Р Е Ш Е Н И Е
№ 260077, гр. Добрич, 24.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през 2021година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИАНА ДЯКОВА ЧЛЕНОВЕ : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА РАДЕВА, разгледа
докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. № 985
по описа на Добричкия окръжен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Производството е образувано по
реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№262407/30.09.2020г., от И.С.И. с
ЕГН ********** ***, чрез адв. Ю.О.-ДАК, срещу решение
№260067/14.09.2020г. по гр.д.№2440/2019г. на Д.ки
районен съд, с което се ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.С.И. с ЕГН **********,
Д.С.М. с ЕГН **********, М.Г.М. с ЕГН **********, А.Н.М. с ЕГН ********** и Ш.У.М.
с ЕГН **********, че Ц.Й.Й. с ЕГН ********** е
придобила въз основа на давностно владение продължило
от 1991г. до м.октомври 2015година следните имоти:-1/4ид.част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72624.606.617.1.2 по КК на гр.Д., с предназначение ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ№2,
разположен на ет.2 от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от четири стаи,
кухня, сервизно помещение, коридор, със застроена площ от 98кв.м., ведно с
прилежащо избено помещение№1, склад№1 и източни тавански стаи№1 и №2, ведно с
42,531% от общите части на сградата;- 1/4ид.ч от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 72624.606.617.1.4 по КК на гр.Д., с предназначение ГАРАЖ, построен
в двуетажна жилищна сграда, със
застроена площ от 16,30кв.м., ведно с 1/2ид.ч от коридор и второ складово
помещение, 6,902%ид.ч от общите части на сградата, ведно със 74,00кв.м. в ид.част от дворното място с идентификатор 72624.606.617,
цялото с площ от 434 кв.м.;
Въззивникът намира решението за
неправилно като постановено в разрез с процесуалните и материално правни норми
и в противоречие със събраните доказателства. Излагат се твърдения относно
възникването на процесните обекти- дарение през
1988г. в негова полза от родителите му
на 1/3ид.част от дворно място, отстъпено по реда на чл.56 ал.2 от ЗТСУотм. от родителите му право на строеж в негова и на
брат му Д. полза, реализирано право на строеж на двуфамилно
жилище и два гаража с договор за групов строеж и придобито право на собственост
върху апартамента на 2-рия жилищен етаж със съответните прилежащи тавански и избени помещения, и
гараж №2 . Тези факти макар и да били взети пред вид от районния съд не намерили
правилна правна преценка. Съдът признал права на Ц.Й. и върху дворното място,
независимо, че по силата на дарението то било негова изключителна собственост.
Съдът неправилно възпроизвел фактите по делото
и въз основа на това стигнал до неправилни правни изводи. Ц. Й. не би могла да придобие по давност
1/4ид.част от недвижимия имот , тъй като с влязлото в сила решение
№30/15.01.1993г.по гр.д.№331/1992г. На ДРС ползването на семейното жилище било
предоставено на него, като в мотивите си бракоразводния съд отчел липсата на
търпими между тях отношения, факта, че в жилището има завършена само една стая,
с която няма да бъдат задоволени жилищните нужди на децата и майката.
Неправилно преценил свидетелските показания, дадени от св.Д.И.и И.И., при тяхна заинтересованост от изхода на спора в полза
на тяхната майка, на фона на показанията на останалите, чужди на спора
свидетели-Г., Д.В., Б. и И.В., факта, че в периода 1995г.-2001г. жилището било
необитаемо, не изцяло завършено, неводоснабдено. Водоснабдяването било
възстановено през 2015г. решението било постановено в разрез с ТР №1/12 на ОСГК
на ВКС . Липсвали доказателства , обективиращи фактическа власт от страна на ищцата с цел
преобразуване на част от имота в свой с действия, достигнали до неговото
знание. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
писмен отговор по жалбата е подаден от насрещната страна.Излага твърдения, че
жилището е придобито в режим на СИО, тъй като строителството му било
реализирано по време на брака и с въззивника-суперфициарен
собственик,в резултат на съвместен принос. След прекратяване на брака им с
развод , дяловете им били равни. Неоснователни били оплакванията за
заинтересованост на двамата свидетеля, тъй като те били общи и на двамата деца,
показанията им били логични и последователни, съответни на представените по
делото писмени доказателства и на признанията на ответниците М.. Иска
потвърждаване на решението.
