периода от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г. с главница в размер на 23 942, 10 лв., както и
декларация за периода от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г. с главница от 9 950 лв., с която било
извършено скрито разпределение на печалбата на дружеството от неговия управител.
Посочените суми не били заплатени в установените срокове, а дружеството не било
предоставило на НАП равностойно обезпечение. За събиране на вземанията агенцията
предприела редица действия, в резултат на което се оказало, че „Ал Строй Инвест“ ЕООД не
притежава друго имущество, различно от отчужденото по атакуваните сделки. Излага се, че
в резултат на подадените декларации са формирани публични задължения в големи размери,
налице били разпоредителни възмездни сделки с имуществени права на дружеството, при
които даденото значително надхвърляло полученото, в следствие на което се стигнало до
увреждане на публичния взискател.
С отговор на исковата молба ответникът К. Р. твърди да не е знаела за наличие на
публични задължения за дружеството, т.к. от направеното предварително проучване не били
установени тежести или задължения на продавача, които да поставят под съмнение
валидността на сделките.
С отговора на исковата молба, другият ответник и страна по сделките - „Ал Строй
Инвест“ ЕООД – излага, че отчужденото имущество е закупено от дружеството при друг
управител за сумата от 27 960 лв., а към датата на проданта сградата се намира в окаяно
съС.ие, негодна за използване по предназначение. Затова и платената за имота цена била
2
обективна.
С допълнителната искова молба ищецът НАП твърди да са налице всички елементи
от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК - атакуваните сделки са извършени
ден след подаване на ДС за ДДС от 12.07.2021 г. за сумата от 289 816, 31 лв., считано от
20.07.2021 г. сметките на дружеството при ТБ „ДСК“ ЕАД били закрити, както и бил
разпределен дивидент от 598 937 лв. без да е заплатен полагаемия се за това данък. Ищецът
излага, че не е нужно да се докаже намерение за увреждане у купувача по атакуваната
сделка, а такова следвало да се докаже единствено у продавача.
С отговора на допълнителната искова молба, „Ал Строй Инвест“ ЕООД е посочило,
че заявленията са подадени от счетоводителя на дружеството, който е ползвал електронния
подпис на управителя.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си
по чл. 269 от ГПК, като извърши служебна проверка относно допустимостта на обжалваното
Решение, както и относно неговата правилност във връзка с оплакванията във въззивната
жалба, при съобразяване твърденията и доводите на страните и преценка на приобщените
доказателства, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивниците, ответници
в първоинстанционното производство, са останали недоволни от Решението в неговата
цялост.
Първоинстанционното Решение е валидно и допустимо – същото е постановено по
редовно предявени искове, при наличие на всички положителни и отсъствие на отрицателни
процесуални предпоставки за това, от компетентен съд, в рамките на правораздавателната
му власт, в съответната форма.
При съобразяване основанията за правилността му, посочени във въззивната жалба,
решаващият състав съобрази от фактическа и правна страна следното.
За установено по безспорен начин съдът намира наличие на задължения от
публичноправен характер у „Ал Строй Инвест“ ЕООД, породени с подаването на СД за ДДС
от 12.07.2021 г. в размер на 289 816, 31 лв.
На следващо място, между страните няма спор и относно факта, че със сключване на
договор, обективирани в Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от
13.07.2021 г. на нотариус К., с район на действие гр. Ихтиман, „Ал Строй Инвест“ ЕООД е
отчуждило в полза на К. Р. притежаваните от дружеството 79.3/100 идеални части от
подробно индивидуализиран по делото пред окръжния съд поземлен имот в гр. Костенец,
ведно със 79.3 идеални части от находящата се върху имота масивна триетажна вила № 18
срещу сумата от 30 000 лв., а с договор, обективиран в Нотариален акт за замяна на идеални
части от недвижим имот срещу движими вещи от същата дата, дружеството е заменило
притежаваните от него 10/100 идеални части от поземления имот, ведно с 10/100 от
построената върху него вила, срещу което е придобило правото на собственост върху 10 бр.
гуми „Мишлен М981“ със стойност от 7 750 лв.