По повод жалбата Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по
чл.259 ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Подлежи на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция–
служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При
липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания
– само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни
норми.
Гр.д. №2440/2019г.на
ДРС е образувано по искова молба вх.№ 13829/09.07.2019г., уточнена с молба вх.№15157/24.07.2019г.от
Ц.Й.Й. ***, срещу И.С.И. с ЕГН ********** ***, съпрузите
Д.С.М. с ЕГН ********** и М.Г.М. с ЕГН **********,***, съпрузите А.Н.М. с ЕГН **********
и Ш.У.М. с ЕГН **********,***, за установяване правото на собственост по
давност върху 1/4идеална част от ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ№2
с идентификатор
72624.606.617.1.2 по КК на гр.Д.,
състоящ се от четири стаи, кухня, сервизно помещение, коридор, със
застроена площ от 98кв.м., самостоятелен обект, разположен на ет.2 от двуетажна
жилищна сграда с
идентификатор 72624.609.1260.1 по КК на град Д., ведно с прилежащо избено
помещение №1, склад №1 и източни тавански стаи №1 и №2, ведно с 42,531% от
общите части на сградата, и върху
1/4идеална част от ГАРАЖ с
идентификатор 72624.606.617.1.4 по КК на гр.Д., построен в двуетажна жилищна сграда с идентификатор 72624.609.1260.1, със застроена
площ от 16,30кв.м., ведно с 1/2ид.ч от коридор и второ складово помещение,
6,902%ид.ч от общите части на сградата, ведно със 74,00кв.м. в ид.част от дворното място с идентификатор 72624.606.617,
цялото с площ от 434 кв.м.;.
Твърденията
в исковата молба се свеждат до съществувал между ищцата и ответника И.С.И. граждански
брак , сключен на 16.09.1984г. и прекратен с решение №30/15.01.1993г. по
гр.д.№331/1992г.на ДРС. По време на брака им, в периода 1987-1991г., въз основа
на учредено право на строеж по реда на чл.56 ал.2 ЗТСУ в полза на И.С.И. и брат му Д.С.М., договор за групов строеж от 26.09.1986г. и разрешение за строеж,
било реализирано
строителството на двуфамилна двуетажна сграда от 2
жилища и 2 гаража. Съгласно договора за групов строеж ищцата и съпруга и
следвало да получат в дял апартамента на втория етаж с прилежащо избено помещение №1, Склад №1, тавански стаи №1 и №2, и гараж№2, а Д.М. и съпругата му апартамент №1 на първия етаж с прилежащо
избено помещение №2, склад №2, тавански стаи №3 и №4 и гараж №1. Така и разпределили
имотите след завършване на строителството през 1991г. През 1991г. тя и съпруга
и И.С. се нанесли на втория етаж, а съпрузите Д. и М. М. на първия. Тъй като
строителството било реализирано по време на брака и със суперфициарния
собственик и в резултат на съвместен принос, построеното жилище придобили в
режим на съпружеска имуществена общност, а след прекратяване на брака им с
развод дяловете им били равни. След развода им тя продължила да владее имота до
м.октомври 2015г. Работела в Г., но всяко лято се връщала и отсядала в дома си.
Имала ключове както за входната врата, така и за вратата на апартамент №2. През
този период синът и И. също живял в жилището на втория етаж. Ответникът И.С. още
по време на брака им отишъл да живее в с.П.д.и никога не бил живял в имота,
едва през 2014г. получил ключ за входната врата на сградата от брат си.
Излага и, че бившият и съпруг-
ответникът И.С. се снабдил с констативен нот.акт№
71/14.02.2013г. на нотариус рег.№*** в НК, вписан под №*7, том ІVс /2013г. , дело №625/2013 на СлВп
Д., за право на собственост върху апартамента №2 на втория етаж и прилежащите
му избено, складово и тавански помещения, и гараж №2. Ответниците
Д.М. и съпругата му М.М. се снабдили с констативен нот.акт №67/31.03.2014г. на нотариус №***на НК, вписан под
№ 195, том ІV, дело 1124/2014.г. на СлВп Д., за право
на собственост върху апартамента №1 на втория етаж и прилежащите му избено,
складово и тавански помещения и гараж №1. С договор за доброволна делба №006, т.III, рег.№6166, д.№380/24.07.2015г. на нотариус Д.Б., вписан с акт
№78/24.07.2015г. бившият и съпруг и съпрузите М. поделили сградата.
С влязло в сила решение по гр.д.№3793/2015г.
на ДРС договорът за доброволна делба бил обявен за нищожен по отношение на нея.
Със същото решение ищцата била призната за собственик на 1/4ид.част от
апартамент №2 и гараж №2. Било уважено и възражението за придобивна
давност на ответниците М. .
С договор за покупко-продажба,
сключен с нот.акт №115, т.III, рег.№8102, д.№483/23.09.2015г. на
нотариус №***на НК, И. С. продал на ответниците А. и Ш.М. апартамент №2 и гараж
№2. При сключване на сделката се легитимирал с договора за доброволна делба,
обявен за нищожен. Разпоредителното изявление на И.С. било за целия имот,
включително за частта на която не е собственик, при което не породило вещно-прехвърлително действие.
Счита тя да е собственик общо на
1/2ид.част от процесния имот на основание реализирана суперфиция
и придобивна давност, и с оглед силата на присъдено
нещо по гр.д.№3793/2015г. на ДРС с което била призната за собственик на
1/4ид.част, имала правен интерес да защити собственическите си права върху
останалата 1/4ид.част , придобити в
резултат на спокойното, несмущаваното и непрекъснато владение.
В срока по
чл.131 от ГПК писмени отговори на исковата молба са подадени от ответника И.С.И.
и от ответниците А. и Ш.М..
Ответникът И.С.И. оспорва исковете
като недопустими поради липса на правен интерес и неоснователни. Оспорва
фактите , че ищцата се нанесла и живяла в апартамента. Към момента на
прекратяване на брака им жилището било недовършено. В него не можели да се
задоволят жилищните нужди на децата им – сина им на 4 и дъщеря им на 7 години.
Завършена била само една стая. С решението за развод жилището било предоставено
на него. Още преди развода тя „избягала“ от жилището и никога повече не се
върнала в него. Той
живял там до 1995г., продължил с довършителните работи. С помощта на майка си
до 2011година стопанисвал жилището и гаража, поддържал имота и извършвал
допълнителни дейности по двата обекта. В периода 1995-2001г. се спукала
водопроводна тръба и водоподаването било изключено. Едва
през 2015г. обекта бил захранен с вода. След прекратяването на брака им ищцата заминала
в Г., не е отсядала в процесния имот при завръщанията си в РБългария,
а в собствен имот.
Ответниците А.Н.М.Ш.У.М. оспорват исковете като
неоснователни. Закупили с нот.акт№ 115, том
ІІІ/2015г., вписан като акт№ 43, том ХХІ/2015г. на СлВп
Д., имота от И.С., който го бил придобил по договор за доброволна делба. С
влязло в сила решение по гр.д.№3793/2015г. на ДРС ищцата била призната за
собственик на 1/4ид.част, не се легитимирала като собственик и 1/2ид.част.
Ответниците Д.С.М. и М.Г.М. изразяват становище в хода по
същество за основателност на иска, тъй като те никога не са имали претенции и не
са смятали процесните имоти за свои, а за собственост
на И. и Ц...
Не е спорно, установява се и от
събраните доказателства, че ищца и ответникът И.С. са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 16.09.1984г. и прекратен с влязло в
сила на 13.03.1993г.решение по
гр.д.№331/1992г.на ДРС.