За установяване стойността на отчуждените идеални части от правото на собственост
върху посочения недвижим имот и построената върху него сграда, в производството пред
Софийски окръжен съд е изслушана съдебно – оценителна експертиза, чието основно
заключение е изготвено от вещото лице Д.. Съгласно последното, при използване метода на
вещна стойност за сградата по подхода на разходите и метода на пазарните сравнения за
земята по подход на сравняването, към датата на двете сделки, пазарната цена на 79,3/100 и
10/100 идеални части от правото на собственост върху процесната сграда възлиза на 27 010
лв., а тази на 79,3/199 и 10/100 идеални части от правото на собственост върху земята е в
3
диапазона между 18 800 лв. и 23 200 лв. В допълнително дадените пояснения в о.с.з. от
30.01.2024 г. вещото лице и пояснило, че към този момент за изграждане на процесната
сграда биха били необходими 393 000 лв., като от тази цена е отчело
амортизацията/изхабяванията. Стойността на сградата вещото лице изчислило по разходен
метод, тъй като същата се намира в окаяно съС.ие и, като такава, не може да бъде сравнена с
аналози.
Поради оспорване на основното вещото лице е изготвило и допълнително
заключение, при което е съобразена годината на построяване на имота /сграда/ – 1985 г.,
както и по – малка застроена площ от 170 кв. м., съобразно предходен документ за
собственост, вкл. е съобразена пазарната стойност на правото на собственост върху
сградата, при използването на разходен метод за оценяване. Така е стигнало до заключение,
че пазарната стойност на сградата възлиза е в размер от 30 245 лв. до 45 376 лв., а на земята
– между 21 000 лв. и 26 000 лв. или - за отчуждените ид.ч. както следва – между 27 009 до
лв. 40 521 лв. за сградата и между 18 753 лв. до 23 218 лв. за земята. При използване на
сравнителния метод за оценяване за съответните отчуждени идеални части стойността е
между 58 045 лв. (за сделка от 2017 г.) до 80 370 лв. (за сделка от 2017 г.).
Решаващият състав приема, че заключенията на вещото лице са обективни и
компетентно изготвени, а доводите в обратната насока на въззивниците -
правнонесъстоятелни. Според въззивната инстанция между двете заключения не са налице
противоречия и неясноти така, както се поддържа, като допълнителното изцяло е
съобразено с предходно изготвеното, но и с допълнително отчетените фактори, при
изготвянето му.
Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК, недействителни по отношение
на държавата са сключените след датата на деклариране на публичното задължение
възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително
надхвърля по стойност полученото. Доколкото, както бе посочено по – горе, между страните
няма спор относно това, че „Ал Строй Инвест“ ЕООД е декларирало задължения за ДДС на
12.07.2021 г., а на следващия ден е отчуждило притежаваните от същото идеални части от
процесния имот, ведно с построената в него сграда, спорен остава въпросът дали стойността
на последните значително надхвърля получените средства в общ размер на 37 750 лв.
По приложението на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК, в частност по
въпроса кога е налице "значително надхвърляне" по смисъла на цитираната норма, е
формирана константна практика на ВКС, според която, не може да бъде въведен единен
критерий относно това, кое е "значително" - нито като абсолютна стойност /напр.: разлика от
5000 лв. /, нито като процент или обикновена дроб, като дали неравностойността на
престациите е значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност на сделката, се
преценява във всеки конкретен случай, като съдът мотивира становището си и това
становище подлежи на инстанционен контрол. В този смисъл е константната практика на
ВКС в лицето на цитираното от окръжния съд Решение № 107 от 14.11.2011 г. на ВКС по т.
д. № 742/2010 г., I т. о., ТК, Определение № 999 от 19.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 947/2023
г., II т. о., ТК, и др.
В конкретния случай, за да приеме, че даденото значително надхвърля по стойност
полученото по двете сделки, решаващият състав на СОС е приел, че към датата на
сключването им отчуждените идеални части са на стойност от около 70 000 лв., излагайки,
че аналогичен поземлен имот, ведно с построената върху него сграда, е отчужден през 2018
г. за сумата от 74 394 лв., а друг такъв – през 2023 г. за сумата от 79 273 лв.
Тези изводи следва да бъдат споделени, като съдът препраща към тях на основание
чл. 272 от ГПК. Съгласно заключението на допълнителната съдебно – оценителна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, при използване на
метода на пазарните сравнения (на пазарния аналог при редица от пазарни стойности на
4
сделки), се установява, че за периода от 2017 г. до 2023 г. са сключени 4 сделки на
съпоставими обекти с цени както следва: правото на собственост върху вила „Марица“ е
отчуждено срещу сумата от 88 772, 50 лв. през 2023 г.; правото на собственост върху вила
„Момина сълза“ е отчуждено през 2017 г. срещу продажна цена от 65 000 лв., а през
следващата 2018 г. – срещу 83 307, 90 лв.; правото на собственост върху вила “Тунджа“ е
отчуждено през 2017 г. срещу продажна цена от 90 000 лв.