По реда на чл. 56 ал. 2, т.2 от ЗТСУотм. /нотариално заверено заявление, вписано под № 12
том I, вх. peг. № 1301 от 18.09.1986г., том 131 СлВп-Д./ С. И.М. отстъпил на двамата си сина –
ответниците И. С.И. и Д.С.М., право на строеж върху собственото му
дворно място, находящо се в гр. Д., ул. „О." №*,
за построяване на двуетажно, двуфамилно жилище с
гаражи в партер. На двамата е издадено и разрешение за строеж №196 от
18.09.1986г. за изграждане на два гаража и двуфамилно
жилище.
С договор за групов строеж по чл.
192 от ЗТСУотм., нотариално заверен на 26.09.1986г., И. С.И.
и Д.С.М. се задължили с общи средства и усилия да построят жилищна сграда,
състояща се от две жилища и два гаража, съгласно одобрен архитектурен проект. Договорили се и
относно разпределянето на жилищата и другите обекти. Д.С.М. следвало да получи апартамента на първия етаж, избено
помещение №2, склад №2, тавански стаи №3 и №4, ведно с 42.272% ид. части от общите части на жилищна сграда, и гараж №1, ведно
с 8.295% ид. части от общите части на жилищна сграда.
И.С.И. следвало да получи апартамент №2 на втория етаж, избено помещение №1,
склад №1, тавански стаи №1 и №2, ведно с 42.531% ид. части от
общите части на жилищна сграда, и гараж №2 ведно с 6.902% ид. части от
общите части на сградата. Договора за групов строеж има облигационно, а не вещноправно
действие, при което съсобствеността върху цялата построена сграда възниква по приращение на основание чл. 92 ЗС в обема на учреденото
право на строеж, докато не бъде прекратена по реда на чл. 192, ал. 4 ЗТСУотм.
По данни от решение №3793/2015г.
на РС-Д., ответникът И.С.И. се снабдил с констативен акт за собственост №71/14.02.2013г. върху процесния апартамент
на втори етаж от къщата, а ответниците Д. и М. М. с констативен акт №67/31.03.2014г. за апартамента на първия
етаж.
По данни от същото решение
доброволна делба на сградата е била извършена на 24.07.2015г. с нот. акт№ 6, том ІІІ, дело
380/24.07.2015г. на нотариус рег.№*** в НК между И.С.И. и съпрузите Д. и М. М.,
т.е. без участието на бившата вече съпруга на И.С.И. - ищца Ц.Й..
С договор за покупко-продажба от 23.09.2015г., обективиран
в нот.акт№ 115, томІІІ/2015г.
на нотариус рег.№*** в НК, И.И. прехвърлил
собствеността върху процесния апартамент, ведно с прилежащите му избени,
складови и тавански помещения и върху гараж №2 на ответниците А.Н.М. и Ш.У.М..
С решение по гр.д№ 3793/2015г. на
РС-Добрич, влязло в сила на
06.03.2019г., по искове на Ц.Й., договорът за доброволна делба е обявен за
нищожен, установено е правото на собственост на Ц.Й. върху 1/4ид.част от
апартамента на втория етаж и гараж №2 по силата на прекратената имуществена
общност с И.С.. Прието е, че строителството е реализирано по време на браковете
на Д.С.М. и И.С.И. при приложимост на презумпцията за имуществена общност, основана на съвместен
принос на съпрузите, която след прекратяване на брака се трансформира в
обикновена съсобственост. След построяването
на двуетажната двуфамилна жилищна сграда с гаражи в
партера, правото на собственост се разпределило при 1/2ид.част бездялова собственост за всяко семейство върху всеки един от обектите в
сградата. След прекратяване на брака на Ц.Й. и И.И.
през 1993година, бездяловата собственост върху
1/2ид.част се трансформира в обикновена съсобственост при квоти от по
1/4ид.част за всеки от бившите съпрузи във всеки самостоятелен обект,
включително в жилището на втория етаж и гаража. Собственици на останалата
1/2ид.част са съпрузите М..
Не се спори, че строителството на
сградата е извършено през 1991г., т.е. по време на брака на ищцата с ответника И.С.И..
Не се спори и относно факта, че след построяването на сградата семействата на
двамата суперфициари са си разпределили и започнали
ползването на сградата по уговорения в договора за групов строеж начин на
разпределянето и- на първия етаж семейството на Д., а на втория на И..
Събраните по настоящото дело гласни
доказателства установяват, че след построяването на съсобствената
сграда всяко от двете семейства на двамата суперфициари
е установило самостоятелна фактическа власт върху конкретен обект и не е имало спор между двете семейства относно
ползването на обектите съобразно уговорения от двамата братя в договора за
групов строеж начин на разпределяне. Семейството на И.С. и Ц.Й. заело
апартамента на 2-рия етаж, тяхно семейно жилище до прекратяване на брака им с
решение № 30/15.01.1993г. по гр.д№ 331/1992г. на РС- Добрич. Живяли малко там като семейство, отношенията между двамата
били вече обтегнати/св.Д.И.И., дъщеря на ищцата и
ответника И.С./. С решението за развод същото
това жилище като семейно е било предоставено за ползване на И.С.. Ищцата
напуснала жилището заедно с двете им деца/св.Д.И.И./.
И.С. живял в него до 1995г./св.П. Г., без родство със страните, св.Д.И.В., леля
на ответниците И.С. и Д.С./. Според св.Д.И.И. ,след
като баща и напуснал, те/тя, брат и, майка и/ се върнали в него, известно време живяли тримата там. Никой никого не бил гонил, единия
напуснал, другия се върнал, нямало проблем да се върнат. Знаело се в
семейството, че жилището било на половина на майка и наполовина на баща и. Жилището
не било напълно пригодно за живеене, защото нямало кухня, чиниите се миели в
банята. Имало печка, спалня, две легла, гардероб, баня/св.Д.И.И./. През 2000г. ищцата закупила апартамент на ул.“Д.“, преместила се с децата си в него защото новото
жилище било ремонтирано, по-пригодно за живеене, а през 2006г. заминала на
работа в Г./св.Д.И.И./. От време на
време свидетелката и брат и ходели да се видят с баба си, с чичо си и
братовчедите и оставали да спят на втория етаж. Ищцата ходела в процесния
апартамент да го наглежда, отсядала там когато се върне от Г., веднъж или два
пъти годишно, зависи от работата й/св.Д.И.И./. До преди да отиде в Г. посещавала често имота,
поне месечно, имала грижата да го наглежда,
казвала, че е семеен
и рано или късно ще се върнат да живеят там /св.И. И. И., син на ищцата и ответника И.С.И./.
Сам свидетелят И.С.И. едно лято, когато бил в гимназията, може би през 2003г. /свидетелят
е роден през 1988г./ ползвал една стая от апартамента, чичо му помогнал с
ремонта, майка му също. През това време тя живеела в апартамента на „Д.“. Къпел
се при чичо си защото банята била катастрофална. Вода имало, но имало проблем с
бойлера. След като оправили бойлера нещо станало и не го качили. Едната стая
била заключена вероятно от баща му И.С.. Имало някакви багажи в нея, но
свидетелят не знае дали са на баща му или общи от брака на родителите му.
Стаята била заключена докато се наложило чичо му да влезе, защото имало някакъв
теч. Майка му имала ключ.Свидетелят не знае дали баща му е имал ключ, не го бил
виждал в имота. Имало момент, когато чичо му сменил някакви брави преди много
години, след което дал на майка му ключ. При завръщанията си в България майка
му посещавала имота, оставала там да пренощува, оставала и при чичо
му-ответника Д.М.. Според обясненията на последния дадени в съдебно заседание,
проведено на 27.01.2020г. и в съдебно заседание от 15.06.2020г. отначало и брат
му идвал от време на време. Имотът бил до голяма степен недовършен, можело да
се пренощува, но не бил пригоден за постоянно ползване като жилище. Затова Ц.