С оглед изложеното, налага се обоснованият извод, че отчуждаването на общо
89.3/100 идеални части от процесния урегулиран имот, ведно с построената върху него
сграда с пазарна цена над 70 000 лв. срещу сумата от общо 37 750 лв. обосновава
основателност на исковете по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което същите следва да
бъдат уважени.
За основателни съдът намира и другите искове – тези с правно основание чл. 216, ал.
1, т. 4 от ДОПК, съгласно която разпоредба недействителни по отношение на държавата са
сключените след датата на деклариране на публичното задължение сделки или действия с
намерение да се увредят публичните взискатели.
Както бе посочено по – горе, по делото няма спор, че с подаването на справка –
декларация от 12.07.2021 г., за „Ал Строй Инвест“ ЕООД е възникнало задължение с
публичноправен характер с размер на 289 816, 31 лв., а съгласно трайната съдебна практика
увреждане е налице винаги, когато е налице разпореждане със секвестируемо имущество,
тъй като длъжникът се лишава от свое такова, намалява го или извършва каквото и да е
действие, с което затруднява удовлетворяването на кредитора, какъвто характер безспорно
имат двата атакувани пред съда договора от 13.07.2021 г., по силата на които „Ал Строй
Инвест“ ЕООД се е разпоредило с цялото си недвижимо и движимо имущество.
За разлика от иска по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК, при този по т. 4 на същата алинея
ищецът носи доказателствената тежест да докаже наличието и на субективния елемент от
посочения фактически състав, а именно намерението за увреждане у длъжника, в конкретния
случай „Ал Строй Инвест“ ЕООД, без да е налице изискване за установяване на такова
намерение и у лицето, с което длъжникът договаря.
Самият субективен елемент на намерението на длъжника за увреждане на публичния
взискател е част от правопораждащия последиците на относителната недействителност
фактически състав на хипотезата в правната норма на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и решаващият
спора по същество съд е длъжен да изложи мотиви на базата на всички събрани доказателства
за наличието /или не/ на факта на намерението за увреждане по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 4
ДОПК. В Решение № 27 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 410/2012 г., II т. о., ТК, е прието, че
самото намерение за увреждане /animus nocendi/ като факт е мисъл и желание да се направи
нещо във вреда на кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда
кредитора, най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за
удовлетворяване вземанията на кредиторите /чл. 133 ЗЗД/. Следователно като вътрешно
мисловно-емоционално съС.ие на длъжника /респ. на неговите управителни органи/, то няма
самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на
увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички
факти по конкретния спор. Естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко
доказване, а по-често следва това да стане при косвено такова, на основата на предположения
произтичащи от преценката на конкретните факти материализиращи субективното намерение
за увреждане.
В конкретния случай, като взе предвид факта, че дружеството се е разпоредило с цялото
си останало имущество ден след като е декларирало задължения за заплащане на ДДС в размер
на 289 816, 31 лв.,както и че е подало декларация за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица от 26.07.2021 г., т.е.
броени дни след отчуждаване на имуществото си, продажбата на единственото имущество на
значително по – ниска от пазарната цена, настоящият състав достигна до обоснования извод, че
5
„Ал Строй Инвест“ ЕООД е действало чрез законния си представител с намерението за
увреждане на публичния взискател.
С оглед изложеното и доколкото доказания бяха всички елементи от фактическия
състав на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, предявените искове с това основания следва
да бъдат уважени.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, постановено следва да
бъде Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено на основание чл. 272 от ГПК.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и по правилото на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК,
въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на НАП разноски в размер на 200 лв. с
оглед фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените съдебни
заседания, която сума следва да бъде увеличена с 50% по реда на чл. 25, ал. 2 от Наредбата
за заплащане на правната помощ – поради цена на иска над 10 000 лв., т. е. определеното от
съда възнаграждение възлиза на 300 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – София, търговско отделение,
петнадесети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69 от 07.06.2024 г., постановено по т. д. № 13/2023 г. на
СОС,V първоинстанционен състав.
ОСЪЖДА „Ал Строй Инвест“ ЕООД, ЕИК: *********, и К. Х. Р., ЕГН: **********,
да заплатят на Национална агенция по приходите сумата от 300 лв. (триста лева) разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл.
280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6