го напуснала и отишла на квартира, а след това си купила жилище. След като
заминала на работа в Г. ищцата всяка година идвала да нагледа имота. Идвала и при тях на гости по ден-два
най-много, оттам отивала в гарсониерата, оттам при майка си в гр.С..Подържали
близки отношения с нея. Ответникът я уведомил по телефона за продажбата и
нанасянето на купувачите и тя веднага се върнала от Г./св.Д.И., св.И.И./.
Св.В.П.Б. от 2007г. работел в областта на
строителството заедно с ответника Д.М.. Ходел да го взема за работа от къщата.
Преди около 10 години на два пъти виждал ищцата да влиза във входа на къщата.
Не я познавал, Д. му казал, че това е на брат му жена, че работи в К., че от
време на време се връща. Свидетелят познавал И.С., знаел, че двамата братя са
скарани, но не знаел защо. И. започнал да идва в имота след като починала майка
им.
Според св.Д.И.И.
баба и починала през 2013г. Отношенията между баба и и баща и били влошени, тя
не искала неговата втора жена. Баща и казал, че щом жена му не е добре дошла и
той повече нямало да стъпи там. Свидетелката знаела от чичо си, че през 2014г.
баща и поискал ключ от имота и той му предоставил. Преди да продаде апартамента
баща и се интересувал дали иска да живее в имота, тъй като още при построяване
на къщата идеята била да остане на поколението.
Според св.И.А. В. от м.юни до
м.август на 2014г. заедно с мъжа си живяли в
процесния апартамент на втория етаж срещу наемна цена от 60лева, която плащали
на И.С.. Децата и говорили с И. за наемането му. Нямало условия, но била принудена
да живее там. Били сами на втория етаж,
всички стаи били отключени, в едната имало багаж, в хола имало багаж, едно
легло и някакви шкафове завити с найлон. Стените били измазани с груба мазилка,
две от стаите били минати с вар, холът не бил измазан, банята не била
направена, имало клекало, мивка и малко файнс. Нямало
вода, вземала от мазата на ответниците М.. Кухненските шкафове не били
монтирани за ползване. След смъртта на съпруга и на 04.08.2014г. до 2016г.
свидетелката се преместила и живяла в малките стаи встрани от двуетажната къща.
И. идвал есента да си бере асмата.
При съобразяване силата на
присъдено нещо на решението по гр.д№ 3793/2015г. на РС-Добрич, в чийто предмет
е включен въпросът за произхода на правото на собственост върху построената
сграда и титулярите му, и съвкупната преценка на доказателствата по настоящото
дело, следва да се приеме, че построената през 1991г. от двамата братя двуетажната
жилищна сграда е станала съсобствена при 1/2ид.част бездялова собственост за всяко от двете семейства, респ.
върху всеки обект в нея, включително процесните-апартамента
на втория етаж и гаража.
След възникване на съсобствеността
съсобствениците фактически
са си разпределили сградата и всеки установил фактическа власт върху конкретен
обект съобразно уговорения в договора за групов строеж начин на разпределение с
характер поради това уговаряне на предварителен договор за делба. И.С.И. и
семейството му е установило самостоятелна власт върху втория етаж, Д.С.М. и
семейството му върху първия етаж. Тези действия по фактическо разделяне и
ползване по начин, изключващ владението на останалите съсобственици, са били
със взаимното съгласие на двете семейства и при липса на спорове относно начина
на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите, без
претенции на съсобствениците за упражняване на права по чл. 30, ал.3 или чл.
31, ал.2 ЗС, и в този смисъл израз на изява от страна на И.С.И. и ищцата на своене на правата на съпрузите Д. и М. М. в процесните обекти/ апартамент на втория етаж, прилежащите му помещения и
гараж/ в обем на 1/2ид.част, т.е. на фактическа власт с характеристиките на
владение. Останалите съсобственици Д. и М. М. никога не са отпочвали
владение върху процесните обекти. Фактическата власт е
установена и упражнявана съвместно от двамата съпрузи до развода им през 1993г.и
след това от вече бившите съпрузи спокойно, явно и несъмнително. Няма данни след развода им така установеното владение
да е отнето от кой да е от тях от трети лица, нито който и да е от двамата
бивши съпрузи, вече обикновени съсобственици, да е отблъснал съвладението на другия, да е противопоставил своето право на владение и да е демонстирал пред другия еднолично намерение за своене частите на другите съсобственици. В годините след
1993г. всеки от двамата периодично е живял в имота - като семейно жилище до
развода им е било предоставено за ползване на съпруга, който напуснал поради
устройването му на друго място и създаване на ново семейство, съпругата с двете
деца се върнала в него за задоволяване на жилищна нужда, напуснала го поради лошите
битови условия. След като напуснала жилището ищцата периодично го посещавала,
наглеждала го, децата на бившите съпрузи
нощували в жилището, синът им го ползвал по-продължително лятото на 2003г., държали
вещи там, ответникът И.С. договорил отдаването му под наем. Всеки от бившите
съпрузи е проявявал собственическите си намерения без да отблъсква собственическите
намерения на другия. Ищцата смятала имота за общ между нея и бившия и съпруг.
Няма данни той самия да е отричал правата и. Въпреки предоставеното му ползване
и влошените им отношения не е имало проблем ищцата и децата им да се върнат в
имота. Обстоятелството, че никой от двамата бивши съпрузи не е ползвал имота по
предназначението му трайно само по себе си не означава, че всеки от тях е престанал
да го смята за свой и не го владял. Владението може да се упражнява и чрез
периодични посещения в имота ако същите сочат на намерение за своене и не са прекъсвани от действията на трети лица/ така
решение № 68 по гр.д.№ 603/2012г.на ВКС, І г.о/ . Ответникът Д.С. отстранявал
повреди, сменял брави. предоставил ключ на ищцата и на брат си, съдействал на
сина им да се установи временно там, информирал ищцата, когато разбрал за
продажбата. Той и съпругата му са били със съзнанието, че имота е на ищцата и бившия и съпруг както са се били разбрали
и не са се противопоставяли на владението им.
Следователно по време на брака си
ищцата и ответника И.С. съвместно са завладяли и
ползвали отчасти чуждия имот. При съпоставка на продължителността на брака на
страните с продължителността на срока по
чл.79 ал.1 от ЗС към момента на прекратяване на брака чуждата идеална част не е
била придобита съвместно от тях. По реда на чл.26 ал.1 от СК отм. след развода им
имуществената общност между тях върху 1/2ид.част е била прекратена при равни
дялове на страните /чл. 27 от СК отм./. Така
придобитата по време на брака като СИО 1/2ид.част от процесните
обекти в сградата е притежавана от тях в обикновена съсобственост при равни
дялове от 1/4ид.част, в който смисъл е и установяването с решение по гр.д№
3793/2015г. на РС-Добрич, влязло в сила
на 06.03.2019г. След развода им фактическата власт е продължена на основанието на което е
установена и с намерението за своене от вече бившите
съпрузи на чуждите идеални части и придобиването им в обикновена съсобственост.
Така ищцата е придобила посредством давностно владение с продължителност от 1991г. до м.октомври 2015г. притежаваната от Д. и М. М. 1/4идеална част от процесните имоти . Правните последици на придобиването
на вещното право се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок
съобразно елементите на фактическия състав на придобивното
основание по чл. 79 ЗС, при което и
предвид разпоредителните действия от ответника И.С. се разкрива интерес от установителната претенция на ищцата срещу него и приобретателите.
Предявеният иск като основателен
следва да бъдат уважен. Обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено при препращане към мотивите
на първоинстанционния съд на основание чл.272 от ГПК .
Предвид изхода от спора пред
въззивната инстанция право на съдебни разноски има въззиваемата страна.
Извършването на разходи за въззивното производство
никой от въззиваемите не е удостоверил, респ. такива не им се дължат.
Воден
от горното Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260067/14.09.2020г. по гр.д.№2440/2019г. на Добрички районен съд.
Решението
подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:1. 2.